№ 238 / 27.4.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
27.04.2018
година
град
Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М.
втори граждански състав в публично заседание на двадесет и седми март през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Д.
Цветанов и в присъствието на прокурора…............, като разгледа докладваното
от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 3159 по описа за 2017 годинА. за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.49 ал.3 СК, обективно съединен с искови претенции с правно
основание чл.59 ал.2 СК, чл.143 ал.2 от СК, чл.56 ал.1 СК и чл.53 от СК.
Приема за
разглеждане и насрещна искова молба с предявени искови претенции с правно
основание чл.49 ал.3 СК, чл.59 ал.2 СК, чл.143 ал.2 от СК и чл.53 от СК.
Ищецът И.М.И. xxx твърди
в исковата си молбА. че с Г.Д.И. са сключили граждански брак на 13.06.2009
годинА. от който имат две ненавършили пълнолетие деца - Е. И. М., родена на xxx
година и Д. И. М., роден на xxx година. Твърди, че бракът ми с Г.Д.И. е дълбоко
и непоправимо разстроен по причини в последнатА. а именно от сключване на брака
до раздялата си са живели в апартамент № 7, намиращ се в град М. обл.М. ж. б. в.
е. който апартамент е съсобствен между него, неговата баба и майка му. Поддържа
също такА. че през целия период Г.И. не е полага грижи за семейството и децата.
На практика само присъствала в семейството. Единствено сутрин водела децата на
детска градина. Не присъствала и на родителските срещи, нито на детските
тържества. ЗаявявА. че след работа не се връщала в къщи като на въпросите му
защо се прибирала едва за вечеря, тя отговарялА. че изпращала приятелки,
разхождала се и т.н. Когато пребивава в жилището им се занимавала основно със
себе си, но не полагала грижи за децата и семейството. По тези причи единствено
той се грижел за децата и семейството, водил ги на детска градинА. прибирал ги,
възпитавал ги, той наблюдавал поведението им и вземал решения по всички семейни
въпроси. Ищецът твърди, че му помагат и неговите близки, включително майка му,
с която заедно живеят. ПоддържА. че на 13.08.2017 година бил свидетел на
поредното неглижиране от страна на съпругата му здравето и живота на децата ми.
Твърди, че Г. била извела децата пред блокА. в който живеят, но не ги
наблюдавалА. при което едното от тях излезло на улицатА. по която постоянно се
движат автомобили, и било поставено в опасност. УплашенА. една от съседките им,
като видялА. че Г. не следи детето, й извикала да погледне детето си и да го
прибере от улицата. Твърди, че видял този инцидент от жилището и също уплашен и
загрижен й извикал да се прибере и да прибере и децата. Когато се прибралА. той
с повишен тон й потърсил сметка за безотговорното й поведение към децата. Пред
вид резкия му тон, тя решила да го напусне и да отиде при родителите си в град В..
Твърди, че им се обадила по телефона да дойдат и да я приберат и си събрала
вещите. Поддържа и товА. че в дома им пристигналаи неговата сестрА. Д. Т.,
която загрижена провела разговор с Г. и я убедилА. че решението й е прибързано
и необмислено и че не трябва да бяга при всеки скандал. Твърди, че Г.
размислила и решила да не напуска семейството. Но пристигнали нейните родители
и й повлияли да го напусне. Баща й се качил в апартаментА. взел приготвените
по-рано вещи и с Г. xxx като оставили децата на неговите грижи. Направих
няколко опита да осъществи лично и чрез близките му контакти с нея и да изяснят
различията си, но тя отказала контактите. Твърди, че от 3.08.2017 година до
днес, въпреки че работи в град М. Г.И. не контактува с него и децата. Не е
идвала да ги види, не е полагала никакви грижи за тях, не предлага и издръжка.
Пред трети лица разпространява невярна информация, че видите ли, аз не й позволявам
контакти с децата. ПоддържА. че във фейсбук пуснала снимки, с които
демонстрирала колко добре се чувства без тях и твърди, че е щастлива. Грижите и
издръжката за децата е поел изцяло той, подпомаган от неговите близки. ПоддържА.
че в същото време е завела против него дело по Закона за защита от домашното
насилие, като твърди в молбата си неверни факти за него и децата и претендира
определяне на защитни мерки, за каквито няма никакво основание. ЗаявявА. че
това поведение на Г.И. към него и децата
и неизпълнението на родителските и съпружеските й задължения в миналото го
карат да счита бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен, поради което желае
да го прекрати. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което
да прекрати с развод брака между него и Г.Д.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, като
дълбоко и непоправимо разстроен по нейна вина; след развода родените от брака
деца - Е. И. М., родена на xxx г. и Д. И. М., роден на xxx xxx; родителските
права върху родените от брака деца – Е. И. М., родена на xxx г. и Д. И. М.,
роден на xxx г., след развода да се упражняват от него, майката Г.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx,
да има право да осъществява лични контакти с децата всяка първа и трета събота
и неделя от месеца с преспиване от 10 часа на съботния ден до 17 часа на
неделния ден и 30 календарни дни през лятото по време, което не съвпада с
годишния му отпуск; майката Г.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx да му заплаща до 5-то число
на текущия месец, в качеството му на законен представител на децата месечна
издръжка в размер по 115.00 лева на дете, считано от 3.08.2017 г. до
настъпването на обстоятелствА. имащи значение за изменяване или прекратяване на
издръжкатА. ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й
вноска до изплащането й; семейното жилище - апартамент № 7, намиращо се в град М.
обл.М. ж. б. в. е. негова и на роднините
му собственост, да му се предостави за ползване; съпрузите не се нуждаят от
издръжка и не следва да се присъжда такавА. както и след развода Г.Д.И. да носи предбрачното си
фамилна име - ,,Г.”. Ищецът е депозирал в предвидения от закона срок и отговор
по насрещната искова молбА. предявена от Г.Д.И., по която изразява подробно
писмено становище.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г.Д.И. е представила писмен отговор на исковата молбА. в който
изразява становище за частична основателност на предявените искови претенции.
Твърди, че причините бракът им да е разстроен не са изложените в исковата молба
от ищеца факти и обстоятелствА. като заявявА. че оспорва изцяло твърдениятА.
обстоятелствата и интерпретациите, изложени от ищеца в исковата молба.
Ответницата твърди, че ищецът като баща никога не е присъствал на родителските
срещи и тържествата на децатА. присъствала е някой път неговата майкА. която в
пълен обем е иззела функциите му като родител, права и задължения, която от
раждането на техните деца си въобразявалА. че тя е родила тези деца и може да
определя начина на живот на всички - децата и семейството на сина си. Твърди,
че не отговаря на действителното положение, че ищецът е този, който се грижел
основно за децата и семейството, че ги водил на детска градинА. че ги прибирал,
че ги възпитавал, че наблюдавал поведението им, че вземал решения по всички
семейни въпроси, че му помагала майка му и близките му и т.н.
Ответницата твърди
също такА. че на 03.08.2017 година ищецът е проявил домашно насилие,съпроводено
с тежки наранявания и тежки кръвонасядания, за което било образувано гражданско
дело № 2858/2017 година по описа на Районен съд - М. по което била постановена
заповед за незабавна защита и решение. ПоддържА. че именно в следствие на
домашното насилие в семейството, напуснала семейното им жилище на 03.08.2017
година и се преместила да живее в дома на родителите си в град В.. Тогава тя
поискала да вземе и децатА. но съпругът й категорично й е отказал. Реакцията на
сестрата на ищеца - Д. Т. вследствие на случилото се, е билА. че той го е
направил в яда си . Реакцията на брат й, че товА. което ищецът е направил няма
да му се прости никога. Ответницата заявявА. че ищецът си е позволявал пред
децата да казвА. несъобразявайки се с крехката им възраст, че “Мама е умрела.
Защо ревеш за тия боклуци”, когато едното дете е плакало при раздялата си с
нея. ПоддържА. че и към настоящия момент е изключително травмиранА.
непрекъснато обезпокоена за децата си, тъй като многократно ищецът си е
позволявал, дори в присъствието на децата да посяга на нея, дори на собствената
си майка и т.н.. С оглед на гореизложеното заявявА. че оспорва като
неоснователен иска на ищеца по настоящото производство и предявява НАСРЕЩЕН ИСК, като моли съда да
постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен, по изключителна вина на ищеца; родителските права по отношение на
децата да се упражняват от нея; местоживеенето на родените от брака деца да
бъде при нея – в град В. на адрес: ж. б. в. е. а.; да се определи режим на
лични отношения с другия родител, както следва: всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 10,00 часа до 18,00 часА.както и два пъти по пет дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; да бъде осъден ищецът по
първоначалния иск да заплаща на майката Г.Д.И. като майка и законен
представител на децата до 5-то число на текущия месец по 130 лева за първото
дете и 120 лева за второто дете месечна издръжкА. ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноскА. считано от предявяване на насрещния иск до възникване
на обстоятелствА. водещи до нейното изменение или прекратяване, както и след
развода да носи предбрачното си фамилно име - Г.. Моли съда да й присъди и
направените в производството разноски.
Дирекция “Социално
подпомагане” – град Монтана е представила по делото социален доклад.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое
убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 13.06.2009
годинА. от който имат две ненавършили пълнолетие деца - Е. И. М., родена на xxx
година и Д. И. М., роден на xxx година. От сключването на брака до раздялата си
съпрузите живяли в апартамент № 7, намиращ се в град М. ж. б. в. ет.4. През
месец август 2017 година ответницата напуснала семейното жилище след осъществен
акт на домашно насилие от ищеца и се установила да живее при своите родители в
град В.. След раздялата между съпрузите, децата останали да живеят със своя
баща в жилището, в което са се родили и живяли до момента заедно с баща си и
негова майка – тяхна баба.
С решение от
29.09.2017 годинА. постановено по гр.д.№ 2858/2017 година на Районен съд –
Монтана е признато за установено по отношение на И.И., че същият е извършил акт
на домашно насилие спрямо Г.И., на 03.08.2017 годинА. изразяващо се във
физическо и психическо таковА. чрез нанасяне побой над нея. В резултат на това
ищецът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.И..
В тази част решението на Районен съд - Монтана е оставено в сила с решение на
Окръжен съд – Монтана от 13.12.2017 годинА. постановено по в.гр.д.№ 440/2017
година.
Установено е по
делото, че взаимоотношенията между страните са лоши и конфликтни. От приетата
по делото психологична експертиза е установено, че потребностите на децата Е. и
Д. се задоволяват преди всичко от бабата Е. В., към която изпитват и най-голямо
доверие. От заключението на вещото лице е видно и товА. че двете деца са
привързани към майката и бащата по един и същи начин, но се чувстват по
защитени в домА. в който са отгледани и който приемат за свой дом – при бащата И..
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства е видно, че отношенията между съпрузите
са само формални и на практика е налице едно фиктивно съществуване на бракА.
лишено от взаимност и доверие, от уважение и зачитане на правата и интересите
на другия. Страните живеят разделени и от както са във фактическа раздяла не са
се събирали да живеят заедно. С приетите по делото решения на Районен съд –
Монтана и Окръжен съд – Монтана се установява по един категоричен начин
осъщественият над ответницата акт на домашно насилие от страна на ищеца.
Установено е и товА. че ответницата сама е напуснала семейството си – съпруга и
децата си и се е установила при своите родители в град В.. За периода от
03.08.2017 година до 04.11.2017 година ответницата не се установи ответницата
да е правила опити да контактува с децата. Видно от показанията на свидетелката
Е. В., не е имало случай майката да поиска да вземе децата и ищецът да не й
позволи. В тази насока са и показанията на свидетеля Д. Ц..
Така изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните
писмени и гласни доказателствени средствА. както и от приетата по делото
съдебна експертиза.
От изложеното следвА.
че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина
на двамата съпрузи, поради което следва да се допусне развод между страните и
се прекрати брака им.
Бракът създава
определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде
прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с
общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват
благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не
налагат да живеят разделени. От събраните по делото доказателства се установява
по един категоричен начин, че между страните са налице лоши взаимоотношения и
взаимни обвинения – кой е виновен за така създадените взаимоотношения между
тях. От данните по делото е видно, че и двамата родители не успяха да разберат,
че в случая най-важното е същите да подходят с нужната отговорност към децата Е.
и Д. и в тази насока да успеят да намерят компромисно решение относно това кой
да упражнява родителските права по отношение на децата. И двамата родители
смятат, че всеки един от тях е по – добър от другия и за децата ще е по – добре
да живеят при него, но не успяха да разберат, че в създалата се ситуация
най-потърпевши ще бъдат и са именно децата. От събраните по делото
доказателства се установявА. че никой от родителите не е положил услия в посока
за преустановяване на конфликтните ситуации помежду си и именно с това си
поведение съдът намирА. че всеки един от тях е виновен за товА. бракът да е
дълбоко и непоправимо разстроен. Данните по делото сочат, че е налице незачитане
на брачния партньор както от от страна на ищецА. така и от страна на
ответницата. Липсва желание от страна на съпрузите да направят каквото и да
било за заздравяване на бракА. нито за възстановяване на нормалните съпружески
отношения.
Очевидно е, че и
двамата съпрузи са се дезинтересирали от семейството си. Разстройството на
брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса
на взаимност, уважение, доверие и отговорност към семейството, поради което и
брачната връзка съществува само формално и не съответствала на закона.
Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за
да се възстановят нормалните съпружески отношения. Липсата на съвместно поемане
на грижи за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност
между страните.
Предвид
гореизложеното съдът намирА. че следва да допусне развод и прекрати брака като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
От брака си страните
имат две деца – Е. И. М., родена на xxx година и Д. И. М., роден на xxx година.
Същите от момента на раждане са живяли и продължават да живеят в жилището в
град Монтана. От заключението на вещото лице е видно и товА. че двете деца са
привързани към майката и бащата по един и същи начин, но се чувстват по
защитени в домА. в който са отгледани и който приемат за свой дом – при бащата И..
В случая потребностите на децата се задоволяват преди всичко от бабата Е. В..
Категорично е вещото лице, че на този етап от живота и развитието на децатА.
най – важна е безопасносттА. сигурността и условиятА. които да им гарантират
спокойствие. Видно е от заключението, че децата чувстват известна тревожност от
събитията в семейството, за които нямат представа как ще свършат. Усещаг
безсилие да влияят на ситуацията и желаят да живеят и с двамата родители.
Вещото лице твърди, че към момента децата изпитват най – голямо доверие към
бабата Е. В.. Те желаят да живеят и с двамата родители, но в дома на бащата И..
Категорично е вещото лице, че децата се чувстват по – защитени в домА. в който
са отгледани и който приемат за свой дом, при бащата И.. Ето защо съдът намирА.
че на този етап от живота и развитието на децатА. най – важна е безопасносттА.
сигурността и условиятА. които да им гарантират спокойствие и това е домът, в
който са отгледани. С оглед на това местоживеенето на децата следва да бъде
определено в жилището на адреса в град
Монтана. Упражняването на родителските права следва да се предостави на бащатА.
като на майката се определи максимално разширен режим на лични контакти с децатА.
а именно – всяка събота и неделя от месеца с преспиване от 10 часа в съботния
ден до 17 часа в неделния ден, 30 дни през лятото по време, което не съвпада с
годишния отпуск на бащатА. през зимната и пролетната ученическа ваканция, по
две дни на КоледА. Нова година и Великден и на рождениете дни на децата.
Ищецът е съгласен
майката да заплаща минимален размер издръжка за децатА. поради което съдът
намирА. че същата следва да бъде присъдена в размер на 127,50 лева месечно за
всяко едно от децата. Останалата част от издръжката на децата следва да се
поеме от бащатА. който непосредствено полага грижи за същите. Издръжката следва
да се присъди, считано от предявяване на исковете – 27.09.2017 година до
настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на
издръжкатА. ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й
вноска до окончателното изплащане.
По отношение на
ползването на семейното жилище, съдът намирА. че същото следва да бъде
предоставено за ползване от бащата.
След развода
ответницата следва да носи предбрачното си фамилно име – Г..
С оглед на
гореизложеното съдът намирА. че следва да бъдат отхвърлени предявените от Г.Д.И.
против И.М.И. наслещни искови претенции за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на децатА. режима на лични контакти и присъждане на издръжка
за децатА. като неоснователни.
Съобразно този изход
на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавни такси, както
следва: сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на разводА.
сумата от 367,20 лева - държавна такса относно издръжката на децатА. както и
сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Предвид изложените
по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА развод между
И.М.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Г.Д.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им,
сключен на 13.06.2009 година с акт № 0084/13.06.2009 година на Община М. поради
настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото
в брака дълбоко и непоправимо разстройство имат И.М.И. и Г.Д.И..
Постановява
местоживеенето на децата Е. И. М., родена на xxx година с ЕГН xxxxxxxxxx и Д. И.
М., роден на xxx годинА. ЕГН xxxxxxxxxx да бъде при бащата И.М.И. на адрес: xxx
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо децата Е. И. М., родена на xxx
година с ЕГН xxxxxxxxxx и Д. И. М., роден на xxx годинА. ЕГН xxxxxxxxxx на бащата
И.М.И., като майката Г.Д.И. има право на лични контакти с децатА. както следва:
всяка събота и неделя от месеца с преспиване от 10 часа в съботния ден до 17
часа в неделния ден по местоживеене на майкатА. 30 дни през лятото по време,
което не съвпада с годишния отпуск на бащатА. през зимната и пролетната
ученическа ваканция, по две дни на КоледА. Нова година и Великден и на
рождениете дни на децата.
ОСЪЖДА Г.Д.И. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на И.М.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx като баща и законен
представител на Е. И. М., родена на xxx година с ЕГН xxxxxxxxxx месечна издръжка
в размер на 127,50 /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ левА.
считано от 27.09.2017 година до настъпване на причини и условия за изменение
или прекратяване на издръжкатА. ведно със законната лихва върху всяка
просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.Д.И. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на И.М.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx като баща и законен
представител на Д. И. М., роден на xxx годинА. ЕГН xxxxxxxxxx месечна издръжка
в размер на 127,50 /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ левА.
считано от 27.09.2017 година до настъпване на причини и условия за изменение
или прекратяване на издръжкатА. ведно със законната лихва върху всяка
просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане.
Предоставя за
ползване от И.М.И. семейното жилище, находящо се в град М. ж. б. 3. в. А. е. а..
След развода Г.Д.И.
да носи предбрачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА Г.Д.И. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата от 25
/двадесет и пет/ лева - държавна такса по иска за допускане на разводА. сумата
от 367,20 /тристашестдесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева - държавна
такса относно издръжката на децатА. както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Отхвърля предявените
от Г.Д.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx против И.М.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx искови
претенции с правно основание чл.59 ал.2 СК и чл.143 ал.2 от СК, като
неоснователни.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :