РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
1364
град
Пловдив, 13.07. 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова и участието
на прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1428
по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на И.Н.З., ЕГН **********,***, чрез адв.К., против ЗППАМ № 22-1030-000633/03.05.2022
г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив.
Твърди се
неправилност и незаконосъобразност на заповедта.
Самата жалба е
бланкетна.
Конкретни
доводи за незаконосъобразността на ЗППАМ се излагат от адв.К. в хода на устните
състезания като се заема тезата, че по отношение на жалбоподателя е ангажирана
наказателната му отговорност и за да не се получи „двойно“ наказване процесната
ПАМ следва да бъде отменена.
Претендират се
разноски.
Представя се
подробна писмена защита по съществото на спора.
Ответникът по
жалбата – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, не се представлява по делото.
В
придружаващото административната преписка писмо от ответната страна се изразява
становище за неоснователност на жалбата като се сочи, че процесната ПАМ е
наложена при наличието на законовите предпоставка за целта.
Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на
жалбоподателя на 17.05.2022 г., а самата жалба е подадена на 31.05.2022
г./ и при наличието на правен интерес, а
по същество за неоснователна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000633 по чл.171 т.2а б.Б от ЗДвП от 03.05.2022 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Пловдив, надлежно упълномощен със заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на
Директора на ОДМВР Пловдив, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ
на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца.
За да
пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че
З. управлява МПС след употреба на
наркотични вещества. Нарушението е документирано с АУАН № 616038 от 21.04. г. –
л.16 по делото.
Процесната заповед е издадена от
компетентен орган – заповед № 317з-3162/ г. на Директора
на ОДМВР Пловдив, в кръга на предоставените му правомощия.
Заповедта е издадена в съответствие с
материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, жалбоподателят
да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, съдът приема за
безспорно установени като съобрази изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
Представеният като част от административната преписка АУАН е изцяло редовен от
външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата доказателствена
сила. Доказателства, които да оборят
материалната доказателствена сила на АУАН не се ангажираха от страна на
жалбоподателя. Въпросното обстоятелство, че жалбоподателят е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества се установява и съобразявайки споразумение
по съдебен протокол по НОХД № 20225330202475 по описа на ПРС. Изложеният и
развит подробно в писмената защита довод, че процесната ПАМ следва да бъде
отменена, след като е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, е
неоснователен. В настоящият случай предмет на разглеждане е наложена ПАМ на
жалбоподателя, а не налагане на наказание независимо дали е ангажирана
административнонаказателната или наказателната отговорност на жалбоподателя. С налагането на
ПАМ от рода на процесната се прилага диспозицията на съответната правна норма и
затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. По своето правно
естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен
акт и се регулира от нормите на АПК. От друга
страна, съотношението между наказателната
и административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН. Цитираните
норми утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се
нарушава едновременно наказателна и
административнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща
административнонаказателната. Когато деянието засяга един и същи кръг
обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя
реализация на отговорност или за административно нарушение, или за
престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната
отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление.
Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem
по чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 КЗПЧОС
поради отсъствието
на дублиращи се процеси. При конкуренция на двата вида отговорности, деецът
следва да понесе само едната - за правонарушението (административно нарушение
или престъпление), за което съответното производство е приключило първо по
време с влязъл в сила акт (виж мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. на
ВКС по тълк. дело № 3/2015 г., ОСНК). Налагането на ПАМ е независимо от ангажирането на
наказателна/административна наказателна отговорност на жалбоподателя. Касае се
за различни производства като принудителните административни мерки са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Целта на
принудителните административни мерки, налагани по реда на чл. 171 от ЗДвП е да се осигури
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Конкретно, принудителна административна мярка,
приложена по реда на чл. 171, т. 2а,
б. "Б" от ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма, е
преустановителна по характера си, т. е. тя се налага за да се преустанови
извършването на едно нарушение, като цели възстановяването на законосъобразното
фактическо състояние. Това предполага към датата на издаване на административен
акт за прилагане на ПАМ, административното нарушение да съществува. В случая
административният орган правилно е отчел факта, че се касае за прилагане на
преустановителна ПАМ, като законоустановените изисквания за взетото
административно решение са обективирани към датата на волеизявлението на
административния орган, последното е задължително условие за точното прилагане
на закона. Налагането на ПАМ не е наказание и се реализира самостоятелно от
ангажирането на административнонаказателната или наказателната отговорност на
жалбоподателя.
По тези съображения съдът намира заповедта за издадена в предвидена от закона
писмена форма, съдържаща необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и
чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и
същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението
по пътищата.
По
разноските:
При липсата на заявени претенции за разноски, съдът не
дължи произнасяне по тях.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.З., ЕГН **********,***, против ЗППАМ №
22-1030-000633/03.05.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: