РЕШЕНИЕ
№ 260073
гр. Перник, 11.09.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено единадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
|
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОНИЯ АТАНАСОВА – АЛЕКСОВА МАРИНЕЛА
СТОЕВА |
||
|
||
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 129 / 2020 по описа на Окръжен
съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.
258 и сл. от ГПК, образувано
по въззивна жалба подадена
ОТ: Л.А.П., с адрес: *** с ЕГН:**********
ПРОТИВ: Решение № 2022 от 30.12.2019 г.
постановено по гр. дело № 2807/2019
г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо
със събраните по делото доказателства.
В подадената
въззивна жалба се излагат доводи, че по делото било установено безспорно, че Л.
А. П. има качеството на ползвател на процесния имот и между него и
„Топлофикация Перник“ АД е възникнала облигационна връзка, тоест оспорва се
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, относно
услугата: пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за
топлофицирания имот.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е
подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като неоснователни, тъй като по делото не било
спорно, че ответникът притежава качеството на клиент на топлинна енергия за
процесния период и за процесния недвижим имот. Твърдят, че чрез приетите
заключения на съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертиза е
доказан размера на вземането, който кореспондира с претенцията, обективирана в
исковата молба.
В съдебно
заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител подържа така
депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи.
Въззиваемата
страна, чрез подадено от процесуалния си представител писмено становище преди
съдебното заседание моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде уважено по
съображения, изложени в отговора на въззивната жалба
Моли за присъждане направените разноски, представени с отговора на
въззивната жалба.
Пернишки окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че
от приетия като писмено доказателство Нотариален Акт за дарение на недвижим
имот №**1, том ***,рег.№ ***, дело №431/2013г. на нотариус М. М. с район на
действие Районен съд Перник, се установява, че Л.А.П. е собственик на имот с
адрес ***.
Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните
суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 7768/2018г.
по описа на Пернишкия районен съд, относно
вземането, предмет на исковото производство, срещу която е постъпило възражение
в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като искът е предявен в преклузивния срок по
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Отбелязал е, че
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката - всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Отбелязал е, че Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008г. са публикувани във
вестник „Новинар“ от 29.04.2008г. и те регламентират съдържанието на
правоотношението между доставчика на топлинна енергия и потребителя
/собственика или ползвателя на топлофицирания имот/.
Обосновал, е че тъй като в случая от писмените
доказателства, се установявало, че ответника е собственик на процесния имот, между
страните бил сключен договор за доставка на топлинна енергия и ответника дължал
претендираната от ищеца сума в пълен размер.
При определяне размера на процесното взема, съдът бил
съобразил заключението на вещото лице по допусната съдебно – икономическа
експертиза и приел, че стойността
на потребената топлинна енергия е 878.27 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018
г., а обезщетението
за забава е в размер на 111.91 лева, считано от 10.07.2016г. до 23.10.2018 г.
След като взе
предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК,
Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба
се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за
валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен
съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от
съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
За
процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 7768/2018г. по описа на Пернишкия районен съд. Тъй като заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на осн. чл.
415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания до кредитора да предяви иск за
вземането си В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е
ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището
на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Основните
доводи в жалбата са, че неправилно Районен съд Перник бил интерпретирал
доказателствата по делото, като бил приел, че именно ответника бил този, който бил
ползвател на процесния топлоснабден имот
в процесния период и дължал заплащане на цената на топлинна енергия. Респективно
не бил ползвал енергия.
С
тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК
се даде
разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите
на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона
топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно
отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните
собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните
указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на
услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на
топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване
на договорни отношения и за отказ от доставките. При доказателствена тежест на
ищеца няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в
сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ - колективно да се декларира писмено това пред
топлопреносното предприятие и да се поиска прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение.
Съгласно
Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки собственик и
титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди
придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно
топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен
проект, поради което следва да сключи договор при обши условия или при
специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща
за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази за отопление на
уредите в общите части. Поради което настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателя
като собственик на имот в такава сграда е ползвал топлинна енергия.
Относно
наведените във въззивната жалба доводи за липса на качеството „потребител на
топлинна енергия“ в лицето на ответника Л.П., наведени и като възражения с
отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, следва да се
посочи, че действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две
алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на
топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на
собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната
хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149 ЗЕ/, явяващ се
по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим и в
областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ
изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна
енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. При
наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в
процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото
договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо
вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т. дело №
2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че
същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е
нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота.
Видно от Нотариален
Акт за дарение на недвижим имот №**, том ***,рег.№ ***, дело №431/2013г. на
нотариус М. М. с район на действие Районен съд Перник, ответникът Л.А.П. е
придобил по правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим находящ
се в адрес ***.
Поради което
съдът приема, че между ответника Л.П., в качеството му на собственик на
посочения в исковата молба топлоснабден имот и топлофикационното дружество е
създадена валидна правна връзка по продажба на топлинна енергия по силата на
закона.
Всички тези доказателства, преценени в своята
съвкупност, водят до извод, че ответника Л.П. е придобил качеството на клиент
на топлинна енергия и се е задължил да заплаща изцяло стойността на топлинната
енергия доставена до посочения в исковата молба топлоснабден имот.
Предвид
изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по несъмнен начин,
че до процесния имот реално е доставена топлинна енергия, поради което
оплакването на жалбоподателя, че не се доказва количеството на доставената ТЕ е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Поради
съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на Пернишкия районен
съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното на
Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед
резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на осн
чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат,
направените в хода на въззивното производства, разноски за които е представил и
списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, се определя на
въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на
процесуален представител на въззиваемия, които следва да бъдат възложени в
тежест на Л.А.П..
На основание
чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното
и в същия смисъл, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2022/30.12.2019 г. по гр.д. № 2807/2019г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Л.А.П. ЕГН ********** с адрес ***. ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, ***, сумата 100.00 лв. / сто
лева / представляваща разноски – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство по делото пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280, ал.3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.