Определение по дело №1045/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1334
Дата: 15 май 2023 г.
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20237050701045
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1334

Варна, 15.05.2023 г.

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА частно канд № 20237050701045 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано по частна жалба на ..“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Г., обл.В., представлявано от А. В.И., чрез пълномощник - адв.В.Д., против Определение № 572/07.04.2023г. по АНД № 20233110200997 по описа на ВРС, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на дружеството против Наказателно постановление /НП/ № 03-2201254/04.01.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна и е прекратено производството по делото.

В частната жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на определението, поради неправилно възприета от въззивния съд фактическа обстановка. Касаторът твърди, че на дружеството на 02.02.2023г. са били съставени 50 бр. НП. Срещу 49 бр. от тях в законоустановения 14-дневен срок – съответно на 10 и на 13.02.2023г., от пълномощника адв.Д. са входирани в ДИТ въззивни жалби. Сочи се, че жалбата срещу НП 03-2201154/04.01.2023г., с което на осн. чл.416 ал.5 е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл.246 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване /Наредба № 7/ за лицето С. А. И., жалбата също е депозирана на 10.02.2023г. в ДИТ, с вх.№ 23014646. В последствие, поради установена грешка, се е наложило повторно входиране на жалбата срещу НП 03-2201154/04.01.2023г. на 17.02.2023г. На изложените основания, жалбоподателят счита, че следва да се зачете първата дата, на която е подадена жалбата – 10.02.2023г. и съответно да се приеме, че същата е депозирана в срока за оспорване. Моли отмяна на определението и връщане на делото на ВРС за разглеждането му по същество.

Ответникът, в писмено становище, оспорва частната жалба. Счита, че твърденията на жалбоподателя не се подкрепят от представени доказателства, доколкото жалбата срещу процесното НП е подадена на ръка в деловодството на ДИТ-Варна на 17.02.2023г., т.е. след изтичане срока за оспорването му. В този смисъл счита, че определението на ВРС като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Представя извлечение от деловодна система на ДИТ и становище от пом.инспектор, извършел проверка по случая. Моли определението да се остави в сила.

За да се произнесе по частната жалба, касационната инстанция съобрази следното: Същата е подадена от легитимирано лице, пред надлежния съд и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въззивният съд е бил сезиран с жалба на „..“ ЕООД, срещу НП № 03-2201254/04.01.2023г. на Директор на Д „ИТ“-Варна, с което на дружеството на осн. чл.416 ал.5 е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за нарушение по чл.246 ал.1 от Наредба № 7, поради това, че в качеството си на работодател не е осигурил работни обувки на лицето К. Т. С. За да постанови връщане на прекратителното определение ВРС е приел, че жалбата срещу НП е процесуално недопустима поради просрочие. Изложил е мотиви, че процесното НП е редовно връчено на дружеството, чрез упълномощено лице, на 02.02.2023г. В постановлението изрично е бил посочен, регламентираният в чл.59 ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок за оспорването му. Същият е изтекъл на 16.02.2023г. - работен ден, а жалбата е подадена на ръка, в деловодството на Д“ИТ“-Варна след изтичането му – на 17.02.2023г.

Горните изводи на ВРС, настоящата инстанция за правилни, постановени в съответствие с приложимите правни норми и със събраните по делото доказателства. Съдът е проявил процесуална активност и е изискал от страните доказателства, необходими за преценка обстоятелствата, свързани със срочното подаване на жалбата. Същите установяват безспорна между страните фактическа обстановка – връчване на 02.02.2023г. на 50 бр. НП, входирани 49 бр. жалби срещу същите на 10 и една на 13.02.2023г., връщане на една от жалбите поради дублиране и подадена допълнително такава срещу процесното НП на 17.02.2023г. Спорен между страните е въпросът дали предвид допусната грешка в жалба подадена на 10.02.2023г., следва да се приеме, че същата е касаела процесното НП, респ. последното е обжалвано в законоустановения срок.

На този въпрос следва да се даде отрицателен отговор. Всички събрани по делото доказателства сочат, че в нито един момент преди 17.02.2023г. не е подавана жалба пред ДИТ срещу НП № 03-2201254/04.01.2023г. Още пред въззивния съд жалбоподателят е уточнил, че жалбата срещу процесното НП е депозирана на 10.02.2023г. с вх. № 23014646. Жалба с посочения вх.№ е представена от ответника и от същата по никакъв начин не може да се извлече, че е подадена против процесното НП – в титулната част и в петитума се сочи НП № 03-2201258/04.01.2023г., а по същество са изложени съображения за липса на нарушение по отношение лицето С. А. И.

Дори и да се приеме, че подаването на две жалби срещу НП № 03-2201258/04.01.2023г. е в резултат на техническа грешка при изписване номера на НП, то факт е, че връщането на дублираната жалба, което е станало 3 дена преди изтичане на срока за оспорване – 13.02.2023г., е прието от пълномощника на дружеството и след това редовно оспорване в законоустановения срок не е предприето.

За пълнота следва да се посочи и това, че във всички уточнения пред въззивния съд и в частната касационна жалба, оспорващият излага съображения за НП № 03-2201154/04.01.2023г., което не е предмет на спора.

Гореизложеното води до извод за законосъобразно формирани мотиви на ВРС за просрочие на въззивната жалба против НП № 03-2201254/04.01.2023г. Това изключва съдебния контрол, респ. обуславя недопустимост на въззивната жалба. В този смисъл, настоящият касационен състав счита, че частната жалба се явява неоснователна. Определението на ВРС като постановено в съответствие със закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 572/07.04.2023г. по АНД № 20233110200997 по описа на ВРС, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на „..“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Г., обл.В., представлявано от А.В.И., против Наказателно постановление № 03-2201254/04.01.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна и е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА


ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ