Присъда по дело №8151/2021 на Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 8151/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд
обвинителен акт срещу Р. ЛЮБ. Д., ЕГН **********, повдигайки й обвинение с правна
квалификация по чл. 212а, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 29.04.2016 г., в гр. София, без да
има право /тъй като не била съдружник в дружество „***“ ЕООД, нямала съгласие от
управителя и нямало друго правно основание за това/, внесла компютърни данни -
потребителско име и парола за достъп, като достъпила електронното банкиране на
търговско дружество „***“ ЕООД, ЕИК *** в „***“ АД, и наредила паричен превод в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лв. от сметката на „***“ ЕООД, IBAN **** по сметка на
търговско дружество „***” ООД, ЕИК ***, с IBAN ***, на което била управител, за да
получи нещо, което не й се следва - сумата от 20 000 лв. /след постъпването на паричната
сума в сметката на търговско дружество „***” ООД, Д. изтеглила сумата от 9 700 лв. на ръка
на каса на банката, сумата от 10 000 лв. наредила по сметка на дружество „****“ ЕООД, на
което била едноличен собственик на капитала и управител, а останалите 300 лв. останали по
сметката/, собственост на търговско дружество „***“ ЕООД, с управител В. С. УЗ..
Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по общия ред.
Подсъдимата Д. депозира обяснения, в които декларира, че е наредила процесния
паричен превод в размер на 20 000 лв. от банковата сметка на „***“ ЕООД към „***“ ООД
със знанието и съгласието на В.У., както и че последната е знаела за фактурата, издадена във
връзка с превода на сумата.
В дадения ход по същество прокурор К. не поддържа повдигнатото обвинение,
застъпвайки, че осъществените от подс. Д. действия не покриват признаците на състава на
престъплението, за което е внесен обвинителният акт, доколкото не е осъществена
интервенция на компютърни данни. Предвид това предлага подсъдимата да бъде призната за
невиновна и оправдана.
Адв. Р., упълномощен защитник на подс. Д., споделя доводите на прокурора в насока
обективната несъставомерност на осъщественото от подзащитната му поведение, както и
застъпва, че в хода на съдебното следствие се е установило и правното основание за
извършването на превода. Освен това счита, че в съзнанието на Д. е липсвал и субективният
елемент. Поради това пледира да бъде призната за невиновна и оправдана.
Подс. Д. поддържа изложеното от защитника си и като последна дума моли да бъде
оправдана.
Като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните в хода на производството гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства, и съобрази разпоредбите на чл. 301 и
следващите НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Р. ЛЮБ. Д., ЕГН ********** е родена на *** г. в гр. София. Същата е
българка, с българско гражданство, разведена /с фамилия преди развода К./, неосъждана, с
висше образование, работи, с постоянен адрес гр. София, ул. „***“ № 18 и настоящ адрес гр.
София, ул. „***“ № 18.
Подсъдимата Д. и свидетелката В.У. били съдружници в „***“ ООД, като всяка от
тях притежавала 50 % от капитала на дружеството. На 01.10.2008 г. било проведено общо
събрание на съдружниците в „***“ ООД, на което било взето решение за откриване на
разплащателна сметка на дружеството в „***“ АД и ползване на програма „*****“. На
06.10.2008 г. за откритата банкова сметка на дружеството с IBAN **** била включена и
услугата „***“, като била предназначена за използване и от двамата съдружници и те били с
активни права, включително могли да нареждат средства от сметката.
1

Освен в „***“ ООД, Д. и У. били съдружници и в „***“ ООД, на което Д. била
управител. Подсъдимата била управител и едноличен собственик на капитала и на „****“
ЕООД, посредством което също развивала консултантска дейност. Свид. В.Д., майка на
подсъдимата, от своя страна развивала търговска дейност посредством дружество „***“
ЕООД, в което била назначена на трудов договор от бащата на подсъдимата, който бил
управител на дружеството. В периода от 2008 г. до около средата на 2016 г. цитираните
четири дружества работели в тясно сътрудничество помежду си, като подсъдимата Д. и
свидетелките Д. и У. споделяли общо офис-помещение, находящо се в гр. София, ул. „***“
№ 6, наето от „****“ ЕООД. Трите често оперирали със средства на различните дружества,
които впоследствие били превеждани по съответните сметки, в съответствие с вътрешни
уговорки помежду им и съобразно изпълнени от дружествата ангажименти и проекти към
трети физически и юридически лица.
Междувременно, на 07.12.2010 г. между подсъдимата Д. и свид. У. бил сключен
договор за покупко-продажба на дружествени дялове, съгласно който Д. продала своите 50
% от дружествените дялове на „***“ ООД на свид. У., като по този начин У. станала
единствен собственик на капитала на дружеството. Въпреки това, двете продължили да
работят в тясно сътрудничество посредством цитираните дружества до средата на 2016 г.,
поради което и правата на Д. по сметката на „***“ ЕООД в „***“ не били прекратени и тя
продължила да има право да оперира с паричните средства на дружеството.
На 29.04.2016 г. подс. Д. се намирала в гр. София и по уговорка със свид. У., която
към съответния момент отсъствала от града и нямала достъп до интернет, влязла в системата
за електронно банкиране на „***“ ЕООД в „***“ АД, и внесла компютърни данни -
потребителското си име и парола, след което наредила паричен превод в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ лв. от сметката на „***“ ЕООД, IBAN **** по сметката на „***“ ООД,
ЕИК ***, IBAN ***. Като основание за превода посочила „захранване“. Причина за
извършването му била дължимостта на сумата по повод изготвени от „***“ ООД проекти.
След постъпването на паричните средства от сметката на „***“ ЕООД по сметката на
„***“ ООД, на 03.05.2016 г. Д. изтеглила на каса на банката сума в размер на 9 700 лв.,
наредила 10 000 лв. по сметка на „****“ ЕООД, и 300 лв. останали по сметката на „***“
ООД.
Във връзка с осъществения банков превод на процесната сума в размер на 20 000 лв.,
Д. съставила и фактура № **********/29.04.2016 г. с доставчик „***“ ООД и получател
„***“ ЕООД., която фактура била осчетоводена по счетоводна сметка 411 - вземания от
клиенти, по партида „***“ ЕООД, за месец април 2016 г.
На 09.05.2016 г. свидетелката У. посетила офис на „***“ АД и подала заявление за
прекратяване на достъпа на подс. Д. до електронното банкиране на сметката на „***“ ЕООД.
Същият бил преустановен на 09.05.2016 г.
Предвид възникнали между свид. У. и подс. Д. несъгласия, отношенията им се
влошили, и на 01.08.2016 г. бил сключен договор за покупко-продажба на дружествени
дялове, съгласно който В.У. продала на подс. Р.Д. собствеността върху 50 /петдесет/
дружествени дяла от „***“ ООД за сума в общ размер на 2 500 лв. По този начин и
съдружието им в „***“ ООД било преустановено.
На 19.12.2016 г. пред Софийски районен съд, ГО била депозирана искова молба вх.
№ 8026736/19.12.2016 г. от „***“ ЕООД срещу Р. ЛЮБ. Д. с правно основание чл. 45 и чл.
86 ЗЗД и обща цена на исковете 21 306, 44 лв., а на 16.01.2017 г. свид. У., в качеството на
управител на „***“ ООД, подала в Софийска градска прокуратура сигнал с вх. № 297/2017
срещу Д. във връзка с извършения на 29.04.2016 г. превод в размер на 20 000 лв. от
банковата сметка на „***“ ЕООД по сметка на „***“ ООД.
По доказателствата:
2

Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и
приобщен по делото доказателствен материал, при преценка на доказателствата,
доказателствените средства и способите за доказване поотделно и в съвкупност, както
следва: гласни - обясненията на подсъдимата Р.Д. и показанията на свидетелите В.У.
/частично/, П.П., В.Д., З. Щ. и К. М., писмени - сигнал вх. № 297/17 до Софийска градска
прокуратура; протокол № 2/01.10.2008 г. на ОС на съдружниците в „***“ ООД за откриване
на разплащателна сметка в „***“ АД; договор за покупко-продажба на дружествени дялове
от 07.12.2010 г.; протокол от ОС на съдружниците на „***“ ООД от 07.12.2010 г. за
освобождаване на Р.Д. като съдружник и управител; преводни нареждания; фактура №
**********/29.04.2016 г.; документи, предоставени от „***“ АД; документи, предоставени
от „***“ ООД и „***“ ЕООД; документи, предоставени от НАП, и способите за доказване -
заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на гласните и писмени доказателствени източници не се констатират
противоречия досежно обстоятелствата, свързани с участието на подсъдимата Д. и свид. У. в
„***“ ООД и „***“ ООД, респективно моментите, в които съответното участие било
преустановено. Налице е яснота и по отношение момента на откриване на процесната
банкова сметка с IBAN **** на „***“ ООД в „***“ АД, съответно възможността на Д. и У.
да осъществяват достъп и да правят разпореждания със средствата по нея посредством
активираната услуга по онлайн банкиране „***“. От предоставените от банковата
институция заявления и други писмени материали се изяснява също, че въпреки
преустановяване на съдружието на подс. Д. в „***“ ООД, правото й на достъп до онлайн
банкирането по процесната сметка на дружеството не било прекратено, при което към
инкриминираната дата - 29.04.2016 г., Д. притежавала валидни потребителско име и парола
за достъп до платформата.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна и относно момента и факта на
осъществяване на процесния банков превод в размер на 20 000 лв. от сметката на „***“
ЕООД по сметка на „***“ ООД, и по отношение на неговия наредител - подс. Д., чрез
осъществяване на електронен достъп до сметката на „***“ ЕООД посредством платформата
„***“. Изяснени са също и последващите разпореждания на Д. от банковата сметка на „***“
ООД, а именно, че на 03.05.2016 г. изтеглила на каса сума в размер на 9 700 лв. и наредила
10 000 лв. по сметка на „****“ ЕООД. Съответните фактически положения са еднозначно
изводими от приобщените банкови извлечения и платежни нареждания.
Съставянето от страна на подс. Д. на фактура № **********/29.04.2016 г. на стойност
20 000 лв. с доставчик „***“ ООД и получател „***“ ЕООД, и осчетоводяването й по
счетоводна сметка 411 - вземания от клиенти, по партида „***“ ЕООД, за месец април 2016
г., се изяснява от обясненията на подсъдимата, предоставените от „***“ ООД счетоводни
регистри, от показанията на свидетелката Щ., както и посредством заключението на
изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза.
От показанията на разпитаните свидетели, и конкретно У., Д. и П., на следващо място
се установява, че в периода от 2008 г. до около средата на 2016 г. подсъдимата Д. и свид. У.
били освен в служебни, и в близки приятелски отношения, предвид което и между
дейността, развивана от управляваните от тях и от свид. В.Д. дружества, се констатирало
значително припокриване, респективно интензивен обмен на парични средства. Последното
е изводимо и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което е видно, че
свид. У. и подсъдимата Д. са предоставяли парични заеми с лични средства на „***“ ООД,
както и че в рамките на посочения период последното ползвало безвъзмездно част от офиса,
нает от „****“ ЕООД в гр. София, ул. „***“ № 6, вх. А, ет. 1, ап. 1.
С оглед еднопосочността на гласните и писмени доказателствени източници по
отношение на така изложените обстоятелства, в обобщение съдът кредитира писмените
доказателства като обективни и достоверни, както и депозираните по отношение на
3

съответните факти показания от свидетелите У., П., Щ. и М.. Изложеното от последните в
съответните части съдебният състав прецени като обективно, логически издържано и
кореспондиращо взаимно. При това, като ги анализира поотделно и в съвкупност, прецени,
че показанията им в съответните части вярно възпроизвеждат хронологията на случилите се
събития, предвид което по-подробният им анализ се явява безпредметен.
Същевременно, противоречия между доказателствените източници /показанията на
свид. У. и Щ. от една страна, и тези на В.Д. и обясненията на подсъдимата от друга/, които
налагат и по-детайлното им обсъждане, се констатират по отношение съществените за
предмета на доказване факти, а именно съществувало и е задължение в размер на 20 000 лв.
от страна на „***“ ЕООД към „***“ ООД, имала ли е право подс. Д. да внесе съответните
компютърни данни, посредством които е достъпила електронното банкиране на „***“ ЕООД
в „***“ АД, и наясно ли е била свид. У. с извършването от страна на Д. на последното
действие.
В тази връзка, на първо място съдът взе предвид показанията на свидетелите Д. и П. в
насока близките приятелски отношения между подсъдимата и свид. У., както и досежно
обстоятелството, че „***“ ЕООД, „***“ ООД, „****“ ЕООД и „***“ ЕООД работели в тясно
сътрудничество по възлаганите им от трети физически и юридически лица проекти и други
задачи, предвид което и често се прехвърляли парични средства помежду им. Последното е
изводимо и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Предвид това, по
отношение процесните 20 000 лв. и издадената във връзка с тях фактура, съдът прецени, че
следва да се довери на изложеното от подсъдимата, както и от нейната майка /свид. Д./ в
досъдебната фаза на процеса, независимо от родствената им връзка, доколкото техните
твърдения, освен помежду си, кореспондират и с обективните находки, констатирани от
вещото лице досежно издадената от Д. фактура, която съгласно заключението на
експертизата е била осчетоводена в счетоводството на „***“ ООД по счетоводна сметка 411
- вземания от клиенти, по партида „***“ ЕООД, за месец април 2016 г.
Предвид това и твърденията на свид. У., че въпросната фактура й била представена
едва при разпитите й в хода на досъдебното производство и дотогава тя не знаела за нейното
издаване, остават изолирани, като обективно не кореспондират както с изложеното от
подсъдимата и свид. Д. и със заключението на експертизата, така и с показанията на свид.
Щ., която в проведения разпит посочва, че фактурата била получена и осчетоводена и в
счетоводството на „***“ ЕООД като вземане. Последното кореспондира и със заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, което е в насока, че в дневниците за покупки за месец
април 2016 г. въпросната фактура не фигурира.
По отношение обстоятелството знаела ли е свид. У., че подс. Д. продължава да има
активни права да оперира с банковата сметка на „***“ ЕООД в „***“ АД посредством
мобилното банкиране „***“ и след прекратяване на дяловото й участие в дружеството,
съдът отново се довери на обясненията на подс. Д., доколкото се явява нелогично в период
от повече от пет години, от момента на преустановяване на участието й в „***“ ООД, У. да
не е била наясно, че правото й на достъп до услугата не е прекратено. Напротив, житейски
обоснована и логична е обратната хипотеза - правото на достъп на подсъдимата да не е било
прекратено след формалното преустановяване на съдружието й в дружеството именно
поради причина, че двете със свид. У. са осъществявали търговската си дейност в тясно
сътрудничество, в резултат от което са възниквали ситуации, в които Д. е следвало да има
достъп и възможност да оперира и с паричните средства, находящи се по банковата сметка
на „***“ ЕООД. Изводимо от това, наред с останалите изяснени в съвкупност обстоятелства
във връзка със спецификите на служебните им и лични отношения и регулярността на
извършване на парични преводи между управляваните от тях дружества, съдът прецени като
достоверни, съответно кредитира обясненията на Д. и в частта, в която сочи, че процесният
паричен превод е бил нареден със знанието и с изричното съгласие на свид. У. по повод
4

изпълнение от страна на „***“ ООД на съответна консултантска услуга.
В обобщение, съобразявайки принципното положение, че обясненията на
подсъдимото лице се ползват с двойствен процесуален статут - на доказателствено средство
и средство за защита едновременно, съдът прецени, че в настоящия случай, доколкото
кореспондират с останалата част от кредитираната доказателствена съвкупност, не са налице
обективни основания да не им се довери. Респективно, съдът не се довери на показанията на
свид. У. в частите, в които противоречат на изложеното от подсъдимата по отношение
издаването на фактурата и съгласието й за извършването на процесния превод, доколкото се
явяват изолирани от останалата част от доказателствената съвкупност. Освен това като
аргумент да не кредитира показанията й в съответните части, съдът отчете и пряката
заинтересованост на свид. У., предвид воденото гражданско дело с предмет процесната сума.
Наред с писмените доказателства и гласните доказателствени средства в посочените
по-горе части, съдът възприе като обективно, компетентно изготвено и отговарящо в
пълнота на поставените задачи и заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
предвид което го кредитира и използва при формирането на фактическите си и правни
изводи.
Въз основа справката за съдимост на подс. Д. се установява, че не е осъждана или
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
От правна страна:
При така приетото за установено от фактическа страна въз основа извършения анализ
на събраните по делото доказателствени материали, съдът достигна до правния извод, че не
се доказа извършването на деяние с правна квалификация по чл. 212а, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
съобразно повдигнатото на подс. Р.Д. обвинение.
На първо място, настоящият съдебен състав намира, че при приетите за установени
факти, осъщественото от подс. Д. поведение не реализира обективните признаци на
изпълнителното деяние на компютърната измама по смисъла на инкриминираната
разпоредба, тъй като за да осъществи достъп до онлайн банкирането на „***“ ЕООД,
подсъдимата е внесла правомерно притежаваните от нея данни за потребителско име и
парола. Необоснован би бил изводът, че не е имала право да го направи единствено поради
причина, че към инкриминираната дата - 29.04.2016 г., вече не е била съдружник в „***“
ЕООД, доколкото се доказа категорично, че към съответния момент достъпът й до
платформата за онлайн банкиране не е бил преустановен. Причината за последното е
ирелевантна, доколкото законът не поставя подобно изискване спрямо съставомерността на
деянието. При това и по аргумент за противното следва, че компютърните данни,
посредством които е бил осъществен достъпът - потребителско име и парола, не са били
внесени от подсъдимата неправомерно по смисъла на разпоредбата на чл. 212а, ал. 2 НК,
което обуславя извод за обективна несъставомерност на повдигнатото й обвинение.
Наред това, на второ самостоятелно основание, в случай, че тезата за обективна
несъставомерност на деянието не бъде сподЕ., настоящият съдебен състав прецени, че на
база събраната в хода на производството доказателствена съвкупност не се доказа по
изискуемия съобразно изискването на чл. 303 НПК несъмнен начин подсъдимата Р. ЛЮБ. Д.
да е осъществила от субективна страна състава на вмененото й деяние с правна
квалификация по чл. 212а, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Това е така, доколкото се изясни, че процесният паричен превод е бил нареден от
банковата сметка на „***“ ЕООД от Д. със знанието и съгласието на управителя на
дружеството свид. У., и в изпълнение на съществуващо към „***“ ООД облигационно
задължение. В потвърждение на този извод е издадената и надлежно осчетоводена от подс.
Д. фактура с издател „***“ ООД за съответната стойност. Предвид това не се доказа по
изискуемия категоричен и несъмнен начин по смисъла на чл. 303, ал. 2 НПК подсъдимата Д.
5

в субективно отношение да е действала със знанието, че внася в платформата „***“
процесните компютърни данни - потребителско име и парола, за да получи нещо, което не й
се следва, а именно инкриминираната парична сума в размер на 20 000 лв. Поради това на
основание чл. 304 НПК съдът я призна за невиновна и оправда по повдигнатото обвинение с
квалификация по чл. 212а, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	217
Дата:	28 септември 2022 г.
Съдия:	Виолета Стоянова Парпулова

Дело:	20211110208151
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 юни 2021 г.

Присъда по дело №8151/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите