Р Е Ш Е Н И Е № 720
гр.Пловдив,04.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти юни,през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА
ДЪБОВА
като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 861 по описа на ПОС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6
от ГПК.
Постъпила е жалба от Н.М.У.,длъжник в
изпълнителното производство против отказа на ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824,район на
действие ПдОС,постановен по изп.дело № 6672/17г.и обективиран в постановление
от 27.02.19г.да уважи искането на длъжника
по изпълнението за прекратяване на
производството по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа,че обжалваният
отказ е незаконосъобразен и неправилен по изложени съображения и се иска
отмяната му.
Взискателят
по изп.дело „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,гр.Пловдив не е изразил становище по
жалбата.
В мотивите към обжалваното изпълнително
действие ЧСИ К.Павлов поддържа,че жалбата е допустима,но неоснователна по
подробно изложени съображения.Проследява се развитието на изп.производство,като
се навежда довод,че не са налице предпоставките за прекратяването му на
основание чл.433,ал.1,т.6 от ГПК.
ПдОС,след като взе предвид оплакванията
в жалбата и извърши преценка на
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от
легитимирана да обжалва отказа на ЧСИ страна против обжалваемо действие на ЧСИ по
чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано първоначално
под № 237/13г.по описа на ЧСИ В.Апостолов по молба на взискателя „ЕВН България
Топлофикация“ по представен изпълнителен лист от 06.03.13г.от ПдРС,съгласно
който длъжникът Н.М.У. е осъден да заплати на
кредитора „ЕВН България Топлофикация“ЕАД посочените в изп.лист
суми,представляващи главница-стойност на топлинна енергия и лихви,както и
разноски. Впоследствие,в изпълнение на заповед от 30.06.17г.на Министъра на
правосъдието,целият служебен архив на ЧСИ В.Апостолов е прехвърлен за
продължаване от ЧСИ К.Павлов и изпълнителното дело е продължено в служебния
архив на ЧСИ Павлов под № 6672/17г.
На 25.02.19г.по изп.дело е постъпило
писмено искане от длъжника за прекратяване на производството по изп.дело на
осн.чл.433,а1,т.8 от ГПК,като се твърди,че
взискателят не е поискал от ЧСИ К.Павлов
да осъществи принудителни действия и не са извършвани такива в
продължение на две години,поради което е настъпила перемция и прекратяването на
изп.дело настъпва по силата на закона.
С атакуваното постановление ЧСИ е оставил
без уважение искането,като е посочил в мотивите си,че през целият период
от образуване на изпълнителното дело до
момента на постановяване на постановлението не е налице период,по-дълъг от две
години,в който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия или да не са постъпили
плащания.ЧСИ се позовава на ТР № 2/2013г.от 26.06.15г.
Съгласно разпоредбата на
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление,когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години,като съгл.т.10 от цитираното по-горе
тълкувателно решение № 2/2013 прекратяването на изп.производство настъпва по
силата на закона,считано от датата,на която е предприето последното валидно
изпълнително действие.
Следва да се има предвид,че още с
молбата за образуване на изп.дело взискателят изрично е посочил,че възлага на
ЧСИ на осн.чл.18,ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и
да определи начина на изпълнението.
След преглед на приложеното изп.дело
настоящата инстанция установява,че изп.дело е образувано на 28.03.13г.На
26.02.15г.ЧСИ е уведомил длъжника за насрочен опис на движими вещи.
На 18.08.15г.взискателят е поискал
извършване на изпълнителни действия с “всички предвидени в ГПК способи“.На
10.09.15г.е постъпило плащане по изпълнителното дело от страна на
длъжника,(както и предходни плащания от по 100лв.,тъй като същият на няколко
пъти е подавал молби за разсрочено плащане).
На 11.09.2017г.,на основание възлагането
по чл.18 от ЗЧСИ ЧСИ е насрочил опис на дв.вещи на длъжника.
От така описаната хронология на
изпълнителните действия е видно,че за
времето от образуване на изп.дело до момента не е налице период,по-дълъг от две
години,в който да не е извършено изпълнително действие или да не са постъпвали
плащания.
Жалбоподателят твърди,че молбата на
взискателя от 18.08.15г.за извършване на изп.действия не отговаряла на изискванията за редовност по чл.129 от ГПК и
тя не прекъсвала давността,доколкото не съдържала искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ и не била внесена такса за прилагане на
способа.Настоящата инстанция намира,че липсата на реквизити в молбата от 18.08.15г.на взискателя е ирелевантна за
установяване на двегодишния срок за настъпване на перемцията.Това е така,защото
целта на законодателя е чрез перемцията да се санкционира бездействието на
взискателя,а в настоящия случай това не е така-независимо дали има всички
необходими реквизити или не,молбата на взискателя ясно сочи,че той не бездейства,а
напротив,поискал е извършване на изпълнителни действия.Не е необходимо молбата
да съдържа конкретен изпълнителен способ,след като така или иначе взискателят е
възложил на ЧСИ на осн.чл.18 от ЗЧСИ да определя сам начина на изпълнението.
Твърденията в жалбата,че на 10.09.15г.У.
не е осъществявал плащане,се опровергават от приложеното по изп.дело преводно нареждане от същата дата,от което е
видно,че У. е заплатил на тази дата 100лв.по изпълнителното дело.А извършените
плащания съгл.цитираното тълкувателно решение са основание за прекъсване на давността,респ.на
срока за настъпване на перемцията по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Не са изминали повече от две години от
датата на това плащане-10.09.15г.до 11.09.17г.,когато ЧСИ,на основание
възлагането по чл.18 от ЗЧСИ,е насрочил опис на дв.вещи на длъжника,в какъвто
смисъл са възраженията в жалбата.Това е така,доколкото срокът,който е започнал
да тече на 10.09.15г.се брои на години и следва да изтече в съответния ден на
последната година (чл.60,ал.2 от ГПК),но когато последният ден на срока е
неприсъствен,срокът изтича в първия следващ присъствен ден(чл.60,ал.6 от ГПК).В
случая 10.09.2017г.е неделя,неприсъствен ден,и съответно срокът следва да се
счита,че изтича на следващия присъствен ден-11.09.17г.Следователно и в този
случай не са изтекли повече от две години от последното плащане на длъжника.
Предвид изложеното настоящата
инстанция намира за правилен отказа на
ЧСИ Павлов да прекрати изпълнителното производство на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Ето защо жалбата е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.М.У.,ЕГН-**********
***,длъжник в изпълнителното производство,против отказа на ЧСИ К.Павлов,рег.№
824,район на действие ПдОС,постановен по изп.дело № 6672/17г.и обективиран в
постановление от 27.02.19г.да уважи искането на Н.М.У. за прекратяване на
производството по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: