РЕШЕНИЕ
№843/18.6.2020г.
Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
двадесет и трети състав
На осми юни
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 618 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Д.И. –
ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 19-6252-001688/ 15.11.2019г. на Началника на
група в отдел „Охранителна полиция“ при
ОД-МВР-Варна, с което му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 150
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП .
В жалбата
декларативно се оспорва фактическата обстановка и се твърди, че при издаване на
акта и постановлението са допуснати нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че не става ясно какво точно е извършеното
нарушение, че няма произнасяне за това дали случаят не е маловажен и др. Поради това се иска отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно, а в условията на евентуалност –случая да бъде приет за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В
съдебно заседание , въззивника редовно
призован, не се явявя, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата.По същество ю.к. Л. изразява становище, че
постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и пледира то да бъде
потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
11.10.2019г. въз.И. управлявал собственият си мотоциклет „Кавазаки“
с рег. № в 62 57 К, като се движел по ул.“Прилеп“ в посока гр.Варна.На около
500м. от разклона за с.Каменар, в обратната посока-към с.Каменар, по същото
време със служебен автомобил се движели полицейски служители, един от които св.М.А..
Той видял, че мотора е без регистрационен номер.За това и обърнали автомобила и
тръгнали след него.След кратко въз.И. спрял мотоциклета отстрани на пътя.
Тогава до него спрели и полицейските служители. Св.А. видял, че табелата с
регистрационния номер била подвита към седалката и закрепена с болтове.По този
начин тя не можела да се обърне на обратно и не се виждала .Св.А. попитал въз.И.
защо табелата му е в такова положение и
той обяснил, че била паднала и я бил
закрепил така. Поради това св. А.
съставил против въз.И. акт за
установяване на нарушение, в който описал констатациите си , а именно че
регистрационната табела на мотоциклета не е поставена на определеното за целта
място, а била прибрана към долната част на седалката на мотоциклета.Нарушението
било квалифицирано като такова по
чл.140 ал.1 от ЗДП. При личното
предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.
Въз
основа на съставения акт , против въз. И.
било издадено и атакуваното наказателно постановление , в
което наказващият орган изцяло възприел описаната в него фактическа обстановка
и правната квалификация на нарушението
по чл.140 ал.1 от ЗДП. За
него на основание чл.175 ал.1 т.1
пр.3 от ЗДП на въз. И. била
наложена „Глоба” в размер на 150лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан М.А. - актосъставител, чиито показания съдът
кредитира изцяло като последователни, логични и непротиворечиви.От тях се
установи, че причината въз.И. да бъде спрян за проверка е че мотоциклета е
изглеждал без регистрационна табела.Едва след спирането му е било установено,
че такава има, но тя била подвита към долната част на седалката и не се
виждала.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление
№ 19-6252-001688/ 15.11.2019г е издадено
от компетентен орган - от Началника на
група в отдел „Охранителна полиция“ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен
срок.Актът също е съставен от компетентно лице съобразно същата заповед. Той и
постановлението са съобразени с нормата на чл.40 и чл. 57 от ЗАНН. В тях се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. И. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй
като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е
направено с достатъчна пълнота и конкретика.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. При
предявяване на акта , а и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, не са били направени и
депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване. От своя страна наказващият орган след като е издал
наказателно постановление очевидно не е приел, че нарушението на въз.И.
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Поради това съдът намира възраженията в жалбата за неоснователни.
Съдът
намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДП сочи, че по пътищата отворени за обществено
ползване се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че въз.
И. е управлявал собствения си мотоциклет, който е бил регистриран по
надлежния ред, но регистрационната му табела е била прибрана към долната част
на седалката му. Съгласно чл.10 ал.7 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, на
мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата табела с регистрационен номер се
поставя само отзад. От показанията на св. А. се установява , че тъкмо защото
номера на превозното средство не се е виждал, то е било спряно за проверка, при
която се установило, че табелата е подвита навътре,т.е. същата не е била на
определеното за целта място.Поради това съдът намира, че нарушението безспорно
е било извършено.
Правилно е била приложена и
санкционната норма- чл.175 ал.1 т.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена
санкцията за водач , който управлява
МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените
за това места;
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въз. И. административно наказание „Глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС” , тъй като това са предвидените в закона
санкции за допуснатото нарушение.При определяне на размерите на наложените
санкции обаче наказващият орган не е взел предвид, че въз. И. не е системен
нарушител на ЗДП, доколкото за последните пет години срещу него е било издадено
само едно наказателно постановление, както и че от нарушението му не са
произлезли вредни последици. Поради това съдът намира, че следва да намали
размера на наложените наказания , а именно-
„ глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 1 месец.
С оглед
изхода на делото съдът намира, че не следва да присъжда юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН сочи, че в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.Нормата на чл.143
от АПК пък предвижда, че страните имат право на разноски при отмяна на
обжалвания акт , при отхвърляне на оспорването или при оттегляне на
жалбата.Т.е. не е предвидена хипотеза, при която на страните следва да се
присъдят разноски при изменение на обжалваното постановление.Поради това съдът
намира, че не следва на ОД-МВР –Варна да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
Постановление № 19-6252-001688/ 15.11.2019г. на Началника на
група в отдел „Охранителна полиция“ при
ОД-МВР-Варна, с което на В.Д.И. му е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 150 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца на основание
чл.175 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП , като НАМАЛЯВА размера на наложените наказания „Глоба” в размер на 150лв. на 50 лв./ петдесет лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца на 1 месец.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: