Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Харманли
01.04.2016 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийският
районен съд в публичното си заседание на седми март две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ А.
При секретаря: А.Х. в присъствието на
прокурора....................... като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. № 911 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за развод и намира правно основание в
чл.49 ал.1 от СК.
Ищцата Н.С.А.
с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** офис 6 адвокат Д.Д. твърди, че с ответника били съпрузи, сключили
граждански брак на 06.10.2015 г. в гр.Любимец, обл.Хасково. От брака си нямали
родени деца. Семейното им жилище било в с.Георги Добрево, общ.Любимец,
представляващо двуетажна жилищна сграда, лична собственост на ответника.
Бракът
им бил дълбоко и непоправимо разстроен и нямало никакви изгледи това състояние
да бъде преодоляно. Съвсем скоро след като сключили брак, след около един
месец, отношенията им започнали да стават нетърпими, поради все по-честата
проява на неуважение към нея. Най-честа проява на това отношение било
упражняването на психически и физически тормоз. Скандалите между тях се
превърнали в ежедневие, най - често по повод решаване на битови и финансови
проблеми. По това време и двамата нямали постоянна работа, сигурни и редовни
доходи и живеели със средства получени от нея при продажбата на собствения и
имот в с.Йерусалимово, общ.Любимец, обл.Хасково. След като тези средства свършили,
отношението към нея се променило и това превърнало окончателно брака им в напълно
формален.
На 11.11.2015
г. тя решила да напусне ответника, доброволно и се обадила на свои познати да я
откарат с личния си автомобил до дома на майка и в с.Трояново, община Раднево.
Още докато била на улицата, пред дома на ответника, той пристигнал от работа и
без причина и нанесъл побой, вследствие, на което получила травмите, описани в съдебномедицинско
удостоверение № 488/2015 г., издадено от д-р Еленски.
След
този инцидент, окончателно се убедила, че съжителството между тях било невъзможно.
От този момент с ответника били във фактическа раздяла.
Причина
за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения било
виновното поведение на ответника с проявяваната от него пълна
незаинтересованост към общите семейни задължения, липсата на елементарно
уважение към мен, психически и физически тормоз. Не можели да уредят
отношенията си по взаимно съгласие, а тя се убедила, че бракът им съществува
формално, поради което следва да се прекрати и юридически.
На
основание чл.49 от СК моли съдът да постановите решение, с което да прекрати
сключения между тях граждански брак с развод, като приеме, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника.
Не
претендира за ползване на семейното жилище.
По
време на брака не придобили движимо и недвижимо имущество, предвид което не
претендира за такова.
В
законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника К.Ю.М. с ЕГН
********** с постоянен адрес:***.
В
отговора излага становище, че подадения иск за развод е допустим и основателен.
Изразява
съгласие с твърденията на ищцата, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен. Съгласно българското законодателство, дълбоко разстройство на брака е
това, което не може бъде преодоляно, когато между съпрузите брачната връзка
съществува само формално, без уважение и нормални човешки отношения и в
настоящия случай това било точно така. Счита, че за прекалено краткия период на
съвместния им живот - около 30 дни, не би могло да се създадат физическите и
духовни връзки, необходими за здраво семейство. Твърди обаче, че вината за това
била на тях двамата съпрузи. Приятелските им връзки продължили само 10 дни и те
сключили брак почти без да се познават. През време на съжителството им като
съпрузи той работил ежедневно като майстор - строител на частни обекти в град
Любимец, с. Малко Градище, Лозен, Георги Добрево и други села в общината. Получените
надници давал на нея за разходи в домакинството. В същото време съпругата му
използвала сумата от продажбата на своето жилище единствено за собствени нужди.
На
11.11.2015 г. с колегите от строителната бригада работили на изолация на частен
дом. Позвънил на Н., за да му каже какво да купи за вечеря, тъй като получил
заплата. Тя му затворила телефона, обиждайки го грубо. Напуснал веднага работа
и се прибрал. Пред жилището им имало два микробуса натоварени не само с нейни
дрехи и вещи но и с негови неща, дрехи, нотариалния акт на жилището му,
международния му паспорт. Помолил я да слезе и да се разберат, но тя се
разкрещяла, нарекла го глупак, идиот и че с него е свършено. Тогава се ядосал и
я ударил. За откраднатите от нея вещи и преди всичко паспорта подал сигнал в
полицията в Любимец на дежурния полицай Валентин Колев, откъдето чакал отговор.
Предвид
изложеното моли да бъде допуснат развод по вина на двамата съпрузи.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата
на страните прие за установено следното:
Ищцата Н.С.А. с ЕГН ********** *** и ответникът К.Ю.М. с ЕГН
********** с постоянен адрес:*** се запознали
и след кратка връзка, сключили граждански брак на 06.10.2015 год. в
гр.Любимец, за което бил съставен акт за граждански брак № 0020/06.10.2015 г.
От брака си съпрузите нямат родени деца.
Ищцата притежавала недвижим имот в с.Йерусалимово, община
Любимец, област Хасково, който на 02.10.2015 г. продала с нотариален акт № 188
том VI рег.5062 дело № 659 на нотариус Митко Митев с район на действие Районен
съд Свиленград, вписан под № 420 в регистъра на Нотариалната камара.
След
сключването на брака съпрузите заживели в с.Георги Добрево, общ.Любимец. За
свое семейно жилище ползвали двуетажна жилищна сграда, която е лична
собственост на ответника.
От
начало съвместният живот на съпрузите започнал добре. Докато разполагали със
средства между тях имало любов и разбирателство. Наскоро след сключване на
брака ответникът започнал да се отнася грубо и невъзпитано към ищцата. Наричал
я „курва” и „проститутка”. Отношенията между тях се обтегнали, като на
11.11.2015 г. той и нанесъл побой, в резултат, на който тя получила оток с
кръвонасядане на носната пирамида, счупване на костите на носа, хематоми на
клепачите на двете очи, с което е причинено разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК. След този инцидент съпругата се убедила, че
по-нататъшния им съвместен живот е невъзможен и се прибрала при майка си -
свидетелката З. Х. А.. След като тя напуснала семейното жилище няколко пъти
съпругът и я потърсил, но тя категорично отказала да се върне при него.
При така изяснената фактическа обстановка следва да се
приеме, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Той е лишен
от съдържанието, което му предписват закона и морала. Страните сключили
прибързано граждански брак след кратка дружба, без добре са се опознали. Като
съпрузите те не успели да изградят стабилна връзка основана на взаимна обич,
уважение и доверие. Нужно им било съвсем кратко време, за да се убедят, че
съвместния им живот е невъзможен. Съществуването на този формален брак не е в
интерес на съпрузите и на обществото. Ето защо съдът следва да го прекрати с
развод.
Съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има ответникът, който се отнасял без нужното уважение и
разбиране към съпругата си, обиждайки я с цинични изрази. В последствие
неговата неприязън прераснала във физическо насилие в резултат, на което тя
претърпяла телесни увреждания. Това негово отношение станало причина съпругата му да напусне семейното жилище. В
отговора на ответника се съдържат твърдения за брачни провинения на ищцата, но
доказателства в тази насока не са били посочени и събрани. Ето защо съдът
намира, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака следва да носи само ответникът.
От брака си страните нямат родени деца, поради което не се
поставят на разглеждане въпросите, относно определяне на местоживеене, упражняване
на родителски права, лични контакти на другия родител с децата и издръжка за
тях.
Следващият проблем, който трябва да се обсъди е ползването
на семейното жилище. От събраните по делото гласни доказателства се установява,
че жилището, което страните са ползвали като свое семейно жилище се намира в
с.Георги Добрево, община Любимец, област Хасково. То принадлежи на ответника и
след фактическата раздяла на страните настъпила на 11.11.2015 г. се ползва от
него. Ищцата е напуснала жилището и се е устроила на друго място. Ето защо
ползуването на семейното жилище следва да се предостави на ответника.
Ищцата при сключване
на запазила предбрачното си фамилно име-А.,
поради което не се поставя въпроса за промяната му.
На основание чл.329 ал.1 от ГПК следва разноските да се възложат на виновни съпруг,
предвид на което на ищцата следва да се присъдят 625 лв. разноски, от които 25
лв. д.т. и 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак на Н.С.А.
с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** офис 6 адвокат Д.Д., родена на *** ***
и К.Ю.М. с ЕГН ********** с
постоянен адрес:***, роден на *** ***, сключен на 06.10.2015 г. в гр.Любимец,
за което е съставен акт за граждански брак № 0020/06.10.2015 г. на Община
Любимец, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЗНАВА,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга - К.Ю.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес:***.
ПРЕДОСТЯВА на съпруга К.Ю.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** ползването върху
семейното жилище, находящо се в с.Георги Добрево, община
Любимец, област Хасково, което е негова собственост.
ОСЪЖДА К.Ю.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** да заплати на Н.С.А. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** офис 6 адвокат Д.Д.
сумата 625 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Ю.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** да заплати на държавата по сметка
на Районен съд-Харманли 20 лв. окончателна д.т. по иска за развод.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в 2 седмичен срок връчването
му на страните.
Районен съдия: