Р Е Ш Е Н И Е
№ 223 / 11.06.2019 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и девети май, две хиляди и деветнадесета година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА
МИЛЕВА
при участието
на секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Т. Милева адм. дело
№ 171 по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27,
ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционно фондове (ЗУСЕСИФ).
Община гр. Добрич, представлявана
от Йордан Йорданов - кмет на общината, обжалва
Решение №РД-02-36-132 от 25.01.2019 г. на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител
на управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж"
2014-2020 г. (ОПРР), в частта му по точка първа и втора с което е отказано верифициране и междинно плащане №2 по договор №BG16RFOP001-1-011-0003-C02,
както следва:
1.
разходи в размер на 15 583,01 лева,
поради липса на предвидените в чл.57, ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ условия във връзка с
чл.20 и чл.84 от Общите условия към Административния договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, сключен между МРРБ и община град Добрич;
2.
разходи в размер на 35 925,49 лева,
поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕССИВ условия и на осн.
чл.84 във връзка с чл.82, ал.3 и чл.76 от Общите условия към АДПБФП, сключен
между МРРБ и община град Добрич.
В жалбата се сочи, че възприетите и изложени от Ръководителя
на ОУ на ОПРР
констатации са категорично неправилни и неприемливи и Решението е неправилно и
незаконосъобразно. По точка първа от решението се релевират доводи, че в
Насоките за кандидатстване към момента на подаване на проектното предложение,
нито в по-късните им редакции, не е поставено условие разходите за инженеринг
или за строителство, проектиране, авторски надзор и т.н. да бъдат съобразени с
референтните стойности, създадени за Националната програма за енергийна
ефективност. Сочи се, че ако е имало такова изискване, то междинното звено е
трябвало да постави изискване бюджетът да бъде съобразен с тях, нещо което не
се е случило, а УО е издал решение за финансиране на проекта с бюджет, който го
надвишава. Твърди се, че стойност за изпълнение на квадратен метър на
инженеринг не е посочена никъде и не е изяснен въпросът дали стойността му е просто
механичен сбор от стойностите за проектиране, СМР и авторски надзор. Относно
позоваването на УО на две писма от 2016 г., жалбоподателят сочи, че същите са
изпратени преди сключване на договора – 04.01.2017 г., поради което и не
обвързват община Добрич.
По отношение на точка втора от
решението, се изразяват следните съображения: мотивите за включване и
изпълнение на част „Мълниезащитна инсталация“ в инвестиционните проекти за
въвеждане на енергоспестяващи мерки в многофамилни жилищни сгради е на база
извършеното обследване за енергийна ефективност. В Техническите паспорти и на
деветте сгради в т.2 част „Електрическа“ е посочено: Задължително да се
възстанови мълниезащитната инсталация, съгласно действащите в момента
нормативи. Т.е. мълниезащитата е съществуващо съоръжение. Мълниезащитната
инсталация е съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението
на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното
състояние, нарушено в резултат на обновяването, поради което и тези мерки са
допустими по проекта и без изпълнението на които не могат да постигнат
завършеност и устойчивост на конкретния обект. Релевират се доводи, че е
постигнат най-малко клас на енергопотребление „С“ и минимум 60% енергийни
спестявания, като изискването за минимум 60% енергийни спестявания следва
задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнението
на задължителните мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са предписани в
техническото обследване.
Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт в т.1 и т.2 и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- заместник-министър на регионалното
развитие и благоустройството, чрез адвокат А.А. от Адвокатско дружество "Менко Менков и
съдружници“, пълномощник, изразява становище, че решението е
правилно, законосъобразно и постановено при спазване на
административно-производствените правила. Излага подробни съображения по двата
пункта от жалбата. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Административен съд Добрич, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Сключен е Административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ОПРР, процедура на директно предоставяне
BG16RFOP001-1.011 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие
2014-2020 - Добрич", с № от ИСУН -
BG16RFOP001-1.011-0003-C01 (РД-02-37-3) от 04.01.2017 г. (листи 14 - 22), между жалбоподателя, в качеството му на
бенефициент, и Министерството на регионалното развитие и благоустройството
(МРРБ), в качеството му на УО. Общият размер на предоставената на бенефициента
безвъзмездна финансова помощ (БФП) е сумата до 3 038 478, 00 лева. Срокът (периодът) за изпълнение на договора е
24 месеца, считано от датата на подписването му от двете страни. Предмет на
договора е проектно предложение BG16RFOP001-1.011-0003 "Енергийно обновяване на
многофамилни жилищни сгради в гр. Добрич“.
На 28.02.2018 г. в ИСУН (информационна система за управление и
наблюдение 2020) постъпва искане за междинно плащане по договора от община
Добрич.
С писмо Изх. № 99-00-6-1339 от 26.10.2018 г. (листи 114-121) на ответника в производството се уведомява кметът на
община Добрич, че след извършена проверка на искането за междинно плащане
от 28.02.2018 г. са
констатирани обстоятелства, за които е нужно да бъдат представени коригирани
или допълнителни документи, в рамките на нормативно определения срок, съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (не по-дълъг от 1 месец) – 15 календарни дни. В случай, че не
бъдат представени в срок посочените документи и разяснения, съгласно чл. 64,
ал. 1 от з УСЕСИФ, съответният разход няма да се верифицира, като може да бъде
включен в следващо искане за плащане.
Писмото е получено в община Добрич на
05.11.2018 г.
При проверката на представените документи към искането за плащане е установено
за всяка от жилищните сгради /касаещи настоящия спор/, че: 1. На интернет
страницата на оперативната програма е публикувана информация за референтните
стойности, които следва да се спазват при изпълнение на отделните дейности.
Установено е, че съгласно приложените таблици /за всеки един от обектите/ са
надвишени сумите за проектиране и авторски надзор. Необходимо е да се представи
писмено становище относно констатираното нарушение.; 2. Съгласно представената
декларация за изпълнение на задължителни мерки за енергийна ефективност,
процентът на енергийни спестявания е по-малък от 60%. Съгласно Насоките за
кандидатстване при по-нисък процент на енергийни спестявания от 60% е допустимо
да бъдат изпълнени описаните като задължителни мерки за конструктивно укрепване
в техническия паспорт. Мълниезащитната инсталация не попада в тази хипотеза.
Необходимо е да бъде представено писмено становище относно включване на част
„Мълниезащитна инсталация“ в проекта.
По делото е прието заверено копие на писмо с Регистрационен
индекс (Изх. №) 04-06-87 от 23.11.2018 г. (лист 123), към което кметът
на община Добрич представя допълнителни уточнения и
съображения, във връзка с подадено искане за междинно плащане.
С писмо Изх. № 99-00-6-1486(1) от 18.01.2019 г. (листи 384-406) на ответника се уведомява кметът на община Добрич, че по повод постъпил сигнал за нередност с № 769, относно процедура за възлагане на обществена
поръчка, приключила със сключването на Договор №BG16RFOP001-1.011-0003-C02, стартира процедура
по чл. 73 от ЗУСЕСИФ.
Изготвено е Приложение 11.20 Верифицирани разходи по разходооправдателни
документи (лист 130), след което е издадено оспореното по делото решение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, с който се
засягат права и интереси на жалбоподателя като адресат на акта. Решение №№РД-02-36-132 от 25.01.2019 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в
растеж" 2014-2020 г. (ОПРР) е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия.
Според разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, управляващите органи
извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на
бенефициента. Според чл. 62 от ЗУСЕСИФ, 1) междинни и окончателни плащания се
извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените
разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. УО извършва
плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на
бенефициента; 2) чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само
допустими разходи, верифицирани от управляващия орган; 3) УО извършва верифициране
на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за
плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Според чл. 63, ал. 1,
т. 3 от ЗУСЕСИФ, УО може да изисква допълнително представяне на документи във
връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от
бенефициента, когато има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните
разходи. Според чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в случай че бенефициент не представи
в срок документ или разяснения по чл. 63 или е
започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се
верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. А според чл.
57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, разходите се считат за
допустими, ако са налице едновременно условията, изчерпателно изброени в 7-те
точки на тази норма.
Решението е издадено в предписаната от закона форма и отговаря на всички
реквизити от формална страна, предвидени в чл.59 от АПК. При постановяването му
не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
По т.1 от Решението.
Съгласно изложеното в т.1 от решението, което е предмет на оспорване, е
налице отказ от верификация и плащане на разходи в размер на 15 583,01
лева. Същите са отказани, тъй като е констатирано несъответствие на заявените
разходи с условията за допустимост, посочени в чл.57, ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ, във
връзка с чл.20 и чл.84 от Общите условия към АДПБФП, сключен между МРРБ и
община Добрич. Констатирано е надвишение на сумите за авторски надзор и
проектиране спрямо референтните стойности, публикувани на интернет страницата
на оперативната програма. За три от сградите, находящи се в гр. Добрич, ул.
„Захари Стоянов“ №1, „Кирил и Методий“ №8 и „Йордан Йовков“ №13 отчетените
разходи за проектиране и извършване на авторски надзор надвишават допустимия
максимален размер, спрямо референтната стойност от 8 лв/кв.м. за изработване на
инвестиционен проект и извършване на авторски надзор /посочени в таблица – лист
136-137/.
Изпълнението на процесния проект е предвидено да бъде финансирано по
Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. В
раздел ІV „Технически изисквания за изпълнение на дейностите за енергийна
ефективност и провеждане на обществени поръчки за избор на изпълнители“ от
Методически указания към Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради /приета с ПМС №18/02.02.2015 г./ е посочено
следното: „Във връзка с изпълнението на дейностите по обновяване на сградите на
интернет страницата на МРРБ ще бъдат публикувани референтни стойности. Всяка
община следва задължително да се съобразява с публикуваните референтни
стойности за отделните дейности“. Видно от представената от ответника Таблица с
актуализирани референтни стойности за допустимите дейности при изпълнение на
НПЕЕМЖС, за изработване на инвестиционен проект и за извършване на авторски
надзор, максималната референтна стойност е 8 лева, без ДДС /стр. 783/.
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че проектното предложение,
подадено на 29.07.2016 г. не е било съобразено с референтните стойности. Твърди
се, че ако решение на УО за лимитиране на разходите за инженеринг е
съществувало, то междинното звено е следвало да постави условие бюджетът да
бъде съобразен с тях, а такова решение няма, напротив е издадено решение с
което е финансиран проекта с бюджет, който го надвишава. Сочи се също, че
писмата на които се позовава АО, с които са дадени указания за спазване на
референтните стойности да допустимите дейности при изпълнение на проекти за
енергийна ефективност, са изпратени много преди да бъде сключен договора,
поради които и те не обвързват общината.
Безспорно е, че с писма изх. №№99-00-6-4019/392/ от 28.10.2016 г. и
99-00-6-4019 от 18.02.2016 г. на Зам. министъра на МРРБ /стр. 794-798/, всички
кметове на общини са уведомени за публикуваната Таблица с актуализирани
референти стойности на допустимите дейности при изпълнение на НПЕЕМЖС, които
влизат в сила от 10.10.2016 г., като изрично в първото писмо е посочено, че
същите са задължителни за спазване. Т.е. неоснователен е довода на оспорващия,
че след като писмата са издадени и получени преди сключването на договора,
същите не обвързват общината. Напротив, към 2016 г., общината е била
бенефициент по договори за безвъзмездна финансова помощ в рамките на
приоритентни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. ,
поради което и е следвала да се съобрази с публикуваните референтни стойности
за допустимите дейности.
Доколкото се твърди в жалбата, че не е изяснен въпроса каква е стойността
за изпълнение на квадратен метър на инженеринг и дали тази стойност е механичен
сбор от стойностите за проектиране, СМР и авторски надзор, настоящият съдебен
състав намира следното: Видно от инвестиционните проекти за всяка от посочените
в решението три сгради е посочена РЗП, както и максимално допустимия размер на
разходите за проектиране и авторски надзор. Посочените като отчетени такива –
разходи за проектиране и авторски надзор не са оспорени от жалбоподателя,
поради което и съдът намира, че правилно са посочени в таблицата в решението. И
изрично е посочено, че това са отчетени разходи за проектиране и авторски
надзор /без СМР/.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в тази си част жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Т. 2.
Предмет на спора е неверифицирането на разходи в размер от 35 925,49 лв., поради липса на предвидените в чл.57,
ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условия и на основание чл.84 във връзка с чл.82, ал.3 и
чл.76 от Общите условия към АДПБФП, сключен между МРРБ и община гр. Добрич. За
шест от сградите, предмет на проекта е прието от УО че реализираните мерки по
отношение на мълниезащитата не попадат в допустимите разходи, посочени в
Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие
2014-2020 г.“ и не следва да бъдат верифицирани и да останат за сметка на
бенефициента.
Според Насоките за кандидатстване, СМР на сградите, обхваща: ремонт на покрив; подмяна на асансьори; ремонт
на стълбищна клетка, площадки, коридори, асансьори и др., могат да бъдат
финансиране само ако сградата постигне най-малко клас на енергопотребление „С“
и минумим 60% енергийни спестявания. За жилищни сгради, студентски общежития и
административни сгради на държавната и общинската администрация, за които с
внедряване на предвидените ЕСМ не се постигнат повече от 60% енергийни
спестявания, могат да бъдат финансирани с БФП единствено задължителните
енергоспестяващи мерки, задължителните мерки ,свързани с конструктивното
укрепване и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна среда.
След подаване на
искането за междинно плащане №2 от УО са констатирани нередности и несъответствия
с представените документи. Поради това с писмо изх. №99-00-6-1339/26.10.2018 г.
е поискано от кмета на община Добрич да направи допълнения/пояснения по
договора за БФП. Изрично в писмото е посочено, че съгласно представената
декларация за изпълнение на задължителни мерки за енергийна ефективност,
процентът на енергийните спестявания е по-малък от 60%. Съгласно Насоките за
кандидатстване при по-нисък процент на енергийни спестявания от 60% е допустимо
да бъдат изпълнени описаните като задължителни мерки за конструктивно укрепване
в техническия паспорт. Мълниезащитната инсталация не попада в тази хипотеза.
Необходимо е да бъде представено писмено становище относно включване на част
„Мълниезащитна инсталация“ в проекта.
В отговора подаден от общината е
посочен защо е следвало включването на мълниезащитната инсталация в проекта
/лист 124-125/ и се счита, че тази дейност не е в разрез с допустимите разходи
за обекта, съгласно Насоките за кандидатстване.
Макар по делото да не са представени цитираните в писмото декларация за изпълнение на задължителни мерки за енергийна
ефективност, доколкото по делото между страните няма формиран спор
относно тези обстоятелства, съдът приема за установено, че процесните жилищни блокове – шест на брой /изрично описани в решението/ е с енергийни спестявания по малко от 60% и на същите са изпълнени СМР,
представляващи подмяна на мълниезащитната инсталация.
Изрично в Насоките са посочени кои са допустимите дейности. Посочено е, че
ако не се постигнат повече от 60% енергийни спестявания, могат да бъдат
финансирани с БФП единствено задължителните енергоспестяващи мерки,
задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване и мерките за
осигуряване на достъпна архитектурна среда. Ако в техническия паспорт на
сградата за жилищна сграда, която не постига минимум 60% енергийни спестявания,
са предписани като задължителни за изпълнение мерки, които не се отнасят до
конструктивното възстановяване/усилване на сградата, те не са допустими за
финансиране с БФП и могат да бъдат включени в проектното предложение само по
преценка на общината-бенефициент, като следва да бъдат финансирани със
собствени средства. Безспорно се установява от представените по делото Технически
паспорти на сградите, че в част Б „Мерки за поддържане на строежа и срокове за
извършване на ремонта“, т.2 Част „Електрическа“ е посочено: „Задължително да се
възстанови мълниезащитната инсталация, съгласно действащите в момента
нормативи“. Именно и поради тази причина Възложителя – община Дорицч е предвидила
възстановяването й.
Както се каза и по-горе, уредбата на производството
по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно
цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и
окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани
от управляващия орган.
Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за
плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за
допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Следователно разпоредбите,
които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по оперативната програма, респективно представляващи правно основание за
верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58
ЗУСЕСИФ. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал.1 ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми.
Съгласно чл. 57, ал.1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, за да се считат разходите за допустими, разходите
следва да попаднат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения
проект категории разходи. Един от документите по чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ са Насоките за кандидатстване по
съответната процедура. Съгласно Насоките за
кандидатстване в т.5.4.6 са посочени Допустимите дейности, като са посочени СМР на жилищни
сгради, студентски общежития и административни сгради на държавната и общинска
администрация, които обхващат: ремонт на покрив; подмяна на асансьори; ремонт
на стълбищна клетка, площадки, коридори, асансьори и др., могат да бъдат
финансирани само ако сградата постигне най-малко клас на енергопотребление „С“
и минимум 60% енергийни спестявания. Посочени са и съпътстващи СМР, свързани с
изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на
първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването. В тази връзка
настоящият съдебен състав приема, че са основателни възраженията на оспорващия,
че възстановяването на мълниезащитната инсталация не е разгледано като
задължителна мярка, вписана в част „Електрическа“, което в този случай би било
недопустима за финансиране дейност, а като съпътстващи строителни и монтажни
работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и
възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на
обновяването. И това е така, тъй като видно от събраните писмени доказателства
– Доклади за техническо обследване и Технически паспорти се установява, че
такава инсталация съществува на обектите, поради което и следва да бъде
възстановена, ако бъде нарушена целостта след изпълнението на покривните и
фасадни работи на обекта, свързани с извършването на основен ремонт на покрива
и изпълнението на енергоспестяващите мерки Топлоизолиране на покрив и
Топлоизолиране на фасадни стени. Тези мерки са допустими по проекта и без
изпълнението им не може да се постигне завършеност и устойчивост на конкретния
обект. Още повече, че те са извършени на шест от общо девет участващи жилищни
сгради в проекта.
С оглед на което, съдът приема, че жалбата на община Добрич срещу Решение №№РД-02-36-132 от 25.01.2019 г. на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител
на управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж"
2014-2020 г. (ОПРР), в частта му по т.2 е основателна и следва да бъде
уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски и от двете страни е основателно. От страна на
жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ответника, което съдът приема за основателно. На жалбоподателя следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.25, ал.2 от Наредба за
заплащане на правната помощ, приложима на осн. чл.78, ал.8 от ГПК в размер на
450 лева. На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 997,49
лв., на осн. чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Административен съд Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Добрич срещу Решение №РД-02-36-132 от
25.01.2019 г. на заместник-министъра
на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия
орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г.
(ОПРР), в частта му по точка първа – не извършване на верификация на разходи в
размер на 15 583,01 лева, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1 т.2
от ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл.20 и чл.84 от Общите условия към
Административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,
сключен между МРРБ и община град Добрич
ОТМЕНЯ Решение
№РД-02-36-132 от 25.01.2019 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна
програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР), в частта му по точка втора – не извършване на верификация на разходи в
размер на 35 925,49 лева, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2
от ЗУСЕССИВ условия и на осн. чл.84 във връзка с чл.82, ал.3 и чл.76 от Общите
условия към АДПБФП, сключен между МРРБ и община град Добрич
ОСЪЖДА Община Добрич да заплати на Министерството на регионалното развитие
и благоустройството гр. София, сумата от 997, 49 лева, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Министерството
на регионалното развитие и благоустройството гр. София да заплати на
Община гр. Добрич, сумата от 450 лева, сторени по делото съдебно-деловодни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: