О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15-ти въззивен състав, в
закрито заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря
……………, като разгледа докладваното от съдията Маринкова ВНЧД №4338 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от СРП срещу определение от 26.07.2019 г.
по НЧД №10865/2019 г. на СРС, НО, 17 състав, с което е отменено постановление от
14.06.2019 г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство №15232/2018 г. по описа 04 РУ- СДВР, пр. пр.№1396/2018
г., водено за престъпление по чл.134, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В протеста се твърди, че определението на СРС е неправилно и
незаконосъобразно, като прокурорът не споделя доводите на СРС, като сочи, че в
отмененото постановление на СРП е изложена фактическата обстановка, установена
от прокурора, както и събрания доказателствен материал и правните изводи, които
е приел наблюдаващия прокурор, като твърди, че в тях е изложен анализ на
доказателствата и е посочено кои следва да бъдат кредитирани и кои не. С оглед
на това моли възивния съд да отмени определението на СРС и да потвърди
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по делото.
В протеста не се правят искания за събиране на доказателства.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното
производство доказателства, намира следното:
Протестът е процесуално допустим- подаден е в срок, от правоимащ субект, пред
местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по
въззивен съдебен контрол по реда на
глава 22 от НПК. Следва да се отбележи обаче, че същият е твърде общ, като в
него липсват конкретни доводи и съображения в какво точно се изразява
неправилността на обжалваното определение на СРС и неговата
незаконосъобразност. Въпреки това обаче въззивният съд прие същия за допустим,
доколкото има ясно направено искане в него към въззивната инстанция. Освен това
според въззивния съд, логично е протеста да има този вид- т.е. да е неконкретен
и общ, доколкото и обжалваното определение страда от абсолютно същия порок- в
него първостепенният съд не е изложил каквито и да е било мотиви относно това
какво приема за установено откъм фактическа страна, споделя ли фактическата
обстановка, приета от прокурора в обжалваното постановление или не, респ.
липсват мотиви по въпроса за събрания по делото доказателствен материал-
споделя ли съда анализа на доказателствата, направен от прокурора или не.
Първостепенният съд се е задоволил да
заяви декларативно, че прокурорът е приел, че фактическата обстановка е
установена в цялост и в пълнота, както и че според него по делото е налице
доказателствена непълнота. Подобен формален подход от страна на първостепенния
съд не следва да бъде насърчаван, но въззивният съд прецени, че в случая
определението на СРС не следва да бъде отменяно единствено и само на формално
основание (макар и да са налице предпоставките за това), доколкото и след
извършена самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал
и установената на база на същия фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до същия краен извод както и първостепенния съд. Ето защо прецени, че с оглед
процесуална икономия и предвид обстоятелството, че се касае за деяние с
дългогодишна давност, подобен формалистичен подход и от страна на въззивния съд
не би бил в полза на правосъдието и на установяване на обективната истина по
делото, която с всяка изминала година, става все по- трудно установима. Предвид
това въззивния съд се занима със спора по същество. В тази връзка прецени, че
прокурорът като цяло правилно е установил фактическата обстановка по делото,
която е възприел и описал в отмененото от СРС постановление. Единственото,
което според въззивния съд на този етап е останало неизяснено в пълнота е
въпросът била ли е причинена на пострадалата някаква телесна повреда и ако да-
каква и към кой момент, както и въпросът за вменяемостта на пострадалата, а
оттук и за преценка достоверността на даваните от нея свидетелски показания
най- вече във връзка с твърденията й относно нейното физическо състояние след
извършената й процедура.
С оглед на това въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря обстойно
фактическата обстановка и в своето определение, като счита за нужно да маркира
само по- важните моменти, от значение за изясняване на обективната истина по
делото.
Видно е от материалите по делото, че на 19.12.2013 г. пострадалата Г.Ц. се
подложила на козметична процедура (операция)- инжектиране на хиалуронова
киселина в устните, в Център за естетична медицина- Спектро естетик , находящ
се в гр.София, ул.*********, стопанисван от дружество С.Г.ООД със съдружници Е.Б.,
А.Т. и С.М.. Процедурата била извършена от д-р А.Т. и от д-р С.М.. Продуктът,
който бил инжектиран на пострадалата бил Teosyal Kiss, произвеждан от швейцарската лаборатория Teoxane. Дружество С.Г.ООД било дистрибутор на продукта.
Оттам насетне са налице твърдения на пострадалата за това, че почнала да
изпитва дискомфорт, имала болки в зъбите, оток, силно парене и болки в устните.
Пострадалата решила, че има дентален проблем и посетила няколко специалиста,
които й казали, че няма такъв (по нейни твърдения), посетила невролог, хирург-
стоматолог и други специалисти, но отново по нейни твърдения никой не успял да
установи какво й има и от къде идва болката, която изпитвала, а именно и отново
по нейни твърдения в областта на цялото лице, главата и врата. Към този момент
тя не се обърнала и не потърсила специалистите, които й били извършили
козметичната операция, а предпочела да замине за чужбина- през юни 2014 г. и по- точно в Англия. Поради
това, че медицинското обслужване там било твърде скъпо, Ц. не потърсила
медицинска помощ в Англия, въпреки твърденията й, че състоянието й продължавало
да се влошава. На база това, което прочела в интернет решила, че причината за
състоянието й е направената й през месец декември 2013 г. козметична процедура.
Поради това и едва през септември 2014 г. потърсила контакт по телефона с дружество
С.Г.ООД, за да се оплаче от състоянието си, в която връзка разговаряла с д-р Б..
От дружеството й изпратили препис от документацията във връзка с извършената й
процедура, като оттам насетне започнали и конфликтите на Ц. със съдружниците от
дружеството, чрез непрекъснат тормоз от страна на пострадалата спрямо тях-
постоянно звънене по телефона от чужбина и оплакване за това, че имала възли и
некроза на тъканите на устните, както и твърдения, че умирала.
Междувременно пострадалата заминала за Испания при баща си, където посетила
различни лекари и специалисти.
През февруари 2015 г. се прибрала в България и била прегледана от д-р Б.,
като последният при прегледа не установил никакъв проблем, дори нямало и следа
от инжектираният й препарат, а той не констатирал и наличието на възли и на
некроза, която освен всичко друго била възможна да се получи само часове след
процедурата, а не 9 месеца по- късно. Всичко това било съобщено на Ц., която
останала недоволна и продължила да търси по телефона както д-р Б., така и д-р М.,
като започнала да отправя и заплахи спрямо тях, включително и по имейла, като
направила и фалшиви профили на д-р М. в няколко порно- сайта.
Междувременно и след като се свързала и с фирмата производител на
препарата, който й бил инжектиран, през юни 2015 г. Г.Ц. заминала за Германия,
където била прегледана от д-р В.Р.С.- експерт към фирмата производител по редки
нежелани ефекти от препарата. Оттам също получила отговор, че не е констатиран
при нея проблем, свързан с инжектирания й препарат Teosyal Kiss, поради което и отново останала недоволна от казаното й,
Ц. започнала кампания и атака и срещу д-р С..
След това отново заминала за Испания, където живеела, където продължила да
посещава различни специалисти, в която връзка бил изготвен през декември 2015
г. и доклад от д-р Л.Р.специалист към Център за Експертиза Talavera.
По време на престоя си в Испания, Ц. започнала да посещава и психиатър, с
оглед проблемите, които отключила, и които по нейни твърдения били свързани с
грубото отношение на специалистите от С.Г.ООД и на специалистите от Германия
(т.е. от фирмата производител на препарата, който й бил инжектиран) спрямо нея.
В тази връзка и през февруари 2016 г. бил изготвен и психологична експертиза
досежно психичното й състояние.
Атаките на Г.Ц. спрямо служители на дружеството- производител на препарата
и спрямо съдружниците на С.Г.ООД продължили със закани и обиди, поради което и
въз основа на заведен иск срещу нея от
името на д-р Собода и на д-р М., както и от името на други служители на фирмата
производител, Ц. била осъдена от Окръжен съд на Саутхемтън на 14.09.2015 г. да
не упражнява курс на поведение, като обезпокоява ищците, като срещу нея били
издадени и 2 заповеди в тази насока.
През месец юни 2018 г. Ц. подала жалба до СРП във връзка с процесния
случай, по повод на който било образувано и настоящето ДП. в рамките на същото
била изготвена СМЕ, според която на Г.Ц. не е причинена телесна повреда- при
прегледа на същата са констатирани дискретни промени- по един малък фин линеен
белег по кожата на горната устна вдясно, по лигавицата на долната устната
вляво, както и дискретно изоставане при говор на десния устен ъгъл, но тези
промени по никакъв начин не променят нормалната анатомична конфигурация на
лицето на Ц..
С оглед липсата на причинена телесна повреда, прокурорът е приел, че липсва
елемент от обективната страна на престъплението по чл.134 от НК, във връзка, с
което е водено разследването, поради което и е прекратил наказателното
производство по делото. Приел е още, че този извод следва след анализ и
съпоставка с всички налични по делото гласни и писмени доказателства, като са
ценени и свидетелските показания на пострадалата, и то съобразявайки и
заключението на КСППЕ, изготвена на пострадалата.
Видно е обаче, че след изготвяне на СМЕ на ДП, с протокол за доброволно
предаване пострадалата е предала нови медицински документи, описани в протокола
на л.223 от ДП, в която връзка и при предявяване на материалите по делото,
процесуалният представител на пострадалата е поискал изготвянето на нова СМЕ, в
рамките на която вещите лица да съобразят и новопредствените писмени
доказателства. Искане, което не е било уважено от прокурора, респ. последният
не е взел отношение по него, а директно е прекратил наказателното производство
по делото с постановлението от 14.06.2019 г.
За разлика от първостепенния съд, въззивният такъв не счита, че прокурорът
е отдал в мотивите към постановлението си прекомерно голямо значение на
конфликтните отношения между пострадалата от една страна и съдружниците в
дружество С.Г.ООД от друга, респ. между пострадалата и производителя на
продукта, който й е бил инжектиран. Вярно е отбелязано от СРС, че наличието на
конфликтни отношения не изключват възможността спрямо пострадалата Г.Ц. да е
било извършено престъпление, респ. да й е била причинена някаква телесна
повреда. Тези отношения обаче са от значение за преценка достоверността на
показанията на самата пострадала, респ. за преценка на нейното психично
състояние, във връзка с което на ДП е била изготвена и КСППЕ, на база на което
се установява, че при нея са налице известни параноидни интерпретации с
хипохондрична насоченост, които понякога достигат до налудна убеденост. Именно
и поради това вещите лица изготвили това заключение са посочили, че препоръчват
нейните показания да се преценяват след съпоставката им и с другите
доказателства, независимо, че според тях към този момент не са налице пречки Ц.
да участва пълноценно в наказателното производство. Едновременно с това
експертите са отбелязали, че имат съществено затруднение да се произнесат по
вменяемостта на пострадалата, поради липса на обективни медицински документи, краткотрайността
на амбулаторното експертно изследване и невъзможността за катамнензно
проследяване на разнородните симптоми. Посочили са, че пълноценно
диагностициране и произнасяне досежно вменяемостта на освидетелстваната може да
се направи само след стационарно освидетелстване на същата.
При това експертно заключение относно психичното състояние на пострадалата
не е случайно, че прокурорът е акцентирал и на конфликтните отношения на
пострадалата и предприетите от нея действия спрямо съдружниците на С.Г.ООД и
спрямо производителя на продукта, който й е бил инжектиран, изразяващо се в
отправяне на обиди и закани спрямо тях, тъй като те очевидно сочат на някакви
психични проблеми при пострадалата и поради това и твърденията й относно
здравословното й състояние непосредствено след извършената й козметична
процедура следва да бъдат подложени на доста обстоен и критичен анализ. Именно
и поради това и за да се преценят показанията й и за да се вземе становище по
достоверността на нейните твърдения, които първата инстанция доста безкритично
е приела като подкрепящи се от други събрани по делото гласни и писмени
доказателства, следва да бъде извършена нова СППЕ на същата, която да даде
категоричен отговор на въпросите, на които вещите лица не са могли да дадат
отговор във вече изготвената такава по делото, и най- вече тези свързани с
вменяемостта на пострадалата, а оттук и за възможността й да бъде свидетел по
делото- т.е. по въпроса за нейната свидетелка годност. Това следва да стане,
ако се налага дори и чрез стационарно изследване на същата, след като тя именно
държи да продължи разследването и да се установи дали действително й е била
причинена някаква телесна повреда в резултат на извършената й козметична
процедура през далечната 2013 г., която да е в причинно следствена връзка с
нея. Едва след като се получи категоричен отговор на въпроса за свидетелската
годност и вменяемост на пострадалата, ще може и да се прецени, доколко
твърденията й за причинени увреждания са верни и доколко са плод на нейните
хипохондрично параноидни интерпретации.
Дадените от първата инстанция указания към органите на ДП за изследване
срокът на годност на препарата, който е бил инжектиран на пострадалата, както и
за разпит на другия специалист взел участие в извършване на процедурата, по
принцип не са грешни, но биха били излишни, в случай, че се установи липса на
свидетелска годност на пострадалата и най- вече и ако не се установи на същата
да е била причинена някаква телесна повреда в резултат на извършената й козметична
процедура. Ето защо и към изпълнение на тези указания на първата инстанция
следва да се пристъпи едва след получаване на евентуален положителен отговор на
въпроса била ли е причинена на пострадалата някаква телесна повреда с характер
на средна и/или тежка такава, която да е в причинно следствена връзка с
извършената й процедура през 2013 г. Видно е от определението на СРС, че са
били дадени указания и насоки по този въпрос, които също като цяло са правилни.
Според въззивния съд обаче по- важното в случая е да се съсредоточи разследването
върху въпроса дали такова увреждане, което да е в причинно следствена връзка с
извършената процедура на Галина Ценова е било причинено към онзи момент- 2013
г., а не дали са налице данни за такова към настоящия момент. Това е така,
доколкото и ако на същата е било причинено средна телесна повреда в резултат на
тази процедура, повече от очевидно е, че към настоящия момент такава не би
следвало да е налице в противен случай не би се касаело за средна телесна
повреда. А от заключението на СМЕ не става ясно дали вещите лица са изследвали
този въпрос, тъй като те обсъждат състоянието на пострадалата към момента на
прегледа й от вещите лица, а не коментират по какъвто и да е било начин
твърденията на същата за болки в цялото лице, врата и главата, схващания, както
и наличието евентуално на възли и некрозни състояние по лицето на същата към
онзи момент- времето след извършване на процедурата и в периода 2014- 2015 г.
Не е коментирано изобщо в заключението на експертите представения от
пострадалата експертен доклад (отчет), изготвен от д-р Л.Р.от декември 2015 г.,
частното анатомо- патологично изследване, отново изготвено от д-р Лахо Ривера,
а така също и психологичната експертиза на пострадалата от февруари 2016 г. Въпросните
документи са цитирани в заключението на СМЕ, но изобщо не са коментирани от
вещите лица- дали въпросните документи дават някаква информация, дали сочат за
наличие на някакво увреждане при пострадалата към онзи момент, както и дали ако действително са били констатирани
такива проблеми при нея, каквито са отбелязани в тези документи, то дали към
настоящия момент тези проблеми могат вече да са отшумели, респ. дали има начин
да бъде установено към настоящия момент някакви остатъчни симптоми и най- общо
казано белези от същите- т.е. дали към този момент има признаци и белези, на
база на които може да се направи извод дали действително при нея са били
налични подобни проблеми към онзи момент,
както и дали има някакви изследвания, които могат да й бъдат направени, за да
се установи това. Също така няма коментар, ако се приеме за вярно отразеното в
тези документи състояние на пострадалата и направените й изследвания от д-р
Лахо Ривера, то това сочи ли на причинена на същата някаква телесна повреда към
онзи момент, ако да– каква и какъв би бил нейният характер. Изобщо няма
коментар в заключението на отразеното в тези документи за открит на база
изследвания на пострадалата в устните й биополимер „метал за татуировки“, като
и няма становище на вещите лица дали към този момент може да бъде установено
наличието на такъв, ако се извърши изследване, както и дали може да се направи
връзка между извършената й козметична процедура и евентуалното наличие на такъв
биополимер в устните на пострадалата. По този въпрос въззивният съд споделя
изразеното от първата инстанция становище, като изрично държи да подчертае, че
вещите лица следва да акцентират на здравословното състояние на пострадалата
към онзи момент- непосредствено след извършената й процедура, респ. известно
време след това, доколкото събраните по делото данни (цитираните доклади и
експертни мнения на испански лекари, респ. твърденията на самата пострадала)
сочат за евентуалното наличие на такива
здравословни проблеми на пострадалата към един предходен момент. Ако те
са били налични тогава и същите могат да бъдат свързани с извършената й
процедура, това, че същите евентуално са отшумели към настоящия момент, това не
означава, че на пострадалата не са били причинени телесни повреди изобщо.
Правилни са също така дадените указания от първата инстанция и по въпроса за
необходимостта при изготвянето на новото- допълнително заключение, вещите лица
да се запознаят и да съобразят своите отговори и с новопредставените от
пострадалата медицински документи, снимки и записи от образни изследвания, тъй
като същите не са били обект на изследване от тях при изготвянето на
първоначалното заключение на СМЕ, а съдът не разполага със специални познания,
въз основа на които да прецени, дали тези новопредставени документи и материали
са относими към процесния казус, респ. дали биха могли да дадат основание за промяна в заключението на
вещите лица. Правилно също така е посочено от първата инстанция, че вещите лица
следва да отговорят на въпроса за причиняване на пострадалата на каквато и да е
била телесна повреда с характер на средна и/или тежка такава в резултат на
извършената козметична процедура, а не единствено и само дали й е било
причинено обезобразяване на лицето, като при отговора на този въпрос, следва да
се отчете изминалия период от време и възможността такава повреда да е била
причинена, но към настоящия момент същата вече да е отшумяла.
Само и ако бъде установено, че такава повреда е била причинена на
пострадалата, и тя се намира в причинно- следствена връзка с извършената козметична
манипулация, следва да се пристъпи към изясняване и на другите въпроси, за
които първостепенният съд е дал указания
на органите на ДП, като разбира се от първостепенно значение е също така,
органите на ДП да изяснят и въпроса с вменяемостта на пострадалата, а оттук и с
нейната свидетелска годност, респ. с възможността на същата да дава достоверни
показания по делото, което налага и изготвянето и на нова КСППЕ на същата.
Едва и след изясняване на всички тези въпроси, ще може да бъде изяснена
правилно обективната истина по делото и ще може да са достигне до правилен
правен извод относно наличието или не на осъществено или не от обективна и
субективна страна престъпление от общ характер във връзка с инкриминирания
случай.
С оглед на изложеното по- горе, въззивният съд счита, че макар и
определението на СРС да страда от съществен порок- по същество липсват
мотиви на същото, то и поради това, че се явява правилно като краен резултат,
следва да бъде потвърдено изцяло и съобразно с изложеното в мотивите на въззивния
съд, най- вече и преди всичко с цел процесуална икономия.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.7 вр. ал.6 от НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен
състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 26.07.2019 г. по НЧД
№10865/2019 г. на СРС, НО, 17 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.