Р Е Ш
Е Н И Е № 93
гр.Кюстендил, 04.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Антоанета Масларска и с участието
на прокурор Марияна Сиракова като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №53/2020г., за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Т.И.И. чрез пълномощника адвокат Е.Е.,
съдебен адрес ***, офис 403-404 обжалва решение №465/30.12.2019г. на ДРС,
постановено по АНД №1196/2019г., с което е потвърден ЕФ серия К №2891778 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система на ОДМВР - Кюстендил. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна
на решението, респ. отмяна на ЕФ.
Ответникът не изразява
становище по жалбата.
Заключението на прокурора от КОП е
за неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №465/30.12.2019г., постановено по АНД
№1196/2019г., с което е потвърден ЕФ
серия К №2891778 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР
– Кюстендил. Т.И. ***,
на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е санкциониран като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
ДРС е потвърдил ЕФ като
законосъобразен, приемайки че нарушението е доказано от обективна и субективна
страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, тъй като правните изводи са
съобразени с установените фактите и доказателствата по делото, както и със
закона.
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на Т.И. *** срещу с ЕФ серия К
№2891778, издаден от ОДМВР – Кюстендил.
Прието е, че на 08.07.2019г. в 08.19ч., в гр.Дупница, по ул.“Самоковско шосе“ в
посока гр.Самоков, при разрешена за населено място скорост на движение от 50
км/ч, нарушителят е управлявал лек автомобил Рено Меган с рег.№ СО1265СХ с 83
км/ч /приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача/. Безспорно е, че нарушението
е установено и заснето с мобилно техническо средство ТFR1-М
563, позиционирано в служебен автомобил с рег.№СА2353МН, режим на измерване С и
посока на задействане Д /срав. протокол №50/10.07.2019г/. Изготвен е клип
№2628. За констатирано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден атакувания
ЕФ. От собственика /жалбоподател/ не е подадена декларация по чл.188 от ЗДвП,
сочеща друго лице управлявало МПС-то в деня и часа на извършване на
нарушението. Представени са доказателства за годността и техническата
изправност на АТТС – у-ние за одобрен тип, протокол №5-21-19/04.07.2019г.,
както и протокол №50/10.07.2019г., представляващ Приложение №1 към чл.10 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
в относимата редакция към момента на извършване на нарушението - ДВ
бр.54/2017г., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ. Безспорно в случая
противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин – чрез
клип №2628, изведен от паметта на АТСС - мобилно техническо средство ТFR1-М №563. Тук касационният отбелязва, че поради настъпилата
законодателна промяна в сочената правна норма от 05.07.2017г. санкционирането
на нарушенията, визирани по-горе се извършва чрез облекчената процедура на
издаване на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП /ирелевантно е обстоятелството с каква
система за видеоконтрол е установено нарушението – мобилна или стационарна/. За
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП при хипотезата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП се
налага административно наказание „глоба“ от 400 лв. и не се отнемат контролни
точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. Следователно правилно АНО е провел
съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на
административно нарушение.
Събраният доказателствен материал КАС намира
за достатъчен, за да обоснове извод за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Представеният клип, ведно с протокол №50/10.07.2019г. доказват мястото и
времето на извършване на нарушението – населено място гр.Дупница, 08.19ч.,
както и измерената скорост – 83 км/ч след приспаднат толеранс от 3 км/ч, тъй
като клипът се явява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, доколкото е направен от изправно АТСС
/срав. у-ние за одобрен тип средство за измерване, протокол
№5-21-19/04.07.2019г./. Мястото на извършване на нарушението, мястото на
служебния автомобил, мястото на АТСС се установяват и доказват по безспорен
начин от клипа и протокола – приложение към чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. Последният се приема от КАС като годно
писмено доказателство, доколкото материалната му доказателствена сила не е
разколебана от други доказателствени средства. Т.е. нарушението е установено с
АТТС, монтирано в служебен автомобил с рег.№СА2353МН, намиращ се на
08.07.2019г. в гр.Дупница на ул.“Самоковско шосе“.
Субектът
на нарушението е установен чрез справка
от 17.10.2019г., а и собственикът-жалбоподател не е подал декларация по
чл.188 от ЗДвП, сочеща друго лице за извършител на нарушението. По тези
съображения касационният съд намира, че административното нарушение е доказано
от обективна и субективна страна, поради което ЕФ се явява законосъобразен.
Като е формирал идентични правни изводи за
законосъобразност на ЕФ въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което ще бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №465/30.12.2019г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №1196/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: