№ 20
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100601916 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по повод постъпил въззивен протест от прокурор от СРП,
допълнение към него, както и във връзка с въззивна жалба от защитника на
подсъдимия – адв. Г. срещу присъда на СРС, НО, 108-ми с-в по НОХД
1804/20г. от 11.02.2021г., с която подс. В. Г. Г. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.325, ал.2 вр. Ал.1 от НК, като при
условията на чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3
години. Със същата присъда на основание чл.304 от НПК подсъдимият е
оправдан по обвинението в частта относно квалифициращия признак
„изключителен цинизъм“, както и да е заплашвал с нож св. Ц.. На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски.
В протеста се твърди, че неправилно подсъдимият е бил оправдан по
обвинението деянието да е било извършено при „изключителен цинизъм“,
поради което се предлага въззивният съд да постанови нова, осъдителна
присъда. Предага се наложеното на подсъдимия наказание да бъде увеличено.
В допълнението към протеста се твърди, че инкриминираните действия на
подсъдимия са нагли, безсрамни и грубо нарушаващи нравствените
принципи и чувства на гражданите, моралните норми и общоприетите
1
правила за приличие. Подчертва се наличието на нецензурни думи, както и
фактът, че отправянето им към длъжностни лица е било осъществено
публично, като са били придружени от закана за използване на хладно
оръжие. В тази връзка се извеждат и аргументи за нисък размер на
наказанието, който според протеста не съответства на действителната
обществена опасност на деянието и дееца.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за цялостна отмяна на
първоинстанционната присъда. Изложено е искане за отмяна поради
допуснати съществени процесуални нарушения или алтернативно – отмяната
й, свързано с цялостно оправдаване на подсъдимия, както и доводи за
изменението й в частта, в която подсъдимият е осъден за по-тежко
наказуемия състав на чл.325 от НК. Навеждат се доводи за непълнота в
диспозитива на обвинителния акт при описанието на инкриминираните
закани с нож, както и относно липсата на конкретика относно самоличността
на клиентите, с които се твърди, че подсъдимият е влязъл в спор. Като
съществено отстранимо нарушение, свързано с изготвянето на обвинителния
кат, се посочва и липсва на анализ относно доказателствата в обвинителния
акт. Във въззивната жалба е отправена критика и към тази част от актовете на
органите на ДП (постановление на привличане н обвиняеми и обвинителен
акт), в която се извеждат квалифициращите признаци „изключителен
цинизъм и дързост“. Твърди се, че в тези актове липсва описание на факти,
въз основа на които се извежда наличието на квалифицирания състав на
престъплението хулиганство. Наведени са доводи, че подсъдимият не е могъл
да научи въз основа на какви факти му е предявено обвинение за по-тежко
наказуемия състав по чл.325, ал.2 от НК.
Искането за цялостно оправдаване на подсъдимия е изведено въз основа
на твърдението, че действията му не изразяват явно неуважение към
обществото. Изложени са доводи за липсата на доказателства, които да
свържат личността на подсъдимия с престъплението, в което е обвинен. В
тази връзка се навежда довод за значението на видео-техническата
експертиза, която не съдържа аудиозапис, както и видеоизображения, които
да разкриват закана с нож и огнестрелно оръжие. Отделно от това с изтъква
значението на наличния по делото нож, за който се твърди, че не може да
бъде свързан с подсъдимия. В жалбата се предлага, ако съдът не се съгласи с
доводите за цялостна отмяна на присъдата, да преквалифицира деянието по
основния състав на хулиганството, а именно – по чл.325, ал.1 от НК и да
приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на
25.05.2021г. въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истина
по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, но прецени, че за
изясняване на обективната истина по делото се налага събирането на нови
писмени доказателства – актуална справка за съдимост и справка от ГДИН,
както и назначаването на комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза на подсъдимия. Отделно от това, в открито съдебно заседание
2
съдебният състав е допуснал до разпит св. Д., свидетеля И.А., както и
дактилоскопна експертиза.
В открито съдебно заседание пред въззвиния съд представителят на
СГП посочва, че намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна,
определеното наказание за справедливо, с оглед на което предлага съдът
изцяло да я потвърди, като остави подадените протест и жалба без уважение.
В хода по същество защитата на подсъдимия – адв. Г. - намира
присъдата на СРС за незаконосъобразна и постановена при съществени
нарушения относно преценката и анализа на доказателствения материал по
делото, твърди се и нарушение на материалния закон. Оспорва се
възприетата от СРС правна квалификация, като излага съображения в тази
насока за липсата на действия на подсъдимия, грубо нарушаващи
обществения ред, както и проявени особена дързост и цинизъм. Иска се
изменение на присъдата, свързано с преквалифициране на деянието в такова
по чл.325, ал.1 от НК. Обръща внимание на заключението на изготвените
видео-техническа и дактилоскопна експертиза, както и наличието на личен
мотив у подсъдимия. Предлага се съдът да приложи чл.78а от НК и да
освободи подсъдимия от наказателна отговорност, алтернативно – съдът да
отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане.
В правото си на лична защита подс. Г. поддържа заявеното от адв. Г., а
в правото си на последна дума заявява, че не е виновен по предявеното
обвинение, като е реагирал нормално по повод на голяма сметка. Твърди, че
не е отправял заплахи.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Контролираният съд е положил усилия да селектира достоверните части
на гласните доказателствени средства, като в тази насока изискванията на чл.
14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени. Първоинстанционният съд е събрал
по предвидения в НПК процесуален ред достатъчен обем доказателства и
доказателствени средства, подробно и задълбочено ги е обсъдил, посочил е
кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя
доказателствена основа. Липсват претендираните от защитата пропуски при
оценка на доказателствата. Възприетите от първата инстанция фактически
отношения, значими за правилното изясняване на предмета на делото, са
правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства не са допуснати логически грешки. Въззивният съд споделя по-
голямата част от фактическата обстановка, изложена в мотивите на
първоинстанционната присъда, с изключение на извода, че подсъдимият е
изваждал нож от кобур във вътрешния си джоб.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства
3
въззивната инстанция от фактическа страна намира за установено следното:
Подсъдимият В. Г. Г., с ЕГН: **********, е роден на **** година в гр.
София, българин , български гражданин, неосъждан, висше образование,
живущ във Финландия, ПК **** гр. Торнио, ул. ****, неосъждан
(освобождаван от наказателна отговорност, но реабилитиран).
На 21.11.2019г. към 12:00 ч. подсъдимият Г. отишъл в ресторант „А.“,
находящ се в гр. София, бул. „****. Настанил се на маса на втория етаж и
поръчал храна и алкохол – една бутилка водка. По-късно към него се
присъединила св. С.. Тя си тръгнала към 15:30 ч., а подсъдимият останал в
ресторанта. Масата на подсъдимия била обслужвана преимуществено от св.
А.. Подсъдимият, след като употребил известно количество алкохол, започнал
да разговаря с другите клиенти. Свидетелката Ц. - сервитьорка в ресторанта,
го помолила да не притеснява другите клиенти. Св. Д. - сервитьор, започнал
да обслужва подсъдимия, който започнал да се държи агресивно с него.
Подсъдимият показал на св. Д. неустановен по делото нож, като открил
съдържанието на вътрешен джоб от дрехата си и отправил и жест към св. Д.,
че ще го заколи. Подсъдимият отправил и репликите: „Ако искаш мога да ти
го дам и сам да се заколиш!“. Също така му казал, че притежава огнестрелно
оръжие и по - късно ще се върне и ще застреля всички в ресторанта и
направил жест към Д.; че ще го застреля, като опрял два пръста в челото му
със знак, че ще го застреля. След това подсъдимият поискал от св. Ц. -
управител на ресторанта, да увеличи силата на музиката, но тя отказала.
Тогава подсъдимият започнал да я псува и обижда с думите: „На кой ги лапа
тая руса ****!“, „****“, отправил репликите: „Коя си ти, че няма да ми
пуснеш музика!“, „Къде си тръгнала ма!. Служителите от персонала се
опитали да го успокоят и му казвали да си седне на масата, но подсъдимият се
държал агресивно с тях и ги обиждал и заплашвал, като казвал на свидетелите
Ц., Д.: „Ще ви пребия!“, „Нищо не става от вас!“, „Какви сте вие тука
тъпанари!“, „Да не показвам какво имам в якето!“, „Ще ви коля и запаля“,
„Знаеш ли какво имам в якето“. Спрямо св. Д. започнал да прави жестове, че
ще му нанесе удар с юмрук. Св. Ц. натиснала паник бутон и на място
пристигнали свидетелите Р. и С. Г. - служители на дружеството „СОТ 161”,
осъществяващо охраната на заведението. Те помолили подсъдимият, който в
това време псувал и обиждал служителите в ресторанта, да седне на масата и
да се успокои. Подсъдимият започнал да се заяжда и с тях, като ги обиждал и
заплашвал с думите: „Мишки!“, „Сега ще отида до нас, ще си взема пистолета
и ще ви избия всичките“, „****!“, „Ще ви заколя всичките!“. Подсъдимият
започнал да спори със персонала и относно сметката, която му се сторила
висока. Охранителите го помолили да плати и да напусне ресторанта. Дошли
полицаи от 1 РУ-СДВР - свидетелите Б., А. и Г. Г. и проверили самоличността
на подсъдимия и го попитали дали има нож. Подсъдимият им казал, че има
нож. По неустановен начин св. Б. установил нож в заведението, който по-
късно в хода на разследването предал с протокол за доброволно предаване на
служител на 01 РУ-СДВР (л.17, ДП). Подсъдимият платил сметката и
4
полицаите го задържали и отвели в районното управление.
В проведеното въззивно съдебно следствие предаденият от св. Б. нож
бил обект на изследване на дактилоскопна експертиза, която не установила
дактилоскопни следи на подсъдимия.
При подс. Г. не са установени данни за психично заболяване или
някакъв психичен недостатък, обуславящ ограничаване на възможността му
да организира своята защита и самостоятелсно да защитава правата си. Към
момента на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено
алкохолно опиване – средна степен.
От заключението на дактилоскопсната експертиза се установява, че
върху предоставения за изследване нож не са проявени и открити годни за
идентифицкация дактилоскопски следи.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните в хода на делото (вкл. въззивно съдебно следствие) доказателства и
доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства:
свидетелските показания на Т. Р. (л.61-62 от СП), вкл. приобщените по реда
на чл.281, ал.4 от НПК (л.10 от ДП), на С. Г. (л.62-63 от СП), вкл.
приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.9 от ДП), на Т. Ц. (л.63-64 от
СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.11 от ДП), на А. Ц.
(л.64-65 от СП), на Д. Д. (л.77-78 от СП, както и л.111-113 от въззивното СП),
вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.12-13 от ДП), на К. Б.
(л.79 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.... от ДП),
на Р. А., приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.3 от ДП), на Г. Г.,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.4 от ДП), на Т. С. (л.79-80 от
СП), на св. И. А. (л.103-104 от въззивното СП), обясненията на подсъдимия
(л.90 от СП, както и л.45-47 и л. 125-126От въззивното СП); писмени
доказателства: справка за съдимост (л.32 от въззивното СП), протокол за
доброволно предаване (л.17 и л.27от ДП), характеристики за
подсъдимия(л.44-47 от ДП); способи за доказване: заключение от изготвена
видео-техническа експертиза (Л.55-58 от ДП), заключение от изготвена
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л.81-94 от
въззивното СП), заключние от изготвена дактилоскопска експертиза (л.121-
122 от въззивното СП), както и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Тезата на защита за нарушение на чл.14 от НПК е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК вътрешното убеждение на
решаващия съдебен състав е съзнателна увереност, основана на обективното,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Изискуемата от
закона логическа мисловна дейност, довела до формирането на свободно
вътрешно убеждение за доказаност на обвинението, е осъществена от съда, и
словно отразена в атакувания акт. При разбор на изказа на разпитаните лица,
характеризиращ се с възприятия за основни моменти от случилото се и с
логичност и последователност относно поведението на подс. Г., вкл.
изречените от него реплики, и съобразявайки безспорната им съответност с
5
останалите доказателствени източници, са изградени изводите на
първостепенния съд и Софийски градски съд за недостоверност на
обясненията на подс. Г. в по-голямата им част, както и на свидетелските
показания на С., предпоставили и отказ за кредитирането им.
За установяване на правно значимите факти контролираният съд е
използвал преимуществено гласни доказателствени средства - показанията на
свидетели пред съда, както и такива, приобщени по реда на чл. 281 от НПК от
досъдебното производство, като приобщаването на всички показания е било
реализирано посредством процесуалната техника, визирана в разпоредбата на
чл.281, ал.4 от НПК. Тук е мястото въззивният съд да отбележи, че
разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК въвежда процесуална забрана
присъдата да почива изолирано върху фактически данни от свидетелски
показания, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. В процесния случай
обаче не е налице забраната на чл.281, ал.8 от НПК, доколкото за
прочитането на всички показания, макар и формално приобщени по реда на
чл.281, ал.4 от НПК поради отсъствието на подсъдимия в съдебна зала,
защитникът му е дал своето съгласие. Въззивният съд съобрази и
становището на подсъдимия Г., дадено още в хода на разпоредителното
заседание пред районния съд, че доколкото предимно пребивава в чужбина,
не държи да се явява в съдебните заседания, като моли съдът да постанови
незадължително явяването му в съдебна зала. Забраната, визирана в
разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК цели да обезпечи правото на защита на
подсъдимия и непосредствено му участие при разпита на свидетели, за да
може той пълноценно да участва като страна в процеса. В случая, доколкото
подсъдимият сам се е отказал от лично участие във всичките съдебни
заседания от една страна, а защитникът му е обезпечавал надлежно правото
му на защита, както и като съобрази факта, че за прочитането на приобщените
показания защитникът не се е противопоставил, въззивният съд намира, че не
е налице нарушение на чл.281, ал.8 от НПК и прочетените показания могат да
бъдат поставени в основата на фактическите, а оттам – и на правните изводи
на инстанциите по фактите. В този смисъл при разглеждане на делото в
отсъствието на подсъдимия поради личния му отказ, прочитането на
показанията на свидетелите от досъдебното производство по реда на чл.281,
ал.5 от НПК е допустимо със съгласието на присъстващите в съдебното
заседание страни, като не е необходимо допълнително издирване на
подсъдимия с оглед евентуално депозиране на лично съгласие за
приобщаване на тези свидетелски показания към доказателствения материал.
(в този смисъл Решение № 90 от 14.05.2021 г. по Н. Д. № 984/2020 г., Н. К., І
Н. О. на ВКС). Контролираният съд, обезпечавайки правата на подсъдимия, е
използвал процесуалната техника на чл.281, ал.4 от НПК, но е могъл да го
направи и по реда на ал.5 поради изложените по-горе съображения.
Въззивният съд няма основание да ревизира изводите на съда,
постановил атакувания съдебен акт, че изцяло следва да се кредитират с
доверие показанията на свидетелите Ц., Ц., С. Г., Р., Б., А., Г. Г., частично - и
6
показанията на св. Д.. В съдържателен план показанията им съдържат
информация относно деня и мястото на инкриминираното деяние,
поведението на подсъдимия в различните етапи от развитието на ситуацията,
както и относно информационното съдържание на изречените от него
нецензурни думи и обидни квалификации по адрес на различни лица. Така
посочените свидетели са преки очевидци на различни етапи от предприетото
от подсъдимия поведение, като преценени в тяхната съвкупност, ведно със
заключението на изготвените експертизи и наличните писмени доказателства,
обуславят категоричния извод за авторство на деянието в лицето на подс. Г..
Тези свидетели последователно и логично възпроизвеждат факта на вербална
агресия от страна на подсъдимия, насочена към различни лица, както и факта
на показване на нож от страна на подсъдимия. За да приеме, че подс. Г. е
имал нож в якето си, който е показал явно, и въззивният съд се довери на
показанията на горепосочените свидетели, които изцяло опровергават
обясненията на подсъдимия в тази им част, както и показанията на св.С..
Възражението на защитата, че от видеотехническата експертиза не се
установяват действия на подсъдимия с нож, съдът намира за необосновано.
Намиращите се в ресторанта камери за наблюдение не обхващат целия
периметър на заведението, като видно от заключението на експертизата при
прегледа на предоставените видеозаписи има моменти, в които подсъдимият
излиза от обсега на камерите. В случая от значение е обстоятелството, че
въпреки липсата на заснемане на подсъдимия с боравене с нож, това
обстоятелство е категорично изяснено посредством наличните гласни
доказателствени средства. Защитата пренебрегва разпоредбата на чл.14, ал.2
от НПК, съгласно която в наказателния процес доказателствата и средствата
за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.
Това означава, че обстоятелствата от предмета на делото могат да бъдат
установявани чрез всички обективно съществуващи преки или косвени
доказателства. В този смисъл от съществено значение в процесния случай е
фактът, че по делото са събрани достатъчно кореспондиращи помежду си
свидетелски показания, които установяват несъмнено, че подсъдимият е имал
нож по време на инкриминираното деяние.
Тук е мястото съдът да обърне внимание на приобщения по делото нож,
който е бил обект и на назначената от въззивния съд дактилоскопска
експертиза. Изготвеният протокол за доброволно предаване, в който е
обективирано предаването на нож от страна на св. Б. на разследващите
органи, въззивният съд изключи от доказателствена съвкупност по делото
поради следните съображения. Вярно е, че НПК не предвижда ред за
съставяне на протокола за доброволно предаване, което предопределя
възможността същият да бъде ценен като писмено доказателство. От
значение обаче е обстоятелството, че протоколът за доброволно предаване в
същината си представлява опис, който се приравнява на "разписка",
удостоверяваща факта на предаването на дадена вещ от владението на някого
на разследващите органи, без вещта да бъде принудително иззета. В случая
7
наличния по делото нож, макар и формално да е приобщен към
доказателствената маса посредством протокол за доброволно предаване,
всъщност е принудително иззет от св. Б. – един от полицейските служители,
отзовали се на подадения сигнал от владението на подсъдимия. Органите на
реда при осъществяване на своите правомощия имат строго разписани
правила, от които се ръководят и ред, по който следва да оперират. В случая
неправилно вещественото доказателство – нож, е било приобщено към
доказателствена съвкупност по делото посредством протокол за доброволно
предаване, при съставянето на който няма данни подсъдимият да е участвал, а
не както изисква законът – посредством протокол за обиск. С оглед
констатираните съображения въззивният съд намира, че наличният по делото
нож не може да бъде пряко обвързан с личността на подсъдимия Г.. Този
извод не се променя и от заключението на назначената във въззивното
съдебно следствие дактилоскопна експертиза, която не е установила
дактилоскопни следи върху изследваното веществено доказателство - нож.
Въпреки това обстоятелство обаче за съда не съществува съмнение, че
подсъдимият Г. е разполагал с нож към инкриминирания момент, който е
носел у себе си, макар и да не доказва същият да е тъждествен на този,
приобщен към доказателствата по делото. Въпреки това и гласните
доказателства дават достатъчно основание за извод, че е установена верига
от логични и взаимно допълващи се свидетелски показания, посредством
които се установява фактът на притежание на нож от подсъдимия Г. и
демонстрирането му на св. Д..
Наличието на нож у подсъдимия и обстоятелството, че обиждал
персонала на заведението се установява и посредством показанията на
свидетелите А. и Г. Г. – полицейски служители, отзовали се на подадения
сигнал за лице, създаващо проблеми. Действително в тази им част
показанията им са производни, доколкото пресъздават не лични възприятия, а
споделени им от св. Ц. обстоятелства, но въпреки това те се намират в унисон
с показанията на преките очевидци на поведението на подсъдимия –
свидетелите Р., Ц., Ц., С. Г. и Д..
За да издири обективната истина по делото и реално стеклите се
събития и техния ход, въззивният съд разпита и св. А., за който се твърди, че
основно е обслужвал масата на подсъдимия. От показанията му се установява
разположението на ползваната от подсъдимия маса (до прозореца),
изразеното желание на подс. Г. да му бъде пускана музика, както и
последвалото пристигане на служителите на СОТ. В по-голямата си част
обаче показанията на А. са неинформативни, доколкото свидетелят излага
единствено общи твърдения и бегли спомени във връзка с обслужването на
подсъдимия и обстановката в ресторанта. Обстоятелството, че свидетелят А.
не е възприел изричането на някакви нецензурни думи от страна на
подсъдимия, не означава, че такива не са били използвани. Както самият
свидетел заявява - по това време може да е обслужвал други клиенти, да е
бил в друго помещение.
8
Действително, между така събраните гласни доказателствени средства
се наблюдават известни незначителни несъответствия, както акуратно е
посочил и районният съд, но същите са обясними с изминалия период от
време между датата на възприемане на събитията, за които свидетелите дават
показания, и тези на разпита на свидетелите пред съда, както и с
индивидуалните способности на всеки човек да възприема и пресъздава факти
и обстоятелства след известен период от време. Тези несъответствия, обаче,
по никакъв начин не разколебават убеждението на инстанциите по същество,
че събраните гласни доказателствени средства, в обсъдените по-горе части, са
в достатъчна степен ясни и точни, както и депозирани обективно и
безпристрастно. Поради това, те представляват достатъчно стабилна
доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по
фактите. На първо място това е изводът, че именно подсъдимият Г. е бил
клиент на заведението и е бил обслужван от свидетелите А. и Д. в качеството
им на сервитьори (макар и в различни периоди от време). На второ място е
налице извод, че подсъдимият е отправял различни словесни квалификации
по адрес на свидетелите Ц., Ц., Д., Р., С. Г.. На трето място е от значение
фактът, че подсъдимият е показвал неустановен по делото нож на св. Д.. От
съществено значение е неуспешният опит на служителите в заведението да
парират ескалиращото агресивно поведение на подсъдимия, както и
възникналата необходимост да се сигнализират служители на СОТ.
За да приеме, че подсъдимият Г. към момента на деянието се е намирал
в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, въззивният
съд съобрази освен заключението на изготвената СППЕ, така и поредицата
свидетелки показания. Макар и заключението да не може да посочи по
категоричен начин (поради липсата на обективни измерители за кръвна
алкохолна концентрация) дали подсъдимия е бил в състояние на алкохолно
опиване лека и средна степен, настоящият съдебен състав след съвкупен
анализ на информационното съдържание на свидетелските показания на
свидетелите Р., С. Г., А., Г. Г., Ц., Ц. и Д. прие, че се касае за случай на средна
степен на обикновено алкохолно опиване. Свидетелите са категорични, че
подсъдимият е употребил значително количество алкохол, като още в ранния
следобед, пристигайки в заведението, си е поръчал голяма бутилка водка.
Високият тон и нецензурните думи, използвани от подсъдимия, както и
обстоятелството, че свидетелите А. и Г. Г. са усетили миризмата на алкохол,
са достатъчно ясни и силни индикации, че подсъдимият се е намирал в
състояние на обикновено алкохолно опиване - средна степен. Самият
подсъдим в своите обяснения също не отрича да е консумирал алкохол.
Фактът подсъдимият да е показвал нож от вътрешния джоб и
показването с жест на подсъдимия към св. Д., че ще го заколи, както и този по
отправянето на жест отново към св. Д., че ще го застреля, като опрял два
пръста в челото му и оправени жестове, че ще му нанесе удар с юмрук, се
установява по категоричен начин от последователните показания на св. Д.,
както и косвено от тези на св. Ц.. Въззивният съд не възприе единствено
9
твърдението на св. Д. подсъдимият да е изваждал нож от дрехата си. В
показанията си пред СРС св. Д. е описал сгъваем нож. При предявяването на
вещественото доказателство – нож, което е приобщено по делото чрез
протокол за доброволно предаване от св. Б. /извит и несгъваем/, св. Д.
посочва, че всъщност ножът е бил в калъф и точно такъв т.е. не е бил сгъваем.
Противоречията в показанията на св. Д., които не дават възможно еднозначно
да се установи дали е възприел именно приобщения по делото нож в калъф,
не могат да бъдат разрешени със заключението на дактилоскопната
експертиза. Това обстоятелство, както и липсата на протокол за обиск или
протокол за доброволно предаване, който да свърже вещественото
доказателство по делото именно с подсъдимия, мотивира въззивния съд да
приеме, че спомените на св. Д. относно конкретните действия на подсъдимия
с нож, не са достатъчно ясни, в тази част показанията на този свидетел не са
достатъчно достоверен източник на доказателства. По изложените
съображения съдът прие за установено, че подсъдимият е имал нож, но
същият е неустановен и липсват доказателства да го е държал с ръка към
момента на деянието или да го е насочвал срещу друго лице.
В останалата част показанията на св. Д. са вътрешно логични и
ненадграждащи се във времето. Действително най-подробни са тези,
депозирани пред разследващия орган, но това е обяснимо с оглед запазените
пресни спомени от инкриминираното деяние. В разпитите си пред съда св. Д.
потвърждава предприетото от подс. Г., свързано с показване на нож от
вътрешен джоб на дреха и отправяне на различни заплашителни жестове към
него. Пред въззивния съд св. Д. споделя, че не е възприел нито словесните
квалификации на подсъдимия, нито неговите действия като заплашителни,
доколкото е счел, че са обусловени от поетото количество алкохол. В същия
смисъл са и показанията на св. А.. Това обстоятелство не променя характера
на поведението, възприето от подсъдимия, като обществено неприемливо и
неоправдано, но самостоятелно изключва квалифициращия признак по чл.
325, ал.2 НК, свързан с дързост.
По делото липсват категорични доказателства относно факта на влизане
в словесни спорове с различни клиенти на заведението от страна на
подсъдимия. Безспорно установено е агресивната му лексика спрямо
служителите на заведението и пристигналите по късно служители на СОТ, но
не и конфронтиране с някой от клиентите. Действително показанията на св.
Ц. съдържат информация досежно „закачане“ от страна на подсъдимия със
седнали на различни маси клиентки на заведението, като това обстоятелство с
подкрепя и от заключението на видео-техническата експертиза, съгласно
което в даден момент подсъдимият седи на съседна маса и комуникира с три
лица от женски пол, които стават и напускат заведението. Тези съображения
обаче не са достатъчни, за да обосноват обвинителната теза в частта
относно влизането на подс. Г. в словесни пререкания с клиенти на ресторанта.
Доказателствените източници, относими към изясняването на този факт,
могат да бъдат ползвани за установяването на една от възможните версии, но
10
не и като и като несъмнено установен факт.
Правилно районният съд е анализал показанията на св. Ц., въз основа на
които е заключил, че подсъдимият Г. не я е заплашвал с нож, а единствено се
е пошегувал с нея. Самата свидетелка заявява, че не се е притеснила, а е
приела поведението на подсъдимия по хващането на нож от наличните на
масата прибори по-скоро като шега, отколкото като реална заплаха.
Първоинстанционният съд не е игнорирал и показанията на св. С., като
ги е съпоставил както с обясненията на подсъдимия, така и с показанията на
останалите разпитани по делото свидетели. Коректно е посочил, че
изложените от С. обстоятелства за липса на пререкания на подсъдимия с
други лица, касаят период от време, предшестващ началото на конфликтната
ситуация, започнала след като свидетелката С. е напуснала заведението.
Субективната й увереност, че подсъдимият не е имал нож в себе си, на свой
ред не е тъждествена на обективен факт, още повече, че се опровергава по
категоричен начин от кредитираните от съда свидетелски показания, дадени
от св. Д. Информационното съдържание на показанията на С. досежно
инкриминирания период от време и участието на подсъдимия в хулиганските
действия в същината си представлява производно доказателство, доколкото
е споделено от самия подсъдим. Самата свидетелка няма непосредствени
възприятия относно демонстрираното от подсъдимия поведение след като
напуснала ресторанта, с оглед на което съдът третира тази част от
показанията като опит за доизграждане защитната теза на подсъдимия,
обективирана в неговите обяснения.
Не на последно място следва да бъдат анализирани обясненията на
подсъдимия Г. в тяхната цялост. При преценка на достоверността на
обясненията на подсъдимия, депозирани както пред районния, така и пред
настощяия съд, въззивната инстанция на свой ред също отчете
обстоятелството, че последните имат двойствена правна природа, като се
явяват едновременно устно доказателствено средство и основно средство за
реализиране правото на защита. При съблюдаване на правилата за
доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за
достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират
подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или
да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними
празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна версия. В настоящия
случай е видно, че заявеното от подсъдимия, че не е имал нож в себе си и не е
обиждал никого, категорично се опровергава от надеждни доказателствени
средства, каквито са депозираните свидетелски показания. В резултат на
извършената доказателствена проверка настоящият съдебен състав, подобно
на контролирания съд, не възприе с доверие изнесената от подсъдимия
доказателствена информация относно неучастието му в инкриминираното
деяние.
Възраженията на защитата, касаещи съдържанието на внесения
11
обвинителен акт и съответствието му със законовите изисквания, е
неоснователно. Същите възражения са били правени и пред
първоинстанционния съд, чието определение за прекратяване поради
допуснати съществени процесуални нарушения е било отменено от състав на
СГС, който аргументирано и детайлно е отхвърлил тезата на защитника за
наличие на пороци в обвинителния акт. Настоящият съдебен състав на свой
ред намира, че внесеният обвинителен акт отговаря на изискванията на
чл.246, ал.2 от НПК, че е съобразена съдебната практика, в т.ч. ТР2/2002г на
ОСНК на ВКС, като съдържа всички изискуеми реквизити. Недостатъците на
внесения обвинителен акт могат да бъдат възприети като съществено
процесуално нарушение единствено и само когато те са довели до съществена
неяснота на обвинението и е било обективно невъзможно за привлеченото
към наказателна отговорност лице да разбере естеството на повдигнатото
обвинение, което в процесния случай не е налице. По това производство за
подс. Г. в нито един момент не е била налице такава неяснота, като е налице
и описание на квалифициращите обстоятелства на престъпния състав на
хулиганството, извършени според прокуратурата с изключителен цинизъм и
дързост. Налице е съответствие между фактическото и юридическо
обвинение, тъй като са изложени фактите, имащи отношение към елементите
от състава на престъплението, включително и квалифициращите такива, и е
посочена правната квалификация на деянието. Ето защо, доводът за
допуснато нарушение при изготвянето на обвинителния акт е неоснователен
и не следва да бъде уважен. Въпросът дали именно сочените от прокуратурата
обстоятелства могат се квалифицират като дързост или изключителен
цинизъм по смисъла на чл. 325, ал.2 НК е въпрос по същество и на същия се
дължи отговор в крайния съдебен акт.
В заключение въззивният съд след осъществена цялостна проверка на
първоинстанционната присъда счита, че възприетите от контролираната
инстанция фактически констатации за авторството на деянието и начина на
извършването му не са произволни, лишени от доказателствена основа или
направени при превратно тълкуване на доказателствата. Основните факти,
предмет на доказване в процеса, са установени с процесуално допустими
средства. Свидетелите са разпитани от първоинстанционния съд при
съблюдаване на задълженията му по чл. 13 НПК. Независимо един от друг,
всички свидетели подробно са съобщили личните си възприятия за
относимите обстоятелства. Първоинстанционният съд е мотивирал ясно и
достатъчно аргументирано на кои доказателствени средства дава вяра и
защо. Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е
суверенно, но не и безконтролно. Напротив - като резултат от логическа
дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно
изследване на всички обстоятелства по делото, то подлежи на контрол, вкл.
достигнатите правни изводи. При проверка на обжалваната и протестирана
присъда настоящата съдебна инстанция констатира, че въз основа на
12
правилно установени факти по делото, районният съд е достигнал до
незаконосъобразни изводи от правна страна само и единствено доколкото е
приел за установено, че е осъществен квалифициращият признак „дързост“ по
смисъла на чл.325, ал.2 НК.
Нормата на чл.325, ал.2 от НК представлява специален и по-тежко
квалифициран състав от този по ал. 1 на същия текст. За да се изследва
налице ли е съставомерно деяние по чл.325, ал.2 от НК, следва най-напред да
се изясни съдържа ли то всички признаци от обективна и субективна страна
на основния състав по ал.1 и в допълнение налице ли е квалифициращия
признак, съдържащ се в разпоредбата на чл.325, ал.2 от НК, а именно
изключителна дързост и цинизъм.
В хода на наказателното производство несъмнено е установено, че
докато се е намирал в заведение „А.“ подс. Г. е имал поведение, свързано с
отправяне на обидни и провокативни изрази по отношение както към
персонала на заведението, така и към пристигналите впоследствие
служители на СОТ. Това активно, целенасочено и обективирано с конкретни
действия и използвани думи поведение на привлеченото към отговорност
лице, установено несъмнено от показанията на разпитаните свидетели, има
непристоен характер и се вписва в признаците на углавното хулиганство.
Действията на подсъдимия са неприлични и безсрамни, очевидно
противоречащи на установения в обществото морал и порядък, а
предприетото от подсъдимия действие по отправяне на реплики, отправяне на
заплашителни жестове, изразява явно неуважение към обществото и
скандализира със своята непремереност.
Действията са предприети на публично място, в присъствието на
множество лица – клиенти и персонал на заведението, както и служители на
СОТ. Нарушението на обществения ред е грубо, тъй като подсъдимият Г. е
изразил явна и брутална демонстрация против установения ред и
общоприетите норми за поведение в обществото, като се е отнесъл към тях с
явно пренебрежение.
Буйстването на подсъдимия се явява несъвместимо с нормалните
разбирания за поведение в заведение и на обществени места, дори да е било
провокирано от неправилно изчислена сметка. Личната агресия, насочена към
персонала на заведението, а после и към пристигналите служители на СОТ, е
недопустима и се явява явно и безцеремонно погазване на общо утвърдени
стандарти за поведение. Редицата обидни думи и физически съприкосновения
на подсъдимия, дори след пристигането на правоохранителните органи,
говори за една демонстрация от страна на Г., че не се притеснява от
насъбралото се множество да изрази своята агресия. Необходимо е да се
отбележи, че дори и основната цел на подсъдимия да не е била непременно да
демонстрира пренебрежително отношение към обществения ред, а да е имал
намерение да се противопостави на изчислената му сметка, то това той е
сторил по описания противоправен и твърде укорим начин, надминаващ
13
разбиранията на обществото за комуникация между непознати и отреагиране
на проблемна ситуация в заведение.
Не се констатира от доказателствата обаче деянието да се отличава с
изключителен цинизъм или дързост. С оглед на задължителните указания,
дадени в Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС, съдът не е изложил
факти, различни от тези, които изпълват основния състав на престъплението
по чл. 325, ал. 1 от НК, и които да сочат на тези квалифициращи
обстоятелства. Грубото нахалство и тежкото оскърбление, посочени в раздел
ІІ, точка 2 на посоченото ППВС, като критерии за наличие на
квалифициращия белег на престъплението, трябва да се извличат от
характеристиката на самите действия на дееца, а не от обекта, към който са
насочени те. В настоящия казус такива не се констатират. Ето защо, като е
квалифицирал деянието като престъпление по чл.325, ал.2 от НК, извършено с
дързост, предходната инстанция е приложила неправилно материалния закон.
Безспорно деянието на подсъдимия засяга интересите на личността на
няколко лица, но не в такава груба форма, че да бъде осъществен състава на
чл.325, ал.2 от НК.
Несъмнено в хода на съдебното следствие се установи, че поведението
на подсъдимия не е провокирано от персонала на заведението или от някои от
присъствалите клиенти, или по-късно пристигнали служители на
правоохранителната фирма. Поведенческата реакция на подсъдимия, дори
обусловена от поетото количество алкохол и несъгласие с изчислената
сметка, следва да бъде определена като несъответна на ситуацията и
извършена по хулигански мотив. Изхождайки от установените по делото
факти, въззивният съд прие, че квалифицираното хулиганство по алинея 2 на
чл. 325 от НК не е осъществено. С описаното по - горе непристойно
поведение подсъдимият не е демонстрирал грубо нахалство, тежко
оскърбление и упоритост. Непристойната проява е предприета след поето
количество алкохол и спор за музиката и начислената сметка, които
обстоятелства провокирали непремерената му реакция. От друга страна,
макар и с белег на непристойност, поведението му не е била свързано с
физическо съприкосновение, с пряка употреба на хладно или огнестрелно
оръжие и не е довела до допълнителна суматоха - хипотези, в които
практиката на ВС последователно приема, че е налице квалифицирано
хулиганство по алинея 2 на чл. 325 от НК. Макар и да е показвал нож, то не се
установява подсъдимият да го е насочвал към когото и да било, липсват
доказателства и да го изваждал от дрехата си. Ето защо, въззивният съд прие,
че естеството на проявеното поведение на подсъдимия Г. сочи на неуважение
към обществото по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК, но не и на действия, които
съставляват изключителна дързост или цинизъм. Правилно районният съд е
оправдал подсъдимия в това осъщественото от него деяние да се отличава с
изключителен цинизъм.
С оглед така изложените съображения твърдението, че е налице личен
мотив не почива на събрания по делото доказателствен материал, поради
14
което и се явява абсолютно неоснователно като аргумент, на база на който
съдът да приеме, че не е налице осъществен състав на хулиганство по смисъла
на чл. 325, ал. 1 от НК. Следва само да се отбележи, че съгласно трайната
съдебна практика наличието на лични отношения не изключва изцяло
хулиганските действия, а сочи на извършени такива но при условията на
косвен умисъл. В конкретния случай тази хипотеза изобщо не следва да бъде
обсъждана, тъй като няма никакви дори данни по делото за наличието на
каквито и да е било лични отношения между подсъдимия и някой от
присъствалите в заведението лица. Несъгласието с начислената сметка на
свой ред също не е основание да се приеме, че е налице личен мотив за
вербалата агресия от страна на подсъдимия.
Извършената от въззивния съд преквалификация на деянието по
отношение на подс. Г. налага изменение на присъдата, както в частта относно
материалния закон, така и в наказателно санкционната й част. 3а
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, което въззивният съд намира за
доказателствено обезпечено, се предвижда наказание лишаване от свобода
лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание. В случая са налице предпоставките на чл.78а от НК и
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. В
настоящия случай от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Подсъдимият е
реабилитиран и съдът е императивно задължен да приложи правния институт
на освобождаване на дееца от наказателна отговорност.
При индивидуализацията на наказанието въззивният съд през призмата
на смекчаващи отговорността обстоятелства третира трудовата ангажираност
на подсъдимия, както и състоянието на просто алкохолно опиване – средна
степен. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени фактът,
че поведението на подсъдимия е било насочено към различни субекти, като се
е проявило не само вербално, но и чрез действия (заканителни жестове).
Касае се за няколко отделни действия, които се наслагват и очертават едно
цялостно и изключително непристойно поведение, което подсъдимият Г. е
имал не само към служителките на заведението, но и към служителите на
СОТ, които са се опитали да преустановят това негово поведение и да
мотивират същия да се въздържа от по – нататъшни агресивни прояви.
Показването на нож и предприетите от подсъдимия заплашителни жестове на
свой ред съдът прецени като отегчаващи отговорността обстоятелства. С
инкриминираните непристойни прояви, изразили се в отправяне на обидни
думи и заплашителни жестове към множество лице, включително и към
служители на СОТ, подс. Г. създал тревожна обстановка и смут сред
посетителите на заведението.
С оглед така констатираните факти и обстоятелства съдът намира, че
справедливо и годно да изпълни целите на наказанието се явява
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.
15
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 334, т. 3 от
НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, 8-ми въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 11.02.2021г. по н.о.х.д. № 1804/2020 г. на СРС,
НО, 108-ми състав, както следва: като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, в
което подс. В. Г. Г. /със снета по делото самоличност/ е признат за виновен от
такова по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК в такова по чл. 325, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание ГЛОБА в размер
на 2 000 лв. (ДВЕ ХИЛЯДИ лева); като го ОПРАВДАВА по обвинението да е
влизал в словесни спорове с клиенти в заведението, както и по обвинението
да е извадил нож от кобур от вътрешния джоб на якето си.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Г. Г. /със снета по делото самоличност на
основание чл.189, ал.3 НПК да заплати по сметка на СГС деловодните
разноски, направени при разглеждане на делото в производството пред
въззивния съд, а именно – сумата от 730, 15 лева, а на основание чл. 190, ал.2
НПК – да заплати сумата от пет лева за служебното издаване на 1 бр.
изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16