№ 1199
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110206233 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. Г. Ц., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. П. В. от САК срещу
наказателно постановление № 23-4332-007042/21.04.2023 г., издадено от
Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като съгласно Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е
постановено и отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки след влизане в
сила на наказателното постановление.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за несъответствие на установените
от административните органи фактически положения с обективната
действителност. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното
1
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. П. В. от САК, с пълномощно по делото, която
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Отправено е искане за
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл.
юрк. Силвия М.а, с приложено по делото пълномощно, която оспорва жалбата
и пледира за потвърждаване на атакувания санкционен акт, в каквато насока
изтъква конкретни аргументи. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В допълнение са представени и писмени бележки от гл. юрк.
Владимир Пашунов.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
129428/27.02.2023 г., съставен от Д.Д.Ч. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР
и в присъствието на А.Й.Й. – свидетел при установяване на твърдяното
нарушение и И.П.Б. – свидетел при съставянето на акта е констатирано, че на
25.08.2022 г. около 19:23 часа в гр. София, по бул. „Пейо К. Яворов“, с посока
на движение от ул. „Стоян М.ски“ към ул. „Атанас Дуков“, жалбоподателят Ц.
управлява лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № *****, собственост на
търговско дружество „Френд“ ЕООД, като в близост до № 50, при
2
ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, се движи със скорост от
101 км/ч, изчислена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %.
Нарушението е установено с техническо средство CORDON M2, сериен №
MD 1196 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера от разстояние.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
като след съставянето му препис от същия е връчен на Ц. на 15.03.2023
г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 23-4332-007042/21.04.2023 г. от Даниела
Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя Ц. са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като съгласно Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е
постановено и отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки след влизане в
сила на наказателното постановление.
Препис от оспореното НП е връчен лично на въззивника на
12.03.2024 г., видно от инкорпорираната в него разписка, като жалбата,
инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана с пощенски оператор чрез наказващия орган в законоустановения
14-дневен срок на 20.03.2024 г., видно от отбелязването в съпроводителното
писмо.
Видно от изисканата по делото справка от централна база КАТ
собственик на МПС е търговско дружество „Френд“ ЕООД, представлявано от
Стефан Г. Ц..
С писмени декларации от 16.02.2023 г., съставени съгласно чл. 188
ЗДвП, управителят Стефан Ц. и жалбоподателят Ц. Ц. декларирали, че на
посочените в АУАН и НП време и място водач на автомобила е бил вторият от
тях.
Експлоатацията на процесното техническо средство е отразена по
надлежния ред в протокол, като полицейският служител Андрей Йорданов е
3
преминал обучение за работа с него, видно от представения от наказващия
орган сертификат.
Извършеното нарушение и точното разположение на АТСС са
фиксирани с изготвения снимков материал, неоспорен от страните, който има
характера на годно веществено доказателствено средство /арг. от чл. 189, ал.
15 ЗДвП/.
Установява се от изисканите справки от ОПП СДВР, че мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение CORDON
M2 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № В-46 на 06.07.2018 г. със срок на валидност до 13.06.2027 г.
Видно от приобщения по делото протокол от БИМ периодичността на
проверките на техническото средство е една година, като последващата такава
е извършена на 15.03.2022 г.
Съгласно изисканите по делото справки от СО, дирекция „Управление
и анализ на трафика“, ведно с приложени проекти за организация на
движението, към датата на твърдяното нарушение – 25.08.2022 г. в процесния
пътния участък не е бил поставен пътен знак B 26, въвеждащ ограничение на
скоростта, различно от нормативно предвидените 50 км/ч за населено място,
като едва впоследствие на 08.12.2022 г. е въведен знак В 26 – 70 км/ч.
Видно от заключението на назначената и изготвена на етапа на
съдебното следствие съдебнотехническа експертиза от вещото лице проф. С.
К. измерената скорост на автомобила е 101 км/ч, след приспадане на
допустимата физична грешка, като в обхвата на контрол на АТСС не е
установено наличието на други превозни средства. Същевременно експертът е
достигнал до извод, че изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г./ не са спазени, доколкото мобилната система се е намира на
място, различаващо се драстично от фиксираните в снимковия материал GPS
координати и процесния пътен участък - бул. „Пейо К. Яворов“ 50 в посока от
ул. „Стоян М.ски“ към ул. „Атанас Дуков“. Експертизата е изготвената от
компетентно вещо лице, в рамките на притежаваните от него научни знания,
същата е пълна, ясна и обоснована, поради което следва да се кредитира с
доверие и да се използва от съда при формиране на вътрешното му убеждение
4
по фактите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото
на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен. В тази връзка,
съставянето на акта в отсъствие на привлеченото към отговорност лице е
санирано посредством последващо му предявяване, с което е обезпечена
възможността да узнае параметрите на възведеното административно
обвинение.
В конкретния случай административнонаказателното производство
5
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна. В тази връзка следва да се
отбележи, че авторството на процесното нарушение е било установено едва
след попълване на декларациите по чл. 188 ЗДвП на 16.02.2023 г., което е
сторено в рамките на едногодишния срок, считано от датата на твърдяното
нарушение - 25.08.2022 г., поради което възраженията на адв. В. в очертаната
насока са несъстоятелно.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Ц. Г. Ц.
е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като са му наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 700,00
/седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а съгласно Наредба
I3-2539/17.12.2012 г. е постановено и отнемането на 12 /дванадесет/ контролни
точки след влизане в сила на наказателното постановление.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото
доказателствен материал, настоящият съдебен състав приема за напълно
резонни оплакванията на адв. В. относно доказателствената необезпеченост на
мястото на твърдяното административно нарушение. От заключението на
изготвената в съдебната фаза на процеса съдебнотехническа експертиза и от
дадените допълнителни разяснения от вещото лице проф. С. К. в проведеното
на 30.09.2024 г. о.с.з. се установява, че АТСС е била разположена на място с
разделителна ивица и в близост до електрически стълб, несъответстващо на
организацията на движение на бул. „Пейо К. Яворов“ 50 както към
фиксираната в АУАН и НП дата 25.08.2022 г., така и след въвеждането на
пътен знак В 26 – 70 км/ч, в който смисъл са изготвения снимков материал при
експлоатацията на мобилната система и представените от СО, дирекция
6
„Транспортна инфраструктура“ планове за организацията на движението.
Отделно от това, отразените в снимковия материал GPS координати не
съответстват на местоположението до платното за движение, а се намират в
самия квартал и жилищен район, извън всякаква видимост към потока от
автомобили.
В контекста на изложеното, не бива да има спор, че мястото на
извършване на деянието представлява съществен елемент от всяко
административно обвинение, като невъзможността същото да бъде безспорно
установено с предвидените в процесуалния наказателен закон средства и
способи на доказване, мотивира еднозначен извод, че твърдяното нарушение
не е осъществено, респективно, че оспореното наказателно постановление е
издадено в разрез с материалния закон.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, че макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на въззивника е
ангажирана при наличието на непреодолим доказателствен дефицит относно
мястото на твърдяното нарушение.
Ето защо, оспореното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло като неправилно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки
представените договор за правна защита и съдействие и банков документ, от
които е видно, че жалбоподателят Ц. е заплатил по банков път 400,00 лв. за
процесуално представителство от адвокат П. В. от САК, СДВР следва да бъде
осъдена да заплати процесната сума в пълен размер. Релевираното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност, обективирано в
съпроводителното писмо, е неоснователно, имайки предвид, че
възнаграждението съответства на фактическата сложност на делото –
проведени три съдебни заседания и прякото участие на адв. В. в процеса на
събиране и обсъждането на множество доказателства.
Предвид изхода на делото, СДВР следва да бъде осъдена да заплати
7
по банковата сметка на СРС и извършените по делото разноски в размер на
1007,60 лв. за изготвената съдебнотехническа експертиза.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателното постановление № 23-4332-
007042/21.04.2023 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова – началник
сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ на жалбоподателя Ц. Г. Ц., ЕГН ********** са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 700,00
/седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и съгласно Наредба
I3-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни
точки след влизане в сила на наказателното постановление, като неправилно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати на Ц. Г. Ц., ЕГН ********** извършените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/
лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати по
банковата сметка на Софийски районен съд извършените по делото разноски в
размер на 1007,60 /хиляда и седем лв. и шестдесет ст./ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9