Р Е Ш Е Н И Е
№ 4763
гр. Варна, 23.11.2012г.,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд, ХХVІ-ти състав в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Районен съдия: Иванка Дрингова
при секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
20386 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от С.С.Т., ЕГН **********
и Л.Б.Т., ЕГН **********,*** срещу Д.С.Б., ЕГН **********, Н.М.Б.,***, В.Н. *,
ЕГН ********** и Т.Й.П., ЕГН **********,***.
Ищците
излагат в исковата молба, че по силата на договор
за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № *. са собственици на недвижим имот, находящ се в
гр. *, с площ от 1198 кв.м. по акт за собственост, а по измерване 1243 кв.м.,
идентичен на имот с идентификатор 693 по ПНИ за местността. В евентуалност са
изложени твърдения за придобиване на собствеността по давност чрез владение,
упражнявано в периода от 07.05.2007г. до предявяване на иска в съда – 23.12.2010г.,
с присъединеното владение на праводателя им „* в
периода от 2005г. до 2007г., с присъединеното владение на „* в периода от
2003г. до 2005г., с присъединеното владение на *, чрез неговите родители и
законни представители в периода от 2001г. до 2003г., с присъединеното владение
на * в режим на СИО в периода от 1990г. до 2001г., с присъединеното владение на
* в периода от 1981г. до 1990г. Твърди се, че ответниците са обжалвали заповед *.
на областния управител на област * за одобряване на ПНИ за местността, в частта
относно новообразувани имоти *, като са оспорили правото на собственост на
ищците върху реална част от 131 кв.м., попадаща в посочените имоти. Твърди се,
че ответниците се легитимират като собственици на имот със стар * по силата на
договор за продажба. Жалбата на ответниците е уважена, като е отменена
атакуваната заповед на Областния управител. Твърди се, че до приемането на ПНИ,
процесните имоти нямат установени граници. Същите са
отразени за първи път с КП от 1977г., но липсва заповед за одобряването на този
план.Ищците оспорват правото на собственост на ответниците върху имот *7г.,
като сочат, че са липсвали предпоставките за реституция на имот с площ от 5,558
дка по отношение на техния праводател *. Отправеното
искане е да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на реална част с площ от 131 кв.м., попадаща в границите на
различни имоти, както следва: - реална част, с площ от 82 кв.м., попадаща в
собственият им ПИ № *”, при граници на частта: останалата част от *; реална
част, с площ от 14 кв.м., попадаща в имот *.”, при граници на частта:
останалата част от ПИ № *, попадаща в имота на ответниците - *.”, при граници
на частта: останалата част от *. В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител, поддържат иска. В с.з. на 23.10.2012г. уточняват, че
упражняваното от тях владение и от праводателите им
от 1991г. се осъществява по сегашните граници на имота и е в размер на 92 кв.м.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Д.С.Б. и Н.М.Б. са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който изразяват становище за
неоснователност на предявения иск и молят за отхвърляне на иска. Не оспорват
твърдението, че ищците упражняват фактическа власт върху процесните
общо 131 кв.м., на намират, че същите не са собственици на тази част. Релевират възражение за нищожност на сделката, обективирана в нот. акт № * като
противоречаща на закона, поради липса на изрично решение на Общото събрание на
съдружниците в дружеството - продавач. Твърдят, че след като ищците са
придобили имота през 2007г., самоволно са преместили южната граница на имота
си, като са навлезли в имота на ответниците и са завлядяли
процесната реална част. Сочат, че са придобили имота
по силата на покупко-продажба на ½ ид.ч., обективирана в нот. акт № *.
Сочат, че всички техни праводатели са се легимирали като собственици въз основа на правни сделки, а
за * са били налице предпоставките за реституирането на имота. Оспорват, че
ищците са придобили процесните части, в резултат на
изтекла в тяхна полза придобивна давност, с начален
момент 1981г.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците В.В. и Т.П. не са депозирали
писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
оспорват исковете. Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от делбен протокол от 03.08.1981г. по гр.д. № *, * е получила
в дял и собственост лозе и овощна градина с площ от 1198 кв.м., находящи се в
землището на гр. * Н.”, заедно с построената постройка. С * продава на *
гореописания имот, вече с посочен № * по плана на местността. * са прехвърлили
по ½ ид.ч. от имота на внука си * и на сина си
*., а последният е надарил със своята част племенника си *. През 2003г. * е
продал имота на „* а през 2005г. последното дружество го продава на „*. С НА № *,
„* ЕООД продава на С.С.Т. и Л.Б.Т. собствения си недвижим имот № *
От НА № *.
се установява, че * е продал на Т.Й.П., В.Н. *, * недвижим имот, представляващо
празно място с площ от 614 кв.м., находящо се в гр. *Св. Н.” и съставляващо
имот пл. № * на нотариус * е видно, че * са продали собствената си ½ ид.ч. от имота на Н.М.Б. и Д.С.Б..
С решения №
*. по адм.д. № * е отменена заповед № *г. на Областния
управител на област Варна за одобряване на ПНИ за местността, в частта относно
новообразувани имоти *
От заключението на вещото лице Н.
Б. по назначената съдебна експертиза се, че в оригиналния *., намиращ се в
Община *, има извършено механично заличаване с остър предмет на част от
границите в долната част на имота на ищците.
От заключението на вещите лица по
назначената тройна СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че имот *. а по ПНИ,
с *.м.; имот *. а по ПНИ, с *.м. Вещите лица сочат, че липсва заповед за
одобряване на КП от 1977г. Според вещите лица площта, заключена между границата
на имот пл. № *. и границата между имотите по ПНИ е 92 кв.м.
По делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на водените от ищците свидетели, чиито показания съдът
преценя в частта, в която излагат непосредствени впечатления за релевантните за
спора факти, като ги съобразява и със събраните по делото писмени
доказателства.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на иска:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. А за да
е налице такъв интерес е достатъчно да се оспорва претендираното
или да се претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на правен интерес се
обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на
ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита. В настоящия случай правния
си интерес от иска ищецът извежда от оспорване на правото му на собственост
върху процесната реална част от имота от ответната
страна чрез обжалване на заповедта на Обл. Управител
за одобряване на ПНИ и последвалата отмяна на заповедта за процесния
имот. Ето защо, след като ответникът оспорва материалното право на ищеца, то е
налице допустимост от предявения иск.
По основателността на иска:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да
докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
В случая ищците се позовават на договор за продажба, по силата на който
са придобили правото на собственост върху недвижим
имот пл. № * с площ от 1198 кв.м., находящ се в гр. *.”. Съдът преценя
като неоснователно възражението на ответниците за нищожност на договора, тъй
като дружеството продавач е ЕООД и по сделката е представлявано от едноличния
собственик на капитала и управител, при която хипотеза не е необходимо, а и
няма как да има решение на Общото събрание на съдружниците в дружеството.
Договорът е сключен предвидената от закона нотариална форма и е действителен,
поради което е произвел вещно-правното си действие. От съвкупната преценка на
доказателствения материал се установи, че до влизане в сила на ПНИ не е имало
одобрен план на местността. От събраните гласни доказателства се установи, че
от 1991г. до настоящия момент имотът на ищците е ограден, първоначално с
телена, а от по-късно с масивна ограда и границите на имота по ПНИ съвпадат с
нея. Ответниците претендират, че границата на имота е тази по плана от
КП/1977г., оцветена с жълт цвят на комбинираната скица на вещите лица, находяща
се на л.223 от делото, но не ангажираха доказателства в тази насока. Следва да
се съобрази и факта, че съобразно сключената от тях правна сделка са придобили
право на собственост върху 614 кв.м. А щом това е така и при липса на твърдения
за придобиване на собственост и на друго правно основание, за спора е от
значение площта, отразена в документа за собственост. От заключението на вещите
лица се установи, че площта, заключена между границата на имот пл. № *. и
границата между имотите по ПНИ е 92 кв.м. След като се установи, че ищците са
придобили имота въз основа на правна сделка и изтекла в тяхна полза придобивна давност, то следва да се приеме, че те са
собственици на тази реална част от 92 кв.м., то искът следва да се уважи за
тази реална част. За останалите реални части ищците не доказаха право на
собственост, поради което искът следва да се отхвърли.
Съобразно направено искане и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците направените
съдебно разноски, съобразно уважената част от исковете, а именно 420,94 лв.
Ответниците не са отправили искане за
присъждане на разноски, поради което такива не им се дължат, съобразно
отхвърлената част на иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от С.С.Т., ЕГН ********** и Л.Б.Т.,
ЕГН **********,*** срещу Д.С.Б., ЕГН **********, Н.М.Б.,***, В.Н. *, ЕГН **********
и Т.Й.П., ЕГН **********,***, че С.С.Т., ЕГН ********** и Л.Б.Т., ЕГН **********,***
са собственици на реална част с площ
92 кв.м. от *, целият с площ от *,
при граници на частта: останалата част от ПИ № *, очертана в червен цвят на
скицата на л.223 от делото, по силата на правна сделка и придобивна
давност, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Скицата на л.223 от делото, приподписана от
съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно съединени искове
от С.С.Т., ЕГН ********** и Л.Б.Т., ЕГН **********,*** срещу Д.С.Б., ЕГН **********,
Н.М.Б.,***, В.Н. *, ЕГН ********** и Т.Й.П., ЕГН **********,***, че С.С.Т., ЕГН
********** и Л.Б.Т., ЕГН **********,*** за приемане за установено, че ищците са
собственици на реална част, с площ от 14 кв.м., попадаща в имот № *. Н.”, при
граници на частта: останалата част от ПИ № * и реална част от 35 кв.м.,
попадаща в имота на ответниците - ПИ № *
ОСЪЖДА Д.С.Б., ЕГН **********, Н.М.Б.,***, В.Н. *, ЕГН **********
и Т.Й.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ
на С.С.Т., ЕГН ********** и Л.Б.Т., ЕГН **********,*** сумата от 420,94 лв. /четиристотин и двадесет лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща сторени от ищците
съдебно-деловодни разноски по делото, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: