РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 20.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари през
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10963 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът С.С.С., представляван от неговата майка и законен представител Я.А.С., твърди, че на 26.04.2015 г. около 16.00 часа в
гр. Сливница, Софийска област, в района на кръстовището между ул. „Цар Симеон
Велики” и ул. „Тодор Влайков”, при управление лек автомобил, марка „Рено”,
модел „Еспейс”, с рег. № ********, С.П.Ц.е нарушил правилата за движение по
пътищата, като е влязъл в кръстовище без да пропусне движещия се по ул. „Т.
Влайков“ велосипедист С.С.С. и го е блъснал. В резултат от ПТП ищецът е получил
травматично увреждане в областта на
лявото рамо – закрито счупване на лявата лопатка. Сочи, че през периода
на възстановяване (около два месеца) е изпитвал интензивни болки и страдания,
започнал е да се страхува от автомобили и при пресичане, станал е видимо
тревожен.
Излага, че с присъда на Районен съд - Сливница
по НАХД № 58/2016 г. водачът на процесното МПС е признат за виновен в
извършване на престъпление от общ характер по непредпазливост, тъй като му е
причинил средна телесна повреда.
Поддържа, че към датата на увреждането, за лекия
автомобил, причинил инцидента, е налице валидно сключена застраховка
„Гражданската отговорност“ със „Застрахователна компания Л.И.“ АД. Прави искане
за заплащането на сумата от 40 000 лева за претърпените неимуществени вреди - болки
и страдания от процесното ПТП, ведно с лихвата върху тази сума от датата на
деликта - 26.04.2015 г.
Ответникът „Застрахователна компания Л.И.“ АД
счита иска за недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от
предявяването му, доколкото липсват доказателства, че е предявил своята
претенция пред застрахователя извънсъдебно, съобразно чл. 380, ал. 1, вр. чл.
432, ал. 1 от КЗ. Оспорва исковете и по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и
причинените вреди, като твърди, че същото не е станало по вина единствено на
водача на лекия автомобил.
Релевира възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който не е избрал скорост на движение,
позволяваща му да спре при появата на препятствие на пътя, съгласно чл. 20, ал.
2 от ЗДвП. Излага, че е налице съпричиняване от страна на родителите на
детето-велосипедист, тъй като не са упражнили в достатъчна степен контрол над
него, като са го оставили да управлява без надзор велосипеда на необезопасено място,
нарушавайки и разпоредбата на чл. 8, ал. 8
от Закон за закрила на детето. Възразява и срещу претендираната лихва за
забава, тъй като преди завеждането на исковата молба не е бил канен от ищеца да
заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
При
предявен иск за обезщетение за претърпени вреди пряко срещу застрахователя, въз
основа на разпоредбата чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), ищецът следва да установи,
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав
на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от
което са произлезли вреди№ и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект
гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени
при управление на процесното МПС.
С влязло в сила Решение №54 от 25.04.2016 г.,
постановено по НАХД № 28/2016 г. по описа на РС - Сливница, е установено
следното: на 26.04.2015 г. около 16.00 часа в гр. Сливница, Софийска област, по
ул. „Цар Симеон Велики”, при кръстовището с ул. „Тодор Влайков”, при управление
на лек автомобил, марка „Рено”, модел „Еспейс”, с рег. № ********, С.П.Ц.нарушил
правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл. 5, ал.2,
т.1 от ЗДвП; чл. 20, ал.1 от ЗДвП; чл. 20, ал.2 от ЗДвП; чл.47 ЗДвП; чл. 48 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.С.С., изразяваща се в счупване на лявата лопатка,
което увреждане му е причинило трайно увреждане на движението на левия горен
крайник за срок от около 1,5 - 2 месеца, и съставляващо престъпление по чл.
343, ал. 1, б. ”б”, пр.2 във връзка с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, като е
приложен чл. 78а от НК.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК (както и приетото в т. 15 от ТР 6/2012 ОСГТК)
решението по чл.78а НК е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не се спори по делото и относно обстоятелството,
че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на
процесното ПТП е била застрахована при ответника.
От
заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза се
установява следното:
Процесното
пътнотранспортно произшествие е реализирано на „Т”- образно нерегулирано
кръстовище, като водачът на лекия автомобил „Рено Еспейс“, движещ се по път без
предимство, със скорост около 46 км/ч, след като забелязва движещия се отдясно
наляво велосипедист, предприема аварийно спиране за да го пропусне. Ударът е
предотвратим, при джижение на водача на автомобила, със скорост до 43 км/ч.
Велосипедистът се удря челно в преден десен калник и велосипедът се завърта по
посока обратна на часовниковата стрелка. След завъртането на велосипеда,
велосипедиста полита напред към автомобила и удря с глава стъклото на дясната
задна врата, което се чупи и се получава раната на главата. След счупването на
стъклото на автомобила, велосипедът пада на лява странична част, а велосипедистът
пада на терена, с което падане може да се свърже счупването на лявата лопатка.
Според
вещото лице автоексперт, причина за пътнотранспортното произшествие е късното възприемане на велосипедиста като опасност от
водача на автомобила, който се е движел с по - висока скорост, в района на Т- образното кръстовище.
В
резултат на произшествието, ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на лявата лопатка, което увреждане е
причинило трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок около 2
месеца; разкъсно - контузна рана в лява теменна област на главата, обработена
хирургически. Проведено е комплексно лечение в болнични и продължено в
домашно-амбулаторни условия. Непосредствено след инцидента ищецът е
транспортиран и хоспитализиран в Детска Травматологична Клиника - Пирогов. Под
локална анестезия и рентгенов контрол е извършено закрито наместване на
счупването на лявата лопатка и левия горен крайник поставен в мека имобилизационна
превръзка тип Дезо за 30-35 дни. Изписан с подобрение и продължение на
лечението в домашно-амбулаторни условия.
Съгласно
заключението на вещото лице-травматолог, болките и страданията причинени на
ищеца са били най-интензивни непосредствено след травмата, след манипулациите
по спешност, в първите 5-6 дни, с постепенно затихващ характер и в началото на
раздвижването след сваляне на имобилизацията, с общ възстановителен период
около 2 месеца. Според вещото лице, травмите подлежат на пълно излекуване и
възстановяване, като се има предвид възрастта на пострадалия и естеството на
уврежданията.
Следователно
претенцията за неимуществени вреди е доказана по основание, като относно размерът
на дължимото обезщетение, съдът приема следното:
При
определяне на този размер по отношение на ищцата съдът взема предвид вида и
обема на причинените травматични увреждания, възрастта на ищеца, и обстоятелството
че е възстановен. От показанията на свидетеля Я.А.С., се установява, че ищецът
е бил с ортеза около два месеца, изпитвал е силни болки, като е възстановен и
се е върнал на училище. Вземайки предвид и социално - икономическите условия на
живот в страната към момента на увреждането, съдът намира, че сумата от 18 000
лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
произшествието от ищеца, съобразявайки установеното в заключението на комплексната
експертиза, съгласно което при пресичане на автомобила на пътното
платно от навлизането в кръстовището до местоудара за 0,63 сек., при отстояние от
местоудара на 5,41 м., ударът е непредотвратим за водача на велосипеда.
Следователно
иска е основателен за сумата от 18 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на деликта - 26.04.2015
г. на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
като до пълния предявен размер от 40 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно
разноските
При този
изход на спора на процесуалния представител на ищеца – адв. Я.Д., се дължи
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, в размер на 778.50
лв., съобразно уважената част.
На ответникът
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ответника направените
за разноски за експертиза в размер на 110 лв., както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 720 лв., представляваща държавна такса, както и
разноски в размер на 90 лв. за експертиза, съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“
АД, ЕИК ********да заплати на С.С.С., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Я.А.С., представляван от адв. Я.Д. Д.от
САК, гр. София, ул. „********, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 18 000 лв.
(осемнадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, в резултат
на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 26.04.2015 г. около 16.00 часа в гр. Сливница,
Софийска област, в района на кръстовището между ул. „Цар Симеон Велики” и ул.
„Тодор Влайков, по вина С.П.Ц., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управление на автомобил,
марка „Рено”, модел „Еспейс”, с рег. № ********, към
посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 26.04.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 40
000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат Я.Д. Д.от САК, гр. София, ул.
„********, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 778.50 лв. – адвокатско възнаграждение,
дължимо от ответника съразмерно на уважената част от исковете, при предоставена
безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Я.А.С., представляван от адв. Я.Д. Д.от
САК, гр. София, ул. „********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Застрахователна компания Л.И.“
АД, ЕИК ********, сумата от 110 лв., за разноски за възнаграждение за експертиза, както и
сумата от 100 лв., за възнаграждение
на юрисконсулт, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 720 лв. - държавна такса, както и сумата от 90 лв. - разноски за възнаграждение за експертиза,
платена от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу ответника част от
иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: