Р Е Ш Е Н И Е
№
1414 27.10.2020 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осми ноември две хиляди и двадесета
година, в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: И.Л.
Прокурор: Х.К.
като разгледа докладваното от съдия
М. Николова административно дело № 1869 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на РУ-Приморско
при ОДМВР гр. Бургас против Решение № 117/29.07.2020
г. постановено по а.н.д. № 157/2020 г. по описа на Районен съд - Царево, с
което е отменено наказателно постановление (НП) № 18-4635-000446
от 20.12.2018 год., издадено от Началник РУ - Приморско при ОДМВР гр. Бургас, с което на основание чл.
175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП, на Д.Х.К., ЕГН:**********, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че мотивите на съда относно
неправилната правна квалификация на деянието са неправилни и се иска отмяна на
решението и потвърждаване на издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не изпраща процесуален представител.
Ответникът – Д.Х.К. се представлява от адв. П., който
моли за потвърждаване на решението.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита
решението на първата инстанция за неправилно и незаконосъобразно.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление отговорността на Д.Х.К. е ангажирана за това, че на 27.09.2018 год., около 11.15 ч. в гр. Китен,
по ул. „Урдувиза“ с посока ул. Рибарска управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред - колесен трактор ЮМЗ.
За установеното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е
издадено и процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение
РС – Царево е приел, че при установяване на нарушението и при издаване на
атакуваното наказателното постановление, административнонаказващият орган е
допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура, тъй като редът
за движение на МПС като процесното – четириколесен трактор, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се регулира не от общата норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
а от специалната норма на чл. 140, ал. 6 от ЗДвП
/редакция приложима към датата на извършаване на деянието/, която препраща към
Наредба № 15. Посочил е, че текстът на чл. 14, т. 3 от Наредба № 15 поставя
изрично изискване към водачите на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга
самоходна техника при движение по пътищата, отворени за обществено ползване, да
разполагат със свидетелство за регистрация на съответното превозно средство,
предвид което може да бъде направен единствен извод – че движението на колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допуска по изключение и само ако съответното
превозно средство е регистрирано. Заключил е, че правна квалификация на
деянието като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
е неправилна, а правилната правна
квалификация на нарушението е по чл. 140, ал. 6 от ЗДвП
/редакция приложима към датата на извършаване на деянието/ във връзка с чл. 1,
ал. 1 от Наредба № 15.
Така
постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, а
именно, че водачът Д.Х.К. на 27.09.2018 год., около 11.15 ч., в гр. Китен,
по ул. „Урдувиза“ с посока ул. Рибарска е управлявал - колесен трактор ЮМЗ,
който не е бил регистриран по надлежния ред към датата на извършване на нарушението
и съставяне на акта. По делото са приложени доказателства – справка от
Централна база КАТ /л. 30 от приложеното ДП № 4635ЗМ-358/2018 год. по описа на
РУ-Приморско/, видно от която регистрацията на колесния трактор е била служебно
прекратена на 01.10.2006 год.
Погрешен, обаче се явява извода
на съда за неправилна правна квалификация на деянието.
Съобразно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, поради което настоящият съдебен
състав намира, че водачът е осъществил от обективна и субективна страна състава
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, въз
основа на който е ангажирана.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.6 от Закона за движение
по пътищата /в редакция приложима към датата на
извършаване на деянието/, „Колесните
трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани
съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската
техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, министъра на вътрешните работи и министъра
на регионалното развитие и благоустройството.” В чл. 1, ал. 2 от Наредба № 15 от
7.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника,
регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника е посочено, че
изключението касае придвижване до и/или от мястото на работа и то при липса на
селскостопански и/или горски пътища.
Видно от горните разпоредби и събраните по
делото доказателства, на процесната дата ответникът по касация е управлявал
колесен трактор по път, отворен за обществено ползване, който трактор е
земеделска техника - самоходна машина съгласно §1, т.2, във вр.
с т.12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника и представлява МПС, съгласно §6, т.11 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, като същият не е бил регистриран по
надлежния ред.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че като е управлявал процесния колесен трактор по път, отворен
за обществено ползване, без същия да е бил регистриран надлежно,
ответникът по касацията е нарушил изискванията на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Съобразно посочения административнонаказателен
състав водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. В
случая, настоящият съдебен състав счита, че при правилно установени факти,
административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон, като
законосъобразно е ангажирал отговорността на водача по посочените текстове на
ЗДвП. Наказанието е индивидуализирано в минималния, предвиден в закона размер.
Конкретното нарушение, според настоящия
съдебен състав не следва да се квалифицира като "маловажно" по
смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй
като не се отличава от типичните такива и не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност.
Предвид гореизложените съображения, съдът
намира касационната жалба за основателна. Наказателното постановление е
законосъобразно. Същото е издадено в съответствие с материалния закон, има
изискуемото съдържание по чл.57 от ЗАНН, спазени
са административно-производствените правила при издаването му.
Като е стигнал до изводи различни от изложените и е
обосновал краен резултат за отмяна на издаденото наказателно постановление,
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното
постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ ЗАНН, Административен съд
– гр. Бургас, ХІХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 117/29.07.2020 г. постановено по а.н.д. №
157/2020 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № 18-4635-000446 от 20.12.2018 год., издадено от
Началник РУ – Приморско при ОДМВР гр. Бургас.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 18-4635-000446 от 20.12.2018 год., издадено
от Началник РУ – Приморско.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.