Определение по дело №102/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по повод постъпила жалба от адв.Р., защитник на Н. К. П., подсъдим по нохд №1929/2012г. по описа на РС Б., против присъда №496/21.01.2013г, постановена по същото дело.

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост на присъдата и за допускане на съществени процесуални нарушения при постановяването й. Сочи се, че с правото на защита е нарушено поради нарушаване на разпоредбата на чл.246, ал.2, изр.4 от НПК. Посочени са подробни доводи защо според защитника експертизата по делото относно размера на вредите е неясна. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание адв.Р. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, като ги допълва в насока, че обвинителният акт е неясен относно размера на причинените с деянието вреди, който въпрос е от съществено значение както за правната квалификация, така и за наказанието.

В съдебно заседание към жалбата на адв.Р. по реда на чл.320, ал.5 от НПК са се присъединили и защитниците на подсъдимите М. и Г.. Служебният защитник на подсъдимия М. адв.Д. иска изменение на присъдата поради явна несправедливост на наказанието. Адв.А., служебен защитник на подсъдимия Г., изтъква съображения за незаконосъобразност на присъдата с оглед оценителната експертиза, на която според нея съдът не е следвало да е позовава относно стойността на предмета на престъплението. Според нея наложеното наказание на Г. е явно несправедливо, тъй като е налице завишаване на размера му, поради което пледира за намаляване на наказанието, както и за намаляване на размера на уважения граждански иск, като се съобрази стойността на върнатото имущество.

В съдебно заседание представителят на ОП Б. изразява становище за неоснователност на жалбите, като твърди, че присъдата е правилна и законосъобразна. Според прокурора не се установява наличието на съществени нарушения на процесуалните правила. Доводите на защитниците относно експертизата не се подкрепят от изложното в нея, според самото заключение то е именно относно остатъчната стойност на предмета на престъплението, като годността е определена на 50%. Наложените наказания са справедливи. Поради това се иска потвърждаване на проверяваната присъда.

Подсъдимите поддържат становището на защитниците си.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди наведените в писмената жалба и в съдебно заседание доводи, становището на ОП Б. и на защитниците, в пределите на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания акт, намира жалбата за допустима и основателна, а атакуваната присъда – за незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при постановяването й.

При преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира за установено следното:

С първоинстанционната присъда подсъдимите Н. К. П., В. И. М. и М. Г. Г. са признати за виновни в това, че от неустановена дата в началото на месец април до 12.04.2010г. в м.О., в землището на с.Г., в съучастие като съизвършители, чрез използване на МПС и техническо средство отнели 294 м. кабел тип МКБ4х4х1.2 на стойност 2423.74 лева от владението на Илия Христов Вангелов - организатор експлоатация Отдел Б. към ИА”ЕСМИС” София, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят, като извършеното деяние е при условията на повторност за П. и М. и при условията на опасен рецидив за Г.. На М. и П. са наложени наказания “Лишаване от свобода” за срок от по шест месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, а на Г. е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален строг режим на изтърпяване. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на ИА”ЕСМИС” София сумата от 2423.74 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата.

В производството пред първостепенния съд защитниците на подсъдимите са изразили становище, че желаят същото да приключи по реда на глава 27 на НПК, в с.з. на 21.01.2013г. защитникът на подсъдимия М. адв.Д. е заявил, че неговият подзащитен ще признае фактите по обвинението и изразява съгласие да се прочетат показанията на свидетелите и вещото лице, без личния им разпит. Защитникът на подсъдимия Г. адв.А. е заявила, че желае на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК да се проведе съкратено съдебно следствие, а по отношение на доказателствата е изразила становище от името на подзащитния й, че на основание чл.371, т.1 от НПК събраните по ДП доказателства следва да се ползват пряко.Адв. Р., защитник на подсъдимия П., е заявил, че той също се признава за виновен и иска да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 и т.2 от НПК. Прокурорът също е изразил становище, че липсват пречки да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 от НПК, без уточнение по кой от двата процесуални способа да се проведе същото. След изслушване на становищата на страните съдът е постановил определение, в мотивите на което е посочено, че подсъдимите са заявили, че признават обстоятелствата по обвинението, нямат искане за събиране на доказателства, има изразено съгласие за прочитане на доказателствата по ДП и тъй като анализът на същите води до извод, че при събиране на доказателствата не са допуснати съществени процесуални нарушения и самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от доказателствата, на основание чл.372, ал.3 и 4 от НПК е било одобрено съгласието на страните да не се провеждат разпити на свидетелите и вещото лице. Обявено е и че при постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията на подсъдимите, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След това определение е даден ход на съдебното следствие.

При така посоченото развитие на производството в съдебната му фаза настоящият състав намира, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на страните, което е неотстранимо в настоящия етап на производството. Нарушението се състои в пропуск на първоинстанционния съд да констатира, че подсъдимите не са направили лично самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, а от изявленията на защтниците им не е ясно дали същите са поискали разглеждане на делото при условията на съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.371, т.1 или по т.2 от същия текст. Преди даване ход на съкратеното съдебно следствие липсват изявления и на тримата подсъдими с характер на признания на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въпреки това съдът е постановил определение, с което е приел, че самопризнанията се подкрепят от събраните в ДП доказателства и затова при постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират доказателства. Същевременно предвид неясните изявления на защитниците, че дават съгласие да се проведе съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.371, т.1 от НПК, е постановено определение, с което е одобрено съгласието на страните да не се събират гласни доказателства, а при постановяване на присъдата да се ползва непосредствено съдържанието на протоколите и експертизата от ДП. Така на практика съдът е допуснал провеждане на съкратено съдебно следствие едновременно по реда на чл.372, ал.3 и ал.4 от НПК, което е процесуално недопустимо. Липсва и изрично признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в мотивите на определението е посочено, че подсъдимите са направили такива изявления. Освен това липсва изискуемото по чл.372, ал.1 от НПК разясняване на правата на подсъдимите по чл.371 от НПК, което е самостоятелно нарушение на процесуалните им права.

Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че районният съд е постановил присъдата си, като е допуснал съществени нарушениея на процесуалните правила, неотстраними при въззивното производство, но могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от първата инстанция, поради което на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл. 348, ал.1, т.2 от НПК проверяваният акт следва да бъде отменен. След като с определението по чл.372, ал.4 от НПК първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото, а в протокола изобщо не е отразено подсъдимите да са направили изявления в тази насока преди даване ход на съдебното следствие, е постановена незаконосъобразна присъда. Тя е незаконосъобразна и поради неизпълнение на императивните изисквания по чл.372, ал.1 от НПК на подсъдимите да се разяснят правата и последиците при провеждане на съкратено съдебно следствие, както и поради смесване на двата вида съкрането следствие с определението за допускане на провеждането на такова следстви. На практика не е ясно от постановените диспозитиви дали се провежда съкратено следствие при условията на чл.317, т.1 или т.2 от НПК, което от своя страна е самостоятелно нарушение на правата на страните в производството.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 496 от 21.01.2013г., постановена по НОХД № 1929 по описа на Районен съд гр.Б. за 2012г.

ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Б. за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: