О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №
Гр.
София, 01.10.2020 г.
Апелативният специализиран
наказателен съд, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Илиева внчд № 482/20 г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.
4, вр. ал. 2 НПК.
Образувано е по
частна жалба на адв. Т.Г., като защитник на подс. С.К.М. срещу
протоколно определение от 21.09.2020 г. в частта, в която е оставено без
уважение искането на защитата за изменение на изпълняваната по отношение на
подс. М. мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 2 хиляди лева в
друга, по-лека такава. Обосновава оплакване за незаконосъобразност на съдебния
акт поради игнориране на обстоятелството, че подс. М. не работи от 24.03.2020
г. поради пандемичната обстановка и не разполага със средства за храна,
консумативи, лекарства. Счита, че неправилно не е отчетено действието на „Забрана
да напуска пределите на Република България“, изрядното процесуално поведение на
подсъдимата, налагащи извода, че смегчаването на процесуалната принуда няма да
затрудни хода на наказателното производство. Моли за отмяна на определението на
СНС и определяне на мярка за неотклонение „Подписка“. Прави алтернативно искане
за намаляване размера на „Гаранция в пари“.
В срока по чл. 342,
ал. 2 НПК възражение срещу частната жалба не е депозирано от СП.
АСНС, като се
запозна с наведените доводи, обсъди доказателствата по делото и провери
служебно и изцяло правилността на атакуваното определение, намира частната
жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Съображенията за това са следните:
Настоящият съдебен
състав преценява, както правилно е заключила и предходната съдебна инстанция,
че не е налице промяна в
съществуващите обстоятелства, която да обуславя изменяване, съобразно
разпоредбата на чл. 270, ал. 2 НПК, на изпълняваната по отношение на
подсъдимата С.К.М. мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 2
хиляди лева в друга, по-лека такава.
Видно от
доказателствата по делото подсъдимата С.К.М. е предадена на съд с обвинения за усложнена престъпна дейност - извършени тежки умишлени престъпления:
предварителна престъпна дейност по чл. 321,
ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 от НК и две престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр.
ал. 1 НК, представляващи реализирана последваща престъпна деятелност от вида,
цел на престъпното образувание.
Въззивният съд
намира, че от събраните на досъдебната фаза и в хода на съдебното следствие
доказателства, продължава да е налично обосновано предположение относно
авторството на подсъдимата-жалбоподател М. в твърдяната за осъществена престъпна дейност, за която е
ангажирана наказателната й отговорност. Правилно първостепенната съдебна
инстанция е съблюдавала стриктно презумпцията за невиновност и не се е
ангажирала с оценката на кръга обстоятелства, очертани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК, произнасяне досежно които дължи в последващ процесуален стадий - при
решаване на делото по съществото.
На следващо място,
при преценка наличието на обстоятелства за продължаване действието на мярка за
неотклонение от оспорения вид и размер, АСНС намира за наличен риска от
извършване на престъпление. Тази релевантна опасност, независимо от чистото
съдебно минало на обв. М., е изводима от спецификите на претендираната за
осъществена от конкретния подсъдим престъпна деятелност – множеството престъпни
деяния и продължителен период на действие на предполагаемата престъпна
структура, наличието на квалифициращ признак по ал. 3, чл. 321 НК.
При преценка
законосъобразността на изпълняваната мярка за неотклонение АСНС извърши проверка
на разумността на срока на наказателното производство. Констатира, че на
07.02.2019 г. с протоколно определение на СНС била изменена ограничаващата
свободата на придвижване мярка за
неотклонение на подсъдимата С.К.М. „Домашен арест“ в „Парична гаранция“ в
размер на 2 000 лева. След приключване на досъдебната фаза на процеса и
образуване на 13.11.2019 г. на съдебното производство пред СНС, делото се
насрочва при спазване на указаните в процесуалния закон срокове и се развива
без забавяне.
Законосъобразна е
констатацията на СНС, че макар подс. М. да не е ставала причина за отлагане на
делото /процесуално задължение за присъствие в съдебно заседание, произтичащо
от разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК/, при индивидуализиране на вида и обема
на процесуалната принуда следва да се вземат предвид степента на обществена
опасност на престъплението и събраните доказателства срещу привлеченото към
наказателна отговорност лице. Правилно първостепенната съдебна инстанция е
обсъдила естеството и спецификите на претендираната за осъществена конкретна
престъпна деятелност на подсъдимата-жалбоподател и липсата на обстоятелства,
свързани със здравословно състояние, семейно положение и други данни за
личността на подсъдимото лице, които на самостойно основание и по преобладаващо
хуманитарни съображения, да обосновават основателност на защитната претенция за
облекчаване на процесуалната тежест.
Следва да се
изложат и съображения, че целите на мерките за неотклонение са насочени към
обезпечаване нормалния ход на процеса в неговата цялост - както в неговата
досъдебна, така и в централната му съдебна фаза, до привеждането в изпълнение
на влязлата в сила присъда /чл. 57 НПК/. Тяхното действие се съвместява, а не
се изключва от налагането на мярка за процесуална принуда по чл. 68 НПК,
„Забрана за напускане пределите на Република България“. Ето защо, не следва да
се оставя без дължимата правна оценка фактът, че съдебното производство се развива
пред първостепенна съдебна инстанция, предстоят множество процесуално-следствени
действия до постановяването на окончателен съдебен акт и определената мярка за
неотклонение по чл. 61 НПК не е изпълнила своята функция.
Защитният довод за
невъзможност да упражнява труд и да получава доходи поради пандемичната
обстановка от Ковид 19, като неоснователен, не се споделя. Извънредната
епидемична обстановка, в която се намира Република България, както и естеството
на мярката за неотклонение „Гаранция в пари“, в обжалвания размер от 2 хиляди
лева, като неограничаваща свободата на движение, според въззивния съд, не
пораждат твърдяното ограничително действие до степен да препятстват
упражняването на правото на труд от подсъдимата М..
Водим от всичко
изложено до тук АСНС намира, че по отношение на подсъдимата-жалбоподател С.К.М.
пропорционална на преследваните легитимни цели, разписани в разпоредбата на чл.
57 от НПК, мярка за неотклонение се явява оспорената такава „Гаранция в пари“ в
размер на 2 хиляди лева.
Ръководен
от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 21.09.2020 г. по нохд № 4264/19 г. СНС, в частта, в която е
оставено без уважение искането на защитата за изменение в по-лека на мярката за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 2 хиляди лева, изпълнявана по
отношение на подсъдимата С.К.М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: