О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …............./30.10.2018 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XX
състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр. д. № 16180 по описа
на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.
дело № 16180/2018 г. по описа на ВРС, ХХ състав, е образувано след прекратяване
на производството по гр. дело № 4444/2018 г. на Районен съд - Русе и
изпращането му по подсъдност на Варненски районен съд.
Производството по гр.
дело № 4444/2018 г. по описа на Районен
съд - Русе, I състав, е образувано по искова молба, подадена от Л.Л.М., чрез процесуалния ѝ представител – адв. Петър Николов, с която срещу „И.ф.“ ООД е предявен иск
за установяване недължимост на сумата от 850,17 лв.
представляваща вземане на „Теленор България“ ЕАД,
прехвърлено на ответника с договор за цесия от 19.12.2017 г.
С
отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за местна
неподсъдност на делото на Районен съд - Русе, поради липсата на някоя от
специалните хипотези изключващи правилото за обща местна подсъдност по чл. 105
от ГПК. В тази връзка е поискано прекратяване на делото. В отговора се съдържат
волеизявления за последващо изпращане на делото както
на Районен съд – Монтана, така и на Районен съд - Варна, по седалище и адрес на
управление на „И.ф.“ ООД.
С
Определение № 5551/28.09.2018 г. по гр. дело № 4444/2018 г. на Районен съд –
Русе съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по комептентност на Районен съд – Варна. В мотивите на
съдебния акт е посочено, че съдът уважава възражението за местна подсъдност.
Изложено е още, че ищецът не следва д се квалифицира и като потребител,
респективно не може да се ползва от уредената в чл. 113 от ГПК специална
подсъдност, поради което в случая е приложима общата такава.
Настоящият съдебен състав на ВРС
намира, че не са били налице предпоставките на чл. 118, ал. 2 от ГПК за
прекратяване на делото пред РС-Русе и за изпращането му на РС-Варна.
При направено възражение за местна
подсъдност по чл. 108 от ГПК, преценката на съда за неговата основателност
следва да се ограничи до проверка за наличие или липса на привръзка
между посочения от ответника за местно компетентен съд и седалището на
ответника към момента на предявяването на исковата молба. В случая отговорът на
исковата молба съдържа противоречиви твърдения досежно
сочения от ответника местно компетентен съд, доколкото са посочени два такива –
Районен съд – Монтана и Районен съд – Варна. На практика това противоречие
препятства преценката на първоначално сезирания съд за наличие или липса на
основания за отвод поради местна неподсъдност, поради което в този случай съдът
следва да даде съответните указания по чл. 101, ал.1 от ГПК за поправка на ненаделжно извършеното процесуално действие.
Независимо от горното съдът намира, че
в случая не е местно компетентен да разгледа предявения от ищцата отрицателен установителен иск, тъй като релевираният
от ответника отвод за местна неподсъдност на делото на Районен съд – Русе е
неоснователен.
С разпоредбата на чл. 113 от ГПК,
която Районен съд – Русе е намерил за неприложима към настоящия казус, се цели
допълнителна защита на потребителите, чрез правото на избор на местна
подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес, при упражняването на което
право се дерогира общата подсъдност по чл. 108, ал. 1
от ГПК. Целта е да се улесни процесуалната защита на по-слабата страна в
правоотношението, от което се извежда материалното право, предмет на делото.
Съгласно легалната дефиниция в § 13,
т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. По същество това определение възпроизвежда дадената в.
чл. 2, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в
потребителските договори дефиниция на термина „потребител“. Според §1, т. 49 от
ДР на Закона за електронните съобщения, "Потребител" е юридическо или
физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна
съобщителна услуга.
В разглеждания случай ищцата цели да
установи недължимост на вземането на ответника, предмет
на договора за цесия, което съгласно представените доказателства към исковата
молба (л .6 от гр. дело № 4444/2018 г. на РС – Русе) е възникнало във връзка с договори
за електронни съобщителни услуги и/или договори за лизинг, сключени между нея и
„Теленор България“ ЕАД. Общоизвестно е
обстоятелството, че последното дружество е доставчик на телекомуникационни
услуги, респективно в случая ищецът има качеството на потребител на такива. Ето
защо същият разполага с възможността да заведе иск свързан с отричане на свои договорни
задължения, които се твърди да са произтекли от качеството му на потребител, по
собствения си настоящ или постоянен адрес. В случая е ирелевантно
обстоятелството, че ответникът е приобретател на
вземането по договор за цесия, доколкото както правилно приема първоначално
сезирания съд процесуалната привилегия по чл. 113 от ГПК е свързана с
качеството на страната в процеса, а не със субективното материално право
предмет на делото. В тази връзка посоченото от Районен съд – Русе определение
на Окръжен съд – Варна е неотносимо към настоящия
казус, доколкото касае хипотеза, в която ищецът е бил цесионер
на вземане на потребител, респективно собствено не е имал качеството на такъв,
какъвто настоящия случай не е.
По изложените
съображения съдът намира, че уважения от Районен съд отвод за местна подсъдност
е бил неоснователен, а делото не е следвало да бъде прекратявано и изпращано на
Районен съд – Варна. Следователно налице са предпоставките за повдигане на препирня
за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд – гр. Русе за разглеждане
на предявения иск.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – Варна
и Районен съд - Русе за определяне на компетентен съд за произнасяне по
предявения от Л.Л.М. срещу „И.ф.“ ООД иск за
установяване недължимост на сумата от 850,17 лв. представляваща
вземане на „Теленор България“ ЕАД, прехвърлено на
ответника с договор за цесия от 19.12.2017 г., на основание чл. 122 от ГПК.
Делото да се изпрати
по компетентност на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: