Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260252 20.10.2022 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и девети септември Година две хиляди двадесет и втора
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 341 по описа за 2021 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С.Ж.У. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Атанас Тасков, против К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес : гр.Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 91, ет.1, чрез пълномощник адв.Марио Златарев от АК-Бургас, да бъде осъдена ответницата: 1. Да заплати на основание чл.3 от ГПК и чл.45 от ЗЗД сумата от 57 429.50 лв., съставляваща разликата между претендираните от ответницата и получени от нея месечни плащания за всички месеци на периода 14.01.2013 – 22.11.2015г. и считаните от ищеца за дължими месечни плащания само за летните месеци за същия период от време, ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 2. При условията на евентуалност да заплати на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 57 429.50 лв., съставляваща разликата между претендираните от ответницата и получени от нея месечни плащания за всички месеци на периода 14.01.2013 – 22.11.2015г. и считаните от ищеца за дължими месечни плащания само за летните месеци за същия период от време, ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 3. При условията на евентуалност ако се окаже, че ответницата все още не е получила изцяло или отчасти, платените от ищеца суми по принудителното изпълнение, на основание чл.124 ал.1 от ГПК да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответницата сумата от 57 429.50 лв., съставляваща разликата между претендираните от ответницата и получени от нея месечни плащания за всички месеци на периода 14.01.2013 – 22.11.2015г. и считаните от ищеца за дължими месечни плащания само за летните месеци за същия период от време. Претендират се и направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са искания по събиране на доказателства.
Ищецът твърди, че с ответницата били страни по гр.д. № 582/2008г. по описа на РС – Несебър, образувано по време на прекратен брак помежду им. Предмет на делбеното производство били недвижими имоти – етажи от сградата на източен и сградата на западен близнак, както и магазин, находящи се в гр. Св.Влас, както и движими вещи – лек автомобил и обзавеждане и оборудване на делбените недвижими имоти. На основание чл. 344 ал. 2 от ГПК, с Решение № 15/ 14.01.2013 година по гр.д. № 582/2008г. по описа на РС – Несебър за допускане на делбата, ищецът бил осъден да заплаща на ответницата месечно обезщетение в размер на 2 579,17лв., считано от датата на това решение – 14.01.2013г., до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Това решение било потвърдено от Окръжен съд - Бургас с решение № I-74/ 17.06.2013г. постановено по въззивно гр. дело № 750/2013г. Вследствие на това, в полза на ответницата бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов.
След това между страните възникнали редица допълнителни спорове. Първият от тях бил във връзка с това, за кои вещи се дължи присъденото обезщетение. Въз основа на допуснато тълкуване на Решение № 15/ 14.01.2013година по гр. д. № 582/2008г. по описа на Районен съд – гр. Несебър, ищецът дължал обезщетение за ползване само за конкретно описаните източен и западен близнак до приключване на делбата. Също така въз основа на влязло в сила Определение № 1553/ 06.08.2018г., постановено по гр.д. № 1214/2018г. по описа на ОС-Бургас, съдът приел, че претендираното от ответницата обезщетение за лишаване от ползване се дължало от ищеца за периода от 14.01.2013г. до 22.11.2015година.
Следващ спор между настоящите по делото страни е бил този, за кой точно период се дължи обезщетението. Делбените имоти, по повод на чието ползване били присъдени месечни плащания, били със сезонен характер, поради което и ОС-Бургас в мотивите на Решение № III- 137/ 29.11.2016г., постановено по в.гр.д.№ 165/2016г. е уважил претенцията за сметки само за плащанията за месеците на летния туристически сезон. Тъй като произнасянето в мотивите на решението на ОС-Бургас не въвеждал пълна яснота по въпроса за възникналия спор между ищеца и ответницата, било поискано допълнително тълкуване на посоченото въззивно решение на ОС-Бургас. Такова тълкуване било отказано, като спорът за провеждането му стигнал до ВКС. Със свое Определение № 567/ 14.12.2018г., постановено по гр.д.№ 2436/2018г., ВКС приел, че „Няма колебание в съдебната практика, че когато присъжда обезщетение за лишаване от ползване на имот съдът посочва в диспозитива кое е осъденото лице, на кога трябва да се плати, цялата сума, която се присъжда, както и периода, за който тази сума се дължал, а ако има претенция за лихви, те също следва да бъдат присъдени. Обстоятелството, че присъдената главница била формирана като размер само от обезщетението, което се дължи за сезонното ползване на имота, т.е. за летните месеци, е безпредметно да се отбелязва в диспозитива на решението, тъй като това е въпрос на мотиви. В диспозитива не се отбелязват конкретно месеците, за които се дължи обезщетението, а като цяло сумата на обезщетението и периодът, за който тя се дължи.“ Според С.У., той следва да заплати обезщетение в размер на 2579.17 лв. месечно за 12 месеца, а именно за летните месеци на 2013, 2014 и 2015г. или общо в размер на 30 950.04 лв. Срещу това реално дължимо задължение, ответницата претендирала плащане на сумата от 88 379.54лв., съответстващи на плащанията за всички месеци за периода от 14.01.2013г. до 22.11.2015г. Или ответницата претендирала сума, по-голяма от дължимата ѝ се с 57 429.50 лв., които тя била получила неоснователно в рамките на изпълнението, проведено по изп.д. № 20167050401080 на ЧСИ Илко Бакалов.
Ищецът заявява, че ответницата бездейства, като не предприемала действия по изменение на издадения ѝ изпълнителен лист съобразно горните констатации. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените при условията на евентуалност искове. Счита, че ищецът се опитва да пререши влязъл в сила съдебен спор, а именно този решен с Решение от 14.01.2013г. постановено по гр. д № 582/2008г. по описа на Районен съд – гр. Несебър, потвърдено с решение на ОС-Бургас от 17.06.2013г. по в.гр.д. №750/2013г. Не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, а именно: вина, противоправно поведение, нанесена вреда, както и причинна връзка между търпяното от ищеца и твърдяното виновно противоправно поведение на ответницата като деликвент.
Също така неоснователен бил и искът по чл. 59 ЗЗД. Не били налице предпоставките визирани в нормата на посочения член. Не бил ясен и начинът на формиране на размера на претенцията, т.е. кои месеци били формирани от ищеца като попадащи в летен сезон и кои извън летен сезон. Неоснователна била и претенцията по чл. 124 ГПК. Не ставало ясно и коя конкретна хипотеза визирал ищецът.
На следващо място, ответницата прави възражение за погасено по давност вземане по отношение на евентуално предявения установителен иск. Видно било, че издаденият изпълнителен лист бил с дата 03.07.2013г., т.е. преди повече от пет години преди завеждане на настоящото дело, като не били налице данни за спиране и/или прекъсване на давността. Липсвали и всякакви действия от страна на ищеца в изминалите повече от седем години, от които да е видно, че същият предприел действия по изменение на съдебния акт.
В съдебно заседание
С.У. чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и счита, че
като основателни и доказани следва да бъдат уважени в пълен размер, разгледани
в посочената в исковата молба поредност. В подкрепа ангажира основна и
допълнителна съдебно – икономическа експертиза. Аргументи изложи в писмена
защита.
Пълномощникът на К.Г.
счита, че исковете са недопустими, а по същество и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени, тъй като изложените в исковата молба обстоятелства са хипотетични и
неподкрепени с реални факти. Също ангажира основна и допълнителна съдебно –
икономическа експертиза. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Въпросът за допустимостта на
исковете беше разгледан в постановеното определение № 260963/ 20.07.2021г. и
към настоящия момент промяна в становището на съда не се налага.
Предявените искове са с правно основание в чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД; чл. 59 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД; чл. 124 ал.1 от ГПК.
С решение № 15/14.01.2013 г., постановеното по гр. д. № 582/2008 г. на Районен съд - Несебър между страните в настоящото производство е допуснато извършването на съдебна делба на недвижими имоти, представляващи - апартамент, находящ се в гр. Несебър; дворно място в гр. Свети Влас, съставляващо УПИ XXVII-378 в кв. 23 по плана на града, при посочени граници, което е ПИ с идентификатор № 11538.501.267 по кадастралната карта на гр. Свети Влас, ведно с построените в него сгради, както следва: западен близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от приземен етаж с площ от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73 в.м., втори жилищен етаж с площ от 73 в.м. и тавански етаж с площ от 73 в.м., магазин за хранителни стоки с площ от 52 кв.м., и източен близнак - семеен пансион на четири етажа, състоящ се от седем апартамента и една двойно стая; както и движими вещи, подробно описани в диспозитива на решението. Със същото решение ищецът С.У. е осъден на основание чл. 344 ал. 2 от ГПК, да заплаща на ответницата К.Г. месечно обезщетение в размер на 2 579,17 лева, считано от постановяване на решението до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Така постановеното решение е потвърдено с решение № I-74/ 17.06.2013 г., по в.гр.д. № 750/2013 г. на Окръжен съд Бургас.
Във връзка с посочените постановени съдебни актове, на 03.07.2013 г. в полза на К.Г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който С.Ж.У. е осъден да ѝ заплаща месечно обезщетение в размер на 2 579,17 лева, считано от 14.01.2013 г. до приключване на гр.д. № 582/2008 г. по описа на Районен съд - Несебър с влязъл в сила акт. Въз основа на издадения ѝ изпълнителен лист, ответницата в настоящото производство е инициирала изпълнително производство, за което било образувано изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 в КЧСИ с район на действие ОС-Бургас.
С решение № 155 от 26.10.2015 г., постановено по гр.д. № 582/2008 г. по описа на Районен съд - Несебър е извършена делбата между страните, допусната с решение № 15/ 14.01.2013 г. г. постановеното по същото дело, като съдът се е произнесъл и по предявените от страните сметки. С посоченото решение, съдът е поставил в дял на С.Ж.У. – апартамент с идентификатор № 51500.502.75.1.2 по кадастралната карта на гр. Несебър, със застроена площ от 64,12 кв.м при посочени граници; ½ ид.ч. от дворно място в гр. Свети Влас с идентификатор№ 11538.501.267 по кадастралната карта на гр. Свети Влас, ведно с построените в него сгради, както следва: западен близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от приземен етаж с площ от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73 в.м., втори жилищен етаж с площ от 73 в.м. и тавански етаж с площ от 73 в.м., магазин за хранителни стоки с площ от 52 кв.м.; лек автомобил „Тойота Корола“ с цвят син металик с рег. № А 5056 ВХ; всички движими вещи, допуснати до делба с решение № 15/ 14.01.2013 г., постановеното по чл. 344 от ГПК по гр. д. № 582/2008 г., находящи се в западния близнак. В дял на К.Н.Г. са поставени следните движими и недвижими вещи: ½ ид.ч. от дворно място в гр. Свети Влас с идентификатор № 11538.501.267 по кадастралната карта на гр. Свети Влас, ведно с построения в него източен близнак - семеен пансион на четири етажа, по 100 кв.м. застроена площ, състоящ се от седем апартамента и една двойно стая, както и всички движими вещи, допуснати до делба с решение № 15/ 14.01.2013 г., постановено по чл. 344 от ГПК по гр. д. № 582/2008 г., находящи се в източния близнак. От делбата е изключен лек автомобил марка „Алфа Ромео“. Ответницата К.Г. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 6 144,50 лева за уравняване на дела му. Със същото решение са отхвърлени претенциите по сметки на ответницата, за заплащане на сумата от общо 154 000 лева, представляваща обезщетение от по 3 000 лева на месец за периода от 01.10.2008 г. до 13.01.2013 г., за лишаване от ползване на недвижимите имоти: дворно място в гр. Свети Влас, с идентификатор № 11538.501.276, ведно с построените в него сгради. Отхвърлена е и претенцията по сметки на ищеца У., за сумата от 3 333 лева, представляваща стойността на наследствения му дял от апартамент, находящ се в гр. Р., вложена в изграждането на делбените имоти, както и за сумата от 3 601,74 лв., вложена в изграждането на делбените имоти. Страните са осъдени да заплатят дължимите държавни такси. Така постановеното решение е било ожалвано частично и от двете страни. Ответницата К.Г. го е обжалвала в частта, с която в дял на У. е поставен лекия автомобил, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията ѝ по сметки за лишаване от ползване на недвижимите имоти за периода от 01.10.2008 г. до 13.01.2013 г. Ищецът С. У. е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлена претенцията му по сметки. Във връзка с посоченото обжалване е постановено Решение № III-137/ 29.11.2016 г. по в.гр.д. № 165/2016 г. на Окръжен съд - Бургас, допълнено с Решение № III-27/ 18.01.2017 г. на същия съд. С решение № III-175/ 26.02.2018 г. по в.гр.д. № 165/2016 г. на Окръжен съд - Бургас е отхвърлена молба на ищеца С. У. за тълкуване на Решение № III-137/ 29.11.2016 г. по в.гр.д. № 165/2016 г. по описа на съда, което решение не е допуснато до касационно обжалване, като е постановено определение № 567/ 14.12.2018 г. на ВКС.
Видно от доказателствата по делото, на 08.12.2017 г., ищецът подал молба до Районен съд - Несебър, с която поискал тълкуване на постановеното от последния решение № 15/ 14.01.2013 г., постановеното по гр. д. № 582/2008 г. по описа на съда, относно това, дали постановените с него привременни мерки касаят обезщетение за ползването само на делбените недвижими имоти или и за ползването на движимите вещи, както и какво следва да се разбира под израза „приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт“. С определение № 18 от 11.01.2018 г., съдът е постановил тълкуване на диспозитива на посоченото решение, като е постановил, че привременните мерки за месечно обезщетение в размер на 2 579,17 лева в полза на К.Г., касаят лишаване от ползването на съсобствените недвижими имоти – западен близнак от двуетажна жилищна сграда – близнак и източен близнак – семеен пансион на 4 етажа, а изразът „приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт“ следва да се тълкува като до окончателно извършване на делбата. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 471/ 14.03.2018 г. по гр.д. № 211/2018 г. на Окръжен съд - Бургас. От представеното по делото съдебно удостоверение изх. № 3507/ 16.11.2017 г. на Районен съд - Несебър е видно, че решение № 155 от 26.10.2015 г., постановено по гр.д. № 582/2008 г. по описа на съда, е вляло в сила по различно време за отделните негови чести, като по отношение на извършването на делбата върху делбените недвижими имоти (за част, от които са постановените привременни мерки), решението е влязло в сила на 21.11.2015 г.
С. У. е подал искова молба против К.Г., за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответницата сумата от 58 031.33 лв. като общо претендирано от последната месечно обезщетение от по 2579.17 лв. за ползване на недвижими имоти, считано от 22.11.2015 до 07.10.2017г., по изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие ОС-Бургас, за което е било образувано гр. д. № 1214/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас. На 14.08.2018 г., в производството по посеченото дело, Окръжен съд - Бургас е издал обезпечителна заповед, с която е допуснал обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие ОС-Бургас, по отношение на търсените от К.Г. на основание изпълнителен лист издаден на 03.07.2013 г. по гр.д. № 1582/2008 г.по описа на РС – Несебър суми, до размера на 58 031,33 лева. С решение № 198/ 31.05.2019 г. по гр. д. № 1214/2018 г. на ОС-Бургас, съдът е приел за установено, че ищецът С.Ж.У. не дължи на ответницата К.Н.Г. вземания по изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, а именно: сумата от 58 031.33 лв., представляваща месечно обезщетение в размер на 2579.17 лв. за периода от 22.11.2015 до 07.10.2017г.
По делото е
назначена съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че общата сума платена от ищеца по изпълнително дело №
20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов е 159 166,21 лева, към която
следва да бъде прибавена и сумата от 4 260,92 лева, събрана от ДСИ при РС-Несебър
по първоначално образуваното изпълнително производство по изпълнителен лист от
03.072016 г. или общата заплатена сума е в размер на 163 427,13 лева. От
посочената сума, по изпълнителен лист от
03.072016 г. е погасена главница в размер а 117 752,88 лева, а в полза на
взискателя по всички предявени в изпълнителните производства (при ДСИ и ЧСИ)
изпълнителни листи е приведена сумата от 150 370,75 лева. Вещото лице е
констатирало още, че дължимата по изпълнителен лист от 03.072016 г. сума за
периода от 14.01.2013 г. до 22.11.2015
г. е в общ размер на 98 741,37 лева, от които дължимата главница е в
размер на 88 379,55 лева. Дава се заключение и с кои плащания би се
погасило задължението по изпълнителен лист от 03.07.2016 г., ако се съобрази
намаляването на вземането със сумата от 58 031,33 лева, както и
допълнително със сумата от 38 198,85 лева, която ищецът счита за недължима
поради сезонно ползване на процесните имоти, за които дължи обезщетение. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че не може да отговори колко би трябвало
да се по изпълнителния лист от 03.07.2016 г. В допълнително заключение (л.128-134),
вещото лице е дало заключение в два варианта за размера на дължимите главница,
съдебни такси и разноски по изпълнителен лист от 03.07.2016 г. за летния
туристически сезон, с продължителност от три и от четири месеца за периода от
14.01.2013 г. до 07.10.2017 г. В тази връзка са направени изчисления за
надплатените от ищеца суми по посочения изпълнителен лист, както и в този
случай каква част от тях е получила ответницата.
По делото са
представени три броя договори, с които страните в настоящото производство са
отдавали под наем на туристическа агенция „Алфа Стар“ хотел с название Ж.,
находящ се в с. С. В., ул. „Ц. С.“ * за туристическите сезони (за по три месеца)
през 2005 г., 2007 г. и 2008 г.
За установяване на
обстоятелството кога са отдавани под нам процесните имоти, за които съдът е
постановил привременни мерки, по делото са разпитани свидетели и на двете
страни. Свидетелят Т. заявява, че доколкото му е известно, те са отдавани само
за лятото, тъй като това са стаи за туристи. Сочи, че не му е известно колко е
продължил летния туристически сезон при страните по делото, но той не бил
сключвал договор за повече от три месеца, като бил отдавал стаи от 1994 г. до
2008 г. Не бил виждал процесните имоти да били отдавани под наем на работници
през зимата.
Свидетелката А. сочи, че е виждала хора през зимата в процесните
имоти, които се отдавали под наем на строители. Заявява, че не е влизала в
сградите, но е виждала отвън хора и хавлии.
При така установените обстоятелства, претенциите на ищеца за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 57 429.50 лв., съставляваща разликата между претендираните от ответницата и получени от нея месечни плащания за всички месеци на периода 14.01.2013 – 22.11.2015г. и считаните от ищеца за дължими месечни плащания само за летните месеци за същия период от време, ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, се явява неоснователна. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че процесните имоти са били отдавани под наем не само в активния туристически сезон, но и през останалите месеци на строителни работници. Представените договори за наем се отнасят за различен от процесния период и не изключват възможността имотите да са отдавани под наем без договор извън активния летен сезон. Видно от решение № 15/ 14.01.2013 г., постановеното по гр. д. № 582/2008 г. по описа на районен съд Несебър, съдът е постановил привременни мерки по реда на чл. 344 ал. 2 от ГПК - обезщетение за ползването на делбените недвижими имоти от ищеца, считано от постановяване на решението до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. От мотивите на решението се установява, че при определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е взел предвид средно месечния наем за процесните имоти, както за периода на активния сезон, така и за останалите месеци. При това положение, не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че присъдените месечни плащания, за които е издаден изпълнителен лист от 03.07.2016 г., са със сезонен характер. В тази връзка, позоваването на ищеца на решение № III-137/ 29.11.2016г., постановено по в.гр.д.№ 165/2016г. на Окръжен съд - Бургас и на определение № 567/ 14.12.2018г., постановено по гр.д.№ 2436/2018г. на ВКС, е неоснователно, тъй като последните касаят различни по основание вземания на ответницата Г.. Посочените съдебни актове не касаят определените от съда привременни мерки по чл. 344 ал. 2 от ГПК, а се отнасят до претенцията на ответницата по сметки, които се предявяват на следващ етап - след допускането на делбата. В случая е претендирано обезщетение за лишаване от ползване на делбените имоти за периоди, предхождащи постановеното определение по чл. 344 ал. 2 от ГПК. От мотивите на решението е видно, че в тази връзка е назначена нова единична и тройна експертиза, които са дали отговор за общия размер на дължимото на К.Г. обезщетение за периода от 01.10.2008 - 13.01.2013 г. и нямат каквато и да е връзка с вземането на ответницата, по издадения ѝ изпълнителен лист от 03.07.2016 г. Поради изложеното, решение № III-137/ 29.11.2016г., постановено по в.гр.д.№ 165/2016г. на Окръжен съд - Бургас, не може да бъде приложено по отношение на постановените привременни мерки, нито като размер на дължимите суми, нито като период за който се дължат. Няма съмнение, че определеното от съда с решение № 15/ 14.01.2013 г., постановеното по гр. д. № 582/2008 г. по описа на Районен съд - Несебър месечно обезщетение в размер на 2 579,17 лева, не се отнася само до активния летен сезон, тъй като при определянето му съдът е взел предвид годишния наем и за останалите месеци, а не само за времето от 15.06.2012 г. до 15.09.2012 г.
От гореизложеното е видно, че не е налице фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, тъй като не се установява недобросъвестно процесуално поведение от страна на ответницата за претендираните от нея плащания за периода от 14.01.2013 г. до 22.11.2015 г., за които ѝ е издаден изпълнителен лист от 03.07.2016 г. Безспорно, ищецът дължи заплащане на ответницата на обезщетение за лишаване от ползване на делбените имоти за периода от 14.01.2013 г. до 22.11.2015 г. в размер на 2 579,17 лева месечно, което съгласно изслушаното в настоящото производство заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза е в размер на 88 379,55 лева. По изложените съображения се налага извода, че за ищеца не е настъпила твърдяната от него вреда. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По същите съображения следва да бъдат отхвърлени и предявените при условията на евентуалност искове по чл. 59 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК, тъй като не се установява претендираната от ищеца сума в размер на 57 429,50 лева да е получената от ответницата без основание, нито че същата е недължима. Доколкото твърденията в исковата молба почиват на едни и същи факти, не се налага излогането на различни мотиви.
С оглед отхвърлянето на иска за главницата, неоснователни са и исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на дължима законна, считано от завеждане на исковата молба.
Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, С.Ж.У. следва да заплати в полза на К.Н.Г. направените по делото разноски в размер на 1 900 лв., от които 1800 лева за адвокатски хонорар и 100 лева за заплатен депозит за вещо лице. С приложения списък по чл. 80 от ГПК, други разноски от ответната страна не се претендират.
Мотивиран от горното и на основание в чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл. 124 ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Ж.У. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Атанас Тасков, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет.1 искове против К. Н. Г. с ЕГН ****, с адрес: гр. Н., обл.Б., ул. „Е.“ № *, вх.*, ап.*, със съдебен адрес за призоваване: гр.Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 91, ет.1, с пълномощник адв. Марио Златарев от АК-Бургас , да бъде осъдена да му заплати на основание чл.3 от ГПК и чл.45 от ЗЗД сумата от 57 429.50 (петдесет и седем хиляди четиристотин двадесет и девет лв. петдесет ст.), съставляваща разликата между претендираните от ответницата и получени от нея месечни плащания за всички месеци на периода 14.01.2013 – 22.11.2015г. и считаните от ищеца за дължими месечни плащания само за летните месеци за същия период от време, ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Ж.У. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Атанас Тасков, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет.1 искове против К. Н. Г. с ЕГН ****, с адрес: гр. Н., обл.Б., ул. „Е.“ № *, вх.*, ап.*, със съдебен адрес за призоваване: гр.Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 91, ет.1, с пълномощник адв. Марио Златарев от АК-Бургас, да бъде осъдена да му заплати на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 57 429.50 (петдесет и седем хиляди четиристотин двадесет и девет лв. петдесет ст.), съставляваща разликата между претендираните от ответницата и получени от нея месечни плащания за всички месеци на периода 14.01.2013 – 22.11.2015г. и считаните от ищеца за дължими месечни плащания само за летните месеци за същия период от време, ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Ж.У. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. Атанас Тасков, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Сливница“ № 31, ет.1 искове против
К. Н. Г. с ЕГН ****, с
адрес: гр. Н., обл.Б., ул. „Е.“ № *, вх.*, ап.*, със
съдебен адрес за призоваване: гр.Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 91, ет.1,
с пълномощник адв. Марио Златарев от АК-Бургас, на основание чл.124 от ГПК да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответницата сумата от
57 429.50 (петдесет и седем хиляди
четиристотин двадесет и девет лв. петдесет ст.), съставляваща разликата
между претендираните от ответницата и получени от нея месечни плащания за
всички месеци на периода 14.01.2013 – 22.11.2015г. и считаните от ищеца за
дължими месечни плащания само за летните месеци за същия период от време.
ОСЪЖДА С.Ж.У. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Атанас Тасков, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет.1 искове против К. Н. Г. с ЕГН ****, с адрес: гр. Н., обл.Б., ул. „Е.“ № *, вх.*, ап.*, със съдебен адрес за призоваване: гр.Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 91, ет.1, с пълномощник адв. Марио Златарев от АК-Бургас 1 900 (хиляда и деветстотин) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: