№ 354
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Емил Велков Петров (АП-София)
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000600851 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 16.05.2017г. по НОХД №3533/2013г., Софийски
градски съд, НО, 22 състав е признал подсъдимия П. М. М. за виновен в това,
че в качеството си на длъжностно лице - *** *** на „Алфа Банка Клон
България“ в гр.***, на бул.„***“ №15-17, в офис на банката, за времето от
16.09.2008г. до 11.05.2010г. при условията на продължавано престъпление
присвоил чужди пари, собственост на „Алфа Банка Клон България“ -
2 100 000 лв., 9 250 000 евро (с левова равностойност 18 091 427,50 лв.) и
650 000 щатски долара (с левова равностойност 1 010 002,50 лв.), общо в
размер на 21 201 430 лв., връчени в това му качество и поверени му да ги пази
и управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.203, ал.1
НК вр. чл.201 НК вр. чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК го е осъдил на 15 години
лишаване от свобода, конфискация на половината имущество, лишаване от
право да заема отчетническа и материално-отговорна длъжност в държавни и
общински фирми и да извършва дейност на материална отговорност или
1
отчетничество при същите работодатели за срок от 3 години.
Със същата присъда подсъдимият П. М. М. е признат за виновен за
извършено в периода 29.04.2009г. до 11.11.2009г. престъпление по чл.316 НК
вр. чл.309, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК.
На основание чл.23, ал.1 и ал.2 НК съдът е определил общо
наказание за двете престъпления.
Съдът е уважил изцяло предявения граждански иск от „Алфабанк“ -
Гърция чрез „Алфа Банка клон България“ като е осъдил подсъдимия П. М. М.
да заплати на гражданския ищец сумата от 21 201 430 лв. ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.05.2010г. до окончателното изплащане
на сумата.
С присъдата върху подсъдимия П. М. М. са възложени направени по
делото разноски, като той е осъден да заплати държавна такса върху
уважения граждански иск.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
подсъдимия П. М. М., чрез упълномощения защитник - адв. Г.В.. С жалбата
се иска оправдаването на подсъдимия поради неправилност и
незаконосъобразност на присъдата на СГС, наличието на съществени
процесуални нарушения при нейното постановяване, като се твърди и
несправедливост на наложените на подсъдимия М. наказания. В жалбата се
иска събиране на доказателства.
По жалбата е образувано ВНОХД №895/2017г. по описа на САС,
НО, 7 състав.
С Решение №36/24.01.2019г. съставът на САС е отменил присъдата
на Софийския градски съд в частта, с която подсъдимият П. М. М. е бил
признат за виновен за извършено в периода 29.04.2009г. до 11.11.2009г.
престъпление по чл.316 НК вр. чл.309, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, като на
основание чл.24, ал.1, т.3 НПК е прекратил наказателното производство в
тази част поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно
преследване. Отменено е и прилагането на чл.23, ал.1 и ал.2 НК. Присъдата на
първата инстанция е потвърдена в останалата й част.
Срещу решението на САС са постъпили касационни жалби от
2
защитника на подсъдимия М. - адв.Г.В. и от резервния защитник на
подсъдимия М. - адв.В.Н., като решението е обжалвано само в
потвърдителната спрямо първоинстанционната присъда част.
ВКС, състав на Второ наказателно отделение, е разгледал жалбите
по НД №569/2019г. в съдебно заседание на 12.06.2019г., като с Решение
№131/30.07.2020г. е отменил решението на САС, НО, 7 състав и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия на съдебното
заседание.
В разпоредително заседание на 14.10.2020г. въззивният съд по реда
на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
се налага провеждане на съдебно следствие и събиране на допълнителни
доказателствени източници - разпити на свидетели и експерт. Пред въззивния
съд се явява и подсъдимия М. и дава обяснения. Разпитани са свидетели и е
прието заключение на съдебно-графическа експертиза.
Пред въззивния съд представителят на прокуратурата изразява
становище за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като счита, че
събраните по делото доказателства изцяло обосновават обвинителната теза.
Упълномощеният повереник на гражданския ищец „Юробанк
България“ АД - адв.И.Л. иска потвърждаване на първоинстанционната
присъда, като сочи, че въззивният съд е положил дължимите усилия за
отговор на въпросите, посочени в решението на ВКС. Анализира показанията
на разпитаните свидетели и сочи, че те подкрепят направеното от подсъдимия
признание. Оспорва възможността да се приеме, че е налице самокредитиране
поради липсата на обективна възможност да бъде върната присвоената
парична сума.
В съдебното заседание на Апелативния съд упълномощеният
защитник на подсъдимия П. М. М. - адв.В.М. пледира за оправдаване на
подсъдимия, като намира, че подсъдимият е бил подведен от трети лица и не е
бил материалноотговорно лице по време на извършените одити на Главна
каса. Позовава се на обясненията на подсъдимия пред въззивния съд и
оспорва размерът на сумата, за която се твърди, че е била присвоена от
3
подсъдимия. Алтернативно пледира за връщане на присъдата на първата
инстанция за изясняване на факти за наличие на съучастие от трети лица.
Подсъдимият П. М. М. е съгласен със защитата си и иска да бъде
оправдан
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
нейното допълнение‚ доводите, направени при предходното разглеждане на
делото, вкл. пред ВКС, както и тезите, изложени от страните в съдебното
заседание на настоящия съдебен състав‚ и след като в съответствие с чл.314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира,
че не са налице основания за отменяването на първоинстанционния акт, като
са налице основания за намаляване на наложеното на подсъдимия М.
наказание „лишаване от свобода”.
Предварителни бележки:
1. Първата инстанция е осъдила подсъдимия П. М. М. за две
престъпления - по чл.203, ал.1 НК вр. чл.201 НК вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.316
НК вр. чл.309, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК. За тези престъпления са наложени
наказания, които на основание чл.23, ал.1 НК са групирани в едно общо
наказание.
С Решение №36/24.01.2019г. състав на САС, НО, 7 състав е
потвърдил присъдата на първата инстанция по отношение престъплението по
чл.203, ал.1 НК вр. чл.201 НК вр. чл.26, ал.1 НК, като в частта, с която
подсъдимият П. М. М. е бил признат за виновен за извършено в периода
29.04.2009г. до 11.11.2009г. престъпление по чл.316 НК вр. чл.309, ал.1 НК
вр. чл.26, ал.1 НК съставът на САС е отменил първоинстанционната присъда
и на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК е прекратил наказателното производство в
тази част поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно
преследване. Съдът е отменил и прилагането на чл.23, ал.1 НК.
Решението на САС не е било протестирано от прокуратурата, а е
било обжалвано единствено от защитниците на подсъдимия (упълномощен и
резервен) в частта, с която е потвърдено осъждането на подсъдимия за
престъпление по чл.203, ал.1 НК вр. чл.201 НК вр. чл.26, ал.1 НК.
4
При това процесуално развитие решението на САС е влязло в сила в
частта, с която е отменена първоинстанционната присъда за престъплението
по чл.316 НК вр. чл.309, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК и наказателното
производство срещу подсъдимия П. М. М. е било прекратено по давност и е
отменено прилагането на чл.23, ал.1 НК. В тази насока е Решение
№131/30.07.2020г. по НД №569/2019г. на ВКС, II н.о. (л.38, абз.1), с което
делото е върнато за ново разглеждане на настоящия съдебен състав.
Влизането в сила на отмяната на първоинстанционната присъда по
отношение престъплението по чл.316 НК вр. чл.309, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1
НК произтича и от задължителното тълкуване на закона, дадено с т.4, ал.2 (и
мотивите) от ТР №5/21.05.2018г. по т.д. №5/2017г. на ОСНК на ВКС,
доколкото ВКС не може да преразглежда прекратяването на наказателното
производство, а след решението на ВКС и настоящият съд не може да
преразгледа присъдата на първата инстанция в тази нейна част, която остава
извън пределите на въззивната проверка при второто разглеждане на делото
от САС.
При това процесуално развитие на наказателното производство, пред
този състав на САС стои за разглеждане единствено обвинението срещу П. М.
М. за извършено престъпления по чл.203, ал.1 НК вр. чл.201 НК вр. чл.26,
ал.1 НК и в тези предели е ограничена въззивната проверка по отношение на
прилагането на правото.
Все пак и доколкото твърденията за извършени действия, които са
били квалифицирани като документно престъпление, са неразривно свързани
с действията на подсъдимия М., за които е повдигнато обвинението по чл.203,
ал.1 НК вр. чл.201 НК вр. чл.26, ал.1 НК, при анализа на фактите и
обосноваване на правните изводи относно наличието или отсъствието на
длъжностно присвояване, настоящият съд трябва да анализира и действията,
мотивирали обвинението за документно престъпление (срв. т.4, ал.1 и
мотивите към нея от ТР №5/21.05.2018г. по т.д. №5/2017г. на ОСНК на ВКС).
2. Пред съда с жалбата се излагат доводи за допуснати от първата
инстанция съществени процесуални нарушения, свързани с:
- приобщаване на разпита на св.С. П. по делегация от властите на
5
Република Франция и
- превратно тълкуване на доказателствата в противоречие с тяхното
значение.
По отношение на първото възражение настоящия съдебен състав
също приема, че е извършено процесуално нарушение, доколкото тези
показания не са били прочетени по съответния ред на чл.281, ал.10 НПК (в
този смисъл е и решението на ВКС - л.41 от НД №569/2019г. на II н.о.). Това
нарушение обаче не е съществено, доколкото тези показания са недостоверни
(по-подробно при доказателствения анализ) и сами по себе си следва да бъдат
изключени от доказателствената съвкупност, тъй като върху разпита на св.П.
не биха могли да се градят каквито и да било доказателствени изводи относно
фактите от предмета на доказване в настоящето производство. Именно по
тази причина и настоящият въззивен съдебен състав не приобщи тези
показания към доказателствената съвкупност по делото.
По тези съображения съдът приема, че нарушението, свързано с
неприобщаването на показанията на св.П. по надлежния ред не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като по никакъв начин
не ограничава правото на защита на подсъдимия М. и не се отразява на
фактическите и правните изводи по делото.
Същността на второто възражение е свързано с мотивите на първата
инстанция и направения в тези мотиви доказателствен анализ.
В този доказателствен анализ въззивният съдебен състав не съзира
пороци, които да са поставили под съмнение приетите факти или такива,
които да са довели до злепоставяне на правото на защита на подсъдимия П.
М. М.. Първата инстанция е отговорила на всички изложени пред нея доводи.
Отказът да бъдат допуснати някои способи на доказване (напр. следствен
експеримент) е мотивиран и обоснован.
Пред настоящия съд също (в жалбата) са направени искания за
провеждане на следствен експеримент, свързан с изнасянето на паричните
средства, като това искане не е поддържано в съдебно заседание. Трябва да се
посочи, че само по себе си това искане е и невъзможно за изпълнение, тъй
6
като без съдействието на подсъдимия няма как да се установят конкретните
средства (чанти, сакове, леки автомобили и пр.), послужили за изнасянето на
инкриминираните парични суми от касата на банката, а и няма обективна
възможност да е установи колко пъти и в какви количества в
инкриминираните по делото периода, са били изнесени паричните суми от
страна на подсъдимия М..
Първата инстанция подробно е обсъдила абсолютно всички събрани
по делото доказателствени източници, изложила е своите логични
съображения да възприеме едни за достоверни, а други - за опровергани от
останалия доказателствен материал.
Логическите заключения на първата инстанция не страдат от пороци
нито по отношение на използваната методология, нито като лексикално
изложение, нито спрямо тяхната пълнота.
Първата инстанция подробно и обосновано е обсъдила
доказателствената съвкупност, която е събрала, извела е значимите за
решаването на делото факти и е преценила противоречията в посочената
съвкупност, като е дала своите съображения да възприеме фактическата
обстановка, описана в мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
При това положение въззивният съд не констатира да е било налице
превратно или в противоречие със законовите и логическите правила
тълкуване на доказателствата, пренебрегване на определени факти, за сметка
на други и не може да приеме като основателни доводите в жалбата срещу
присъдата на първата инстанция за наличието на неправилен или непълен
доказателствен анализ.
3. Събраните по делото доказателства, вкл. тези, които бяха
допуснати и приобщени от въззивния съд, както и дадените пред въззивния
съд обяснения на подсъдимия М. не променят същностно фактическата
обстановка, възприета от първата инстанция, като се налагат някои
несъществени корекции.
4. Извън предмета на делото и компетентността на съда се намират
7
въпросите, свързани с евентуалната съпричастност на трети лица (от
ръководството на банковата институция или външни за банката) към
престъпната дейност на подсъдимия М. и усвояването на присвоените от него
парични средства.
Съжденията на първата инстанция за очевидното забавяне на
уведомяването на компетентните органи за станалото, довело да непълнотите
на разследването и невъзможността да се установи разходването на
присвоените парични средства, намират основа в доказателствата по делото,
но излизат извън предмета на доказване по делото и се отнасят до
правомощия на Прокуратурата на Република България по чл.127 НПК, които
не са упражнени от овластените органи.
В тази насока настоящият въззивен състав не може да излага други
съображения, които биха били спекулативни и хипотетични.
Искането на защитата за връщане на делото в предходен
процесуален стадий за изясняване на съучастническа дейност на трети лица
не може да бъде уважено, доколкото въззивният съд няма подобни
правомощия по чл.334-чл.338 НПК.
При тези предварителни съображения и след като в съответствие с
чл.14 НПК и чл.18 НПК вр. чл.314 НПК и чл.315 НПК разгледа и обсъди
цялата доказателствена съвкупност, събрана до момента по делото, вкл.
проведените пред въззивния съд разпити на подсъдимия и на свидетели и
приетата от този съд експертиза, настоящият съдебен състав приема следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П. М. М. е роден на **********г. в гр.***, живее в
гр.***, ж.к. „***”, бл.371, вх.Д, ет.4, ап.94, български гражданин, с висше
образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
На 03.01.1997г. подсъдимият М. постъпил на длъжността „***-***“
в „Йонийска и Народна Банка на Гърция АД-клон София”. От 30.12.1997г.
подсъдимият М. бил преназначен на длъжност „*** ***” в „Йонийска и
Народна Банка на Гърция АД-клон София”. Същата длъжност той продължил
да изпълнява и след като банката била преименувана в „Алфа Банка-Клон
8
София” (по-късно „Алфа банка-Клон България”). Тази длъжност той заемал
до 30.11.2009г., когато в резултат на структурна промяна в банката той заел
длъжността *** *** „Главна каса” без промяна на изпълняваните служебни
функции.
Към 2008г. Главната каса на „Алфа банка-Клон България” се
помещавала в офис на банката на площад „Народно събрание”
На 15.09.2008г. Главна каса била преместена в офис на банката на
бул.„***“ №15-17.
Съобразно длъжностната характеристика на подсъдимия той имал
задължения да организира, ръководи и осъществява текущ контрол върху
касовата дейност в банковия клон, а така също и върху дейността на банковия
трезор. Той носил пълна имуществена отговорност за липсите в лева и валута,
както и имал задължение да съхранява всички поверени му ценности. В
отговорност на подсъдимия било вменено администрирането на касовите
наличности, както и съхранението на ключа от Главна каса. Освен всичко
горепосочено той следвало да спазва вътрешния правилник на банката, както
и всички други вътрешни правила и писмени вътрешни инструкции.
Технологията на работа на Главна каса, която след преместването на
касата в офис „***“ се намирала зад паричния салон, изисквала спазването на
т.нар. принцип на „четирите очи“, според който управителят на офиса - св.В.
В. - имал персонален код, предоставен от банката. Главният касиер -
подсъдимият М. - разполагал с ключа за Главна каса. Всяка сутрин двамата
следвало заедно да отварят касата, като първо М. слагал ключа, а В.
въвеждала кода, чрез развъртане на ротационен механизъм. Тази процедура
се спазвала само при първото отваряне на касата, като веднъж отворена, през
деня касата се отключвала само с ключ и не се налагало да присъства втори
човек с код.
Влизането в помещението на Главната каса се осъществявало сутрин
около 08,30 часа, когато заедно с подсъдимия П. М. М., в помещението
влизали и свидетелите А. Я. - помощник-главен касиер и Х. Л. -преброител-
касиер.
В помещението се влизало през специална противоударна врата,
оборудвана със сигнално-охранителна система, кодът за която знаел само
9
подсъдимия М.. Вратата се отваряла с карта за достъп и ключ. Карта имали
всички, но с ключ от помещението разполагал само подсъдимият М..
Изискване на вътрешните процедури на банката било тримата заедно
да отворят сутрин и заедно да затварят в края на работния ден.
Независимо от тези изисквания имало много случаи, при които
подсъдимият М. оставал последен, след като другите двама служители са си
отишли. Единствено подсъдимият имал възможността да отключи и заключи
помещението, тъй като само той имал средствата за това.
Подсъдимият П. М. М. не отсъствал от работа нито един ден в
периода 2008г.-2010г., като не ползвал отпуск или болничен.
През периода, в който подсъдимият М. бил *** *** на банката,
помещението на Главна каса не било оборудвано с охранителни камери.
Такива били монтирани в периметъра извън банката, включително и на
прилежащия гараж, в който паркирал автомобила си и подсъдимият М.. От
помещението на Главна каса към служебния гараж имало директен изход,
като подсъдимият разполагал с карта за достъп и за този изход. По този начин
той имал възможност да излиза от банковия клон, без да е обект на физически
контрол от охраната на банката. Тази възможност подсъдимият имал и към
лятото на 2009г. Тогава за отговорник на охраната на офиса на банката бил
назначен св.Н.Т., който при едно от наблюденията на видеокамерите
установил, че подсъдимият преминава директно от Главна каса към гаража,
без да минава през охраната. Св.Н.Т. сигнализирал за това нерегламентирано
действие ръководството на банката и едва след това на подсъдимия М. било
отнето правото да ползва служебния гараж и подсъдимият започнал да излиза
през официалния изход на банката. На носени от него вещи никога не бил
извършван физически контрол от охраната на банката.
Подсъдимият П. М. М. имал достъп до основната банкова система
във връзка с изпълнение на служебните му задължения като *** *** на
банката, като в периода от 15.09.2008г. до 17.05.2010г. му било предоставено
[1]
потребителско име М..
При преместването на Главна каса в офис „***“ била извършена
пълна физическа проверка на наличностите в касата и те били поверени на
подсъдимия М. в качеството му на *** ***. В това му качество нему били
10
поверявани всекидневно парични средства в резултат от дейността на
банката, като той осъществявал и разходването на тези парични средства към
различните офиси и клонове на банката при необходимост от захранването
им с такива парични средства.
Инкасовата дейност на „Алфа Банка - Клон България” се
осъществявала въз основа на Договор от 09.12.2004г. между „Алфа банка -
Клон София“ и „Група 4 Секюритас (България)“ ООД (в последствие „Г4С
Секюрити Сървисиз България” АД) с последващи анекси, като била
регламентирана в договора и с вътрешни правила на банката. Поради
доверието, което съществувало в подсъдимия М., в помещението на Главна
каса се съхранявал кочан на приемо-предавателни протоколи-описи на „Г4С
Секюрити Сървисиз България” АД с поредни номера, между които и бланки с
№873589, №873590, №873591 и №873592.
Доверието, което имало към подсъдимия М. с оглед дългогодишната
му служба в банката, добрите познания по гръцки език и контактите му с
ръководството на банковия клон, знанието за всички механизми на работа в
банката и вътрешната информация, която подсъдимия притежавал, го
мотивирали след преместването на Главна каса в офис „***” да се възползва
от слабостите във вътрешната организация на банката, констатирани в одитен
доклад от св.С. И. А.-Д. едва на 07.02.2010г. След този одитен доклад мястото
на работа на подсъдимия било преместено в отдел „Управление на
имуществото” с ръководител св.С. П. и от 01.03.2010г. именно св.С. П.
започнала да осъществява функциите по отваряне на Главна каса съвместно с
подсъдимия М., изпълнявани дотогава от св.В. В..
В резултат на посоченото решение за възползване от слабостите в
организацията и дейността на офис „***” и Главна каса, подсъдимият
започнал да изнася от касата пари в брой, без да ги връща след това. До
лятото на 2009г. и намесата на св.Т., подсъдимият имал възможност да изнася
парични средства и през изхода от Главна каса към служебния гараж, като
тогава можел да ползва паркирания си автомобил за изнасяне на по-големи
парични средства. Подсъдимият се възползвал от отсъствията на св.Я. и св.Л.
в края на работния ден, когато оставал сам в помещението на Главна каса,
както и от обстоятелството, че в нарушение на вътрешните правила на
банката не се извършвало физическо преброяване и приключване на касата в
11
края на работния ден в присъствието на ръководител на офиса или на
началник -отдел „Управление на имуществото” (съответно св.В. и св. П.), а
единствено подсъдимия правел вписвания в Касовата книга на банката (вкл.
[2]
на дати 10.05.2010г., 11.05.2010г. и 12.05.2010г.).
По такъв начин на неустановени дати през периода от 16.09.2008г.
до 29.04.2009г. подсъдимият М. изнесъл от касата и присвоил парични суми в
размер на 450 000 щатски долара, 4 100 000 евро и 2 100 000 български лева.
На 29.04.2009г. била извършена „внезапна” проверка на Главна каса
от св.О. Х. - Главен мениджър „Операции и ИТ” в „Алфа Банка Клон
България”, но не била установена липсата в Главна каса. Липсата на касови
наличности се дължала на предприетите от подсъдимия действия по
фиктивно изнасяне на вече присвоената парична сума като „пари на път” чрез
неистински документи, вкл. приемо-предавателен протокол-опис на „Г4С
Секюрити Сървисиз България” АД с №873589/29.04.2009г., осчетоводен в
системата на банката от подсъдимия М. с потребителското име М. и приемо-
предавателен протокол-опис на „Г4С Секюрити Сървисиз България” АД
№873590/30.04.2009г. за връщане на същите парични суми, осчетоводен в
системата на банката отново от подсъдимия М. с потребителското име М.. По
този начин, с използването на неистински документи и познанията си за
слабостите на дейността в банката, подсъдимият успял да предотврати
установяването на липсите, резултат от неговите действия.
Този успех мотивирал подсъдимия М. да продължи своите
присвоителни действия по сходен механизъм във времето, в което оставал
сам в помещението на Главна каса. Така на неустановени дати в периода от
29.04.2009г. до 06.11.2009г. той изнесъл от Главна каса нови 200 000 щатски
долара и 1 700 000 евро.
На 06.11.2009г. предстояла нова „внезапна” проверка на наличността
на Главна каса. Този път проверката била извършена от екип на „Вътрешен
одит” на банката - свидетелите С. А.-Д. и св.Б. Г.. При тази проверка също не
били установени липси в касата. Този път отново подсъдимият М. използвал
същата схема за заблуда на проверяващите - отново вписал цялата липсваща
сума като „пари на път”, „предадени” на „Г4С Секюрити Сървисиз
България” АД с приемо-предавателен протокол-опис №873591/06.11.2009г.,
осчетоводен в системата на банката от подсъдимия М. с потребителското име
12
М. и върнати с приемо-предавателен протокол-опис на „Г4С Секюрити
Сървисиз България” АД №873592/11.11.2009г. и осчетоводени от подсъдимия
по същия начин - с потребителското име М..
В действителност нито на 29.04.2009г.-30.04.2009г., нито на
06.11.2009г.-11.11.2009г. такива пари не били предавани на служители на
„Г4С Секюрити Сървисиз България” АД за превоз или съхранение, като
всички съставени по повод на „приемането” и „предаването” документи били
неистински, като единствено подписите на подсъдимия М. били автентични и
той съставил неистинските приемо-предавателни протоколи- описи.
При двата случая били изготвени и други документи с цел
оправдаването на наличността в касата, а всички счетоводни вписвания в
документите за освобождаване на касови наличности били подписани и от
подсъдимия М..
След като и при тази „внезапна” проверка на 06.11.2009г. не били
установени липсите в касовите наличности на Главна каса, подсъдимият М.
продължил със своите присвоителни действия, като в периода до 11.05.2010г.
подсъдимият М. успял да изнесе още 3 450 000 евро по идентичен начин на
неустановени дати.
След одита от месец февруари 2010г. на офис „***”, посочен по-
горе, били предприети някои действия за отстраняване на пропуските в
дейността на Главна каса. Били проверени и документите по движението на
парични средства в касата. При тази проверка на проверяващите направило
впечатление наличието на няколко акта на банката и приемо-предавателни
протоколи за „ценни пратки“, които имали поредни номера, които не били
издадени в рамките на последователни дни. Последното било невъзможно,
тъй като ежедневно били пращани такива пратки и разликата в номерата
следвало да бъде по-голяма. Това било докладвано на ръководството на
банката и на 11.05.2010г. под ръководството на св.О. Х. (външен за гръцките
служители на банката и за подсъдимия М. ръководител) започнала наистина
внезапна проверка на касовите наличности на Главна каса.
Към началото на проверката подсъдимият П. М. М. бил в
помещението на касата, заедно със св.Я. и св.Л.. Присъствала и св.М. И. -
началник отдел „Вътрешен одит” на банката, както и св.С. А.-Д. от същия
отдел. Започнало физическо броене на наличностите в присъствието на
13
служителите на банката под ръководството на св. Х.. По време на проверката
внезапно до св. Х. се приближил подсъдимият М. и показал лист с написани
цифри, които представлявали точния размер на липсите в различните видове
валута. Обяснил, че тези пари липсват и са предадени на трето лице (по
думите на подсъдимия М. - на негов приятел - св.П. Ц.).
Св.О. Х. помолил подсъдимия да го придружи го кабинета на св.С.
П. - Управител на „Алфа Банка Клон България” и там подсъдимият М. заявил,
че е предал сумата „за да помогне“ на своя приятел П. Ц., който бил поел
ангажимент да я възстанови.
Свидетелят П. Ц. бил бивш служител на банката, като в този период
от време се намирал в близки отношения с подсъдимия М. и неговото
семейство. Св.Ц. също така познавал и други ръководни служители на
банката.
След разговора със св.П. подсъдимият М. се върнал в помещението
на Главна каса, оставил ключовете на касите и излязъл извън офиса, като
започнал да провежда телефонни разговори.
Ключовете били взети от св. Х., който лично затворил касите
вечерта на 11.05.2010г. и ръководел касовата дейност до сутринта на
13.05.2010г., когато от Гърция спешно пристигнал проверяващ екип под
ръководството на св.О. З..
На 13.05.2010г. било извършено ново преброяване на касовите
наличности, които отново установили липсата на инкриминираната по делото
сума - 2 100 000 лв., 9 250 000 евро (с левова равностойност 18 091 427,50 лв.)
и 650 000 щатски долара (с левова равностойност 1 010 002,50 лв.) или общо
пари в размер на 21 201 430 лв.
Представителите на ръководството на банката потърсили контакт
със св.Ц. за възстановяване на паричните средства въз основа на казаното от
подсъдимия М., но св.Ц. категорично отрекъл да е получавал пари от
подсъдимия М. и отказал да плати каквото и да било.
Подсъдимият М. след 11.05.2010г. бил отстранен от заеманата от
него длъжност на *** *** „Главна каса” и бил преустановен неговият достъп
до касата, но останал на разположение на ръководството на банката, като дал
на няколко пъти писмени обяснения за извършеното присвояване.
14
Трудовото правоотношение между „Алфа Банка Клон България” и
подсъдимия П. М. М. било прекратено едва на 01.07.2010г., на основание
чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа въззивният съд прие въз основа на
следните доказателствени източници:
А. Гласни:
1. Обясненията на подсъдимия П. М. М. - дадени пред първата
инстанция и пред настоящия въззивен състав - частично.
За значението на тези обяснения и в кои техни части съдът ги цени
ще бъдат изложени допълнително съображения по-долу.
2. Показанията на свидетелите О. З. (прочетени по реда на чл.281, ал.
НПК), М. М. И. (дадени пред първата и въззивната инстанция и прочетени по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), Х. С. Л. (дадени пред първата
инстанция и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), А. Д. Я.
(дадени пред първата инстанция и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.1 и т.2 НПК), М. З. Я., В. И. В., С. И. А.-Д., М. А. Ш. (дадени пред първата
инстанция и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), С. В. П.
(дадени пред първата инстанция и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.2 НПК), Б. Г. Г., Искренна С. М. (дадени пред първата инстанция и
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 НПК), Р. Х. Х. (дадени пред първата
инстанция и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 НПК), М. А. М.
(дадени пред първата инстанция и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1
НПК), К. И. С. (дадени пред първата и пред въззивната инстанция), Н. Ц. Т.
(дадени пред първата и пред въззивната инстанции и прочетени по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК), Р. А. З. (дадени пред първата инстанция и
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), У. М. К. (дадени пред
първата инстанция и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), П.
С. С. (дадени пред първата инстанция и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, н.2 НПК), Ц. Б. Д., И. И. С. (дадени пред първата инстанция и прочетени
по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), П.Ф. Ц. (дадени пред първата и пред
15
въззивната инстанция и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК),
С. Д. А. (дадени пред първата инстанция и прочетени по реда на чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.2 НПК), А. Д. А. и О. П. Х. (прочетени по реда на чл.281, ал.10
НПК).
От доказателствената съвкупност въззивният съд изключи
показанията на свидетеля Н. К. М. (дадени пред първата инстанция и
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), които нямат никаква
информационна стойност във връзка с предмета на доказване по настоящето
производство, като се отнасят до период, който следва инкриминирания по
делото и не могат да се свържат с поведение на подсъдимия М. или на св.П.
Ц., отнасящо се до наказателното производство, разглеждано от този съд.
Въззивният съд, за разлика от първата инстанция, счете, че следва да
изключи от доказателствената съвкупност и показанията на свидетеля С. П.,
дадени пред френски полицейски служител. Тези показания са приобщени в
нарушение на изискванията на НПК, като не са прочетени по реда на чл.281,
ал.10 НПК, не са спазени изискванията на възложената съдебна поръчка, като
при даването на показанията не е била уведомена предварително надлежно
българската страна съобразно определението на българския съд и
разпореждането на френския прокурор, а на страните не е дадена възможност
да участват в разпита. Самият разпит не носи никаква информативна
стойност за предмета на доказване (както и разпитът на този свидетел пред
органите на досъдебното производство). Показанията на редица други
свидетели по делото (вкл.на св.Р. З. и на св.У. К., а и показанията на св.О. Х. и
на С. А.-Д.) въвеждат основателни съмнения в добросъвестността и
почтеността на свидетелските показания на св.С. П., който е бил Управител на
„Алфа Банка Клон България” през голяма част от инкриминирания период,
поддържал е близки контакти с подсъдимия М. (срв. показанията на св. Х.) и
бил информиран за редица пропуски в дейността на Главна каса, без да вземе
конкретни и навременни мерки за тяхното отстраняване. Именно С. П. е
отговорен и за забавеното уведомяване на органите на МВР и на
Прокуратурата за станалото.
Анализът на показанията на това лице дава възможност да се
заключи, че неговите твърдения трябва да се разглеждат като израз на правото
да не се самоуличава в извършване на нерегламентирани и противоправни
16
действия.
Поради това въззивният съд изключи тези показания от
доказателствената съвкупност, като това по никакъв начин не може да се
отрази на установяването на относимите факти и разкриването на обективната
истина.
Изключването на тези показния от доказателствените материали по
делото отстранява и допуснатото от първата инстанция процесуално
нарушения във връзка с тяхното приобщаване (вж. Решението по НД
№569/2019г. на ВКС, II н.о., л.41, абз.2), на което се позовава защитата в
своята въззивна жалба (срв. и т.2 от Предварителните бележки на настоящето
решение)
Б. Експертизи:
По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-
икономическа експертиза (т.14, л.3-л.23 от досъдебното производство),
счетоводно-икономическа експертиза (т.14, л.27-л.48 от досъдебното
производство с приложения в т.14, л.49-л.50 от досъдебното производство и
т.14, л.51-л.106 от досъдебното производство), графическа експертиза (т.15,
л.3-л.10 от досъдебното производство) и графическа експертиза (л.174-л.179
от ВНОХД №895/2017г. на САС).
Въззивният съд намира, че тези експертни заключения са
обосновани, пълни, отговарят на поставените въпроси и в компетентността и
безпристрастността на съответните вещи лица няма съмнение. Тези
предпоставки позволяват върху заключенията на експертизите и използваните
в тях специални знания, да бъдат правени доказателствени изводи и да бъдат
проверявани и другите доказателствени източници.
В. Писмени доказателства и писмени и веществени
доказателствени средства:
По делото са събрани многобройни документи, писмени
доказателства и са изготвени писмени и веществени доказателствени средства
като следва:
17
- от том 1 на досъдебното производство - Писмо №4202/15.09.2010г.
на „Мобилтел“ ЕАД с разпечатки – л.7-л.45, Писмо №03-130/24.09.2010г. на
АВ със справки – л.46-л.172, Писмо №350/24.09.2010г. на НОИ със справки –
л.173-л.300, Писмо №32-0705/17.09.2010г. на БНБ – л.301-л.302, Писмо
№3404/24.11.2011г. на МВР със справки за МПС – л.304-л.315 и Писмо
№4553/22.10.2010г. на „Мобилтел“ ЕАД с разпечатки – л.316-л.323;
- от том 4 на досъдебното производство - определение на СГС с
разрешение за претърсване и изземване – л.9-л.10;
- от том 5 на досъдебното производство - определение на СГС за
налагане на запори - л.29-л.31, обезпечителна заповед - л.32, определение на
СГС - л.39-л.44, определение на САС - л.45-л.49, удостоверение за сключен
граждански брак - л.55, служебна бележка от Агенция по заетостта - л.59,
определение на СГС - л.61-л.64, определение на САС - л.65-л.66, писмо
№13385/20.03.2012г. на „Алфа Банка клон България“ за представяне на
документи - л.69-л.70, определение на СГС - л.71-л.74, определение на САС -
л.75-л.82, определение на СГС с разрешение за претърсване и изземване -
л.88-л.89, протокол за претърсване и изземване - л.90-л.92, фотоалбум - л.93-
л.97, определение на САС - л.102-л.104, определение на СГС - л.105-л.109,
определение СГС по чл.68, ал.5 НПК - л.113-л.114 и справка за съдимост -
л.156 и л.160;
- от том 6 на досъдебното производство - писмо №4312/04.10.2010г.
на „Алфа Банка клон България“ за представяне на документи –л.3-л.4,
приемо-предавателен протокол – л.5, правилник за вътрешния ред – л.6-л.13,
длъжностна характеристика – л.14-л.16, длъжностна характеристика – л.17-
л.19, длъжностна характеристика – л.20-л.22, трудов договор №9/03.01.1997г.
с анекси (за подсъдимия М.) – л.23-л.56, трудов договор №481/31.03.2008г. с
анекси (за св.С. А.) – л.41-л.46, доклад за извършен специален одит (от
09.07.2020г.) – л.47-л.53 + л.54-л.59 (на английски език), копие от писмени
обяснения на подсъдимия М. – л.60-л.68, Констативен акт от 13.05.2010г. –
л.69, Заповед №451/01.07.2010г. (за уволнение) – л.70-л.71, Заповед
№452/01.07.2010г. за прекратяване на трудово правоотношение – л.72,
платежен документ – л.73, писмо до МВР – л.74-л.76, констативен протокол
на нотариус З. Т. – л.77, установителен договор – л.78-л.79, Отговор на
покана – л. 82, писмо до БНБ – л.83, писмо за намерение от
18
„ВИВЛИОН“ ЕООД – л.84-л.86, документи за регистрацията на „Алфа Банка
клон България“ – л.87-л.94, писмо №4471/27.10.2010г. на „Алфа Банка клон
България“ за представяне на документи – л.96, Правилник за вътрешния
трудов ред – л.97-л.100, вътрешни актове за организационната структура на
банката – л.101-л. 114 и договор за униформена обектова охрана – л.115-
л.139;
- от том 7 на досъдебното производство - писмо №243/08.02.2011г.
на „Алфа Банка клон България“ за представяне на документи – л.3, приемо-
предавателен протокол – л.4, доклад за извършен специален одит – л.5-л.17,
одитен доклад за одит на главна каса от 22.12.2010г. (на български и на
английски) – л.18-л.57, вътрешна инструкция №19 за касовата дейност – л.58,
вътрешни правила за касовата дейност – л.59-л.77, правила за информационна
сигурност (на английски и на български) – л.78-л.82, вътрешна инструкция
№53 за достъп на лица до банката – л.84-л.88, вътрешен акт №228
(организационна структура) – л.89-л.106, вътрешна кореспонденция по повод
проверка на главна каса – л.107-л.119, справки за крайни дневни салда –
л.120-л.160, длъжностни характеристики – л.161-л.169, трудов договор
№9/03.01.1997г. с анекси – л.170-л.187 и трудов договор №481/31.03.2008г. с
анекси (за св.С. А.) – л.188-л.193;
- от том 8 на досъдебното производство - писмо №4993/19.10.2010г.
на „Алфа Банка клон България“ за представяне на документи – л.3, приемо-
предавателен протокол – л.4, вътрешна инструкция №53 за достъп на лица до
банката – л.5-л.9, кореспонденция с „Г4С“ – л.10-л.12, документи за
освобождаване на касови наличности – л.13-л.41, документи за проверки на
главна каса – л.42-л.46, копия от обяснения на св.Л. и св.Я. – л.47-л.60,
вътрешна инструкция №19 за касовата дейност – л.61, вътрешни правила за
касовата дейност – л.62-л.80 и правила за информационна сигурност (на
английски и на български) – л.81-л.85;
- от том 9 на досъдебното производство - писмо №058/11.01.2011г.
на „Алфа банка – Клон България“ – л.2, приемо-предавателен протокол – л.3,
Процедура, регламентираща дейността на отдел „Ликвидност” – л.4-л.18,
Процедура за събиране на информация и регистриране на събития от
Операционен риск – л.39-л.57, Процедура за установяване, докладване и
осчетоводяване на касови разлики (Инструкция №54) – л.58-л.60, доклад за
19
извършен одит на офис „Левски“-София от 07.02.2010г. – л.61-л.87 + л.88-
л.113 (на английски език), констативни актове за извършени проверки за
касова наличност – л.114-л.119, доклад за извършен одит на офис
„Левски“-София от 10.11.2007г. – л.120-л.127 + л.128-л.135 (на английски
език), констативни актове за извършени проверки за касова наличност –
л.136-л.141 и годишен финансов отчет за 2009г. с доклад на независим одитор
– л.142-л.177;
- от том 10 на досъдебното производство - писмо №4705/06.12.2010г.
на „Алфа Банка клон България“ за представяне на документи – л.3-л.4,
приемо-предавателен протокол – л.5, вътрешна инструкция №24 относно
касиери – л.6-л.7, вътрешна инструкция №18 за транспортиране на парични
средства – л.8, вътрешна инструкция №33 за равняване на касови наличности
– л.9-л.10, вътрешна инструкция №54 за касови разлики – л.11-л.14, вътрешна
инструкция №19 за касовата дейност – л.15, вътрешни правила за касовата
дейност – л.16-л.34, вътрешна инструкция №1 за касова дейност -. л.35-л.36,
вътрешна инструкция №16 за предаване на ценни пратки – л.37, вътрешна
инструкция за осчетоводяване на ценни пратки – л.38-л.41, вътрешна
инструкция №58 за инкасиране на ценни пратки – л.42-л.45, вътрешна
процедура за резервни ключове от главните каси – л.46-л.47, вътрешна
инструкция №57 за касови лимити – л.48-л.53, процедура за приключване на
деня в офис – л.54-л.67, вътрешна инструкция №3 за липси и щети – л.68,
вътрешна инструкция №5 за касови лимити – л.69, вътрешна инструкция №16
за касови лимити – л.70, вътрешна инструкция №21 за отговорността на
служителите – л.71, наръчник за работа с инкасо – л.72-л.76, наръчник за
теглене – л.77-л.81, авторизационни лимити – л.82-л.83, списък с акаунти –
л.84-л.107, списък с лимити – л.108-112, разпечатки от касова наличност –
л.113-л.118 и счетоводен сметкоплан – л.119-л.145;
- от том 11 на досъдебното производство - справка за крайни дневни
салда по видове валути за Главна каса – л.10-л.141, справка за служители –
л.142-л.-л.145, длъжностни характеристики – л.148-л.154 и л.174-л.182,
документи за трудовите правоотношения на св.С. К., М. Г., К. Ф., В. В., С. П.
и О. П. Х. - л.157-л.173 и л.183-л.204
- от том 12 на досъдебното производство - удостоверение от АВ (за
„ВИВЛИОН“ ЕООД) - л.159-л.160, договори за заем - л.161-л.162 и
20
извлечения от сметка - л.163;
- от том 13 на досъдебното производство - идентификационни данни
за О. П. Х. - л.24-л.27, сертификат на О. П. Х. - л.51 и копие от паспорт на О.
П. Х. - л.52;
- от том 15 на досъдебното производство - Заповед
№453/01.07.2010г. за прекратяване на трудов договор - л.15 (оригинал), Анекс
№13/30.11.2009г. - л.16 (оригинал), Анекс №10/24.09.2007г. - л.17 (оригинал),
Трудов договор №9/03.01.1997г. - л.18-л.21 (оригинал), протоколи за вземане
на образци за сравнително изследване - л.22-л.23, оригинални документи за
освобождаване на касови наличности, актове за ценни пратки и приемо-
предавателни протоколи - л.24-л.38 и л.44-л.57, писмо №503/16.03.2011г. на
„Алфа Банка клон България“ - л.39-л.41 (за предаване на оригиналите),
приемо-предавателен протокол - л.42-л.43, писмо №662/07.04.2011г. на „Алфа
Банка клон България“ - л.59 (за предаване на оригиналите на трудовия
договор и анексите) и приемо-предавателен протокол - л.60;
- от том 16 на досъдебното производство - структурно описание -
л.4-л.5, длъжностна характеристика на подсъдимия М. – л.7-л.9, документи за
организацията в банката – л.10-л.13, вътрешен акт №228 за организационната
структура – л.14-л.33 и л.127-л.138, документи за трудовите правоотношения
на И. М., Е. Я., В. В., С. П., М. Г., С. К., Р. З., А. Я., Х. Л. и О. П. Х. - л.34-л.70,
л.75-л.99 и л.139-л.158, документи за назначаване на управители – л.71-л.74,
вътрешна инструкция №19 за касовата дейност – л.100, вътрешни правила за
касовата дейност – л.101-л.122, извлечение от система за работните заплати –
л.123-л.124 и правилник за вътрешния ред – л.125;
- от том 17 на досъдебното производство - касови равнения – л.5-л.7
и документи за достъп до информационните системи и за електронни акаунти
– л.9-л.101;
- от том 18 на досъдебното производство - касови равнения – л.2-
л.172 и лимити за банкноти – л.174-л.175;
- от том 19 на досъдебното производство - писмо
№14863/29.03.2012г. на „Алфа банка – Клон България“ – л.4 и фактури от
„G4S“ с калкулации за транспорт на ценни пратки през 2009г. – л.5-л.238;
- от том 20 на досъдебното производство - писма до и от банки за
21
сметки на физически лица и на юридически лица – л.1-л.82;
- от том 21 на досъдебното производство - писма до и от банки за
сметки на физически лица и на юридически лица – л.1-л.76;
- от том 22 на досъдебното производство - Определение СРС (за
разкриване на банкова тайна) – л.5-л.7 и л.8-л.9, писмо №21/0248/16.08.2011г.
на „УниКредит Булбанк“ АД с приложения – л.14-л.18, писмо №05-11-02-
5117/15.08.2011г. на „Банка ДСК“ ЕАД с приложения – л.19-л.30, писмо
№1/И-8682/19.01.2011г. на „ПИБ“ АД с приложения – л.31-л.-л.38, писмо
№11-ТА-17188/22.07.2011г. на „Емпорики Банк България“ ЕАД – л.39, писмо
№11.02.235/16.08.2011г. на НАП – л.40, писмо №1817/09.09.2011г. на „Алфа
банка – Клон България“ за сметките на П. М. М. с приложения – л.42-л.79 и
доклад от „Алфа банка – Клон България“ – л.80-л.89;
- от том 23 на досъдебното производство - писмо №1817/09.09.2011г.
на „Алфа банка – Клон България“ за сметките на П. М. М. с приложения –
л.1-л.148 (продължение);
- от том 24 на досъдебното производство - писмо №1817/09.09.2011г.
на „Алфа банка – Клон България“ за сметките на подсъдимия П. М. М. с
приложения – л.1-л.119 (продължение);
- от том 25 на досъдебното производство - писмо №1298/11.11.2010г.
на „Г4С Секюрити Сървисиз България“ ЕАД – л.2, писмо №9663/19.11.2010г.
на „Мобилтел“ ЕАД – л.4, писмо №10147/24.11.2010г. на „Космо България
Мобайл“ ЕАД – л.6, писмо №1102-0343/02.11.2020г. на БНБ – л.10-л.11,
писмо №1740-0187/30.07.2010г. на БНБ – л.12, писмо №3608/21.07.2010г. на
„Алфа банка – Клон България“ – л.13-л.14, справка от 14.07.2010г. на „Алфа
банка – Клон България“ – л.15, писмо на „Алфа банка“ - Пирея от 15.07.2010г.
– л.16, писмо №3649/23.07.2010г. на „Алфа банка – Клон България“ – л.19,
писмо №4588/12.11.2010г. на „Алфа банка – Клон България“ – л.21, приемо-
предавателен протокол – л.22, обяснения от В. В. – л.23-л.26, справки от
Агенция по вписванията – л.29-л.79, писмо №0140/27.01.2011г. на „Г4С
Секюрити Сървисиз България“ ЕАД – л.81, молба и документи за „Алфа
банка – Клон България“ – л.82-л.107 и писмо №7458/19.05.2011г. на
„Мобилтел“ ЕАД – л.109;
- от том 26 на досъдебното производство - приемо-предавателен
22
протокол – л.2, Договор от 09.12.2004г. между „Алфа банка – Клон София“ и
„Група 4 Секюритас (България)“ ООД с анекси – л.3-л.15, отчет за транзакции
–л.16-л.96 и документи за проверки на Главна каса – л.97-л.109;
- от том 27 на досъдебното производство - писмо №4769/14.12.2010г.
на „Алфа банка – Клон България“ – л.2, приемо-предавателен протокол – л.3,
ИТ-документация за осчетоводяване – л.4-л.49, писмо на „Алфа банка – Клон
България“ от 10.11.2010г. за потребителското име на подсъдимия П.М. – л.50,
отчет за транзакции от подсъдимия М. – л.51-л.89 и л.91-л.164 и отчет за
транзакции от св.Я. – л.90;
- от том 28 на досъдебното производство - Писмо №438/08.03.2011г.
на „Алфа банка – Клон България“ – л.2, приемо-предавателен протокол – л.3,
Правилник за работа с банкови касети в трезорите на банката – л.4-л.6, списък
на освободени сейфове – л.7, списък на клиентите на трезора – л.8-л.12,
регистър за посещенията в обществения трезор в офис „Левски“ – л.13-л.81,
документи за закрити касети – л.82-л.156, рамков застрахователен договор –
л.157-л.170, Писмо №807/28.04.2011г. на „Алфа банка – Клон България“ –
л.171 и кореспонденция по електронна поща между „Алфа банка – Клон
България“ и „G4S“ – л.172-л.173;
- от том 29 на досъдебното производство - писмо
№29206/28.06.2012г. на „Алфа банка – Клон България“ –л.2, копия от
документи относно операции с касови наличности – л.3-л.16, извлечения от
сметки – л.17-л.34, писмо №4112/18.01.2013г. на „Алфа банка – Клон
България“ –л.35-л.38, документи за издаване на електронен подпис – л.39-
л.59, вътрешна инструкция №19 за касовата дейност – л.60, вътрешни правила
за касовата дейност – л.61-л.82, обяснения на подсъдимия М. – л.82-л.88,
кореспонденция относно проверките от 2009г. – л.95-л.98, документи за
освобождаване на пари – л.99-л.100 и касови равнения – л.101-л.153;
- от том 30 на досъдебното производство - писмо №2439/07.12.2011г.
на „Алфа банка – Клон България“ –л.3, приемо-предавателен протокол – л.4,
лично трудово досие на В. В. – л.5-л.37 и лично трудово досие на С. П. – л.38-
л.57;
- от том 31 на досъдебното производство - писмо
№15186/12.10.2010г. на СДВР-ОПП с документи за МПС – л.2-л.32, справки
НБД „Население – л.34-л.35, писмо №4136/17.03.2011г. на „Мобилтел“ ЕАД с
23
разпечатки – л.41-л.60, писмо №5079/25.03.2011г. на „Космо България
Мобайл“ ЕАД – л.62, писмо №17635/28.03.2011г. на „БТК“ АД – л.65-л.66,
писмо №5774/01.04.2011г. на „Мобилтел“ ЕАД – л.70, писмо
№17187/26.03.2011г. на „БТК“ АД – л.71, писмо №4298/18.03.2011г. на
„Мобилтел“ ЕАД – л.73, писмо №4547/18.03.2011г. на „Космо България
Мобайл“ ЕАД – л.74, писмо №18996/2911.2011г. на СДВР-ОПП – л.98-л.103,
документи за покупко-продажба на МПС – л.77-л.96 и писмо №11-11-
12/05.12.2011г. на НОИ - л.106-л.110;
- от том 32 на досъдебното производство - писмо №1105-
0019/11.10.202г. на БНБ – л.2 с приложения, Годишен отчет на „Алфа банка –
Клон България“ за 2008г. – л.3-л.19, Месечни отчети на „Алфа банка – Клон
България“ от месец 10.2008г. до месец 12.2009г. – л.20-л.235 и Годишен отчет
на „Алфа банка – Клон България“ за 2009г. – л.236-л.253;
- от том 33 на досъдебното производство - писмо №1105-
0019/11.10.202г. на БНБ (продължение на приложенията) - Годишен отчет на
„Алфа банка – Клон България“ за 2009г. – л.1-л.18, Месечни отчети на „Алфа
банка – Клон България“ от месец 01.2010г. до месец 09.2010г. – л.19-л.155,
месечен надзорен преглед от БНБ за месец 05.2010г. – л.156, документи от
„Алфа банка – Клон България“ – л.158-л.160, л.165, равнение на касовата на
личност на Главна каса в края на работния ден – л.161-л.164, Вътрешни
правила за касовата дейност – л.166-л.183, Ръководство за касова дейност –
л.184-л.193 и Ръководство за осчетоводяване на ценни пратки – л.195-л.227;
- от том 34 на досъдебното производство - касова книга „Главна
каса“ – 04.12.2008г.-06.03.2009г.;
- от том 35 на досъдебното производство - касова книга „Главна
каса“ – 09.03.2009г.-03.06.2009г.;
- от том 36 на досъдебното производство - касова книга „Главна
каса“ – 04.06.2009г.-25.08.2009г.;
- от том 37 на досъдебното производство - касова книга „Главна
каса“ – 26.08.2009г.-17.11.2009г.;
- от том 38 на досъдебното производство - касова книга „Главна
каса“ – 18.11.2009г.-11.02.2010г.;
- от том 39 на досъдебното производство - касова книга „Главна
24
каса“ – 12.02.2010г.-12.05.2010г.;
- от том 40 на досъдебното производство - касова книга „Главна
каса“ – 13.05.2010г.-29.07.2010г.;
- от том 1 на съдебното производство - справка НБД „Население (за
св.Й. М.) - л.59, писмо №0817-1608/28.10.2013г. на СО-Район „Витоша“ -
л.61, препис-извлечение от акт за смърт на Й. М. - л.62, документи за
правосубектността на „Алфа Банк - клон България“ КЧТ - л.127-л.185, вкл.
удостоверение за актуално състояние на „Алфа Банк - клон България“ КЧТ -
л.139-л.142;
- от том 2 на съдебното производство - писмо №СА-1100-
14/01.12.2014г. на СО-Район „Оборище“ - л.218, разрешение за строеж
№144/01.11.2006г. на СО-Район „Оборище“ - л.219-л.220 и трудов договор
№64/17.06.2013г. на подсъдимия М. - л.460-л.462;
[3]
- от том 3 на съдебното производство - длъжностна
характеристика на подсъдимия М. (в „Химатех“ АД) - л.38-л.39 (л.512-л.513)
и документи за правосубектността на „Алфа Банка - клон България“ КЧТ -
л.121-л.147 (л.595-л.622);
[4]
- от том 4 на съдебното производство - изпълнена съдебна
поръчка до Република Франция за разпит на св.С. П. - л.117-л.144 (л.902-
л.929), писмо №11-00-2683/03.01.2017г. на АВ - л.154, оригинал на изпълнена
съдебна поръчка до Република Франция за разпит на св.С. П. - л.182-л.220
(л.966-л.1004а), Решение №557/01.02.2016г. на АССГ - л.223-л.226 (л.1007-
л.1010), писмо №165/17.03.2017г. на „Алфа Банка - клон България“ КЧТ -
л.250-л.251 (л.1035-л.1036), трудов договор №9/03.01.1997г. с всички анекси -
л.257-л.269 (л.1037-л.1054), длъжностна характеристика - л.270-л.272 (л.1055-
л.1057) и заповед №452/01.07.2010г. за прекратяване на трудово
правоотношение - л.273 (л.1058);
- от ВНОХД №851/2020г. на САС - писмо №3000/0099/13.04.2021г.
на „Юробанк България“ АД-ЦУ - л.141-л.142.
Част от представените от „Алфа Банка Клон България” документи са
представени само на английски език, но доколкото същите касаят
организационни въпроси, които нямат пряко отношение към предмета на
доказване по делото, съдът счете, че не следва да ползва тези документи и не
25
назначи техния превод.
По делото е налице съществено противоречие в доказателствения
материал относно механизма на извършеното деяние и участието на
подсъдимия М. в него.
От една страна са абсолютно всички доказателствени източници,
които категорично сочат на участието на подсъдимия П. М. М. в
извършването на длъжностното присвояване, а от друга - неговите
непоследователни и противоречиви обяснения.
Въззивният съд прие, че трябва да се довери на цялата
доказателствена съвкупност, а да не даде вяра на обясненията на подсъдимия
М., че парите не са били изнесени от него, а са били изнесени от св.Ц. със
знанието на ръководството на банката.
Обясненията на подсъдимия М. са напълно непоследователни във
времето, като пред първата инстанция той е дал частични обяснения, за да
въведе твърдения, че от касите е имало резервни ключове, а неговите ключове
са били взети едва на 13.05.2010г. и всъщност два дни (от 11.05.2010г. до
13.05.2010г.) не било ясно кой е имал достъп до касата.
Тези обяснения са опровергани от показанията на св. Х., подкрепени
от показанията на св.Я. и св.Л. (показанията на тези свидетели от досъдебното
производство са били надлежно приобщени по реда на НПК от първата
инстанция). Тримата свидетели са категорични, че след излизането на
подсъдимия М. от помещението на Главна каса на 11.05.2010г. при
приключването на първото преброяване, при което е установена липсата на
парите, и излизането му извън офиса на банката, ключовете са останали на
касите, като св. Х. е затворил касата и на 12.05.2010г. и на 13.05.2010г. той е
отключвал касите и е контролирал касовата дейност на офиса и на цялата
банкова институция (вж. т.13, л.37-л.48 от досъдебното производство).
Пред настоящия въззивен съдебен състав подсъдимият М. даде нови
обяснения, в които призна, че е знаел за липсата на паричните средства
(нещо, за което са категорични всички свидетели, участвали в преброяването
на парите на 11.05.2010г. - св.А.-Д., св. Х., св.Х. Л. и св.Я., които са
единодушни, че той е посочил точната липсваща сума в различните валути).
26
Подсъдимият пред настоящия съд призна, че е използвал и потребителското
име М. - нещо, което досега винаги е отричал.
Подсъдимият М. посочи, че парите са били изнасяни от св.П. Ц. и
хора, които са го придружавали. Това негово твърдение се опровергава от
показанията на св.Л. и св.Я., които са присъствали в касата в работно време и
които не твърдят въобще да са виждали св.Ц. в помещението на Главна каса.
Това негово твърдение се опровергава от показанията на св.Ц., който
последователно във времето отрича връзката си с паричните средства,
твърдяна от подсъдимия. Това твърдение на подсъдимия не съвпада и с
неговите първи - извънпроцесуални признания, възпроизведени от св.М.И. и
св.О. Х., както и приложени в писмен вид в т.5, л.126-л.134 от досъдебното
производство. В първите си извънпроцесуални признания за присвояването на
паричните средства, с които въвежда и версията за евентуалното
предоставяне на средствата на св.Ц. срещу обещание за връщане и
получаване на определено възнаграждение за предоставянето на средствата
(„кредитиране” и „самокредитиране” по терминологията на отменителното
решение на ВКС), подсъдимият е посочил лично изнасяне на парите и
предаването им извън банковия офис на свидетеля. Пред настоящия съд,
близо 12 години след събитията, подсъдимият твърди, че лично св.Ц. е идвал
да взема парите в помещението на Главна каса. Такива посещения на св.Ц. в
банката не се твърдят от никой от разпитаните банкови служители - напротив
- св. Х. и св.З. описват усилия за установяване на контакти със св.Ц. именно
чрез подсъдимия в отчаяни опити да върнат част от паричните средства и да
спасят репутацията на банката си. Липсват каквито и да било обективно
съществуващи доказателства, които да подкрепят твърденията на подсъдимия
М. за предаването на паричните суми на св.Ц.. Самото предаване, така както
го описва подсъдимия М. - срещу обещание за връщане (твърденията при
установяването на липсите) или пък с разрешение и знание на ръководството
на банката (обясненията пред настоящия съд) противоречи на всякаква
нормална мисъл и логика - няма писмени документи за предаването на
огромни парични суми, няма свидетели на това предаване, няма обезпечаване
на възможността за връщане на тези суми и т.н. Лице с нормален интелект
като подсъдимия М. и с неговия професионален и житейски опит не би могъл
да разчита на някакви приятелски отношения и на взаимно доверие по
отношение на сума в размер на 21 201 430 лв. Тази нелогичност и
27
непоследователност на твърденията на подсъдимия М., в съчетание с
опровергаването на тези твърдения от посочените вече свидетелски
показания, писмени документи и експертизи, мотивират настоящия съдебен
състав да приеме, че с изключение на признаването на факта, че е бил *** ***
на „Алфа Банка Клон България и е знаел размера на липсващата сума,
останалата част от обясненията на подсъдимия не носят достоверна
информация относно фактите, предмет на доказване по делото.
Въззивният съд не може да приеме за верни обясненията на
подсъдимия М. и поради обстоятелството, че приблизителните дати на
извършените присвоявания,макар и без категорична точност, се установяват в
периоди от време, които не съвпадат с дадените от него обяснения -
счетоводните експертизи и писмените документи по делото ясно
разграничават трите периода в които са били присвоявани парични суми,
както и размерите на тези суми:
1. между 16.09.2008г. до 29.04.2009г. Тези две дати ограничават
последното реално преброяване на касовата наличност в Главна каса при
нейното преместване от офис „Народно събрание” в офис „***” на
16.09.2008г. и първото излизане на присвоената сума „на път” чрез
неистинските приемо-предавателни протоколи-описи на „Г4С Секюрити
Сървисиз България” АД на 29.04.2009г.
2. между 29.04.2009г. и 06.11.2009г. (второто излизане на парите „на
път” - наред с първоначално присвоените парични средства са добавени и
нови в евро и щатски долари, като пътуващите левове са идентични като
размер) и
3 след 06.11.2009г. и преди 11.05.2010г., когато е извършено първото
реално преброяване на действителната касова наличност на Главната каса
след 16.09.2008г.
Това, че именно това са периодите на присвояванията и размерите на
присвоените суми се доказва неоспоримо от писмените документи по делото,
от веществените доказателства (неистинските документи и най-вече
неистинските протоколи-описи на „Г4С Секюрити Сървисиз България” АД),
както и от двете приети по делото съдебно-икономически експертизи, които
описват механизмите на присвояването и на прикриването на присвоените
суми.
28
Твърденията за неясноти относно размера на сумата, която
подсъдимият М. е присвоил, свързани с извършената проверка на 11.05.2010г.
и последващата проверка на 13.05.2010г. вече бяха обсъдени по-горе, но
отново трябва да се посочи, че всички свидетели, присъствали при
преброяването на касовата наличност на 11.05.2010г. са категорични за
установените липси и за това, че подсъдимият М. още преди приключването
на преброяването е посочил точния размер на липсващата сума.
Съдът намира, че не са основателни и възраженията за
невъзможност да бъде извършено деянието, отправени във въззивната жалба
(и възпроизведени в касационната жалба срещу предходното решение на
САС). Преразпитът на св.Н.Т. въз основа на указанията на ВКС, който е
съзрял неясноти относно механизма на деянието, потвърди възможността
подсъдимият да изнесе инкриминираните парични суми, вкл. с личния си
автомобил. Св.Т. сочи, че едва след лятото на 2009г. (във времето след
изнасянето на по-голямата част от парите), той е предприел действия за
преустановяване на прекия достъп на подсъдимия М. от помещението на
Главна каса до служебния гараж и паркирания там личен автомобил на
подсъдимия. Св.Т. потвърди пред съда и обстоятелството, че никога не е била
извършвана физическа проверка на подсъдимия М. и на носения от него
багаж.
Пред въззивния съд беше извършен и преразпит на св.К.С., за да се
изясни периода на извършената проверка на камерите за видеонаблюдение
след установяването на липсата. Свидетелят потвърди, че този период е
кратък - около 30 дни (в зависимост от капацитета на записващото
устройство) - респ. не би могъл да обхване инкриминирания по делото период
на третото длъжностно присвояване.
По отношение на възраженията, че след промяната на работното
място на подсъдимия М. той не е имал достъп до помещението на Главна каса
в отсъствието на трети лица, настоящият съд намира същото възражение за
основателно, но трябва да се посочи, че тази промяна е станала след
07.02.2010г., а периодът на третото присвоително деяние започва от
06.11.2009г., като самият подсъдим извънсъдебно е признал, че изнасянето на
суми е станало преди 15.02.2010г.
Въззивният съд е напълно наясно със забраната за подмяна на
29
първични доказателствени източници (в случая личните обяснения на
подсъдимия М. пред първата и пред въззивната инстанции) с производни -
показанията на св.М.И., св.Х. Л., св.А. Я. и св.О. Х., както и със забраната за
позоваването на писмени обяснения, дадени извън наказателния процес
(саморъчните самопризнания на подсъдимия пред ръководството на банката -
т.5, л.126-л.134 от досъдебното производство).
Тези факти от обективната действителност настоящият съдебен
състав обсъжда въз основа на задължителните указания на ВКС в неговото
отменително решение (л.42 от НД №569/2019г.). Пълнотата на
доказателствения анализ налага преценката и на тези процесуално негодни
„доказателствени средства”, които още веднъж разкриват несъстоятелността
на излаганите от подсъдимия М. защитни версии.
Положените от първата инстанция усилия за събиране на
доказателства по делото, разпитаните от настоящия съдебен състав свидетели,
допълнителната експертиза, назначена при предходното разглеждане на
делото от състав на САС и приета от този съд - всички тези процесуални
действия подкрепят описаната фактическа обстановка.
Въззивният съд не намира за необходимо да мотивира защо приема
за достоверни останалите свидетелски показания - в тях не се открива някаква
преднамереност или заинтересованост. Тези показания разкриват
организацията на дейността в „Алфа Банка Клон България”, пропуските в
контрола върху касовата дейност на Главна каса и наличието на възможност
подсъдимият М. продължително време да изнася парични суми от Главна
каса, без никой да може да установи тези негови действия.
Единствените показания, на които трябва да се обърне особено
внимание, са тези на св.О. Х. - Главен мениджър „Операции и ИТ” в „Алфа
Банка Клон България”. Този свидетел е бил част от ръководството на банката,
но не е бил пряко обвързан с гръцките мениджъри на банковата институция.
Именно този свидетел е разпоредил извършването на първата внезапна
проверка на Главна каса на 11.05.2010г. (предходните проверки не са били
внезапни, след като подсъдимият М. е знаел за тях, за да организира
„отпътуването” на парични средства чрез неистинските приемо-предавателни
протоколи-описи на „Г4С Секюрити Сървисиз България” АД). Неговите
показания са последователни и ясни, без в тях да има непълноти или
30
противоречия. Този свидетел не е обвързан нито с подсъдимия М., нито с
гръцките собственици на банката, нито със св.Ц. - евентуален получател на
паричните средства според подсъдимия М.. Тези съображения мотивират този
въззивен съдебен състав да даде вяра на показанията на св. Х. относно
обстоятелствата, които той лично е възприел и за действията, които той
лично е извършил (вкл. относно разпореждането със средствата в Главна каса
на „Алфа Банка Клон България в периода между приключването на
проверката на 11.05.2010г. и новата проверка на 13.05.2010г. от изпратения от
Република Гърция одитиращ екип.
Всички посочени по-горе съображения, както и изложените от
първата инстанция доводи относно доказателствата, които се споделят от
този, мотивираха приемането на описаната по-горе фактическа обстановка.
От правна страна:
От обективна страна - подсъдимият П. М. М. в качеството си на
длъжностно лице - *** *** на „Алфа Банка Клон България“, в гр.***, на бул.
„***” №15-17 (в офис на банката) за времето от 16.09.2008г. до 11.05.2010г.
при условията на продължавано престъпление е присвоил чужди пари -
собственост на „Алфа Банка Клон България“ в следните валути 2 100 000
български лева, 9 250 000 евро (с левова равностойност 18 091 427,50 лв.) и
650 000 щатски долара (с левова равностойност 1 010 002,50 лв.) или общо
пари в различни валути с обща левова равностойност в размер на
21 201 430 лв., връчени в това му качество и поверени му да ги пази и
управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай, както следва :
1. в качеството си на длъжностно лице - *** *** на „Алфа Банка
Клон България“, в гр.***, на бул.„***” №15-17 (в офис на банката) на
неустановена дата в периода от 16.09.2008г. до 29.04.2009г. подсъдимият М. е
присвоил чужди пари - собственост на банката в размер на 450 000 щатски
долара, 4 100 000 евро и 2 100 000 лв., връчени в това му качество да ги пази
и управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай;
2. в качеството си на длъжностно лице - *** *** на „Алфа Банка
31
Клон България“, в гр.***, на бул.„***” №15-17 (в офис на банката) на
неустановена дата в периода от 29.04.2009г. до 06.11.2009г. подсъдимият М. е
присвоил чужди пари - собственост на банката в размер на 200 000 щатски
долара и 1 700 000 евро, връчени в това му качество да ги пази и управлява,
като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява
особено тежък случай и
3. в качеството си на длъжностно лице - *** *** на „Алфа Банка
Клон България“ КЧТ, в гр.***, на бул.„***” №15-17 (в офис на банката) на
неустановена дата в периода от 06.11.2009г. до 11.05.2010г. подсъдимият М. е
присвоил чужди пари - собственост на банката в размер на 3 450 000 евро,
връчени в това му качество да ги пази и управлява, като длъжностното
присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък
случай.
Подсъдимият П. М. М. е имал качеството „длъжностно лице” по
смисъла на чл.93, т.1, б.„б” НК - той е бил *** *** на „Алфа Банка Клон
България“ - гр.***, като е изпълнявал по трудов договор постоянна и платена
длъжност, интегрирана в структурата на банковата институция - юридическо
лице.
В пределите на неговата длъжност по служба той е имал задължение
да пази и управлява чуждо - собственост на банката имущество - парични
средства, които по съответния ред са му били поверявани чрез заприходяване
в Главната каса на банката и до които подсъдимият М. е имал достъп именно
в качеството си на длъжностно лице и в изпълнение на своите функции.
Подсъдимият М. след 16.09.2008г. е променил своето отношение
към повереното му за пазене и управление чуждо имущество, като системно и
продължавано във времето е започнал да установява своя фактическа власт
върху това имущество като го изнася от мястото на неговото съхранение и го
поставя на неустановено място под свой контрол. В резултат от активните
действия на подсъдимия паричните средства са напуснали патримониума на
банковата институция и са били разходвани от подсъдимия М. по негово
усмотрение в чужд за банката интерес. Отказът на подсъдимия М. да даде
достоверни и навременни обяснения за разходването на паричните средства
препятства възможността да бъде конкретно установено колко от тях той е
изразходвал в свой интерес и колко от тях е предал на трети лица, но повече
32
от единадесет години след довършване на присвояването тези парични
средства не са върнати на банковата институция, което мотивира настоящия
съдебен състав да приеме, че е налице именно „длъжностно присвояване” по
смисъла на чл.201 НК в съответствие с тълкуванието по т.4 от Раздел I на
Постановление №3/1070г. на Пленума на ВС (и мотивите към това
тълкуване), както и съобразно Решение №19/1995г. на Конституционния съд
на Република България.
Деянието е извършено при условията на продължавана престъпна
дейност по смисъла на чл.26, ал.1 НК - с няколко действия осъществяващи
състава на едно престъпление през непродължителни във времето периоди с
еднакво субективно отношение, като последващите действия се явяват
обективно и субективно продължение на предхождащите.
Първата инстанция правилно е счела, че използването на
неистинските документи не представлява квалифициращ признак по чл.202,
ал.1, т.1 НК, доколкото тяхната употреба е станала за прикриване на следите
от извършените по-рано присвоявания и това използване не е улеснило
самото присвояване. Доколкото при предходното разглеждане на делото от
друг състав на САС присъдата на първата инстанция е била отменена в частта
за извършено престъпление по чл.316 НК вр. чл.309, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1
НК и е било прекратено наказателното производство срещу подсъдимия М. в
тази негова част (вж. и предварителните бележки), настоящият въззивен
съдебен състав не може да обсъжда реализирането на наказателна
отговорност на подсъдимия за това обвинение. В същото време, доколкото
действията на подсъдимия М. по използването на неистинските документи за
прикриване на присвоителните действия са обективно установен факт, съдът
не може да приеме, че тези действия не са се случили. За тях не може да се
реализира наказателна отговорност поради изтичането на предвидената в
закона давност и забраната за reformatio in pejus.
Налице е квалифициращия признак „особено големи размери”
съобразно т.1 от ТР №1/30.10.1998г. на ОСНК на ВКС, доколкото предметът
на присвояването - паричните средства в общ размер от 21 201 430 лв.
надхвърлят равностойността на 140 минимални работни заплати към датата
на довършване на длъжностното присвояване - 11.05.2010г. Съобразно ПМС
№326/30.12.2009г. минималната работна заплата към тази дата е в размер на
33
240 лв., а равностойността на 140 МРЗ е 33 600 лв.
Налице е и кумулативно изискваната от чл.203, ал.1 НК
предпоставка за квалифициране на деянието по този текст на закона - случаят
е особено тежък по смисъла на чл.93, т.8 НК с оглед на настъпилите огромни
вредни последици и разкрива изключително високата степен на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца. Действително подсъдимият М. не
е осъждан и за него няма данни за други криминални прояви. Това не
представлява пречка деянието да се квалифицира като особено тежък случай.
Присвоена е парична сума в огромни размери - надвишаваща 631 пъти
критерият за „особено големи размери”. Продължителността на престъпната
дейност, начинът на извършване на присвоителните действия, използването
на специфични операции за прикриване на липсите в главната каса, обектът
на посегателството - банкова институция, към която се отправят значителни
очаквания от обществото и държавата, злоупотребата с доверието на
ръководството на банката, което е разчитало на лоялността на подсъдимия -
всички тези фактори разкриват изключително високата обществена опасност
на подсъдимия М. и на извършеното от него деяние, които по никакъв начин
не се намаляват от това, че подсъдимият е бил с чисто съдебно минало и
добра социална интеграция към момента на присвояването. Дори самият
размер на присвоената сума сам по себе си би могъл да позволи
квалифицирането на случая като особено тежък, доколкото разкрива липсата
на всякакви задръжки и морални ценности в извършителя на престъплението
(срв. Решение №704/2005г. на III н. о.), но в съчетание с останалите посочени
обстоятелства по категоричен начин мотивира настоящия съдебен състав да
приеме, че случаят действително е особено тежък, независимо от формално
положителните данни за личността на подсъдимия М.. Дързостта и
организираността в действията на подсъдимия М., тяхната продължителност
и планираност, както и използването на неистински документи за прикриване
на присвоителната дейност също подкрепят тези изводи на настоящия
съдебен състав (респ. и на първата инстанция, която също е приела, че
случаят е особено тежък).
От субективна страна - подсъдимият П. М. М. е извършил деянието
при условията на пряк умисъл като е променил отношението към поверените
34
му парични средства и ги е изнесъл от касата на банката, като по този начин е
преустановил възможността компетентните органи на юридическото лице да
се разпореждат с тези парични средства. Подсъдимият М. е съзнавал
прекрасно противоправността и запретеността на своите действия, като знаел,
че имуществото е чуждо за него и той няма право да се разпорежда с
паричните средства, съзнавал е, че това имущество му е доверено с
определени цели, като е разбирал обществената опасност на стореното от
него и е искал настъпването на общественоопасните последици - лишаване на
банката от парите и разпореждането с тези пари в интерес, различен от този
на банката.
Не може да се приеме, че подсъдимият М. е имал намерение да
възстанови паричните средства, за да се изключи умисъла за присвояване и
да се говори за т.нар. „самокредитиране”. Размерът на присвоената парична
сума, продължителността на присвоителните действия, липсата на всякакви
разумни гаранции за някакво възможно връщане на огромните по размер
присвоени средства логически изключват тази версия, която представлява
опит за защита и отлагане във времето на реализирането на наказателната
отговорност (както се е получило обективно при опитите на ръководството на
банката да преговаря с посочения от подсъдимия М. като получател на
паричните средства св.Ц. и прикриване на случая с цел избягване на
репутационни вреди за банковата институция).
Подсъдимият М. е бил достигнал достатъчна степен на
психофизическа зрялост и е имал необходимия житейски и професионален
опит като дългогодишен *** *** на банковата институция, за да е наясно, че
не може да възстанови 21 201 430 лв., изнесени от касата на банката.
Твърденията, че разчитал на приятелските си отношения с лицето, на което
бил предал паричните средства бяха обсъдени и по-горе, но отново следва да
се подчертае, че те са недостоверни и нелогични при липсата на съмнение във
вменяемостта на подсъдимия П. М. М..
Относно наказанието:
За извършеното престъпление по чл.203, ал.1 НК вр. чл.201 НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет
години, конфискация на част или на цялото имущество на виновния и
35
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК.
Първата инстанция е осъдила подсъдимия П. М. М. на 15 години
„лишаване от свобода”, „конфискация” на половината имущество, „лишаване
от право” да заема отчетническа и материално-отговорна длъжност в
държавни и общински фирми и да извършва дейност на материална
отговорност или отчетничество при същите работодатели за срок от 3 години.
Въззивният съд като цяло споделя анализа на обстоятелствата, които
съобразно чл.54 НК и чл.57, ал.2 НК са довели първата инстанция до
определяне на това съвкупно наказание, като счита, че тези обстоятелства
правилно са определени от първоинстанционния съд, но са допуснати грешки
при определяне на размера на наказанията „лишаване от права” по чл.37, ал.1,
т.6 и т.7 НК, които са индивидуализирани в нарушение на чл.49, ал.3 вр. ал.2
НК, като са наложени наказания от три години лишаване от съответните
права, без да се съобрази изискването минималният срок на тези лишавания
следва да бъде срокът, определен за наказанието „лишаване от свобода”.
Липсата на съответен протест от СГП и забраната на чл.337, ал.2 НПК не
позволяват тази грешка на първата инстанция да бъде коригирана, доколкото
ще се стигне до влошаване положението на подсъдимия.
Въззивният съд намира, че определянето на наказанието в рамките
на закона, без прилагането на чл.55 НК, е законосъобразно и справедливо. Не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия П. М. М. обстоятелства и налагането на наказанията в законовите
предели не се явява несъразмерно тежко нито за деянието, нито за дееца.
Изтъквания довод за продължителността на наказателното
производство не може да се сподели по никакъв начин, доколкото тази
продължителност в значителна степен се дължи на поведението на
подсъдимия М. и неговото укриване след постановяването на
първоинстанционния съдебен, акт, като само по себе си делото се отличава
със значителна фактическа и правна сложност, необходимост от събиране на
голям обем доказателства, използване на механизмите на международното
сътрудничество чрез изготвяне на изчакване на съдебни поръчки и издирване
на свидетели в чужбина. Единственото голямо забавяне, дължащо се на
причини, за които подсъдимият не носи отговорност и които не са обективни,
е забавянето по НД №569/2019г. - делото е разгледано в съдебно заседание на
36
12.06.2019г., а решението е изготвено на 30.07.2020г. (повече от една година и
един месец след съдебното заседание). Това забавяне следва да се отчете като
обстоятелство, налагащо компенсирането на подсъдимия М. с намаляване на
наказанието „лишаване от свобода”, определено от първата инстанция със
сходен период от време, доколкото не се дължи на обективни обстоятелства, а
е довело до удължаване на наказателното производство във времето.
Останалият период от време за разглеждане на делото е бил необходим и
разумен с оглед на сложността на делото и необходимостта от разкриване на
обективната истина чрез продължителни процедури.
Въззивният съд приема, че е налице баланс на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по отношение реализирането на наказателната
отговорност на подсъдимия М.. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита
чистото съдебно минало на подсъдимия М. и неговото социално интегриране
(към момента на постановяване на първоинстанционната присъда той е
работил, бил е семеен и е издържал семейството си), както и описаното по-
горе забавяне на наказателния процес. Отегчаващи обстоятелства (извън тези,
които мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че случаят е особено
тежък по смисъла на чл.93, т.8 НК, които по силата на чл.56 НК не могат да
бъдат съобразявани при определянето на наказанието) представляват
големите репутационни и имиджови щети за засегната банка и високата
степен на обществена опасност на деянието, засегнало особено чувствителен
елемент от националната икономика и националната сигурност - банковата
система (срв. банковата криза от 1996г.-1997г. и последиците от фалита на
една търговска банка през 2014г.).
Настоящият съдебен състав не счита, че т. нар. „извънсъдебно”
признание на подсъдимия М., което частично се възпроизведе и пред
настоящия съдебен състав, представлява някакво смекчаващо обстоятелство и
показва процеси на преоценка на стореното. Посоченото „самопризнание” е
направено след установяването на липсата от органите на банката, не е било
подкрепено от подсъдимия с каквато и да било конкретика, която да позволи
покриване дори на минимална част от причинените щети за банката или
установяване на евентуални трети лица, съпричастни към деянието на
подсъдимия М..
При този баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства,
37
определянето на наказанието „лишаване от свобода” в неговия среден размер
от 15 години е справедливо и отговаря на изискванията на посочените по-горе
правни норми, както и на чл.36 НК, доколкото ще спомогне в пълнота за
постигане на целите както на специалната, така и на генералната превенция,
предвидени в българския Наказателен кодекс.
Въззивният съд вече изложи своите съображения за необходимостта
от адекватно намаляване на така определеното наказание „лишаване от
свобода” за срок от петнадесет години, за да се отчете забавянето на
наказателното производство, което не е свързано поведението на подсъдимия.
Това намаляване трябва да бъде с една година, поради което е необходимо
присъдата на първата инстанция в съответствие с чл.337, ал.1, т.1 НПК да
бъде изменена и да бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок
от четиринадесет години.
Това наказание в съответствие с изискванията на чл.57, ал.1, т.1, б.
„а” ЗИНЗС с оглед на неговия размер трябва да бъде изтърпяно при „строг”
режим, като очевидно не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК за
отлагане на неговото изпълнение - размерът на определеното наказание
„лишаване от свобода” многократно надвишава предвидения в този текст на
закона максимален размер, позволяващ прилагането на института на
условното осъждане.
По отношение наказанията „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т.6 и
т.7 НК вече бяха изложени съображения във връзка с техния размер, който не
може да бъде променен. Необходимо е да се посочи, че тези наказания
съгласно чл.203, ал.2 НК са предвидени като задължителни за налагане при
осъждане за престъпление по чл.203, ал.1 НК, а определените от първата
инстанция конкретни наказания напълно са съобразени с престъпната дейност
на подсъдимия и резултатите от извършеното престъпление.
Наказанието „конфискация”, наложено от първата инстанция също
трябва да бъде потвърдено. Размерът на тази „конфискация” - на половината
от имуществото, притежавано от подсъдимия М., не е съобразен с данните за
личността и имуществото на този подсъдим, като е занижен, но тук отново
липсва съответен протест по смисъла на чл.337, ал.2 НПК и този размер не
може да бъде преразгледан. Подсъдимият М. притежава имущество, което е
било обезпечено по надлежния ред с определения на съда (т.5, л.22 и сл. от
38
ДП). Макар и да е налице разпореждане с част от обезпеченото имущество,
налице са вещи, които могат да бъдат конфискувани по съответния ред.
Конфискацията (пълна или частична) на наличното имущество на признатия
за виновен подсъдим е задължителна по силата на чл.203, ал.2 НК.
Разсъжденията на първоинстанционния съдия по отношение на
необходимостта от по-активни действия на органите на досъдебното
производство за изясняване на разходването на присвоените парични
средства от страна на подсъдимия М., са обосновани, но излизат извън
предмета на делото. Както правилно е заключил първоинстанционният съдия,
тези пропуски на органите на прокуратурата, следствието и полицията, не
влияят върху ангажирането на конкретната наказателна отговорност на
подсъдимия П. М. М. и определянето на наказанието за неговото
престъпление.
Относно гражданския иск:
По делото е предявен граждански иск от „Алфабанк“ -Гърция чрез
„Алфа Банка клон България“ (с правоприемник пред настоящия съд
„Юробанк България“ АД) срещу подсъдимия П. М. М. за сумата от
21 201 430 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
Първоинстанционният съд изцяло е уважил предявения граждански
иск и е осъдил подсъдимия да заплати тази сума на гражданския ищец, ведно
със законната лихва, считано от 11.05.2010г. до окончателното изплащане на
сумата.
Присъдата на първата инстанция в тази нейна част е правилна и
законосъобразна и въззивният съд не намира основания да я отмени или
измени.
Налице са всички предпоставки на чл.45 ЗЗД за уважаване на
предявения граждански иск.
Деянието на подсъдимият М. е противоправно и виновно. В
причинна връзка с това деяние на гражданския ищец „Алфабанк“ -Гърция
чрез „Алфа Банка клон България“ (с правоприемник пред настоящия съд
„Юробанк България“ АД) са причинени имуществени вреди в размер на
39
претендираната сума - 21 201 430 лв. Тази сума е присвоена от подсъдимия М.
и не е възстановена на банката, като той дължи нейното връщане.
Част от сумата е била покрита от застрахователно обезщетение по
сключен застрахователен договор, но съобразно клаузите на този договор
банката ще дължи връщане на полученото застрахователно обезщетение при
възстановяване на вредата от виновното лице[5] (в случая от подсъдимия М.).
Поради това няма основание да се намали размерът на присъденото
обезщетение за имуществено увреждане от престъплението, извършено от
подсъдимия М. с размера на полученото от гражданския ищец
застрахователно обезщетение. Подсъдимият дължи пълно репариране на
причинената щета, поради което първата инстанция напълно правилно е
осъдила подсъдимия П. М. М. да заплати цялата претендирана от гражданския
ищец сума.
Доколкото от съда е поискано и присъждането на законна лихва
върху сумата на обезщетението от деня на увреждането до окончателното
изпащане на сумата, в съответствие с разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД подсъдимият П. М. М. следва да заплати тази лихва върху
присъденото обезщетение от 21 201 430 лв., считано от 11.05.2010г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по направените по
делото разноски. Това трябва да стане с нарочен съдебен акт по реда на
чл.306, ал.1, т.4 НПК вр. чл.189, ал.3 и ал.4 НПК, който ще подлежи на
отделен инстанционен контрол. При това произнасяне първоинстанционният
съд ще следва да съобрази и направените пред въззивните съдилища разноски
по приетата съдебно-графическа експертиза.
В съответствие с разпоредбата на чл.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК първата инстанция правилно е
определила размера на държавната такса върху уважения граждански иск,
дължима от подсъдимия П. М. М.. В тази част присъдата на
първоинстанционния съд също трябва да бъде потвърдена.
40
Водим от всичко изложено и на основание чл.337, ал.1, т.1 НПК вр.
чл.334, т.3 НПК и чл.338 НПК вр. чл.334, т.6 НПК, Софийски апелативен
съд, Наказателно отделение, 6 състав
[1] Срв. т.27, л.50-л.52 от досъдебното производство
[2] Срв. заключението на приетата от настоящия съд Почеркова експертиза - л.174-л.179 от ВНОХД №895/2017г.
на САС.
[3] Част от номерацията на този том е непълна, поради което мястото на документите се указва и по двете
номерации на тома.
[4] Част от номерацията на този том е непълна, поради което мястото на документите се указва и по двете
номерации на тома.
[5] Срв. т.4, л.250-л.251 (л.1035-л.1036 по сгрешената номерация) от съдебното производство
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата от 16.05.2017г., постановена по НОХД
№3533/2013г. по описа на Софийски градски съд, НО, 22 състав в частта, с
която на подсъдимия П. М. М. (с установена самоличност) за извършено
престъпление по чл.203, ал.1 НК вр. чл.201 НК вр. чл.26, ал.1 НК е наложено
наказание петнадесет години „лишаване от свобода”, като НАМАЛЯВА
наложеното наказание „лишаване от свобода” на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 16.05.2017г., постановена по НОХД
№3522/2012г. по описа на Софийски градски съд, НО, 22 състав в останалата
част, която не е влязла в сила.
Решението подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
41