Р Е
Ш Е Н
И Е № 89
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
открито заседание
на втори февруари
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения
Стамова
при
секретаря Л.Н.
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева гр. Д. № 490
по
описа за 2016 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид:
Г.И.М. с адрес *** дол, чрез адв. М. П. ***, к. 415 е обжалвал с въззивна жалба
решение № 338/
Релевираните доводи са в насока незадълбочен анализ на
събраните в хода на производството доказателства относно релевантни за делото
факти. Не били обсъдени и доводите на ответника относно придобиване имота по
давност, като съдът неоснователно е заличил втория допуснат свидетел на
ответника за доказване на този правопогасяващ факт. Счита, че съдът не е
обсъдил релевантни за делото доказателства, както и обективните и субективни
предели на силата на присъдено нещо на приложеното по делото съдебно решение по
иск с правно осн. чл.108 ЗС, настъпилото в хода на процеса материално
правоприемство и респ. последиците на чл.116, б.“б“ и чл.115, б. „ж“ ЗЗД вр.
чл.84 ЗС. Счита се, че доказателствения материал в неговата съвкупност сочи
обратно на приетото в мотивите на съда фактическо положение, а именно, че
ответникът притежава в съседство с процесния имот негов собствен, в който живее
със семейството си. Твърди се, че ответникът е собственик на жилищната сграда,
построена именно в процесната Ѕ ид.ч. от имота. Съдът не бил установил от
фактическа страна, че УПИ – ІХ - 29 е разделен на две части чрез ограда, което
обстоятелство било отразено от вещото лице, като именно северната част от
имота, ведно с построената сграда, са ползвани от ответника от 2000 г. до
предявяването на иска. С оглед въведеното възражение за изтекла придобивна
давност, съдът не бил изследвал налице ли е фактическия състав на разпоредбата
на чл.79 ЗС, като формираните в тази насока изводи се приемат за противоречиви
и несъответстващи на релевантните факти и материалния закон.
Първоинстанционният съд не бил установил, че решението по иска с правно
основание чл.108 ЗС и протокол за въвод във владение от 26.11.2004 г. се
отнасяли единствено за Ѕ ид. част от имота, но не и относно други обекти на
правото на собственост. Не било също така установено, че ответникът е придобил
имота по време на висящ процес по чл.108 ЗС и установил фактическа власт върху
същия, представляваща реално обособена Ѕ ид. част от процесния парцел, както и
че срещу него не били извършвани действия, имащи за последица прекъсване на
придобивната давност. Неправилно било прието, че чрез изпратената от ищеца до
ответника нотариална покана от 2012 г. било обективирано официално
противопоставяне на това владение. В тази връзка се позовава на съдебна практика, намерила отражение в
решение № 39/25.04.2016 г. по гр. д. № 3611/2015 г. на ВКС
Въззиваемата И.К.Х., чрез адв. И.А.И. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски пред
двете инстанции. Счита, че при постановяване на своя съдебен акт ДРС се е
съобразил със събраните по делото доказателства, които е обсъдил в тяхната
съвкупност, достигайки да правилни и обосновани изводи. В тази насока се
излагат обстойни съображения.
КОС след като прецени становището на страните,
събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт при
условията на чл. 269 от ГПК, приема решението на ДнРС за правилно и го
потвърждава. Съображенията за това са следните:
От събраните по делото доказателства се
установява, че за процесния УПИ IХ-29, кв. 5 по плана на с. Мало село между
праводателите на страните – техни бащи, които са братя е имало спор относно
правото на собственост върху терена на процесния имот, като предмет на
разглеждане е бил иск с правно основание чл. 108 от ЗС предявен от К. М. С. –
баща на ищцата против И. М. С. – баща на ответника за отстъпване на
собствеността и предаване на владението върху ½ ид. Ч. от този недвижим
имот. Искът е уважен с влязло в сила решение от
- 2 -
горепосочения съдебен акт на ДРС на
основание чл. 431, ал. 2 от ГПК/отм./ е отменен и нот. акт № 154, т. 3, н. Д. 1287/1985 г. на Станке
Димитровския районен съд
В посоченото съдебно решение се съдържат данни, а
и страните не спорят, че първоначално процесния недвижим имот описан по-горе е бил собственост на дядото на
страните М. С., който се е разпоредил с този имот и намиращите се в него стради
в полза на синовете си, чрез прехвърлителни сделки, като през
След влизане на решението в сила е последвало
изпълнително производство и бащата на ищцата е въведен във владение.
В хода на разглежданото дело с предмет иск по чл.
108 от ЗС са извършени разпоредителни сделки от всяка от страните в полза на
ищцата, като чрез договор за покупко-продажба родителите й са прехвърлили
правото на собственост върху процесния имот, построена в него жилищна сграда/
до карабина/ и стопанска постройка и навес, а в полза на ответника е дарена
½ ид. ч. от имота, правото на собственост върху жилищната сграда и
перде.
Разпитаните в първоинстанционното производство
свидетели сочат, че ответникът се е установил да живее в старата жилищна сграда
в процесния имот от около 2000 г. и ползва половината дворното място, както и
стопанска постройка и навес, находщ с тази половин на имота. Свидетелите сочат,
а и страните не спорят, че в дворното място има изградена ограда още докато
собственик е бил техния дядо, с която ограда дворното място е разделено на две.
И двамата свидетели заявяват, че между страните е имало спорове за имота, св.
Богданов уточнява, че ищцата баща са
имали някакви оплаквани по повод на имота насочени срещу неправомерното
ползване на този имот.
Събрани са
доказателства, че от ищцата и баща й са подавани жалби до ДРП, като преписките
са прекратявани, тъй като имотът се ползвал от ответника, а страни по
горепосоченото дело приключило с влязлов сила решение били праводателите на
страните.
За
неправомерното ползване на ½ ид. ч. от собствения недвижим имот ищцата отправила искане до
ответника чрез връчена му нотариална покана за заплащане на обезщетение.
Въпреки това ответникът продължил да ползва имота и не е заплатил
претендираното от ищцата обезщетение, както за дворното място, така и за
стопанската постройка и навеса. Върди, че е извършил множество подобрения в стопнаската
посройка и твърди, че тя е негова собственост прехвърлена му от неговия баща.
Претендира, че е придобил правото на собственост ърху ½ ид. ч. от
недвижимия имот, тъй като го владял необезпокоявано от 2000 г. Същевременно
акцентира върху това, че ползваната от него ½ ид. ч. била реално
обособена чрез изградената в дворното място ограда разделяща го на две части.
От прието
в първоинстанционното производство заключение на съдебно-оценителна експертиза
е установено, че размерът на обезщетението за ½ ид. ч. от имот и
стопанските постройки за исковия период е 2 758 лева.
С обжалваното решение искът е уважен до размер от
2 758 лева, а до пълния размер от 7 200 лева искът е
отхвърлен.Решението е обжалвано от ответника в частта, в която искът е уважен.
В частта, в която искът е отхвърлен решението като необжалвано е влязло в сила.
Въззивната
жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 29 от ГПК,
а разгледана по същество се явява неоснователна.
Предмет
на разглеждане в първоинстанционното производство е бил иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД, като ищцата претендира от ответника заплащане на обезщетение за
това, че през исковия период е била лишена от възможността да ползва частот
собствения си имот, която ½ ид. ч. е ползвана неправомерно от ответника.
По делото е
безспорно установено, че ответникът не притежава право на собственост върху
процесния недвижим имот и върху стопанската постройка. Тъй като неговият баща и
праводател не е бил собственик на ½ ид. ч. от имота, то не е могъл да се
разпореди с права, които не притежава и в полза на сина си – ответника по
делото. Право на собственост върху ½ ид. ч. от имота не е притежавал
бащата на ответника, тъй като и неговият праводател – дядо на страните не е
мотъл да се разпореди с разпоредителната сделка през 1985 г., доколкото преди
това, както бе посочено правото на собственост върху целия имот е прехвърлено в
полза на бащата на ищцата още през 1983 г.Именно за това е уважен и искът с
правно основание чл. 108 от ЗС, а принудително изпълнение е проведено срещу
бащата на ответника.
Възраженията на ответника, че с влязлото в сила решение билразрешен спор между праводателите на страните и касае само тях са неоснователни и очевидно несъобразени с разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ГПК /отм./, съгласно която постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот /чл. 114 ЗС / и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение /чл. 78 ЗС/, когато се касае за движими вещи.
Изводът, който следва е, че влязлото в сила решение, с което е уважен ревандикационния иск срещу праводателя на ответника има действие и спрямо него, тй като същият има качеството на приобретател, предвид това, че както бе посочено в хода на делото с предмет на иск по чл. 108 от ЗС е извършено разпореждане.
Освен това неоснователно е и възражението му за изтекла в негова полза придобивна давност върху процесните недвижими вещи.По делото липсват доказателства установяващи по несъмнен начин, че от страна на ответника е установеноа фактическа власт и е упражнявано владение с визираните от закона характеристики, годно да направи ответника собственик на ½ ид. ч. от процесния имот и стопанските постройки на оригинерно основание. Упражняваната от него фактическа власт е била оспорвана, владението ме не е било необезпокоявано. Споровете за дворното място са съществували и между страните и тези обстоятелства са достояние и на разпитаните по делото свидетели.
Правилни са доводите изложени във въззивната жалба, относно отправената нотариална покана, която няма за последица прекъсване на давността, както неправилно е приел и първоинстанционния съд. това обаче не обуславя порочност на решението, водеща до отмяната му. А и не е ясно, защо се засяга този въпрос и във въззивната жалба, след като твърдението на ответника е, че е установил фактическата си власт с намерение за своене на ползваната от него половина от дворното място още през 2000 г., т.е. според твърдението му придобивната давност е следвало да е изтекла и имотът да е придобит на оригинерно основание още преди отправяне на нотариалната покана.
- 3 -
Многократно от ответника е заявявано, а това е посочено и във въззивната жалба, че дворното място било разделено реално на две части и от владял тази част, в която е построена притежаваната от него жилищна сграда стопанска постройка описана като перде в нотариалния акт. Следва обаче да се има предвид, че не могат да се придобиват отделни, реално обособени части от УПИ.
Предвид изложеното и доколкото не се установи ответникът да притежава права върху процесните вещ, то и ползването им от негова страна е неправомерно, респективно
лишил е ищцата от възможността да ги ползва, поради което и дължи обезщетение в присъдения размер, който е определен въз основа на заключение на в. л.
Решението на Дупнишкия районен съд , с което искът е уважен до горепосочения размер е правилно и следва да бъде потвръдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат разноски по водене на делото за въззивното поризводство. Въззиваемата не е сторила разноски пред тази инстанция и такива не й се следват.
Водим от горното, Окръжен съд- Кюстендил
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 338/
В останалата част решението като
необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: