Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 26/25.02.2020 година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар:Петранка Паскалева
Прокурор:Светла Курновска
като разгледа
докладваното от съдия
Д.Сапунджиева
ВНОХД номер 12 по описа за 2020
година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест
на заместник-окръжния прокурор на Окръжна прокуратура гр.Силистра против присъда №23 от 04.12.2019г. по
НОХД№203/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Силистра.
С атакувания съдебен акт подсъдимия Б.Р.К. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.278,ал.6 от НК, за което при условията на чл.55,ал.1,т.2,б."б"
от НК му е било наложено наказание "пробация", включващо следните
пробационни мерки:"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок
от шест месеца, с периодичност два пъти седмично, "задължителни периодични
срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца и "безвъзмезден
труд в полза на обществото", в размер на 150часа за една година. С
присъдата подсъдимия е осъден да заплати
направени разноски по досъдебното производство и в съдебната фаза. Съдът се е
разпоредил и с веществените доказателства по делото.
С протеста се излагат съображения за неправилно приложение на материалния
закон, при определяне вида и размера на наказанието. Считайки, че не са налице
основанията на чл.55 от НК, се предлага атакуваната присъда да бъде изменена,
като се отмени приложението на чл.55 от НК и се определи наказание "лишаване
от свобода" от една година, чието изтърпяване се отложи с изпитателен срок
от 3 години, на осн. чл.66,ал.1 от НК, като се наложи и наказание
"глоба" около средния предвиден в закона размер. Алтернативно се
предлага увеличаване на наложеното наказание "пробация", като за
първите две пробационни мерки се определи срок от две години и се наложи комулативно
предвиденото наказание "глоба", около средния, предвиден в
чл.278,ал.6 от НК размер.
В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на Апелативна
прокуратура гр.Варна на посочените основания.
Подсъдимият и неговия защитник считат протеста за неоснователен и молят
присъдата на окръжния съд да бъде потвърдена.
В личната си защита и последна дума подсъдимият заявява, че не е знаел, че
предметите са културна ценност и съжалява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
В Граничното полицейско управление
гр.Силистра постъпила оперативна
информация за държане на археологически обекти от подсъдимия, поради което в
условията на неотложност, на 28.03.2019г. били
извършени действия по претърсване
и изземване на неговото жилище в с.Яребица, общ.Дулово, обл.Силистра. В
резултат на тези следствени действия са били иззети множество предмети от
различни места на жилището на подсъдимия и от притежавания от него лек автомобил,
"Форд Ка" с рег.№ СС1455РВ- около 80 предмета, с видимо старинен
произход, патрони и слушалки, като част от тях са: монета, иззета от перваз на
прозорец до мазето; метален предмет, иззет от консервена кутия, от прозорец до
мазето; две стрели и предмет с острие, иззети от кутия, от сайванта му; две
стрели, иззети от голяма купчина на двора с метални предмети, с диаметър 150 см
и височина около 50-60см. Протоколите от тези процесуално следствени действия
са били одобрени от СОС с Определение №57/29.03.2019 г., по ЧНД № 75/2019 г. и
с Определение № 58/29.03.2019 г., постановено по ЧНД № 76/2019 г.
Предметите са били открити от подсъдимия
с притежавания от него металдетектор, на различни места и по различно време, които
същия не може да конкретизира. Подсъдимият не е подавал заявления за
идентификация и регистрация на предметите и не е съобщавал за открити културни
ценности съгласно ЗКН и Наредба Н-3/2009г.
Видно от заключението на Археологическо-
нумизматична експертиза, 7 броя от откритите и иззети от жилището на К.
старинни предмети представляват движими културни ценности съгласно чл.7 от ЗКН
и притежават белезите на археологически
обекти, както следва:
Обект №1 Монета.Римска империя, император Проб;
Обект №8. Предмет.Късноантична епоха, IV-VIв.;
Обект №21.Стрела. Средновековна епоха, VIII-XIвек;
Обект №22.Стрела. Средновековна епоха, VIII-XIвек;
Обект №24.Предмет.Късноантична епоха, IV-VIв.;
Обект №25.Стрела. Средновековна епоха, VIII-XIвек;
Обект №26.Стрела. Средновековна епоха, VIII-XIвек;
Обектите, макар и автентични паметници от съответната епоха, по същността
си представляват често срещан археологичен материал и не отговорят на
критериите за национално богатство, съгласно дефиницията по чл.54 ал.2 т.1-3
ЗКН. Няма обекти с особено висока научна и художествена стойност. Определените
като движими културни ценности обекти подлежат на идентификация и регистрация.
Същите не са идентифицирани и регистрирани, за тях не е съобщено в най-близкия
музей, не фигурират и в регистъра на движими културни ценности при МК. Всяко
остойностяване на движима културна ценност е субективно и не е възможно да се
постави обекта в реална пазарна ситуация. Никой от тези предмети не е рядък или
ценен, нито може да се определи като масов материал.
Според вещото лице, точната датировка не е
критерия за определяне на обекта като културна ценност, защото всички предмети,
които са на повече от 100 години се определят като такива. Такава датировка би
могла да се определи по метода на изотопното изследване, при условие, че има
контролна база данни. В много от случаите не може да се определи
предназначението на определен обект, но това не означава, че не е културна
ценност.
Горната
фактическа обстановка се доказва от
събрания по делото доказателствен материал: свидетелски показания, комплексна
археологическа- нумизматична експертиза, писмени и веществени доказателства.
Всички
доказателства сочат по категоричен начин участието на подсъдимия в извършването
на престъплението, за което е обвинен. Няма спор досежно намирането на
инкриминираните археологически обекти на посочените места, където са държани от
подсъдимия К.. Същите са описани подробно в протокол за претърсване и
изземване, одобрен по надлежния ред. Липсва противоречие в показанията на
свидетелите. Съдът кредитира с доверие и писмените доказателства по делото.
Същите установяват с категоричност факти и обстоятелства, които не са спорни по
делото. Първата група се отнасят до намирането на инкриминираните вещи. Втората
група, изводими от приетите по делото писмени доказателства, е свързана с липсата
на направени постъпки от страна на подсъдимия за регистрация и идентификация на
установените у него обекти, които обстоятелства не са спорни по делото. Ето защо
и този съдебен състав кредитира с доверие приетите писмени доказателства и ги
поставя в основата на изводите си за възприетата фактическа обстановка.
Съдът
кредитира с доверие и приетата по делото комплексна експертиза. Вещите лица са
дали отговори на въпросите, които са от сферата на експертната им компетентност
и за съда не е налице основание да се съмнява в изложеното от тях.
Настоящият
състав споделя изводите на проверявания съд, че подс.К. е извършил престъпление
по чл.278, ал.6
от НК, свързано с незаконно държане на повече от три археологически
обекта.
С оглед
правната прецизност /въпреки че не се оспорва от подсъдимия/, следва да се
посочи, че инкриминираните вещи са иззети от подсъдимия по предвидения в закона
ред, с протоколи за претърсване и изземване, одобрени с определения на
първоинстанционния съд. Същото установява "държането" от страна на
подсъдимия на инкриминираните
археологочески артефакти. На следващо място е безспорно установено, че за тях
не е постъпвало в съответното заведение искане за идентификация и регистрация.
Установен е и начина на придобиване на инкриминираните артефакти, респективно,
извършването на правната преценка, че същите са подлежали на регистрация и
идентификация.
Основното
възражение е по отношение на знанието на подсъдимия, че намерените вещи имат
археологическа стойност, т.е. че същите представляват културна ценност.
Видно
от обясненията на вещото лице в съдебно заседание и показанията на свидетелите-полицейски
служители, инкриминираните вещи още на
пръв поглед са имали вид на старинни. Касае се за движими вещи от отминали епохи,
чиято изработка е резултат от съзнателна човешка дейност, а не на природата, за
което свидетелства и техния вид– монета с изображение на император Проб от
Римската империя и стрели, които очевидно не могат да бъдат предмет от
съвремието ни. За знанието на подсъдимия съдим и от обстоятелството, че същият
е бил член на Българската национална федерация по металдетектинг. В представената
от него членска карта изрично е записано, че членовете на това сдружение с
нестопанска цел имат право да ползват металдетектори като хоби, за издирване на
метални предмети в рамките на законите на РБългария и извън регистрирани
археологически обекти. Изрично е отбелязано, че лице, намерило вещ в случаите
на чл.88 и 91 от ЗС е длъжно да уведоми най-близкия държавен, регионален или
общински музей. Ето защо, не може да се възприеме и незнание на подсъдимия за
нормативно предвиденото задължение да идентифицира и регистрира
археологическите обекти по предвидения
ред. Същото е и ирелевантно към наказателната му отговорност, тъй като
не се отнася до фактически обстоятелства, от състава на престъплението, а до
правно задължение, регламентирано в подзаконов нормативен акт. В своята
практика ВКС е заел позиция, че Българската национална федерация по металдетектинг
и членството в това сдружение, не предоставят повече права отколкото Законът за културното наследство
е предвидил за опазването и закрилата на културните ценности (Р-374-2013 г. по к. д. №
1174/2011 г. на ВКС, II-ро н. о.). Отделно от това, дейността по
издирване на метални предмети /пръстени, монети, украшения, фрагменти и др./,
като едно от предвидените в Устава на сдружението средства за постигане на
целите му, е ограничена до "паркове,
увеселителни заведения, плажове и частни имоти със съгласието на собственика".
Землища, извънградски местности, гори и др. очевидно не са предвидени в устава
на сдружението като места, на които да бъде извършвана дейността, целяща
популяризиране на хобито металдетектинг,
установено като една от основните цели на сдружението.
По протеста.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът е изложил съображения,
с които настоящата инстанция изразява несъгласие. Като смегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът е възприел няколко покриващи се такива:"съдействане
на разследването в досъдебното производство,съдействие за разкриване на
истината по делото и в хода на съдебното производство". Поведението на
подсъдимия е еднопосочно от досъдебното производство до разглеждане на делото в
съдебната му фаза. Същият омаловажава извършеното от него, като не се признава
за виновен и твърди, че няма знание за характера на намерените от него вещи. Подсъдимият
не дава обяснения и по отношение на мястото и времето, когато е намерил артефактите,
което е от съществено значение при определяне на тяхната културна стойност.
Недоброто състояние на археологическите обекти–предмет на престъплението, макар
да е смегчаващо отговорността обстоятелство, не носи характеристиките на
изключително такова, доколкото това е обичайното положение при откриването им. Правилно
е отчетено единствено чистото му съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация.
Тук въззивната инстанция намира за необходимо да разясни, че позицията на
държавното обвинение за предходни осъждания, които следва да се отчитат като характеристични
данни, по принцип е правилна, но този извод не важи в конкретния случай. Пред
такава хипотеза ще бъдем изправени, когато е налице предходно осъждане
наподсъдимия за същото престъпление, което води до извод за "трайна
склонност към несъобразяване с правилата", регламентиращи такава дейност./В
този смисъл е и цитираното Решение №173 от 26.09.2016г. на ВКС по
н.д.№58382016г. на трето н.о./.Видно от свидетелството за съдимост, подсъдимия
е осъждан за престъпления против брака и семейството и против собствеността. Настъпилата
реабилитация заличава всички последици от осъждането, като същото не носи и
информация за характеристични данни.
Изложените съображения не водят до
извода за наличие на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, както
е приел проверявания съд, нито пък за изключителни по своя характер такива.
Същите не обосновават и извода, че най-лекото наказание, предвидено в закона се
явява несъразмерно тежко.
Въпреки липса на жалба, доколкото пред проверявания съд е направено
възражение за малозначителност на деянието, настоящата инстанция счита, че
дължи произнасяне по него. Същото не може да бъде възприето по следните съображения. Инкриминираното престъпление е срещу реда на управление и неговата обществената
опасност се определя от степента на засягане на тези обществени отношения, свързани с опазване на
културното-историческото наследство на страната. Обстоятелството, че вещото
лице не е могло да определи стойността на същите и
"незадоволителното" им състояние не рефликтира върху крайния извод. Това
е така, защото престъплението по чл. 278, ал.6 НК няма имуществен характер, а засяга изпълнението на функции на
самата държава и "реализацията на
основни конституционни права на гражданите", както е посочено в решение № 7/2009 г.
на Конституционния съд. Видно от същото, "Обектите на собственост на културни ценности нямат само икономическа
стойност, защото от тях гражданите могат да извличат научна, познавателна,
естетическа полза, поради което те не представляват обикновен елемент от
имуществото на техния собственик". В този смисъл не следва да се
поставя знак за равенство между имуществената стойност на археологическите
обекти и тяхната културна или историческа стойност. Степента на посегателството
в конкретния случай се увеличава от обстоятелството, че се касае за монети и
предмети от различни исторически периоди, като с отделянето им от
археологическия комплекс в който са се намирали, съществено се накърнява
научната и културна стойност на мястото където са намерени, тъй като последното
е носител на важна историческа информация /вж обяснения на вещото лице в с.з/.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че следва да определи
наказание "лишаване от свобода" към минималния законов размер от ШЕСТ
МЕСЕЦА. Налице са материалноправните предпоставки за приложението на чл.66,
ал.1 НК, а и с оглед личността и възрастта на подсъдимия съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и поправянето на К. не е наложително ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. По тези съображения същото беше
отложено за срок от три години.
Налагане на алтернативно предвиденото наказание конфискация би било
прекомерно– предвид характеристиките и предмета на престъплението.
Наказанието "глоба" е предвидено като кумулативна санкция за
престъплението по чл. 278, ал.
6 НК, наред с "лишаването от свобода". Съдът би могъл да
не я наложи, единствено при констатиране на изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а в случая настоящият състав намира, че
по отношение на К. такива не са налице. Ето защо, съобразявайки и имущественото
състояние на подсъдимия,съдът намира, че на същия следва да бъде наложено
наказание "глоба", в минималния законов размер от 3000лв..
По изложените съображения, настоящия състав намира, че обжалваната
първоинстанционна присъда следва да бъде изменена, като се отмени приложението
на чл.55 от НК и се определи наказание "лишаване от свобода", в
размер на шест месеца, чието реално изтърпяване се отложи за срок от три
години, като се наложи и наказание "глоба", в размер на три хиляди
лева.
Водим от горното и на основание чл.337,ал.2,т.1 и чл.338 от НПК, въззивният
съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №23
от 04.12.2019г. по НОХД№203/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Силистра, КАТО ОТМЕНЯ
приложението на чл.55 от НК и при условията на чл.54 от НК определя наказание
"лишаване от свобода", в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА", чието
изтърпяване отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, на осн. чл.66,ал.1 от НК,
както и наказание "глоба", в размер на 3000/три хиляди лева/лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и` част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в петнадесет дневен
срок от съобщаването му на страните, пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.