№ 306
гр. Смолян, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100228 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „*“ ЕАД * против Д. А. Б., в която
се твърди от ищеца, че на 06.12.2019 г. е подписано Приложение №1 към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 28.03.2019 г. между „*“ ООД и „*” ЕАД, по
силата на който вземанията на „*“ ООД срещу Д. А. Б., произтичащи от Договор за паричен
заем № * от дата 16.11.2018 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от страна
на „*“ ООД, с Уведомително писмо, изпратено е известие за доставяне. Длъжника е
уведомен за станалата продажба на вземането от името на „*“ ООД с Уведомително писмо с
изх. № */* от дата 13.12.2019 г,, изпратено с известие за доставяне от страна на „*“ ЕАД. в
качеството й на пълномощник на цедента. „*“ ООД е упълномощило „*“ ЕАД в качеството
си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 28.03.2019 г. от свое име и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. На длъжника е изпратено
уведомително писмо с изх.№ */*, което е получено лично, видно от представеното известие
за доставяне на 18.12.2019 г. Към настоящата искова молба е приложено копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „*“ ООД чрез „*“ ЕАД с изх. № */* от
дата 13.12.2019 г., което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея, което според съдебната практика съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като
факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от
1
ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли да се приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено.
Твърди се от ищеца,че на 16.11.2018 г. между „*“ ООД, като Заемодател и
ответницата Д. А. Б. като Заемополучател е сключен договор за паричен заем с № *, при
спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския
кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемополучателя под формата на заем парична сума в размер на 1700.00 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер
на отпуснатия заем“. Редът и условията, при които Заемодателят е отпуснал заема се
уреждат от Договора и Общите условия на договора за заем, с разпоредбите на които
Заемополучателят се е запознал и съгласил изрично и безусловно, като е удостоверил това
обстоятелство с полагането на подписа си върху договора за заем. С подписването на
Договора за заем Заемателят е удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за
всички клаузи от този Договор, съгласява се с тях и желае Договорът да бъде сключен. С
полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемополучателят е удостоверил, че
е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на
посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да
заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и опредЕ. добавка съставляваща
печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на
Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същия не може да
бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Така, страните са договорили обща
стойност на плащанията по заема в размер на 2287.41 лв., като по отношение на
договорната лихва по заема страните са постигнали съгласие същата да е в размер на 587.41
лв„ която следва да се изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни
вноски. На основание сключения между страните договор, Заемополучателят се е задължил
да върне заемната сума в срок до 18.05.2020г. на 18 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 127.08 лв., платими при първа погасителна вноска 16.12.2018 г. и
последна погасителна вноска с падеж на плащане 18.05.2020 г. Срокът на договора е
2
изтекъл на 18.05.2020 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в
случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на
Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по
договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено
обезщетение за забава в размер на 99.02 лв. за периода от 13.10.2019 г. (датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. — 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС. Заемополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
В тази връзка за за ищеца е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията му и по
образуваното ч.гр.д. № 20225440100056, по описа на Районен съд - Смолян, е издадена
Заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта, поради което и с
оглед дадените от съда указания предявява настоящия иск за установяяване на вземането си
по издадената заповед за изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответницата,че същата дължи на ищеца следните суми: 990.45 лв.
(деветстотин и деветдесет лева и 45 стотинки) - представляващи главница по договор за
паричен заем, 99.02 лв. (деветдесет и девет лева и 02 стотинки) - представляващи
обезщетение за забава за периода от 13.10.2019 г. (датата на която е станала изискуема
първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.,ведно със законна
лихва за забава от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, за които суми по ч.гр.д.№*г. на СмРС е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.Претендира и за разноските в заповедното и в
настоящото производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който
оспорва иска. Твърди, че не оспорва,че между страните е подписан Договор за паричен
заем № * от 16.11.2018 г., за сумата от 1 700 лв, която е получена от нея, както и че
предсрочна изискуемост на кредита не е обявявана.
Навежда следните възражения по ЗПК: Липсва яснота относно методиката на
формиране на ГПР - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения
в договора ГПР от 48, 00 %. Посочен е месечн лихвен процент по заема, но не се изяснява
как тази стойност се отнася към ГПР по договора. Процесния договор не отговаря и на
изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, изискващ погасителният план да включва
дължимите плащания, срокове и условията за тяхното извършване, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнитените разходи. В случая липсва
разбраема информация относно това, каква част от погасителната вноска погасява отделните
3
компоненти от задължението: главница, лихва, неутойка, таси и др. Видно от представения
погасителен план вноската с неустойката по чл. 8 от договора е в размер на 228 лв, и при 18
на брой месечни вноски сбора е 4 104 лв., а не както е посочена обща сума за плащане 2 287,
41 лв. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20, договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесния договор за кредит, не
са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, според който договорът трябва да съдържа ГПР
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването
му. В този смисъл навежда твърдение, че процесния договор е недействителен и поради
това дължи само чистата стойност на кредита, т.е. размера на главницата, и то след
приспадане на заплатените до момента суми по кредита, с които са погасявани недължимо
платени лихви, разноски, такси и др. Твърди,че Уговорената в чл.8 от договора за заем
неустоечна клауза за нищожна, поради следните съображения: В чл.8 от договора е
уговорена неустойка с фиксиран размер 1 816, 59 лв., която е включена в погасителните
вноски - на разсрочено плащане. Същата се дължи независимо, че задължение за заемателя
може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението по чл. 6, ал. 2 от договора и то
отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия. Освен, че една
неустойка не може да бъде претендирана ако не е налице неизпълнение, размера на тази
неустойка в случая представлява разход за кредитополучателя и е част от стойността на
ГПР. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил т. нар. „неустойка по чл. 8 от договора“ - на
стойност равняващ се на размера на отпуснатия заем, в „общата сума за плащане“,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и ГПР, са нищожни. На следващо място, в сключения между страните договор за
заем неустойката по чл.8 от договора в размер на 1 816, 59 лв. не е включена в ГПР.
Уговорената неустойка всъщност е част от договора за заем, но е обособена като отделна
разпоредба в договора, за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който
забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на
законната лихва. Към момента на сключване на договора ГПР е 48, 00 %. Ако се добави към
тази величина и уговорената неустойка, безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.Излага и допълнителен аргумент за противоречие на удоворената неустойка с добрите
нрави. В чл. 16, ал. 1 ЗПК е предвидено задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация. При това
положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй
като с нея на практика се прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на
кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник
върху самия длъжник. Също така се вменява на длъжника задължение да осигури
4
обезпечение след като заемът е отпуснат, а ако не го направи задължението му нараства
значително, което благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост.
Навежда и следните възражения по ЗЗП: Клаузите на договора за заем, уреждащи
ГПР и неустойката по чл.8, за неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 и т. 10 от ЗЗП и
на самостоятелно основание обуславят недействителност на договора за заем в тази част.
Клаузите за ГПР и неустоечната клауза водят до явно неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, е оглед размера на получения заем — 1 700 лв. и
сумата подлежаща на връщане — 4 104 лв. /главница, договорна лихва, неустойка по чл.8 от
договора/, надвишаваща повече от два пъти отпуснатия кредит. А предвидената неустойка
от 1 816, 59 лв. за неизпълнение на едно акцесорно задължение по договора е в по-голям
размер от размера на получения заем. Посоченото само по себе си нарушава изискването за
добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и използване на
икономически по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид договори.
Счита, че тези клаузи не са били индивидуално уговорени, поради което са и нищожни по
см. на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Същите са неравноправни клаузи по см. на чл. 143, ал.2, т.5 и т.10
от ЗЗП, а именно: задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора. Уговореният месечен лихвен процент в размер на 3, 330 %, или 39, 96 %
годишен лихвен процент /ГЛП/, прави въпросната договорна клауза неравноправна, и на
основание чл. 146, ал.1 ЗЗП е нищожна. Размерът на възнаградителната лихва противоречи
на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето.Нищожните уговорки нямат правно действие, поради което следва да се
приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение
не е възникнало за ответника.В този смисъл, навеждам второ самостоятелно твърдение, че
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на 99, 02 лв. за
изцяло неоснователна.
Навежда и следните възражения по ЗЗД:Неустойката по чл. 8 от договора
накърнява добрите нрави. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното
задължение по договора - връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва,
а акцесорно такова - представянето на обезпечение, т. е. дължи се независимо изпълнението
на главното. В случая рпредвидената неустойка от 1 816, 59 лв. за неизпълнение на едно
акцесорно задължение по договора е в по-голям размер от размера на получения заем.
Уговорена по този начин, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на
едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. По този начин се
цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения
ГПР. По изложените съображения неустоечната клауза е недействителна и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД в тази си част договра не е породил правно
действие
5
В с.з. ищецът р.пр. не изпраща представител.
Ответницата,р.пр. оспорва иска чрез пълномощника си адв.Св.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора,на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№56/2022г. , образувано по подадено заявление от „*” ЕАД *,
Смолянският районен съд е издал Заповед №36/27.01.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д. А. Б. да заплати на
кредитора „*” ЕАД * сумите в размер, както следва: 990,45 лева - главница, дължима по
договор за паричен заем № */16.11.2018г., 99,02 лева- обезщетение за забава за периода от
13.10.2019г. до 25.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението пред съда 25.01.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 75,00лв.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната
заповед от длъжника по нея Д. А. Б., че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение.
С Разпореждане №222/14.02.2022г. съдът е указал на заявителя „*“ ЕАД *, че в
едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената
заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е получено от заявителя на 16.02.2022г. и на 16.03.2022г. е
образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на
вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
От представения по делото заверен препис от Договор за паричен заем
№*/16.11.2018г. се установява, че трето за делото лице - „*" ООД е предоставило на
ответника Д. А. Б. заем в размер на 1 700,00лв. при месечен лихвен процент 3,330%, ГПР-
48,000%, като общата сума за плащане е в размер на 2,287,41лв., която следва да се погаси
на 18 месечни вноски в размер на 127,08лв. всяка с дата на първо плащане 16.12.2018г. и
дата на последно плащане-18.05.2020г.Съгласно погасителния план в размера на месечната
погасителна вноска е включена и неустойка по чл.8 от договора/ в общ размер на 1816,59лв./
за липса на обезпечение в размер на 100,92лв. на вноска ,като общия размер на месечната
погасителна вноска с включена неустойка е общо 228,00лв.
Представени са и ОУ по договори за заем, сключвани с „*“ООД, в сила от
20.12.2017г. , подписани от заемателя Д. А. Б..
На 28.03.2019г. между „*” ООД и ищеца „*“ ЕАД е сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, с който „*” ООД е прехвърлил на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕО0Д вземания, подробно описани в Приложение №1, сред
които в Приложение №1/05.12.2019г. и вземането към ответника по процесния договор за
заем в общ размер на 2 918,62лв., от които 1240,37лв. непогасена главница, 24326лв.-
договорна лихва, 248,07лв.-лихва за забаваи 1186,92лв.- неустойка.
6
По делото е назначена и изслушана СИЕ, вещото лице по която дава заключение, че
ответницата е извършвала плащания по Договор за паричен заем № * от 16.11.2018 г. в общ
размер 1 463.76 лева, които са разпределени, както следва: - 459.63 лева - за главница, 344.15
лева -за договорна лихва, 629.67 лева - за неустойка по Договора , 26.00 лева - разходи за
застраховка, 4.31 лева-лихва за забава. Общият размер на задължението на ответницата по
Договор за паричен заем № * от 16.11.2018 г. е 2 932.42 лева. както следва: 1240.37 лева - за
главница, 243.26 лева - за договорна ,1186.92 лева -за неустойка по чл.8 от Договора, 261.87
лева - лихва за забава за периода от 13.10.2019 г. до 25.01.2022 г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ТПК в съда /, като за
периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислена лихва за забава. Размерът на лихва
за забава за периода от 13.10.2019 г. до 25.01.2022 г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГГ1К в съда /, като за периода от 13.03.2020
г. до 14.07.2020 г. не е начислена лихва за забава е 261.87 лева. Ответницата е извършила
погасителни вноски в общ размер 1 463.76 лева. Ако с внесените суми по кредита се
извърши погасяване единствено на главница/без лихви, неустойки, такси и т.н./, остатъкът
от дължимата главница е 236.24 лева. Крайният размер на ГПР, като се прибави и размера
на неустойката за непрсдставено обезпечение по чл.8 от Договора е 270 %. 6. В случай, че в
погасителния план не се включва неустойката по чл.8 от процесния договор, с направените
погасителни вноски се погасяват задълженията по погасителния план до 16.10.2019 г. и част
от погасителната вноска от 16.11.2019 г. Размерът на задължението в случай, че с
направените погасителни вноски се погасяват задължения за главница и лихва по
погасителния план е 987.08 лева, както следва: 768.13 лева - за главница, 81.52 лева - за
договорна лихва , 137.43 лева - лихва за забава за периода от 16. II .2019 г. до 25.01.2022 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
в съда /, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислена лихва за забава.
От заключението на вещото лице по назначената допълнителна СИЕ се
установява,чеКредитополучателката Д. А. Б. е извършвала плащания по Договор за паричен
заем № * от 16.11.2018 г. към „*” ЕАД в размер 817.77 лева или общо извършените
погасителни вноски от ответницата са в размер 2 281.53 лева , които са разпределени, както
следва: 1 024.45 лева - за главница, 528.56 лева - за договорна лихва , 629.67 лева -за
неустойка по Договора, 26.00 лева - разходи за застраховка , 72.85 лева-лихва за забава.
Общият размер на задължението на ответницата по Договор за паричен заем № * от
16.11.2018 г. е 2 035.60 лева, както следва: 675.55 лева -за главница, 58.85 лева - за
договорна лихва,1186.92 лева -за неустойка по чл.8 от Договора,114.28 лева - лихва за забава
за периода от 28.01.2021 г. до 25.01.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ТПК в съда /, като за периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислена лихва за забава. Ответницата е извършила погасителни вноски в
общ размер 2 281.53 лева. Ако с внесените суми по кредита се извърши погасяване
единствено на главница/без лихви, неустойки, такси и т.н./, няма да има остатък за главница.
Размерът на задължението в случай, че с направените погасителни вноски се погасяват
7
задължения за главница и лихви по погасителния план е 55.70 лева, както следва: 47.64 лева
- за главница,8.06 лева - лихва за забава за периода от 28.01.2021 г. до 25.01.2022 г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ТПК в съда /,
като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислена лихва за забава.
В с.з. вещото лице уточнява, че разликата в размера на погасената сума от
ответницата по процесния договор за кредит по първоначалното и допълнителното
заключение се дължи на предоставените данни от ищеца и представените в предходно
съдебно заседание от пълномощника на ответницата вносни бележки за внесени суми по
договора от ответницата.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
пизводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал. 1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни , в едномесечния срок по чл.415, ал.1
от ГПК , предмет на иска са сумите ,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
Искът е неоснователен, поради следното:
Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси установяване
дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, тъй като на основание сключения
рамков договор за цесия от 28.03.2019г. със стария кредитор „*“ ООД и подписаното между
тях Приложение № 1/06.12.2018г., в което цедираното право е индивидуализирано по обем и
обхват, вземанията на цесионера по процесния договор за кредит, сключен с ответницата
са му прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД. За да се прояви действието на договора за цесия
между страните по него, е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия
кредитор. От момента на постигане на съгласието страните по договора за прехвърляне на
вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се явява носител на придобитите
имуществени права.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо, но за да има действие спрямо него цесията следва му бъде
съобщена от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да
8
обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му. Изходящото от цедента уведомяване създава
достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и
гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75
ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да бъде
извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от
цедента. В този смисъл е решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на III г.о.,
ВКС. В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е бил упълномощен от цедента
да уведоми ответникът за извършеното прехвърляне на процесното вземане / пълномощно
на л.29 от делото/. С адресираното до длъжника уведомително писмо от 13.12.2019г. / на л.
30/ от делото ответникът е надлежно уведомен за цесията, видно от известието за доставяне
/на л.31/, което ответникът е получил лично на 18.11.2019г. Ето защо съдът приема, че
прехвърлянето на вземането е противопоставимо на ответника и има действие спрямо
него. По силата на цесията новият кредитор е поставен в правното положение на стария
кредитор с всички права и задължения, произтичащи от кредитния договор, като длъжникът
може да прави срещу новия кредитор всички възражения, които е могъл да направи на
стария.
По отношение на породеното между страните по настоящето дело облигационно
отношение намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
доколкото същото е такова по смисъла на чл. 9 ЗПК, както и чл.143 -148 ЗЗП. Ответницата
има качеството на „потребител“ по смисъла на §13т.1 ДР ЗЗП.
Чл.24 ЗПК препраща към чл.143ал.1 ЗЗП, според която разпоредба неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда , която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като за неравноправни клаузи в
договорите съдът следи служебно. Според чл.146ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Чл.146 ал.2 сочи, че
клаузите по сключените договори не са индивидуално уговорени, когато са предварително
изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху
тяхното съдържание.
Съдът счита за нищожна клаузата за така договорената възнаградителната лихва от
3,330% месечно / договорната лихва/ по процесния Договор за паричен заем, която
противоречи на добрите нрави. Съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ал. 2 е предвидено, че ГПР се изчислява по формула съгласно
приложение № 1, а в ал. 4 е определен максимума на ГПР – петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с Постановление на
Министерския съвет на Република България. В настоящия случай ГПР, посочен в договора,
9
е в размер на 48,000 % и формално не надвишава максимума от 50 %. Законът не
регламентира максимум на възнаграждението / възнаградителна лихва/, но този максимум
се налага от добрите нрави, а критерий е законната лихва, чиито размери съгласно чл. 86
ал.2 от ЗЗД се определят от МС. С Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС е определил
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. В настоящият случай, договорът е сключен на
16.11.2018г , като към този момнт ОЛП, определен от БНБ е 0%. Увеличен с 10 пункта,
означава, че ГЛП е 10%, а трикратният размер е 30%. Съдебната практика трайно приема, че
когато е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща три пъти размера на законната
лихва, т.е над 30. 00 % към момента на сключване на договора е налице неравноправие. В
договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в
този процент трябва да е включена и неустойката, която така, както е уговорена и включена
в размера на месечните погасителни вноски реално е сигурна печалба за кредитора.
Следователно месечният лихвен процент няма да е 3.330%, както е записано в договора, а в
действителност е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 100,92 лева, формално
уговорено като неустойка. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като в договора не
е посочен реалният годишен лихвен процент. Очевидно е, че уговорената между страните
възнаградителната лихва надвишава максимално допустимият според съдебната практика
трикратен размер, при необезпечени договори за потребителски кредит. Тази клауза се явява
противоречаща на добрите нрави, поради което е нищожна и не обвързва
кредитополучателя.
На второ място съдът констатира, че процесният договор за заем е недействителен
и досежно клаузата на чл.8 от Договора за дължима на заемодателя неустойка в размер на 1
816,59 лв. за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора.Така
уговорената неустойка надвишава размера на отпуснатия заем в размер на 1 700,00 лв.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1
от 15.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение
е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои
от следните примерно изброени критерии: 1.естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог,
ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
10
задължението вреди. Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер. В настоящият
случай неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното
неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
осигуряване на обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна
гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, който дори надвишава
размера на главницата съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. По този начин
се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения
годишен процент на разходите, който по този начин се явява само привидно съобразен с
законоустановените изисквания за действителността му. Видно от заключението на вещото
лице крайният размер на ГПР, като се прибави и размера на неустойката по чл.8 от Договора
е 270%.
Прави впечатление също, че още при сключването на процесния Договор за
паричен заем, в погасителния план към договора е предвидено разсрочено заплащане на
неустойката за неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение.
Договорените обезпечения по чл.6 от Договора, в вр. с чл.9 ал.2 т.1 от Общите условия към
договора за заем предвиждащи поръчителство на едно или две физически лицаса трудно
изпълними, а практически и неизпълними от кредитополучателя, особено и в предвидения
кратък тридневен срок. Поради това вноските за неустойка са кумулирани към
погасителните вноски. Съдът счита, че фактически не се касае за дължима неустойка, а за
вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай както се посочи
по-горе, реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и
която е печалба за кредитора. Поради посоченото, процесният договор за заем е
недействителен и на основание чл. 22 от ЗПК , във вр. с чл. 11 ал. І т. 10 ЗПК. Договорената
неустойка по чл.8 , като скрита форма на допълнително възнаграждение за кредитора не е
калкулирана в общия размер на ГПР.
Поради изложеното, посочените клаузи на договора, установяващи размерите на
договорната лихва, накърняват договорното равноправие между страните, противоречи на
добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което
същите се явяват нищожни. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че договорената между страните лихва и неустойка не са
уговорени по процесния договор и задължение за заплащане на такива не е възникнало за
ответника. Ето защо ответницата дължи само чистата стойност по кредита, не и лихви и
други разходи по кредита, съгласно чл.23 от ЗПК.
От допълнителното заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните,
се установи, че ответницата е заплатила по кредита сумата от 2 281,53 лв., като с оглед
11
недействителността договора със същата следва да се погаси единствено усвоената по
договора главница, която е в общ размер на 1 700,00лв., която се явява чистата стойност на
кредита.. Така от заключението на вещото лице се установи, че ответницата е заплатила по
договора по-голяма сума от действително дължимата, поради което искът се явява изцяло
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото, ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
да бъде осъден да заплати на ответницата разноските по водене на делото в общ размер на
650,00лв., от които 400,00лв. за адвокатско възнаграждение и 250,00 лв. разноски за вещо
лице.
Водим от горното, Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „*” ЕАД с ЕИК * със седалище и адрес на управление
* против Д. А. Б. с ЕГН ********** с адрес ******** иск да се признае за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми: 990.45 лв.
(деветстотин и деветдесет лева и 45 стотинки) - представляваща главница по Договор за
паричен заем №*/16.11.2018г., 99.02 лв. (деветдесет и девет лева и 02 стотинки) -
представляваща обезщетение за забава за периода от 13.10.2019 г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда-
25.01.2022г.,ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението -25.01.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.№*г. на СмРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „*” ЕАД с ЕИК * със седалище и адрес на управление * да заплати на Д.
А. Б. с ЕГН ********** с адрес ******** разноски по водене на делото в размер на
650,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
12