Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Габрово, 24.03. 2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина Церовска, като разгледа докладваното от
съдия Кирова адм. дело № 244 по
описа за 2022 година на
Административен съд – Габрово и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по жалба на В.И.Д., с
постоянен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-001454 от 11.10.2022 г., издадена от полицейски
инспектор при ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна. Първоначално
жалбата e подадена чрез органа, издал акта, до Административен съд – Варна, по
описа на който е било образувано адм.д. №2787/ 2022 г. С определение № 3520/ 12.12.2022 г. производството
е било прекратено на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, a делото е изпратено по
подсъдност на Административен съд – Габрово /АСГ/, вх. № СДА-01-2155/15.12.2022
г.
С оспорената Заповед на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Мярката е
наложена на В.Д. за това, че като водач на описано в заповедта МПС управлява
същото след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с
техническо средство, отчело положителен резултат за Амфетамин – виновно
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за което е съставен АУАН № 784353 от 11.10.2022 г. и е издаден талон за медицинско изследване № 121879.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил
посоченото нарушение. От проведено в последствие медицинско изследване се
установило, че не е употребил забранени вещества, но въпреки това процесната заповед
била издадена и му била връчена. Към съда е отправено искане за отмяна на ЗППАМ
като незаконосъобразна и неправилна с основния мотив, че резултатите от
направената химикотоксикологична експертизата следва да имат решаващо значение
за административния орган, който не е предприел необходимите действия в кръга
на правомощията си и е връчил заповедта, като по този начин същата е произвела
своя правен резултат спрямо жалбоподателя като неин адресат.
Видно от
разписка, съдържаща се в ЗППАМ, заповедта е връчена лично на адресата на
28.11.2022 г., а жалбата против нея е подадена на 08.12.2022 г. чрез административния
орган и надлежно регистрирана в ОДМВР – Варна с вх. № 18362/ 08.12.2022 г. С
оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от АПК жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Като подадена от
надлежна страна, в законния срок и срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на АПК, съдът намира жалбата за редовна и допустима,
поради което същата подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната
основателност.
В проведено
по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се
от адв. С.Б. ***, която поддържа жалбата. По делото е представено писмено становище,
вх. № СДА-01-366/22.02.2023 г., подписано от надлежно упълномощения процесуален
представител – адвокат, в което се излагат съображения по съществото на спора и
се прави искане за отмяна на оспорения ИАА. Моли за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът
по делото – полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“
– Варна не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт в ОДМВР– Варна,
редовно упълномощен съгласно пълномощно за процесуално представителство /л.79/,
който изразява становище за законосъобразност на издадената заповед и наличие
на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Поради първоначално
отчетената положителна проба, счита, че оспореният акт е издаден в условия на
обвързана компетентност. След като се установило, че водачът не е приел
наркотични вещества, отнетото СУМПС му било върнато при потърсване. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните по делото
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт
на основание чл.
168, ал. 1 във вр. с чл. 146
от АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На
11.10.2022 г., около 00:35 ч., в гр. Варна, при осъществяване на контрол на
пътното движение *** – автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ – Варна при ОД
на МВР – Варна спрели за проверка лек автомобил марка Тойота, модел Корола, с
рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД. Автомобилът, управляван от В.И.Д.,*** в
близост до търговски център „Парадайс“ в посока центъра на града. Полицейските
инспектори направили на водача тест за употреба на алкохол чрез техническо
средство Alkotest Dreger 7510, фабр. № 0043, което отчело 0,12 ‰ концентрация
на алкохол в кръвта, съгласно протокол за извършване на проверка, рег. №
819р-28973/11.10.2022 г. /л.5 и л.28/.
С оглед
правилата, разписани в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, В.Д. бил отведен в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна,
където е извършена последваща проверка и за употреба на наркотични вещества или
техни аналози чрез техническо средство – тест касета “Dreger Drug Test 5000” с
фабричен номер ARJM-0053, проба с пореден № 400/11.10.2022 г., като уредът
отчел положителен резултат за наличие на Амфетамин (AMP) /л. 6 и л. 30/. Прието
е реализирането на състав на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, поради което мл. инспектор *** е съставил на водача Акт за
установяване на административно нарушение, серия GA, № 784353 от 11.10.2022 г.
/л.3 и л.25/, редовно връчен на същата дата, без вписани възражения от страна
на адресата. С акта са иззети Свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/ № ********* и контролен талон № 6379986.
На същата
дата – 11.10.2022 г. актосъставителят е издал на В.Д. талон за медицинско
изследване с рег. № 121879 /л.4 и л.29/ и лицето е придружено от полицейския
служител до Военномедицинска академия – МБАЛ, гр. Варна, за вземане на проба за
химичен анализ и изготвяне на съдебно-химическа експертиза за наличие на
наркотични вещества в иззетите биологични проби. В талона жалбоподателят
изрично е посочил, че не приема резултата от доказателствения анализатор.
Предвид
съдържащите се в съставения АУАН констатации и на основание чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0819-001454 от 11.10.2022 г., като за срок до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца на В.И.Д. е наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП,
състоящо се в управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Заповедта е издадена от *** – полицейски инспектор към ОД на МВР –
Варна, Сектор „Пътна полиция“ – Варна.
По делото е
установено, че по описа на Сектор ПП – Варна при ОДМВР – Варна е образувана ДП
№ 512-ПП/2022 г., по повод на което с постановление на старши разследващ
полицай е назначена съдебно-химическа експертиза /СХЕ/ със задача установяване
наличие на наркотични вещества в иззетите на 11.10.2022 г. биологични проби на В.Д..
СХЕ е изготвена от магистър химик *** – началник на специализирана Лаборатория
по химико-токсикологични изследвания към ВМА-МБАЛ, гр. Варна, рег. № Е-196/
17.11.2022 г. Съдът е изискал и приел като доказателство по делото СХЕ /л.71 и
сл./, като от експертното заключение е видно, че в предоставените за анализ
биологични проби не се открива наличие на наркотични вещества или техни
метаболити, в т.ч. категорично отрицателен резултат за наличие на Амфетамин,
което е доказано посредством имунохимичен и газ-хроматографски анализ.
Резултатът е установен на база иззети проби от кръв и урина от Д. на 11.10.2022
г., като пробите и анализите и на двата вида биологичен материал дават
отрицателни резултати.
Съдът е дал указания относно разпределението на
доказателствената тежест с определение № 1186 от 22.12.2022 г., редовно връчено
и на двете страни по делото. Въпреки изричното указание за представяне на
посочени в горецитираното определение писмени доказателства, ответникът не
представя такива относно правоспособността на водача и собствеността на
управлявания от него автомобил, но, доколкото в хода на делото те са изнесени
извън предмета на правен спор, съдебният състав не дължи изследване по тези
въпроси. Съдът е обвързан да се произнасяне по спорните по делото
обстоятелства, а именно наличието на фактическите предпоставки за издаване на
оспорената заповед за прилагане на процесната ПАМ.
В рамките на
осъществявания съдебен контрол се извършва проверка относно законосъобразността
на прилаганите принудителни административни мерки, а именно: компетентност на
органа, прилагащ ПАМ, наличие на материалноправните предпоставки за прилагане
на мерките, спазване на процесуалните правила и съответствие с целта на закона.
Относно
компетентността на органа, издал оспорената заповед, съдът взе предвид
следното:
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка, ответната страна е
представила по делото заповед № 365з-8226/ 30.12.2022 г. на директора на ОД на
МВР – Варна /л. 13 и л.34/, който в качеството си на ръководител на такава
служба, съгласно т. 1.3. от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи /л. 26/, е оправомощил посочените в нея служители да налагат
ПАМ по ЗДвП, сред които съгласно т. 1.8. са и полицейските инспектори в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР– Варна. Такава длъжност заема и издателят на
обжалваната ЗППАМ, поради което съдът намира същата за издадена от надлежно
упълномощен служител, в обхвата на предоставените му правомощия.
При преценка на материалната законосъобразност на оспорената заповед,
съдът взе предвид следното:
По смисъла
на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по ЗДвП. По своя характер тези мерки са вид
административна принуда, за прилагането на които е предвиден процесуален ред,
различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а предпоставка за издаването ѝ е извършено от водача или собственика
на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение,
което се установява с АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактическите обстоятелства за издаване на ЗППАМ, поради което актът се явява
част от административната преписка по издаване на такава заповед. Съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за
прилагане на ПАМ.
С процесната
заповед е наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, според която
разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, пренесена в конкретния случай
се прилага следната принудителна административна мярка: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца на водач, който
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
По отношение
на релевантните за случая факти съдът взе предвид и обсъди събраните в хода на
делото доказателства в тяхната съвкупност. При установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следите правни изводи, по които
намира жалбата, разгледана по същество, за основателна:
Процесната
заповед е издадена за нарушение, установено въз основа на посочения в нея АУАН
№ 784353/11.10.2022 г., като в тежест на ответника е да установи съществуването
на фактическите основания, посочени в процесния ИАА, препращащ към съставения
АУАН. Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че обективно не е
реализирана хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, тъй като в текста на
цитираната разпоредба, изр.последно, законодателят изрично е посочил, че при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 от същия закон, установените
стойности са определящи.
В хода на
административното производство по издаване на оспорения ИАА употребата на
наркотични вещества или техни аналози следва да бъде безспорно установена. В
настоящия случай, по делото са представени доказателства и е безспорно
установено, че е надлежно проведено медицинско изследване на биологични проби,
в т.ч. кръвна проба, резултатите от която категорично опровергават данните,
отчетени при предварителната проверка с техническо средство. Установените по
делото факти и обстоятелства не потвърждават заключението на административния
орган, че В.Д. е извършил нарушението, за чието преустановяване му е наложена
ПАМ. Същият не е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, респ. липсва предвидената от
закона предпоставка за прилагане на ПАМ спрямо него. Предвид изложеното и
поради оборване на съдържащите се в съставения АУАН констатации, съставляващи и
материалноправна предпоставка за прилагането на мярката по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в противоречие с
материалния закон - чл.
146, т.4 АПК.
Съдът не
споделя релевираните в съдебно заседание доводи на процесуалния представител на
ответника, че административният орган е действал в условията на обвързана
компетентност, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 35
от АПК индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая. В конкретния случай, административният орган е пристъпил
към прилагане на ПАМ, без да изчака резултатите от направеното медицинско
изследване, чийто резултати са решаващи. Нещо повече – въпреки, че водачът не е
направил писмено възражение по съставения АУАН, той се е подложил на медицинско
изследване след като изрично е вписал в протокола, че не приема показанията от
анализатора, което показва изрично изразено несъгласие и оспорване от негова
страна на отчетените с т.нар. полеви тест резултати. Видно от Протокола за проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества липсват каквито и да било външни белези за употреба на
забранени вещества – несигурно шофиране и/или походка, неспокойно поведение,
неясно или несвързано говорене, забавени реакции на зениците и други съмнителни
признаци. Действително, преценката за наличие на основания за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози (външни признаци,
поведение и реакции) е предоставена изцяло на полицейските органи и не подлежи
на съдебен контрол, но данните в протокола за поведението на водача, вкл. доброволното
му предоставяне на проби за лабораторно изследване, следва да са индикация за
административния орган при извършване на преценка относно това дали
действително са налице законовите предпоставки за прилагане на ПАМ.
Резултат от медицинско изследване е липсвал към датата на прилагане на ПАМ,
въпреки, че е бил очакван от административния орган. Но, след като по силата на
закона проверката с техническо средство не представлява безспорно
доказателство, а такова са определящите резултати от кръвната проба чрез СХЕ,
то в нарушение на закона е издаването и връчването на ЗППАМ преди да станат
ясни резултатите от проведеното лабораторно изследване за съдържание на
контролирани субстанции. Същата не е била дори отменена или оттеглена в
последствие, след като са станали резултатите от медицинското изследване. За да се приложи ПАМ по чл.
171, т. 1, б."б" ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС
следва да е безспорно установена по надлежния ред, а настоящият случай не е
такъв. Като не е изяснил
релевантните за спора факти и обстоятелства, органът е допуснал съществено нарушение на административно-производствените
правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
По изложените в настоящия съдебен акт съображения съдът приема жалбата
за основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0819-001454/ 11.10.2022 г., издадена от полицейски инспектор при ОД
на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка, е издадена от компетентен орган, в
установената форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая, както и при
неправилно приложение на материалния закон, тъй като не се налице фактическите
предпоставки по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за издаване на оспорената
заповед. По тази причина тя се явява издадена и в несъответствие с целта на
закона – чл. 146, т.5 от АПК, тъй като налагането на ПАМ има за цел да
преустанови административните нарушения, съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, а в случая не е доказано, че е извършено
административното нарушение, чието преустановяване и предотвратяване се е
целяло с налагането на тази принудителна мярка.
По
изложените съображения, оспорената в настоящото производство заповед следва
бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.
С оглед
резултата от правния спор, следва да бъде изцяло уважена като своевременно
предявена, основателна и доказана
претенцията за заплащане на направените от жалбоподателя разноски за
производството пред настоящата съдебна инстанция, чийто общ размер възлиза на
460,00 лева, съставляващи 10,00 лева платена държавна такса и 450,00 лева
заплатено в брой възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и
съдействие от 16.01.2023 г.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд
– Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилна и незаконосъобразна Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0819-001454/ 11.10.2022 г., издадена от
полицейски инспектор при ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с
която на В.И.Д. е наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за
движението по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна с административен адрес:
гр. Варна, бул. „Януш Хунияди“ № 5, да заплати на В.И.Д., с ЕГН ********** и
адрес: ***, направените от него разноски в настоящото производство на обща
стойност 460.00 /четиристотин и шестдесет/ лева, съставляващи 10,00 лева
платена държавна такса и 450,00 лева договорено и заплатено в брой
възнаграждение за адвокат.
На основание
чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата решението не подлежи на
обжалване.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ: