Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 01.06.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.:
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от
М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 70 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от адв. Т. процесуален представител
на „ АГЛИКА“ АД със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, кв.
„Индустриален“ против решение № 1395/02.12.2019 г. по гр.д. № 3479/2019г. на
Сливенския районен съд, в частта с
която е бил отхвърлен за сумата над 3032.46 лв. до претендираните 6379.71 лв. предявения от жалбоподателя против
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район „ Владислав Варненчик“, № 25 иск с
правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за
връщане на получено без правно основание плащане за пренос на електрическа
енергия ниско напрежение и достъп до електроразпределителната мрежа в периода
м. януари до м. май 2015 г. Решението е обжалвано и в частта на присъдените
разноски.
Твърди
се, че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. На първо място по делото било доказано, че въззивникът е собственик на ел.съоръжение ЕРМ, както и е
потребител на ел енергия на обект, находящ се в гр. Велико Търново, ул.„Н.Г.“ №
73А. Освен това безспорно било установено, че между въззивното
дружество и въззиваемото дружество са съществували
договорни отношения по повод извършена доставка на ел енергия и мрежови услуги
за обекта във Велико Търново. От изготвената съдебно-техническа експертиза се
било установило, че „Електроразпределение – Север“ АД не е собственик на
кабелната мрежа /средно напрежение 20 КВ/ която е разположена от желязорешетъчен стълб /собственост на „Аглика“ АД – / до
МКТП – СР/Н /трафопост/, находящ се в имота на ищеца. Тази кабелна линия била
свързана с ВЕЛ Абагар, която също не била собственост
на ответното дружество. Било установено, че ВЕЛ Абагар
се захранва от подстанция Велико Търново – ЗПС, която била собственост на ЕСО
/Енергиен системен оператор/. По този начин следвало да се приеме, че ищцовото дружество не е свързано с мрежа, която да е
собственост на „Електроразпределение – Север“ АД. Предвид на това следвало да
се приеме, че ответното дружество „Електроразпределение – Север“ АД не е
доставило нито електроенергия с ниско напрежение, нито със средно напрежение.
Затова ищецът не дължал освен компонентните, начислени на ниво ниско напрежение
и компонентните, изчислени от вещото лице за ниво средно напрежение. Страната
счита, че категорично е установено, че ищцовото
дружество не е присъединено към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение – Север“ АД. По този начин обективно липсвало
електроенергия, която да се транспортира чрез електроразпределителната мрежа на
доставчика „Електроразпределение – Север“ АД, за което да му се дължат
съответните такси. Съдържат се аргументи за това, че по делото било доказано,
че неправилно, въпреки границите на собственост, е определено мястото за
измерване на доставената ел.енергия от страна на ответното дружество. Границата
на собственост е следвало да се определи съгласно чл. 29 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 т. 1 от Наредбата за присъединяване към
преносната и разпределителната електрическа мрежа на производители и
потребители, предвиждащ границата на собствеността да е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, т.е. мястото на
разклонението. Това в случая било разклонението на ВЕЛ Абагард
/Въздушен електропровод/, където границата на собственост е определена. От
друга страна електромерът, който бил монтиран за измерване на потребената от ищеца ел.енергия отново бил монтиран в имот,
собственост на ищеца /Трафопост/. В заключение страната посочва, че от страна
на „Електроразпределение - Север“ АД не следва да се начисляват освен
пренос/достъп ниско напрежение, не следва да се начислява и пренос/достъп
средно напрежение, тъй като ответника не е собственик на ВЕЛ Абагард, която линия била свързана от своя страна към
подстанция, собственост на ЕСО /Енергиен системен оператор/. На въззивника не
била предоставена услугата, която е обект на договор между двете страни, поради
което същият не следвало да заплаща и цена за нея. Моли се в обжалваната част,
с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 3 302.46 лв. до пълния
предявен размер от 6 379.71 лв. да бъде отменено и предявеният иск да бъде
уважен. Претендират се разноски за двете инстанции. Страната не е направила
доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск.Г.,
пълномощник на „Електроразпределение – Север“ АД, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, „Варна Тауърс“-Е, с който жалбата е оспорена, като неоснователна.
Посочено е, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно. Посочва се, че за първи път с въззивната жалба са изложени
нови твърдения за това, че ищцовото дружество не е
свързано с електроразпределителна мрежа, собственост на въззиваемата страна.
Тези възражения не можели да бъдат приети. Безспорно било установено наличието
на облигационни отношения между страните по силата на договор № СвП13-249 от
05.07.2013 г. за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа и за достъп до електроразпределителната мрежа. Валидността и действието
на тези договори не била оспорена от нито една страна, напротив, ищецът черпел
правата си именно от тези договорни отношения. Страната посочва, че
електроразпределителната мрежа, съгласно легалното определение съдържащо се в §
1, т.22 от ДР на ЗЕ представлява съвкупност от електропороводни
линии и електрически уредби с високо, ниско и средно напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия. Електропреносната
мрежа представлявала съвкупност от електропроводи и електрически уредби,
служещи за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно
напрежение и преразпределение на енергийните потоци. Доколкото присъединяването
на дружеството не било на ниво ниско напрежение, а нивото на напрежение било
единствения критерий за разграничаване на електропреносната
от електроразпределителната мрежа, следвал категоричния извод, че обектът на
въззивника е присъединен към електроразпределителната мрежа. Неправилно ищецът
приемал, че собствеността върху конкретни електрически уредби, съоръжения
енергийни обекти, която е различна от енергийното дружество, има отношение към
принадлежността на тези уредби към електроразпределителната мрежа. Законът
допускал енергийни обекти да прине3длежат на физически или юридически лица, а
не на лицензираните енергийни предприятия. Но без значение кой е титуляр на
правото на собственост върху тях, всички те представлявали елементи от
преносната и/или разпределителна мрежа. От друга страна въззивникът
не бил доказал и собствеността на присъединените съоръжения. Твърди се, че въззивното дружество е краен клиент по смисъла на § 1т. 27
от ДР на ЗЕ, те.е. клиент, който купува електроенергия за собствени нужди. Като
краен клиент ищецът използвал електропреносната или
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия.
Потребителите на енергийни услуги, какъвто в настоящия казус се явявал ищеца,
следвало да заплащат цена за достъп до електропреносната
мрежа, цена за пренос до електропреносната мрежа, цена
за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос до
електроразпределителната мрежа. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Няма претенции за разноски.
Страните не са направели
доказателствени и процесуални искания.
В с.з. въззивната страна се не представлява.
Процесуалният и представител адв. Т., в писмено
становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.
Претендира разноски.
В с.з. въззиваемите
редовно призовани не се представляват. Процесуалният и представител юриск.Г. в посмена молба до съда
заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания
отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззивната страна.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се
явява основателна.
За
уреждане на отношенията между страните през процесния период
действа правната уредба на Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г.
за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната
електрическа мрежа, Правила за търговия с електрическа енергия,обн.ДВ бр.66 ,в сила от 26.07.2013 г.на ДКЕВР, Правила за
измерване на количеството електрическа енергия / 2013г./. Съгласно ЗЕ, изменен
и обнародван в ДВ бр.74 от 2006 г. от 31.12.2006т. дейностите по разпределение
на електрическата енергия и оперативно управление на разпределителната мрежа се
отделят от снабдяването с електрическа енергия, поради което е въведена цена за
пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа, впоследствие раздE.от 01.07.2008г. на цена за достъп до и за пренос през
разпределителната мрежа. С промени в Закона за енергетиката от 2012г. се
предвиди всички клиенти с обекти, присъединени на ниво средно напрежение, да
избират доставчик на електрическа енергия и да договарят с него цени на
енергия. През 2013г. КЕВР издаде лицензии за три електроснабдителни дружества в
страната.
Ответното
дружество е разпределително предприятие
по смисъла на чл. 88 ал.1 от ЗЕ и оператор на разпределителната мрежа, като е
обществен доставчик на ел.енергия на територията на Североизточна България. То
е собственик на разпределителната мрежа и на средствата за техническо измерване
– електромери/СТИ/. Ищецът е потребител
на ел. енергия. Съгласно чл. 120 ЗЕ ел.енергията, използвана от потребителите,
се измерва със средства за търговско измерване - собственост на преносното или
на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на
имота на потребителя. Границата на собственост върху ел.съоръженията и мястото
на средствата на СТИ съгласно чл. 120 ал.2 ЗЕ се определят съгласно
изискванията на Наредба №6 и на правилата в чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ. Последната
разпоредба от ЗЕ препраща към правилата за измерване на количеството
ел.енергия.
Основният
спорен въпрос е какъв е критерият за разграничаване между разпределителната
мрежа и преносната мрежа; има ли значение чия е собствеността на
присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през
електроразпределителната мрежа и цена за достъп. Относно предпоставките, при
които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение
е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с решение №227
от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, съгласно което дължимостта на
цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно
измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването
на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите
за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се
отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената
за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите
–измерването в места , различни от уговорените между страните или нормативно
определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за
пренос.
По
делото е налице спор относно дължимостта на начислени от ответника към ищцовото дружество на такси за пренос на ел.енергия и за
достъп до разпределителната мрежа в издаваните от енергийния оператор
фактури,като е спорно нивото на
напрежение, на което се начисляват таксите, и изцяло дължимостта на такси поради
пряко присъединяване към електропреносната мрежа.
Съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г./,
е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или
в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен
един потребител към електропреносната мрежа на средно
напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа
уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на
потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос
са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се
извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското
напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост
на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно
чл. 27 от Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от
мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Тази
граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото лице, което
въззивната инстанция счита за безпристрастно, изчерпателно и обосновано въз
основа на представения доказателствен материал.
Съгласно
заключението на вещото лице, обектът на ищеца се захранва с електроенергия чрез
кабел от метален комплексен трафопост Срн/НН „
Аглика“, който от своя страна се захранва чрез кабелна линия 20kV. От своя страна
кабелната линия се захранва от състава на въздушна електропроводна линия „ Абагар“, която води началото си от подстанция 4Западна
промишлена зона“. Измервателните токови трансформатори и измервателните
трансформатори за напрежение са монтирани в самия метален комплексен трафопост Срн/НН „ Аглика“. Ищецът е собственик на металния трфопоста. Ответникът не е представил други доказателства, които
да оборват твърденията на ищеца, че е собственик на преобразуващото съоръжение.
Не се
представят други доказателства, които да оборят както ангажираните по делото,
така и конкретно проверените обстоятелства от вещото лице на място и по
съществуващите схеми за присъединяване към електроразпределителните мрежи.
Въззивната
инстанция счита, че за разрешаване на спора от съществено значение е къде е
границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно и на нея
се поставят средствата за търговско измерване.
Според
установеното от техническата експертиза и представените писмени доказателства,
основните компоненти от електроразпределителната мрежа на ответника, чрез които
се разпределя и преносва елекрическата
енергия към различни машини и съоръжения на територията на предприятието след
точката на присъединяване, са собственост на дружеството.
В
случая присъединяването е на място, на което уредите за измерване не са
поставени, а тяхното разположение е след това, в имота на ищеца. Също така, присъединяването
е директно със собствени съоръжения.
Собствеността
върху части и елементи на енергийната разпределителна мрежа е уредена
последователно в Закона за електростопанството/отм./,
Закона за енергетиката и енергийната ефективност /от 1999г, отм. 2004г./ и
Закона за енергетиката.
Относно
собствеността на енергийните обекти, принципът, залегнал в законодателството е,
че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за
осъществяване на дейността в областта на енергетиката. Затова §4 ал.1 от ПЗР на
ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на
лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се
изкупят в определен от закона срок; при приватизация на имущество на фирми и
дружества, в които има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета
на сделката, а се прехвърлят на енергийното предприятие като единствено
изключение се допуска, когато обектът снабдява с енергия само един потребител.
По настоящия казус съгласно представените документи и проверката им от експерта
установяват, че компонентите за разпределение на електрическата енергия на
различни нива на напрежението представляват електроразпределителна мрежа на
ищеца и са негова собственост. Следователно, важно е да се установи границата
на собственост върху електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ. Всички
СТИ подлежат на първоначална и последваща проверка по
реда на ЗИ, Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съгласно
съответствието на средствата за измерване. Поддържането и техническата
изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружество, като
техен собственик, което следва да извършва периодични и извънредни технически
проверки, на целостта им и на свързващите ги електрически инсталации.
Съгласно
Решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“
по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127
ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната
електрическа мрежа, визира границата между електрическите съоръжения,
собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител
на електрическа енергия.
Границата
на собственост е преди трафопоста/ собственост на ищеца/, където е налице
свързване към кабелната линия на ниво средно напрежение, а средствата за
търговско измерване са поставени след това, на ниво ниско напрежение.
Видно
от заключението на вещото лице, доставената на ищеца електроенергия на ниво
средно напрежение,се трансформира до ниво ниско напрежение от
съоръжения,собственост на ищеца , разположени в неговия трафопост. Следователно,средството
за търговско измерване не е поставено на необходимото място, съобразно чл.120
от ЗЕ.
Дължимостта на цената за пренос на ел.енергия е пряко
обвързана от спазването на изискването консумираната ел.енергия да е измерена
именно в местата, установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за
продажба на електроенергия. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа
и цената за пренос по електроразпределителната
мрежа отразяват разходите,които се отнасят към дейността по цялостното
управление и администриране на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената
за достъп и на цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява
от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно
определените, не може да бъде основа за изчислявмане
на цената за достъп и цената за пренос. При измерване на количеството
консумирана енергия на място , различно от нормативно определеното, тези два
елемента на цената на електрическата енергия са недължими/Решение
№227/11.02.2013 г. по т.д.1054/2011 на ВКС/.
Въззивната
инстанция счита за правилни аргументите на въззивното
дружество „ Аглика“ АД, че въпреки съществуващия договор за достъп и пренос на
електрическа енергия, за да се начисляват такси по пренос на електроенергия и
достъп до електроразпределителна мрежа съгласно нормативните разпоредби, следва
тази услуга да е реално предоставена от въззиваемата / ответната / страна и
оттам - основателно нейното заплащане.
Съгласно
изготвената съдебно – икономическа експертиза общо заплатената от въззивника
сума за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение и за достъп по
електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение е в размер на
6 379.69 лв. Предявеният от въззивника иск е бил уважен до сумата от
3032.46 лв. Предвид изложените по – горе съображения на ищеца / въззивник следва да се присъди и останалата заплатена от
него сума за пренос и достъп в размер на 3347.25лв.
Тъй като правните изводи на
настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционният
съд, обжалваното решение следва да бъде изменено в обжалваната част.
С оглед изхода на процеса на
въззивната страна следва да се присъдят допълнително деловодни разноски , както
за първа , така и за въззивна инстанция.
По делото е направено възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца/въззивник. Съдът намира същите за неоснователни. Делото се
характеризира със значителна правна сложност, тъй като касае много специфична
материя. От друга страна пълномощника на ищеца/въззивник
в пълнота е защитил интересите на упълномощителя като
своевременно и адекватно е предприел необходимите процесуални действия.
Предвид изложеното ответната
страна следва да заплати сторените от ищеца/въззивник
разноски изцяло за двете инстанции.
За първа инстанция ищецът е
извършил деловодни разноски в размер на 1855.19 лв. ( 1200.00 лв. адвокатско
възнаграждение, 400.00лв. възнаграждение за ВЛ и 255.19лв ДТ). С
първоинстанционното решение ответникът е бил осъден да заплати деловодни
разноски в размер на 691.69лв., поради което в настоящето производство той
следва да бъде осъден да заплати допълнително 1163.50лв. деловодни разноски за
първа инстанция.
Решението следва да се отмени в частта, с която ищецът е
бил осъден да заплати деловодни разноски на ответника в размер на 367.27лв.
За въззивната фаза на
производството въззивникът е доказал деловодни
разноски в размер на 866.95лв., (ДТ 66.95лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 800.00лв.), която сума въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1395/02.12.2019
г. по гр.д. № 3479/2019г. на Сливенския районен съд
В частта, с която
Е бил отхвърлен предявеният от „ АГЛИКА“ АД със седалище и адрес на
управление гр.Твърдица, кв. „Индустриален“ против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР
„ АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „ Владислав Варненчик“, № 25 иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за връщане на получено без правно основание
плащане за пренос
през разпределителната мрежа на ниско напрежение и за достъп по
електроразпределителната мрежа в периода м.януари до м. май 2015 г., за сумата над
3030.46лв. до претендираните 6379.71лв.,
Както и в частта, с която „ АГЛИКА“ АД със
седалище и адрес на управление гр.Твърдица, кв. „Индустриален“ е било осъдено
да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР „ АД със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „ Владислав Варненчик“, №
25 деловодни разноски за първа инстанция в размер на 367.27 лв.
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Вместо това постанови:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ –
СЕВЕР „ АД със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район „ Владислав Варненчик“, № 25 да заплати на „
АГЛИКА“ АД със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, кв. „Индустриален“ по иск с правно
основание чл. 55 ал. 1 предл.1 от
ЗЗД още 3347.25
( три хиляди триста четиридесет и седем лева и 0.25
ст.)лева., представляващи получено без основание плащане за пренос през
разпределителната мрежа на ниско напрежение и за достъп по
електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение в периода м.януари -
м. май 2015 г. за обект с административен адрес гр.Велико Търново, ул. „ Н.Г.“,
№ 73 А.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
– СЕВЕР „ АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „ Владислав Варненчик“, № 25 да заплати на „ АГЛИКА“ АД със седалище и
адрес на управление гр.Твърдица, кв. „Индустриален“ допълнително деловодни разноски за първа инстанция в размер на 1163.50
( хиляда сто шестдесет и три лева и 0.50 ст.) лева.
В останалата част потвърждава решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
– СЕВЕР „ АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „ Владислав Варненчик“, № 25 да заплати на „ АГЛИКА“ АД със седалище и
адрес на управление гр.Твърдица, кв. „Индустриален“ деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на 866.95
( осемстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.