МОТИВИ по НОХД № 386/2018г. на Окръжен съд-Пловдив
Подсъдимият А.М.В. е
обвинен от Окръжна прокуратура - Пловдив в извършване на престъпление по чл.343
ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, за това че на 25.10.2016г., в гр.П., при управление на моторно превозно средство-лек
автомобил "Форд фокус" с per. № ** е
нарушил правила за движение:
- чл.20 ал.2 от ЗДвП-"Водачите
на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението" и по непредпазливост е причинил смъртта на С.А.А. с
ЕГН: **********.
Делото бе разгледано от настоящия
съдебен състав по реда на гл.27-ма от НПК, като бе проведено предварително
изслушване, при което подсъдимият В. призна вината си по така повдигнатото му
обвинение, като направи искане да не се събират доказателства за фактите,
визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото съдът намери
направеното самопризнание за подкрепено от събраните по делото доказателства,
производството протече по реда, указан в горепосочената част от процесуалния
закон.
Прокурорът поддържа
обвинението в съдебното заседание изцяло. Счита че на подсъдимия следва да се
наложи наказание лишаване от свобода към средния размер по предвиденото за
деянието наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността му
обстоятелства, в условията на чл.58А ал.1 от НК, с приложението на чл.66 от НК,
както и да се определи срок на лишаването му от право да управлява МПС.
Конституирани като частни обвинители в процеса са
наследниците на пострадалата С.А., а именно дъщерите й С.Й.К. и М. Й.С., които
чрез поверениците си адв.Л. и адв.Г. считат, че на подсъдимия следва да се
наложи наказание лишаване от свобода към минимума, като се приложи и чл.66 от НК.
Подсъдимият признава в съдебната фаза на процеса свое
виновно поведение. Чрез защитника си и самостоятелно моли да му бъде определено
наказание лишаване от свобода в условията на чл.55 от НК и му бъде приложен
чл.66 от НК с минимален изпитателен срок.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено следното:
Подсъдимият А.М.В. е роден на ******, понастоящем живее в същия град. Той
е българин, български гражданин, семеен е с дете. Има средно-специално
образование, работещ е и е неосъждан.
Подсъдимият
притежавал свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство № ***,
издадено от ОД на МВР гр.Пловдив на 18.09.2008г., категории В, АМ. До
извършване на пътнотранспортното произшествие подс.В. имал регистрирани
нарушения на правилата за движение по пътищата, касаещи нарушения на
разпоредбите на чл.98, ал.2, т.З, б.Б; чл.6, т.1 и чл.70, ал.З, т.2 от Закона
за движение по пътищата, за които бил санкциониран.
Подсъдимият живеел в град П. на ул.“**“, №*. Притежавал и
управлявал лек автомобил марка „Форд Фокус“, с per. № **, с
който се придвижвал всеки ден до работното си място, близо до автогара „**“ в
гр.П..
На 25.10.2016г. около 7, 25 часа В. излязъл от вкъщи, качил
се в автомобила си и поел към работното си място, преминавайки покрай училище
„***“ в кв.“Христо Смирненски“, а после през коматевския възел, след което
завил към булевард „Александър Стамболийски“. Времето било ясно, а пътната
настилка асфалтова и суха. Подсъдимият управлявал лекия автомобил по дясната
лента на платното за движение на булеварда, в посока от запад на изток, като се
движел със скорост около 50 км/час.
В същото това време пострадалата С.А.А., пенсионерка на 73
години, се движела по северния тротоар на бул. “Александър Стамболийски“,
пресичайки напречно същия, насочена към платното за движение, от където
предприела пресичане на платното за движение, в посока от север на юг. Поведението
на С.А.било забелязано от свидетеля М.К.Г., който в този момент се движел,
управлявайки автомобила си по лявата лента за движение, посока от изток на
запад. Последният веднага намалил скоростта. В този момент подсъдимият В. се
намирал на около 65 метра
от пострадалата и имал обективната възможност да възприеме действията на
последната и да намали скоростта или да спре, но вместо това продължил със
същата скорост. Пострадалата продължила да се движи по платното за движение в
посока от север към юг, като преди да достигне разделителната линия,
подсъдимият вече бил на разстояние от около 41-42 метра от същата, която
продължавала да бъде видима за водача, но последният без да се съобрази с
конкретните условия на пътя и възникналата опасност не предприел действия по
намаляне на скоростта на движение, респ. спиране на моторното превозно
средство. Половин секунда след това С.А.стигнала разделителната линия, където
се спряла, след което предприела пресичане на южната лента на платното. В този
момент лекият автомобил „Форд Фокус“ бил на около 20-21 метра и едва тогава
водачът му В. реагирал, като екстрено
задействал спирачната система и отклонил автомобила на дясно, но въпреки това
настъпил удар между МПС и пешеходката С. А., който удар настъпил в предната лява
част на лекия автомобил. След удара колата спряла на платното за движение, а
пешеходката паднала на земята, без да дава видими признаци на живот.
Подсъдимият излязъл от автомобила си и започнал да вика за помощ. След като на
място пристигнал екип на спешна медицинска помощ, лекарите единствено
констатирали настъпилата смърт на С.А..
Според заключението на извършената съдебномедицинска
експертиза на трупа на С.А.А., на последната били установени счупване на
черепната основа, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на
мозъка, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, двустранно множествено счупване
на ребрата, контузия на белите дробове, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане
в окосмената част на главата, разкъсно-контузна рана в областта на брадата,
двустранно счупване на долната челюст, счупване на носните кости, кръвонасядане
на лигавицата на горната и долна устна, в дясната им половина, кръвонасядане по
кожата на гърба в дясната му половина, дълбоко кръвонасядане в областта на
десния седалищен мускул, кръвонасядания в областта на горните и долни крайници,
счупване на тялото на дясната раменна кост, счупване на двете кости на дясната
подбедреница, състояние след оперативно отстраняване на жлъчката. Причина за смъртта
на С.А.,
според съдебномедицинската експертиза е тежката политравма, довела до
възникване на остра дихателна недостатъчност и сърдечно-съдова слабост.
Заключението на съдебномедициския експерт е, че описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали към момента на
станалото пътно-транспортно произшествие - при блъскане от лекия автомобил с
последващо падане и удар върху пътното платно. Според вещото лице настъпването
на смъртта на С.А.е в пряка причинно-следствена връзка със станалото
пътнотранспортно произшествие.
А видно от заключението по изготвената автотехническа
експертиза скоростта на движение на лекия автомобил „Форд Фокус“ с per. №
***, управляван от подс.В. преди настъпване на пътнотранспортното произшествие
е била около 50км/час, а в момента на удара - около 48 км/час. Според вещото
лице водачът А.В. е управлявал лекия автомобил по дясната лента на платното за
движение на бул.“Ал.Стамболийски“ в град П., в посока от запад на изток. През
това време пешеходката С.А.А. е била на северния тротоар, от където е
предприела пресичане на платното за движение в посока от север на юг, т.е. от
ляво на дясно пред автомобила на В.. Когато л.а.“Форд Фокус“ е бил на около 40-42метра,
пешеходката е станала видима за водача, след излизането й от колоната насрещно
движещи се автомобили. Около 0,5 секунди след това пешеходката С.А.е стигнала
до средата на платното за движение, където се е спряла върху разделителната
линия, след което предприела пресичане на южната лента на платното. В този
момент, според експерта, автомобилът на подсъдимия е бил на около 20-21 метра и в този момент
последният реагирал, като екстрено задействал спирачната система и отклонил
автомобила на дясно, но въпреки това след около 1,5 сек. настъпил удар.
Заключението на вещото лице е, че в анализираната пътна ситуация, от момента в
който пешеходката, след като се е спряла на разделителната линия, е тръгнала да
пресича южната лента, водачът на лекия автомобил „Форд Фокус“, при своевременна
реакция и задействане на спирачната система е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне
произшествието, чрез екстрено безопасно спиране, тъй като в този момент мястото
на удара е било вътре в опасната зона на автомобила. Но от момента, в който
пешеходката С.А.е излязла от колоната автомобили в насрещната лента, водачът на
л.а.Форд Фокус, при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото
на удара е било извън опасната зона на автомобила.
Основни причини за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка според експерта са поведението на пешеходката А., която е
предприела пресичане на южната лента на платното за движение на място, по начин
и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с
приближаващия се лек автомобил „Форд Фокус“, като след спирането си на
разделителната линия, при тръгването си и навлизане в южната лента, мястото на
удара е било вътре в опасната зона на автомобила. На второ място вещото лице е
посочило, че ако се приеме, че пешеходката А. е представлявала предвидима
опасност след излизането й от колоната на насрещно движещите се автомобили, то
причина за произшествието е и това, че водачът на лекия автомобил „Форд Фокус“
- А.В. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката, като е
закъснял с реакцията си с около 1,5 сек.
А и видно от заключението по допълнителна АТЕ, от момента, в
който пешеходката С.А.е навлязла от тротоара на платното за движение, водачът
се е намирал на около 65
метра преди мястото на удара и при негова своевременна
реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото
на удара е било извън опасната зона на автомобила.
Съдът
възприема и кредитира изцяло така представените заключения от вещите лица, като
изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област и неоспорени от страните.
За
да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка. Същата се установява от събраните гласни и
писмени доказателства, които в пълна сила подкрепят направените от подсъдимия в
съдебно заседание самопризнания. Събраните по делото доказателства, прочетени
на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал,
установяват една непротиворечива фактическа обстановка, изложена във внесения
обвинителен акт, поддържана и от прокурора, а именно: протокол за оглед на
местопроизшествие /л.20/, фотоалбум /л.22/, характеристична справка /л.128/,
справки КАТ /л.35, 54/, удостоверение за
наследници /л.34/, ксерокопия от документи /л.44,45/, протокол за доброволно
предаване /л.39/, застрахователна полица „Булинс” /л.40/, 2 бр.епикризи /л.108,
110/, разписка за връщане ВД /л.125/, от тези предоставени в с.з. – трудов
договор, длъжностна характеристика, удостоверение за раждане, амбулаторен лист
и препис от акт за смърт, от заключенията по назначените експертизи, от
показанията на свидетелите М.Г., К., С.
и Д. и обясненията на самия подсъдим.
От
наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и
със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването
на деянието предмет на настоящото наказателно производство, времето на
извършването му, мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството
му.
При така очертаната по-горе фактическа обстановка, съдът
намери, че с поведението си подсъдимият А.М.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343
ал.1, б.“В“, вр.чл.342 ал.1, пр.З от НК за това, че на 25.10.2016г. в
гр.П., при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Фокус“
с рег.№ ** е нарушил правилата за движение: чл.20, ал.2 от ЗДвП- „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и по
непредпазливост е причинил смъртта на С.А.А. с ЕГН **********.
Деянието е извършено по непредпазливост, като подсъдимият не
е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Предвид
на по-горепосочената правна квалификация и съобразявайки се с целите на
специалната и генерална превенции, съдът намери, че наказанието което следва да
понесе подсъдимият е необходимо да се определи при значителен превес смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Като такива се преценят чистото му съдебно
минало, самопризнание за стореното, семейно положение, полагайки грижи за едно
дете и в очакване раждането на друго, добри характеристични данни, трудова
ангажираност и изразено в съдебно заседание съжаление за стореното от него.
Като отегчаващо отговорността му обстоятелство се отчитат предишни нарушения по
ЗДвП. Най-справедливо в случая е, след като се прецени и
съпричиняването в немалка степен за резултата от страна и на самата пострадала
А.пресичайки булеварда на неразрешено за това място, да му бъде определено наказание лишаване от
свобода в минимума за съответното престъпно деяние, при условията на чл.54 от НК, а именно в размер от 2 години. Наличните смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не се отчетоха от съда като многобройни такива, за да
бъде уважено искането на защитата за определяне на наказанието в условията на
чл.55 от НК. А молбите от негова страна да бъде оказана помощ за пострадалата в
случая са били и безпредметни с оглед на нанесените травми, довели до бърз и сигурен летален изход.
След
редукция на определеното на подсъдимия наказание, съобразно с нормата на чл.58А
ал.1 от НК, наказанието което следва да му бъде наложено се явява такова в размер
от 1 година и 4 месеца.
Налице са условията за прилагане разпоредбата на
чл.66 ал.1 НК, тъй като за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия не се налага реалното му изтърпяване. Изпитателният
срок се определи за 3 години, считан от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.343Г НК съдът лиши подсъдимия от правото му да управлява МПС за
срок от 1 година и 4 месеца, считан от влизане на присъдата в сила.
Взе
се отношение и по веществените доказателства по делото, като съдът постанови
лекият автомобил, ведно с контактните ключове за него, да се върне на
подсъдимия, след влизане на присъдата в сила, а приложеният по делото компакт
диск – да следва същото.
Подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР-Пловдив направените по делото разноски в размер от 733,24 лева.
Причина
за извършване на престъплението е незачитане на елементарни правила за движение
по пътищата.
Предвид
на гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: