РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 26.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 4901/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 55180/20.01.2016 г., предявена от К.С.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Г.С., с адрес: ***.
Ищцата К.С.А. твърди, че на 21.09.2015 г.,
около 23.00 ч., на път ІV-51042, Н.Р.С., при управление на лек автомобил „Ауди
80“, с рег. № *******, без свидетелство за управление на МПС, нарушил правилата
за движение по пътищата, като управлявал автомобила с несъобразена с
релефа скорост, загубил контрол над автомобила, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което автомобилът напуснал пътното
платно и се ударил в земен скат на дере.
По
случая било образувано ДП № 554/2015 г. по описа на РУ–Попово, пр.пр. № 611/2015 г. по описа на
ОП – Т..
Ищцата
твърди, че при настъпване на описаното пътно-транспортно произшествие (ПТП) е
била пътник в лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******. След ПТП, ищцата била
приета за лечение в „МБАЛ–Т.“ АД с оплаквания от болки и
ограничени движения на двата горни крайника, в областта над лакътните стави,
трудни движения на пръстите на дясната ръка, с рана на главата, масивен хематом
в долна трета на дясна мишница с ограничени движения в тази област. На
25.09.2015г., на ищцата била извършена оперативна интервенция – открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, десен хумерус. На 01.10.2015 г.,
ищцата била изписана от болницата. На 07.10.2015 г., ищцата отново постъпила за
лечение в „МБАЛ–Т.“
АД. На 09.10.2015 г., на ищцата била извършена нова оперативна интервенция –
открито наместване на фрактура, последвано от външна фиксация.
Ищцата
твърди, че вследствие на описаното ПТП е получила следните травматични увреждания:
счупване на тялото на раменната кост; фрактура на десен хумерус в дистална част
с дислокация; пареза на нервус радиалис вдясно; супракондиална фрактура на ляв
хумерус с множество фрагменти и дислокация; контузия на главата.
Вследствие на получените от ПТП увреждания,
ищцата претърпяла и продължавала за търпи неимуществени вреди, изразяващи се в
силни болки и страдания. Причинените увреждания довели до трайно затруднение в
движението на лявата и дясната ръка, за дълъг период от време, през който
пострадалата не можела сама да обслужва елементарните си жизнени потребности и
се нуждаела от чужда помощ. Към предявяване на исковата молба, пострадалата
продължавала да изпитва болка в наранените области, особено при застудяване на
времето. Ищцата била лишена от обичайния си динамичен начин на живот, станала
напрегната, имала нарушения на съня. При инцидента ищцата изживяла изключителен
стрес, който щял да остане за цял живот в нейното съзнание.
В резултат на описаното ПТП, ищцата претърпяла
и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медицински
изделия, в размер на 4466.70 лева.
Ищца сочи, че към момента на
пътно – транспортното произшествие, отговорността на виновния водач не е била
застрахована, поради което отправила претенция за получаване на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди пред Гаранционният фонд. По молбата била образувана щета, по която Фондът с
Решение № 3-3/28.01.2016 г. отказал да заплати обезщетение.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да й заплати: сумата от 90 000 лева – частичен
иск от 180 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и сумата от 4466.70 лева –
обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Сумите се претендират ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата 28.01.2016 г. до окончателното им
изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
Ответникът Г.С. оспорва исковете с възражението, че са
неоснователни. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, както и
получените от ищцата травматични увреждания. Излага съображение, че липсват
доказателства за механизма на ПТП, причините и обстоятелствата, при което е
настъпило, както и поведението на участниците в него.
Ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че е
пътувала без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП.
Ответникът поддържа и че
претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди е в завишен размер, като
излага съображения, че претендираната сума не съответства на принципа на
справедливостта, на трайната съдебна практика, икономическите условия и
стандарта на живот в страна, както и с наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат.
Трети
лица помагачи на страната на ответника –
Д. Н.Р., Р.Н.Р., и Ю.Н.Р., не изразяват становище по
исковете.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ -отм., но приложим в конкретния случай, тъй като
правопораждащият факт е настъпил при действието му (в този смисъл: Решение № 208/02.09.2013 г. по т.д. № 364/2011 г. на ВКС,
ІІ ТО, Определение № 240/31.03.2011 г. ч.т.д. № 223/2011 г. по описа на
ВКС, І ТО, в което е прието, че релевантен за
приложимия закон по отношение на отговорността на Гаранционния фонд, е моментът
на настъпване на ПТП като застрахователно събитие, а оттук и релевантността на
наличието или липсата на застраховка към този момент, и др.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.), Гаранционният
фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилисти за имуществени и неимуществени вреди,
причинени от пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията
на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Видно от законовата
разпоредба, за да бъде уважен искът, следва да бъде установено осъществяването
на следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: деликт
с всички кумулативно дадени елементи от фактическия му състав /противоправно
деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на
извършителя/; непозволеното увреждане да
е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач да няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 21.09.2015 г. (датата на процесното
ПТП), за лек
автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******, управляван от Н.Р.С., не
е имало застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Този факт е
приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по
делото (с определение от 24.01.2017 г.), поради което и съдът приема, че
гражданската отговорност на наследодателя на третите лица - помагачи не е била
застрахована.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 21.09.2015 г.,
около 23.00
ч., на път ІV-51042, между с. Глогинка и гр. Попово, Н.Р.С., при управление на
лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******, без свидетелство за управление на
МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал
автомобила с несъобразена с релефа скорост, загубил е контрол над автомобила, в
резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което
автомобилът напуснал пътното платно и се ударил в земен скат на дере.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на Н.Р.С. се установява от
представените по делото Протокол за оглед на пътно – транспортно
местопроизшествие от 22.09.2015 г., 01.30 ч., Протокол за оглед на пътно –
транспортно местопроизшествие от 22.09.2015 г., 9.10 ч., и Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 9/21.09.2015 г.
Протоколите за оглед на ПТП са съставени в съответствие с чл. 129 и сл. НПК и имат характера на официални свидетелстващи документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано ДП № 554/2015 г. по описа на РУ–Попово, пр.пр. № 611/2015 г. по описа на
ОП – Т..
С постановление от 25.04.2016 г. на прокурор от
Окръжна прокуратура – гр. Т., производството по ДП № 554/2015 г. на РУ–Попово, пр.пр. №
611/2015 г. на ОП – Т., е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК (поради смъртта на виновния водач Н.Р.С.).
Въз
основа на данните от двата протокола за оглед на местопроизшествието, както и
от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, по
настоящото дело е извършена автотехническа експертиза, заключението по която не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП: на 21.09.2015 г.,
около 23.00
ч., на четвъртокласен път ІV-51042, в посока от с. Светлен, към с. Глогинка, на
около 1 км. преди с. Глогинка, се е движил лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******,
управляван от Н.Р.С., със скорост 91 км./ч. Вещото лице е посочило, че пътят е
с широчина 5 метра, асфалтов. Автомобилът навлязъл в десен завой, който е можел
да се преодолее с критична скорост от около 80 км./ч. Поради движение със
скорост 91 км./ч., която е по-висока от критичната за завоя скорост от 80
км./ч., автомобилът придобил странично занасяне и променил траекторията си на
движение, насочил се наляво, преминал диагонално през лентата за насрещно
движение и малко преди моста над р. „Казъларско дере“, напуснал вляво платното
за движение. Когато достигнал началото на западния скат на реката, автомобилът
излетял, прелетял над водата на реката и се ударил челно в насрещния източен
скат на реката. След това се е преобърнал на дясната си страна и вероятно се е
свлякъл по-ниско по ската. От силния удар, водачът на автомобила е починал на
място, а пътниците са получили телесни увреждания. Видно от заключението по
АТЕ, причина за настъпването на произшествието е движението на лекия автомобил
със скорост над критичната, поради което автомобилът е придобил странично
занасяне и водачът му е загубил контрол над управлението му.
Видно от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 9/21.09.2015 г., при настъпване на
процесното ПТП, ищцата (и други лица) е била пътник в лек автомобил „Ауди 80“, с
рег. № ******* и е пострадала от произшествието.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Виновен за настъпването
на процесното ПТП е бил водачът на автомобил „Ауди 80“, с
рег. № ******* - Н.Р.С., който е действал противоправно, тъй
като е нарушил
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, предвиждащи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с релефа на местността,
както и че са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.
В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 288, ал.
1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.), Гаранционният фонд, дължи да
заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадала се явява К.С.А..
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът намира следното:
По делото е прието заключението по извършената съдебно – медицинска
експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като
обективно, мотивирано и компетентно. Вещото лице по СМЕ, след като се е
запознало с представената по делото медицински документи и след личен преглед
на ищеца, е приело, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила следните
увреждания: счупване
на десен хумерус (мишница) в долната част с дислокация; пареза на нервус
радиалис вдясно; супракондиално счупване
на ляв хумерус (мишница) с множество фрагменти и дислокация; контузия на
главата. Медико-биологичният характер на двете счупвания се класифицират с
обездвижване на двата горни крайника за повече от 30 дни и представляват „средна
телесна повреда“. Вещото лице е посочило, че ищцата е претърпяла болки и
страдания в продължение на около 8 месеца, от които през първите 2-3 месеца,
болките са били с по-интензивен характер. Проведено е било оперативно лечение,
като първо е оперирана дясната мишница, а след 20 дни е оперирана и лявата
мишница. Оздравителният период е около 8 месеца. Към изготвяне на заключението
по СМЕ (представено в СГС на 21.09.2017 г.), движенията в двете лакътни и
раменни стави все още не са били напълно възстановени. Вещото лице е посочило,
че ищцата ще изпитва болки при по-голямо натоварване и при промяна на времето в
продължение на 5 години. На ищцата предстои още една оперативна интервенция за
изваждане на металната плака от дясната мишници. Рехабилитацията е необходима и
ищцата трябва да продължи с нея.
В
открито съдебно заседание на 02.10.2017 г., вещото лице по СМЕ уточнява, че
предстоящата интервенция също е свързана с болки и страдания, които ще отзвучат
за около един месец, след изваждането на металната плака. Изтръпването на
дясната ръка се дължи на първоначалното увреждане на нерва от счупването.
Възстановяването на нерва е бавен процес и изисква няколко години.
Ограниченията на раменните стави са в лека степен, те са раздвижвани, но
предстоят още рехабилитации.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б.Л.А..
Свидетелят се запознал с ищцата 5 месеца след процесното ПТП. Когато двамата се
запознали, ищцата имала външен фиксатор на лявата ръка, като и двете й ръце били
свити. Свидетелят сочи, че към настоящия момент (свидетелят е разпитан в
открито съдебно заседание на 02.10.2017 г.), в дясната ръка на ищцата все още
имало „желязо“ и й предстояла операция за изваждането му. Ищцата продължавала
да изпитва болки в главата, страхувала се от коли. Когато се возела в кола и
свидетелят „настъпел“ газта, ищцата започвала да плаче. Имала болки в ръцете.
Не можела да отваря лявата си ръка.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
доказаните уврежданията, възрастта на ищцата
към датата на ПТП – 16 г., претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе при установяване на фактическата страна на спора; предприетите 2
оперативни лечения и необходимостта от още една оперативна интервенция, обстоятелството,
че движенията в двете лакътни и раменни стави все още не са напълно
възстановени, както и че ищцата ще продължи да изпитва болки, общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията които е
търпяла ищцата, прогнозата за здравословното състояние на ищцата, начина, по
който ПТП се е отразило на психиката на ищцата (решение № 13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО),
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2015
г.) и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на В.Й.С., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 38 000 лева.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди:
По
делото е представена фактура № 14487/25.09.2015 г., издадена от МБАЛ „Т.“ АД,
като доставчик на описаната стока „имплант“, с получател К.С.А., за
сумата от 1150 лева (с ДДС).
Видно от фискален бон (от 25.09.2015 г., 08.18 ч.), сумата по фактурата
е била заплатена.
Представена
е фактура № **********/30.09.2015 г. за „фиксатор за горен крайник“ издадена от
„П.“ ЕООД, с получател К.С.А., за сумата от 11.50 лева, която е била заплатена – видно от
фискален бон.
Видно
от нареждане на паричен превод, на 08.10.2015 г. (в 16.11.49 ч.), ищцата е
заплатила сумата от 1605.20 лева – за „външен фиксатор“.
Видно
от СМЕ, извършена от д-р В.С., тези разходи са в причинна-връзка с процесното ПТП и имат
връзка с проведеното лечение.
Други
доказателства за извършени от ищцата разходи не са представени. Приложените на
л. 15, 16 и 17 от делото фактури и нареждане на паричен превод са копия на
описаните по-горе документи (имат абсолютно идентично съдържание, видно и от
часа на съставянето им) и не установяват различни разходи.
Поради изложеното, искът за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди е основателен и следва да се уважи за сумата от
2766.70 лева, а за
разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът твърди, че в нарушение на чл. 137а ЗДвП, при настъпване на процесното ПТП, ищцата е пътувала без поставен
обезопасителен колан.
С молба от 25.04.2017 г., (л. 99), ответникът
е релевирал възражение и за значението на отказа на родителите на ищцата, да се
сложат импланти на лявата лакътна става на ищцата. Това възражение, не е направено в предвидения в ГПК преклузивен срок. Така или иначе,
това възражение е неоснователно. Видно от заключението по СМЕ, родителите на
ищцата са подсигурили импланта на лявата лакътна става и тя е оперирана след 20
дни. Това забавяне не е оказало негативни последици в следоперативния и
оздравителния период.
Съдът приема за установено по делото, че при настъпване
на процесното ПТП, ищцата е била пътник, стояла е на задната седалка на
автомобила, до вратата, с отворен прозорец и е била без поставен обезопасителен
колан (което и не се оспорва от ищцата). При станалото ПТП, ищцата е изпаднала
през прозореца на автомобила и е била намерена на ската на реката, затисната от автомобила.
Видно от заключението по АТЕ, процесният лек
автомобил е бил оборудван с триточкови предпазни колани и на задните места (с
изключение на средното място). Тези колани са най-ефективни при челен удар, тъй
като обхващат торса на пътника. При страничен удар и при преобръщане,
ефективността на коланите намалява.
Видно от заключението по СМЕ, при правилно поставен
предпазен колан, тялото щеше да е задържано към задната седалка и нямаше да
изпадне от автомобила през прозореца, но уврежданията щяха да са от друг
характер. В открито съдебно заседание на 02.10.2017 г., ВЛ обяснява, че ако
ищцата беше с предпазен колан, най-вероятно щеше да има контузия в областта на
главата, тъй като коланът предпазва при челен удар. Ето защо, вещото лице не
може да каже категорично, че ако имаше предпазен колан, уврежданията на ищцата
щяха да са в по-малка степен, тъй като при преобръщане (както е в случая),
коланът само задължа тялото и тежестта на удара ще се поеме от главата.
При така установените факти, съдът приема, че
в
конкретния случай допуснато от ищцата нарушение на чл. 137е от ЗДвП, не е било
решаващо за настъпилите увреждания на ищцата. Приносът трябва да е доказан по нетърпящ съмнение начин, а не
хипотетично предполагаем (решение № 16/04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013г. на
ВКС, І ТО и др.).
С
оглед на това и по изложените по-горе съображения, възражението за
съпричиняване, поради липсата на предпазен колан, е неоснователно, поради което
и определените по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 38 000 лева, а за
имуществени вреди – за сумата от 2766.70 лева, като за разликата до
пълните предявени размери, исковете следва да се отхвърлят.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./
ГФ дължи лихва за забава от датата, на която изтича срока за произнасяне
по претенцията, предявена от увреденото лице, като срокът не може да бъде по –
дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Няма спор между
страните, че Гаранционният фонд се е произнесъл по подадената
молба от ищцата от 04.11.2015 г. с Решение № 3-3 от 28.01.2016 г. В случая,
обаче се установява, че ГФ е отказал да изплати обезщетение по образуваната
щета, въз основа на представените доказателства и е поискал пострадалата да
представи доказателства за претендираното от нея право – влязла в сила присъда
с мотиви, или Постановление на прокуратурата. С оглед на така изложеното, съдът
счита, че лихвата върху обезщетението следва да бъде определена по реда на
чл.288, ал.2, т.7 от КЗ /отм./, а именно от датата на изтичане на тримесечния
срок за окончателно произнасяне от страна на Фонда или от 04.02.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, като претенциите за
периода от 28.01.2016 г. до 03.02.2016 г. са
неоснователни и следва да се отхвърлят (В тази насока е и Определение № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. №
1114/2014 г., ТК, ТО на ВКС, Определение № 105 от 27.02.2015 г. по т. д. №
1537/2014 г., ТК, ТО на ВКС и др.).
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
се присъди сумата от 215 лева от
общо направените разноски в размер на 500 лева (500 лв. х 0.43) - депозити за
АТЕ и СМЕ.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата – адв. П. С.К., с
адрес: ***0, сумата от 1720.34 лева,
съразмерно
на уважените части от
исковете , с ДДС (Съгласно Определение № 306 от 06.06.2017
г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на
адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС).
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 131.10 лева от общо направените разноски в размер на 230 лева (230
лв. х 0.57) - депозит за СМЕ и АТЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 114 лева (200
х 0.57) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 1630.67
лева –
държавна такса, от внасянето на която ищецът е бил освободен, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.С., с
адрес: ***, да заплати на К.С.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***,
-
на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ -отм., сумата от 38000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените от К.С.А. неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 21.09.2015 г., на път ІV-51042, по вина на лице, управлявало лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******,
без сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ към датата на произшествието, ведно със законната
лихва, считано от 04.02.2016 г. до окончателното плащане,
-
на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ -отм., сумата от 2766.70
лева – главница, представляваща
обезщетение за претърпените от К.С.А. имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 21.09.2015
г., на път ІV-51042, по
вина на лице, управлявало лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******, без сключен
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“
към датата на произшествието, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2016 г. до окончателното плащане, както и
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 215
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни:
-
иска
по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ -отм., за разликата над 38000 лева до
пълния предявен размер от 90 000 лева – частичен иск от 180 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди,
-
иска
по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ -отм., за разликата над 2766.70 лева до
пълния предявен размер от 4466.70 лева - обезщетение за имуществени вреди, както и
-
претенцията
за законна лихва върху сумата от 38000 лева, за периода от 28.01.2016 г. до
03.02.2016 г., и претенцията за законна лихва върху сумата от 2766.70 лева,
за периода от 28.01.2016 г. до 03.02.2016 г.
ОСЪЖДА Г.С., с адрес: ***, да заплати на адвокат П. С.К., с адрес: ***0, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, сумата от 1720.34 лева – адвокатско възнаграждение (с включен ДДС).
ОСЪЖДА К.С.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Г.С., с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 131.10 лева – разноски по делото и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и сумата от 114
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.С., с адрес: ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1630.67 лева – разноски по делото,
представляващи държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на Д. Н.Р., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Р.Н.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Ю.Н.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** - трети лица помагачи на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: