Решение по дело №448/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260016
Дата: 2 септември 2020 г. (в сила от 2 септември 2020 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20205200500448
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер: …260016……. Година  2020г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                     ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На 02. 09.                                                                     2020 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                                                                      МАРИАНА ДИМИТРОВА

                                                                                                         

 

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  в. гр. д. № 448 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПКвъззивно обжалване .

Районен съд Велинград  е сезиран с искова молба ,подадена от търговското дружество „Бисиди“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес   на управление на дейността гр. Пловдив , р-н „Централен „ , ул. „ д-р  Г. М. Димитров „ №5, ет. 4, офис №7 , против  търговското дружество „ Асавия 777 “ ЕООД , ЕИК , **********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Велинград  , ул. „  Пионерска  „ № 18 .

С исковата молба е предявен  установителен иск   за заплащане на сумата 10 891,33лв.  ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на  заявлението за издаване на заповед за изпълнение  до  окончателното заплащане .        

С Решение № 46/ 18. 02. 2020г.  на районен съд Велинград    , постановено по гр. д. № 236/2019г. по описа на същия съд, предявен иск е  уважен  изцяло .  Осъден е  ответника   да заплати в полза на  ищеца  сторените съдебно – деловодни разноски .   

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от  ответника в първоинстанционното производство търговското дружество „ Асавия 777 “ ЕООД , ЕИК , **********,  подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за процесуална недопустимост на решението , както и за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила .  Искането е да се  обезсили решението на районния съд ,като процесуално недопустимо и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.  Алтернативно се прави искане да се  отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от  въззивната инстанция по  съществото на спора, с което се  отхвърли  предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски в двете инстанции. 

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК   е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се оспорва въззивната жалба . Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски във въззивното производство .

В открито съдебно заседание  жалбоподателя,чрез пълномощника си , поддържа въззивната  жалба . 

В открито съдебно заседание   ответника  по жалбата,чрез пълномощника си ,   оспорва въззивната жалба . Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .  

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за процесуална недопустимост и за  неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред двете инстанции, при спазване разпоредбата на чл.  235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е    процесуално допустима .

Жалбата е   подадена от активно легитимирана страна  ( ответник     в производството пред районния съд ). 

Жалбата  е    подадена  в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .  По допустимостта на решението  в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Въззивната инстанция счита ,че районния съд е постановил процесуално недопустим съдебен  акт, който ще следва да се обезсили .

Според утвърдената съдебна практика и правната теория правното основание на предявения иск се квалифицира от съда , който разглежда спора въз основа  на обстоятелствата , които са  изложени в исковата молба и направеното искане( петитума на иска ). Единството на обстоятелствата , на които се основава иска и направеното искане очертават предмета на спора и компетентността на  произнасянето на съда.

В обстоятелствената част на исковата молба  ищеца е посочил ,че предявява иск по чл. 422 от ГПК във  връзка с чл. 415 от ГПК  ,след развило се заповедно производство   по чл. 410 от ГПК.

Изложени са обстоятелства за заповедното  производство . Искането ,което е направено е да се приеме за установено по отношение на ответника ,че дължи сумата , която е предмет на заповедта за изпълнение.

От съдържанието на исковата молба следва извода ,че районния съд е сезиран с положителен установителен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК. По този иск районния съд дължи произнасяне .

С определението по чл. 140 от ГПК районния съд е изготвил и проекта си за доклад по делото . В проекта за доклад  предявения иск е квалифициран от съда по чл. 422  от ГПК във вр. с чл.  327 ал.1 от ТЗ ( търговска продажба ). По същия начин предявения иск е квалифициран в мотивите на обжалваното съдебно решение. Противно на приетото в мотивите на съдебното решение,вместо в диспозитива на съдебния акт,районния съд да се произнесе по предявения установителен иск , районния съд се е произнесъл по  осъдителна претенция , каквато ищеца не е предявявал.              

В случая не може да се говори за допусната от съда  очевидна фактическа грешка /  ОФГ/  и за поправката й по реда на чл. 247от ГПК.  При ОФГ съдът се е произнесъл по предявения иск , но  в диспозитива на съдебния акт неправилно е изразил волята  си  по предмета на спора , която е формирал в мотивите на решението . В конкретния случай районния съд   в диспозитива  на съдебния акт  е  допуснал  грешка при формирането на своята воля относно предмета на спора, която не може да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК.  Неправилно формираната воля се поправя единствено по реда на обжалването ,а не по реда на чл.247 от ГПК.  Във въззивната жалба се съдържа оплакване за процесуалната недопустимост на  съдебното решение ,поради произнасянето по непредявен иск.     

На основание чл. 270 ал. 3 от ГПК ще следва  да се обезсили решението на районния съд и делото да се върне за ново разглеждане   от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск.

По въпроса за разноските по делото ?

При положение ,че решението на районния съд се обезсилва , като процесуално недопустимо и делото се връща  за ново разглеждане от друг състав на същия съд,  за страните не възниква правото на разноски по чл. 78 и сл. от ГПК. Това е така , тъй като с  въззивното решение не се разрешава спора по същество. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да се произнесе по разноските , които са направени от страните  в първоинстанционното и във въззивното производство, с оглед изхода на спора пред тази инстанция ( в този смисъл виж Определение № 673/ 14. 11. 2017г. по ч. т. д. № 2686/2017г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС).     

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 270 ал.3 от ГПК   Пазарджишкия Окръжен съд

 

                                                          Р   Е   Ш   И

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 46/ 18. 02. 2020г.  на районен съд Велинград    , постановено по гр. д. № 236/2019г. по описа на същия съд, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.

ВРЪЩА делото на районен съд Велинград   за ново разглеждане   от друг състав на същия съд и за произнасяне по предявения иск.

 

На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК   решението  на въззивната инстанция не   подлежи на касационно обжалване (   търговско  дело с цена на иска  под 20 000лв.).   

 

 

                                                                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ :