Решение по дело №6139/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 24.01.20122. ПО АНД № 6139/2021 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ІІІ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият Д. Т. С. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по 78а НК, за
това че на 02.07.2021 г. в гр. Пловдив, е причинил на Р. П. Т. лека телесна
повреда изразяваща се в контузия на горната устна на устата и контузия на
десния ингвинален /слабилен/ канал, с което му е причинил болка и
страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 2 от
НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по глава 28 НПК
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото по отношение на обвиняемия обвинение
и моли същият да бъде освободен от наказателна отговорност за
инкриминираното деяние. По отношение размера на наказанието предлага
размер около 2000 лв.
Защитата на обвиняемия оспорва, че от събраните по делото
доказателства може да се направи несъмнен извод, че обвиняемия е нанесъл
удар на пострадалия Т.. На следващо място счита, че дори и да се приеме за
доказано причиняването на лека телесна повреда от страна на обвиняемия, то
не са налице хулигански подбуди. Позовава се на липса на доказателства за
едното от уврежданията и друг механизъм на ПТП, а не този възприет в
постановлението на РП Пловдив. Моли за оправдаване на обвиняемия.
Обвиняемият редовно призован се явява, дава обяснения , като не се
признава за виновен. В последна дума моли за оправдаване.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Д. Т. С. е роден на ****, б., б. гр., живущ в ***, със средно
образование, женен, реабилитиран, трудово ангажиран, ЕГН: **********
На 02.07.2021 г. в гр. Пловдив, свид. Р. П. Т. се придвижвал със
служебния си лек автомобил марка „Дачия Докер“ с рег. № ***, в който бил
сам, по бул. „Северен“ в участъка от кръговото движение на моста на „Адата“
към кръстовището с ул. „Брезовско шосе“. Пътното платно било с три ленти
за движение във всяка една посока. Свид. Р.Т. се движел в крайна лява лента.
По време на движение зад автомобила, управляван от свид. Т. се приближил
лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. № ***, управляван от обв. Д. Т. С..
Когато приближил движещия се пред него автомобил, обв. С. дал знак на
движещия се пред него водач – свид. Т. да му освободи лентата за движение.
Свид. Т. се движел с максимално разрешената скорост 50 км/ч., и не сторил
нищо. Когато приближил района на пешеходния светофар, свид. Т. видял
1

ограничението на скоростта, а именно 40 км/ч., поради което намалил. В този
момент обв. С. се престроил в средна лента за движение, след което минал
леко напред, без да изпреварва автомобила на Т. и започнал да навлиза в
крайната лява лента за движение, където се придвижвал свид. Т.. Свид. Т. се
уплашил, че обв. С. ще го блъсне с автомобила си, поради което се изнесъл
максимално в ляво в лявата лентата. Обв. С. продължавал да доближава
автомобила на свид. Т. и да го притиска към мантинелата. Свид. Т. в опит да
избегне съприкосновение ударил предната лява гума на автомобила си в
крайпътния бордюр, като от удара, автомобилът му се отклонил на дясно. По
този начин и предвид близостта между двата автомобила се получил удар. С
десния ъгъл на предната броня на управлявания от него автомобил, свид. Т.
ударил задната броня на лекия автомобил „Опел Зафира“, управляван от обв.
С.. Ударът бил лек, поради което свид. Т. веднага успял да овладее и
установи автомобила. В същото време обв. С. се престроил пред автомобила
на свид. Т. и спрял пред него в крайна лява лента. В момента, в който свид. Т.
тръгнал да слиза от автомобила, за да огледа щетите, обв. С. вече бил слязъл
от своя автомобил. След като слязъл от автомобила свид. Т. тръгнал към обв.
С.. Той от своя страна замахнал с отворена длан на лявата си ръка и му
нанесъл удар в лицето, от котео свид. Т. почувствал остра болка, но
едновременно с това се почувствал и силно унизен от създалата се ситуация.
Свид. С. нанесъл два последователни удара с юмрук в областта на устата на
свид. Т., след което го ритнал силно с коляно в слабините. Силно разстроен,
възмутен и шокиран от създалата се ситуация, свид. Т. се отдръпнал настрани
и се обадил на тел. 112. Двамата водачи останали на място до пристигане на
полицейски служители от ІІІ РУ на МВР гр. Пловдив – свидетелите К. и М..
След пристигането си те разговаряли с двамата водачи, огледали щетите по
автомбилите и установили, че одраскванията, които има по двата автомобила,
отговаряли на пресъздадената от водачите ситуация. Пред тях свид. Т.
споделил, че обв. С. го е ударил няколко пъти, както и че му е счупил
очилата. В тази връзка на полицейските служители К. и М. им направило
впечатление, че устните на свид. Т. били подути, а по обв. С. нямало видими
следи от наранявания.
И двамата водачи били изпробвани за употреба на алкохол с „Алкотест
Дрегер“, като и на двамата пробите били отрицателни. На място пристигнал и
дежурния автопатрул на ІІІ РУ на МВР гр. Пловдив които отвели обв. С. в
районното управление за изясняване на случая.
За констатираното нарушение на чл. 25 ал. 2 от ЗДвП на обв. С. бил
съставен АУАН № 192847/02.07.2021 г., който той подписал без възражения,
както и протокол за пътнотранспортно произшествие № 1757540/02.07.2021
г., в който били описани щетите по автомобилите.
От изготвеното експертно заключение било установено, че при
настъпилия инцидент на свид. Р. П. Т. е било причинено повърхностна травма
на други части на главата, изразена болезненост в горната устна, изразена
болезненост в дясната ингвинална област. Описаните травматични
увреждания били причинени по механизма действие на твърд, тъп предмет
чрез удар с или върху такъв като най-общ механизъм и добре отговарят да са
2

получени при нанесен удар с юмрук по лицето в областта на горната устна и
удар с коляно в областта на дясната срамна гънка към момента на инцидента
при инкриминираната дата. По време на нанасянето на травмата пострадалият
е бил прав и обърнат с лице към нападателя. Контузията на горната устна и
устата и контузията на десния ингвинален /слабилен/ канал са причинили на
пострадалия Р. П. Т. болка и страдание, по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК, за
около 2-5 дни от датата на травмата.
Съгласно заключението на назначената в хода на съдебното
производство се потвърждава заключението от съдебно-медицинска
експертиза на досъдебното производство, като се уточнява, че не е възможно
нараняванията на устата да са причинени по механизма описан от обв. С.:
при бутане и закачане с пръстен.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Д.К., Г.М., Р.Т., и частично от обясненията на обвиняемия.
Показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното и на съдебното
производство са последователни, безпротиворечиви, логични поради което
съдът ги кредитира и базира върху тях фактическите си изводи. Показанията
на свид. Т. съдът намира за правдиви доколкото се подкрепят от останалия
доказателствен материал, а именно писмени и гласни доказателства и не се
опровергават от нито едно доказателство. От неговите показания се
установява броя и вида на ударите, в кои части от тялото са попаднали, както
и действията предхождащи нанасянето на самите удари. Показанията му се
подкрепят от заключенията на двете медински експертизи, от АУАН и от
показанията на двамата независими свидетели М. и К., както и от аудиозаписа
на обаждането му до тел. 112. По начина на депозиране на същите съдът ги
намира за добросъвестно и чистосърдечно изложени, поради което им дава
вяра. По отношение на показанията на свид. М. и К., същите представляват
косвени доказателства относно наранявания и причините да се стигне до
същите, поради което съдът им дава вяра и ги кредитира като обективни и
безпристрастни, от тях се установява механизма на ПТП довел до
саморазправата и следите от наранявания по лицето на свид. Т..
При преценката си на обясненията на обвиняемия, настоящият състав
съобрази трайно установеното в съдебна практика положение, че обясненията
на подсъдимия имат двойнствена правна природа- като те са едновременно
средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите
изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна
преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия
събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на
всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги
кредитира или не. Съдът кредитира обясненията на С. в частта, относно
времето мястото на извършване на деянието и обстановката, в която е
3

извършено то, тъй като същото съвпада с писмените доказателства АУАН и
протокол за ПТП, както и с показанията на свидетелите.
Съдът не кредитира показанията на обвиняемия в частта относно
причината за ПТП, тъй като същият изтъква, че докато е карал в средна лента
водачът на другия автомобил Т. се е отклонил в дясно и го е ударил нарочно.
Това на първо място е нелогично с оглед поведението на водача на превозното
средство Дачия Докер да спазва правилата за движение и да се движи със
съобразена скорост. Напротив от доказателствата по делото се установява, че
раздразненото поведение е персистиращо у обв. С.. На следващо място това
твърдение се опровергава от установеното от свид. М. и К.. Същите на база
опита си, щетите по автомобилите и проведените беседи с двамата водачи на
място са определили механизма на ПТП и са го пресъздали в Протокол за
ПТП, където са отбелязали в коя лента е настъпил ударът между двата
автомобила и причината за настъпване на ПТП, а именно – ударът е настъпил
в крайна лява лента видно от схема на ПТП, поради отнемане на предимство
от страна на обв. С. на свид. Т.. Това опровергава посоченото в обясненията
на С., че водачът на Дачия Докер е навлязъл с автомобила си в средна лента и
нарочно е ударил Опел Зафира и подкрепя показанията на свид. Т., че Опел
Зафира, управляван от обв. С. е навлязъл в неговата лента и го е избутал до
крайно ляво, поради което е настъпило съприкосновение с бордюра и от
отклонението е настъпил и удар между двете превозни средства. Именно тези
факти мотивират съда да приеме, че в тази част обясненията на обвиняемия
имат характер на защитна версия, тъй като биха опровергали наличието на
хулигански подбуди за нанасянето на телесната повреда.
На следващо място съдът не кредитира обясненията на обв. С. в частта
за механизма на нанасяне на телесното увреждане по устата на свид. Т.. На
първо място обвиняемият сочи че неколкократно е бутнал с изправени ръце
агресиращия свид. Т.. Същият посочва че не е замахвал към него по никакъв
начин, а само го е бутал и евентуално би могъл при бутането да закачи
устните на Т. с пръстен, който носи на ръката си. Този механизъм на нанасяне
на телесната повреда не се потвърждава, а напротив опровергава се от
заключението на вещото лице, което сочи, че такова увреждане на устата на
свид. Т. се получава при замахване било то с отворена длан или с юмрук с
нисък интензитет. Поради това съдът счита, че това също представлява
защитна версия на обвиняемия с цел да оправдае нанесената телесна повреда.
По отношение на обясненията, че същият не е нанасял удар в слабините на
свид. Т., съдът намира това в светлината на гореизложеното също за защитна
версия, тъй като показанията на свид. Т. не се опровергават от нито едно от
останалите доказателства за разлика от обясненията на обвиняемия поради
което съдът дава вяра на свидетеля и не кредитира обясненията на
обвиняемото лице. Именно поради горепосоченото съдът счита тезата на
защитата за несъстоятелна.
Вида и естеството на получените телесни увреждания съдът възприе въз
основа на приложената по делото медицинска документация и заключенията
4

на съдебно медицинските експертизи. Същите са обосновани, отговарят на
поставените задачи, базират се на данни от непосредственото
освидетелстване на лицето, поради което и съдът изцяло го кредитира.
При доказателствения си анализ съдът съобрази и останалите писмени
доказателства по делото, сред които и справка за съдимост, характеристична
справка, АУАН № 192847, протокол за ПТП № 1757540, медицинска
документация, на които напълно дава вяра, тъй като същите са
непротиворечиви и чертаят една ясна и безспорна фактическа обстановка .

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
обвиняемият на 02.07.2021 година, в гр.Пловдив, по хулигански подбуди е
причинил на Р. П. Т. от гр.Пловдив лека телесна повреда - контузия на
горната устна на устата и контузия на десния ингвинален /слабилен/ канал, с
което му е причинил болка и страдание без разстройство на здравето по
смисъла на чл.130 ал. 2 от НК.
Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението
по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК. В пряка причинна връзка с
действията на обвиняемия е причинен съставомерния обществено опасен
резултат- лека телесна повреда без разстройство на здравето и това се доказва
от заключенията на медицинските експертизи, поради което съдът не споделя
аргумента на защитата, че нямало събрани доказателства за причинната
връзка.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това,
тъй като не се доказа защитното възражение, че механизмът на нанасяне е бил
единствено чрез действия за защита.
Налице е и съставомерния квалифициращ белег, деянието да е
извършено по хулигански подбуди.
Ръководни указания за съдилищата кога са налице хулигански подбуди
са дадени с Постановление № 2 от 16.XII.1957 г. на Пленума на ВС, изм. и
доп. с ПП№ 7 от 6.VII.1987 г., в което е прието, че отговорността на дееца
бележи този квалифициращ признак на деянието, когато: "убийството е
предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали
дееца да го извърши, или когато е извършено по мотиви, изразяващи явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието
и човешката личност. Тези разяснения са дадени по повод на
квалифицираните убийства, но с оглед сходството в засегнатия непосредствен
обект следва да се приложат и при телесните повреди. С оглед дадените
задължителни указания на ВКС може да се заключи, че хулигански подбуди
при убийство или телесна повреда са налице в два самостоятелни случая:
-когато посегателството срещу личността е предшествано или
съпровождано от други действия, различни от самото посегателство, които са
5

непристойни, обществено неприемливи и могат да се квалифицират като
хулигански. Това е хипотезата на т.нар идеална съвкупност между
престъпление срещу личността и хулиганство извършени с едно деяние. В
този случай престъпното хулиганство се поглъща от квалифициращия състав
по чл. 116, т.11 или чл. 131, т.12 НК. Ако посегателството срещу личността и
хулиганските действия обаче са извършени с различни деяния е налице
реална съвкупност и до поглъщане не се достига.
- когато не са налице предшестващи, съпътстващи или последващи
хулигански действия, но деецът извършва посегателството срещу личността,
движен от стремежа си да покаже явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност. Тук се
включват случаите, когато посегателството срещу личността е извършено
като реализация на стремежа дееца да демонстрира собствената си правота,
величие, превъзходство и виждания за обществена справедливост, като
вижданията за обществена справедливост се налагат не по предвидения в
закона ред. Така изрично Решение № 264 от 26.06.2014 г. по нак. д. №
361/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение 96/2017 по н.д 278/2017 на
ВКС, Решение №410/04.12.2013 по дело №1479/2013 на ВКС, НК, II н.о.,
Решение № 401/10 ноември 2014 г., ПЪРВО наказателно отделение, Решение
№ 42/24 март 2014 година, първо наказателно отделение, касационно дело №
2301/2014 г.
Точно такъв е и настоящият случай. Чувството за обществена
справедливост на Д.С. и разбиранията му за правилата за движение по
пътищата са накърнени при бавното движение на МПС Дачия Докер в крайна
лява лента на бул. Северен в гр. Пловдив и той решава да ги наложи и
утвърди не по законоустановения ред чрез сигнализиране на органите на КАТ,
а чрез собствените си действия, по този начин явно демонстрирайки, че счита
себе си над установения обществен ред и ред за държавно управление.
Хулиганските мотиви на обвиняемия личат, както в проявената упоритост да
накара свид. Т. да освободи лентата за движение, а и в това че след като се
престроява в средната лента започва действия по притискането му към
разделителната мантинела до настъпване на ПТП. Това поведение личи и в
действията му след като се е срещнал с пострадалия словесен контакт и
предприемане на физическо съприкосновение.
В случая не може да се приеме и че е налице личен мотив, който да
изключва хулиганските мотиви. До момента на засичането на двете МПС на
бул. Северен в гр. Пловдив, двамата водачи не се познават и между тях
липсват каквито и да било взаимоотношения, още по малко личностен
конфликт. Освен това съгласно трайно установената съдебна практика личния
мотив не във всички случаи изключва и от психологическа гледна точка е
напълно съвместим с хулиганските подбуди. Така Решение № 425/ 22
декември 2015 година,по касационно дело № 1169 / 2015, Решение № 575 от
04.01.2012 г. по нак. д. № 2428/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 475 от 08.04.2015 г. по н. д. № 1791 / 2014 г. на Върховен касационен съд,
6

2-ро нак. отделение, Решение № 255 от 03.07.2015 г. по н. д. № 544 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 425 от 22.12.2015
г. по н. д. № 1169 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
Съчетание между личен и хулигански мотив е възможно в две
хипотези: 1. когато още изначално наред с реализирането на личния мотив/
разрешаването на личностния конфликт деецът цели да покаже и явно
неуважение към установения обществен ред. Такъв е и настоящия случай. 2.
когато ситуацията започва като чисто личностен конфликт, но в последствие
се разраства, ескалира над размерите на чисто битовото, ежедневното и
умисъла на дееца постепенно започва да обхваща и представите за
нарушаване правилата на обществения ред и демонстриране на явно
неуважение и незачитане към тях. Така Решение № 278 от 26.06.2014 г. по
нак. д. № 735/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение №253/ 21
декември 2016 год., трето наказателно отделение наказателно дело №
927/2016 год.

Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с
чл.130, ал.2 от НК наказание е лишаване от свобода до три години;
обвиняемият се счита за неосъждан /предвид настъпилата реабилитация по
право по силата на чл. 88а НК/ и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на 78а; от деянието не са причинени имуществени вреди,
то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по
реда на чл. 78 А НК
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При индивидуализиране на административното наказание на
обвиняемия съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения /засегнати са едновременно както обществените отношения
свързани с опазване неприкосновеността на личността, така и тези свързани с
опазването на обществения ред и нравственост/ и степента на засягане на
същите, намерила израз във вида на причинената телесна повреда, а именно
лека телесна повреда без разстройство на здравето. Следва да се съобрази и
личността на обвиняемия- трудово и семейно ангажиран, реабилитиран по
право/ без данни за каквито и да било други противообществени прояви. Като
отегчаващо обстоятелство съдът цени проявената упоритост в реализиране на
хулиганските подбуди на дееца и настъпилият от това вредоносен резултат, а
именно пътнотранспортно произшествие – за да демонстрира
превъзходството си и да превъзпита другия водач, обв. е допуснал
съприкосновение между автомобилите.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на
обвиняемия следва да се наложи глоба в размер на 1500лв.
Този размер на санкцията съдът намира, че съответства на
степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия, като счита, че
ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия без да се накърнява
принципа на пропорционалност между преследваните от закона цели и
7

употребената държавна репресия.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК следва да се осъди обвиняемия Д.С.
да заплати разноски по делото в размер на 195 лева, по сметка на ОД на МВР
– Пловдив и сумата от 220 лв. направени в хода на съдебното производство
разноски за допълнителна съдебно-медицинска експертиза.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	205
Дата:	24 януари 2022 г.
Съдия:	Силвия Лъчезарова Алексиева

Дело:	20215330206139
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 септември 2021 г.

Решение по дело №6139/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите