Определение по дело №15894/2018 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. София, 03.01.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15894 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по подадена от Е.Д.М. искова молба срещу С.Н.С.за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди от неразгледана молба за промяна на мярката за неотклонение.

В исковата молба са изброени решения на съда на ЕС и правни норми, които не кореспондират с обстоятелствената част на исковата молба. Доколкото дейност на съда е да квалифицира предявения иск, предвид изложеното в исковата молба, съдът намира, че той почива на нормата на чл. 2 и 2б от ЗОДОВ.

Предявеният срещу С.Н.С.иск е недопустим. Съгласно дадените в тълкувателно решение № 5/15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди само в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗОДОВ - за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание, както и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.

Дори и да се приеме, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се основава на нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму (и с действията си съдия при С.Н.С.е нарушил правата на ищеца) и се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата, искът по чл. 49 от ЗЗД също се явява недопустим. Съгласно нормата на чл. 132 от КРБ при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай не се твърди и липсват данни, съдията да е привлечен към наказателна отговорност за негови служебни действия/бездействия. Гаранционно-обезпечителната отговорност е самостоятелна, но тя е функционално обусловена от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. В случая липсва надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения иск за ангажиране на деликтната отговорност на ответника във връзка с осъществяване на служебна дейност от лица, на които е възложил работа.

Недопустимостта на предявени подобни искове на Е.Д.М. е приета в определения по ч.гр.д. №№ 2468/2017 г., 5728/2017 г., 1602/2017 г. на САС.

Ищецът моли да му бъде предоставена правна помощ. Предвид изводите на докладчика за недопустимост на иска, молбата е неоснователна, на основание чл. 24, т. 2 от ЗПрП.

Е.М. моли и да бъде освободен от заплащане на държавна такса.

На съда е служебно известно, че молителят не разполага със средства, за да поеме заплащане на държавна такса, поради което искането следва да се уважи.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е.Д.М. за предоставяне на правна помощ по делото.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83 ал.2 от ГПК, Е.Д.М. от заплащане на държавна такса.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 от ГПК, производството по гр.д. № 15894/2018 г.

Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

СЪДИЯ: