Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………..г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
при участието на секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора Тараланска, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 2788 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 20.02.2018г. по НОХД № 1177/2017г. Софийски Районен съд –НО, 7 състав е признал подсъдимия Д.И.Ч. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на осн. чл.66,ал.1 от НК отложил за срок от три години. На осн. чл.343г от НК първостепенният съд е наложил на подс. Д.К.В.кумулативно и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година. Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитника на подсъдимия Д.И.Ч. -адв.С.. С жалбата се моли въззивния съд да отмени присъдата и да признае подсъдимия за невиновен, като се сочи, че липсват доказателства, установяващи съпричастността на последния към инкриминираната деятелност, за която е осъден от първата инстанция. Алтернативно се моли, размерът на наложеното на подс. Д.И.Ч. наказание да бъде намален.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителя на СГП оспорва жалбата и моли въззивния съд да потвърди първоинстанционата присъда. Пледира, че от събраната по делото доказателствена съвкупност по несъмнен начин се доказвала съпричастността на подсъдимия Ч. в инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд.
Служебният защитник на подсъдимия Д.И.Ч. - адв.С. пледира за оправдаването на подсъдимия, като сочи, че от доказателствата не се установявало, че подзащитния й е виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен от държавното обвинение. Излага съображения, че са налице противоречия в показанията на полицейските служители, относно това дали единия или двамата са придружили подсъдимия до лечебното заведение, за даване на кръвна проба.
Подсъдимият Д.И.Ч. редовно призован за въззивното съдебно заседание, не се явява, като не сочи уважителна причина за неявяването си. Неговият защитник в съдебно заседание заявява, че Д.И.Ч. не желаел да присъства в съдебно заседание.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.
Подсъдимият Д.И.Ч. на 31.10.2016г. употребил алкохол. Последният около 16.20 часа на същия ден, предприел управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Сеат”, модел ’’Ибиза” с peг. №*******. Моторното превозно средство управлявано от подсъдимия, се движело в гр.София, по бул.”Ал.Стамболийски”, с посока на движение от ул.“Д. ***.
Подс.Ч., с управлявания от него автомобил, на бул.”Ал.Стамболийски” в близост до № 175 задминал движещ се в негова посока полицейски автомобил, в който пътували свидетелите М.Ж.и К.О.-полицейски служители на ОПП-СДВР.
След като МПС-во, управлявано от подс. Ч., задминало полицейския автомобил, свидетелите М.Ж.и К.О. забелязали, че същото криволичело по пътното платно и предприели спирането на водача му, като подали звуков и светлинен сигнал.
Подсъдимият не се съобразил с подадените сигнали и продължил движението си към бул.“Константин Величков“.
На бул. „Константин Величков“, до кръстовището с бул.”Тодор Александров”, подсъдимият бил спрян принудително от полицейските служители.
Свидетелите М.Ж.и К.О. извършили проверка на подс. Ч. за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабр.№0068. При извършената проба № 2699 на подсъдимия с процесното техническо средство, бил отчетен положителен резултат - 2,48 на хиляда алкохол в издишания от подс.Ч. въздух.
На подс.Ч. незабавно бил съставен АУАН бланков №598617, както и издаден талон за медицинско изследване № 0027477 за явяването му в МБАЛ „Света Анна“.
Свидетелите М.Ж.и К.О. придружили подсъдимия до процесното медицинско заведение, където в 17.25 часа на последният била взета кръвна проба. За взетата кръвна проба от подсъдимия, на 31.10.2016г. бил съставен протокол за медицинско изследване.
При проведеното химическо изследване на кръвната проба взета от подсъдимия по газхроматографски метод от химик в специализираната алкохолна лаборатория на МБАЛ “Св. Анна – София” АД, било установено, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е 2,7 на хиляда. Резултатите от изследването били отразени в протокола за химическа експертиза № 1313/01.11.2016 г.
Така приетата от въззивният съдебен състав фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраната по реда на НПК доказателствена маса, включваща гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите М.Ж., К.О., Р.И.и П.Д.; писмените доказателства- акт за установяване на административно нарушение бланков №598617/31.10.2016г., Заповед за ПАМ №16-4332-003820/04.11.3016г., справка картон на водач на Д.И.Ч., талон за медицинско изследване с бланков №0027477, разпечатка от Алкотест Дрегер 7410+ с фабр.№0068 от дата 31.10.2016г. – проба № 2689, протокол за медицинско изследване от 31.10.2016г., справка за съдимост за подс. Д.И.Ч., протокола за химическа експертиза № 1313/01.11.2016 г.
От показанията на свидетелите М.Ж.и К.О., които въззивният съд кредитира като логични и правдиви, се изясняват обстоятелства релевантни към предмета на делото, касателно времето на извършване на деянието от подс. Д.И.Ч., мястото на което е бил спрян за проверка като водач на лек автомобил “Сеат”, модел ’’Ибиза” с peг. №*******, както и показанията на техническото средство, с което подсъдимия е бил тестван за употреба на алкохол.
От показанията на двамата свидетели се установява и обстоятелството, че и двамата са го придружили до лечебното заведение, където на последният е била взета кръвна проба. В тази връзка съдът намира за изцяло неоснователни доводите на защитника на подсъдимия, че е било налице противоречие за процесното обстоятелство в показанията на двамата свидетели.
Свидетелят М.Ж.е разпитан пред първата инстанция, като същият в показанията си заявява, че и двамата полицейски служители са придружили подсъдимия до лечебното заведение.
К.О., който също е разпитан като свидетел в хода на възивното съдебно следствие, потвърждава заявеното от св. М.Ж., че и двамата са придружили подсъдимия до медицинското заведение за вземане на кръвна проба.
Относно това обстоятелство, въззивният съд не констатира противоречие и в показанията Ж. на О., дадени от същите пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса по реда на чл.281,ал.5, вр. с ал.1,т.2,пр.2 от НПК.
Обстоятелството, че на инкриминираната дата, преди да бъде спрян за полицейската проверка, подс. Ч. е употребил алкохол, се подкрепя и от показанията на св. П.Д..
Гласните доказателствени средства, съдържащи фактически твърдения, за това че подсъдимият е управлявал МПС-во след употреба на алкохол, намират подкрепа в писмените доказателства- разпечатка от Алкотест Дрегер 7410+ с фабр.№0068 от дата 31.10.2016г. – проба № 2689, протокол за медицинско изследване от 31.10.2016г., протокола за химическа експертиза № 1313/01.11.2016 г.
От последното се установява и концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия.
В заключение, въззивният съд намира събраната по делото доакзателствена маса за еднопосочна и взаимнодопълваща се, като от същата по категоричен начин се установява приетата и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка, че подсъдимият на 31.10.2016г. около 16.20 часа в гр.София, по бул.”Ал.Стамболийски”, до №175, с посока на движение от ул.“Д. ***, е управлявал лек автомобил “Сеат Ибиза” с peг. №*******, с концентрация на алкохол в кръвта си 2,7 на хиляда.
На базата на така възприетите фактически обстоятелства и след анализ на събраната по делото доказателствена маса, както поотделно така и в съвкупност, настоящият въззивен състав намира за законосъобразен извода на първата инстанция, че подс. Д.И.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна страна - подсъдимият Д.И.Ч. на 31.10.2016г. около 16.20 часа в гр. София, по бул.Ал.Стамболийски, до №175, с посока на движение от ул.“Д. ***, е управлявал МПС – лек автомобил марка “Сеат”, модел "Ибиза” с peг. №*******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,7 на хиляда, установено по надлежния ред, определен в Наредба № 30/2001 г. за реда за установява употребата на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на МПС /действаща към момента на вземането и изследването на кръвната проба на подс. Д.И.Ч./ .
Концентрацията на алкохол в кръвта на Д.И.Ч. е установена посредством лабораторно изследване, което е извършено по газхроматографския метод в специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ “Света Анна”-София АД от лице химик съгласно изискванията на чл.15,ал.2, чл.16,ал.1 и чл.17 от Наредба № 30/2001 г.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял. Д.И.Ч. е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол, като пряко е целял това свое поведение.
По изложените съображения въззивният съд намери за изцяло неоснователни доводите на защитника-адв.С., за недоказаност на обвинението по отношение на подзащитния й.
При индивидуализацията на наказанията на подс. Д.И.Ч., първостепенният съд правилно е отчел както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства, като въззивният съд не намира за необходимо да ги преповтаря. Настоящият съдебен състав, отчитайки изискванията за индивидуализация на наказанието по чл.54 НК, приема, че наложеното от първоинстанционния съд на подс. Д.И.Ч. наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, изцяло покрива целите предвидени в чл. 36 от НК. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице условията по чл.55 НК за определяне на наказанието „лишаване от свобода“ под най- ниския размер предвиден в санкцията на чл.343б,ал.1 от НК. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при подсъдимия Д.И.Ч. а. Независимо, че подсъдимият се води неосъждан, видно от справката му за съдимост, е налице по-висока степен на обществена опасност на извършеното от последния деяние, с оглед високата концентрация на алкохол в кръвта му. На следващо място, видно от справка от картона му на водач се установява също, че подсъдимият е наказван многократно по административен ред за нарушения на ЗДвП, което води до извода, че същият е личност със завишена обществена опасност като водач на моторно превозно средство.
Поради тези съображения въззивният съд споделя изводите на първоинстанционният съд за вида и размера на наказанието „лишаване от свобода“, като счита че това наказание се явява съответно на извършеното престъпление и е достатъчно за постигане на целите на генералната и индивидуалната превенция, заложени в чл. 36 от НК.
Въззивният съдебен състав по същите съображения намира за правилно и определените на подс. Д.И.Ч. от първата инстанция наказания-„лишаване от свобода” за една година и „лишаването от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година.
Първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е преценил, че са налице формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода“ – подсъдимият Д.И.Ч. не е осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното наказание е в размера на една година „лишаване от свобода“, като възпиращият и превъзпитателният ефект на наказанието може да се постигне и без ефективното му изтърпяване.
Районният съд правилно е приложил чл.59, ал.4 от НК, като е зачел лишаването по административен ред на подсъдимия Д.И.Ч. от право да управлява моторни превозни средства.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 20.02.2018г. по НОХД №1177/2017г. по описа на СРС, НО, 7 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.