Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 234 Дата 15.07.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:       Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 10 юли 2019 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 314 по описа за 2019 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

От С.А.В. и Д.И.И. – А. е обжалвано Решение № 93 от 19.02.2019 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 342/2018 г., с което предявеният срещу тях от дружеството „Е.“ ЕООД, в н. представлявано от синдика М.Г.С., установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и предявеният от синдика С. обусловен осъдителен иск по чл. 34 ЗЗД, за попълване масата на несъстоятелността с описаните в решението права на собственост, са били изцяло уважени.

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

 

         Апелативният съд, като прецени становищата на страните и данните по делото, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

Става въпрос за сделката по Нотариален акт от 02.07.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот № …, том …, рег. № …, дело … г. на нотариус № 381 С. Ч.(л. 13 и сл.), с която дружеството „Е.“ ЕООД продало на С.В.А., по време на брака му с Д.И.И. – А., следния, описан в акта имот:

„Паркомясто № 1, със застроена площ 18.15 кв. м., намиращо се на двора в поземления имот, в който е новопостроена „Жилищна сграда и ограда“, която сграда е напълно завършена и въведена в експлоатация, построена е в подробно описания в акта урегулиран поземлен имот с площ от 988 кв. м., с описаните в акта граници на това Паркомясто № 1 по индестиционния проект /архитектурна част/, „заедно със съответното на паркомястото право на строеж, заедно с принадлежащите на паркомястото 2,410 % идеални части от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, равняващи се на 23,81 кв. м. ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот“.

Няма спор, че купувачът платил за така описания продаден му имот цена в размер на сумата 1 173 лева с включен ДДС.

В самия нотариален акт е посочено, че „пазарната оценка“ на продаденото Паркомясто № 1, според лицензиран оценител, била в размер на сумата 2 299 лева, а данъчната му оценка – в размер на сумата 701.68 лева.     

         По делото е било и установено, че на 24.04.2014 г., два месеца преди процесната продажба, купувачът С.А.В. и съпругата му Д.И.И. – А. закупили от същия продавач „Е.“ ЕООД самостоятелно жилище в сградата, в чийто двор е продаденото им паркомясто и към момента на оспорената продажба те вече са били собственици на жилищния имот, описан в прил. по делото Нотариален акт от … г. № …, том …, рег. № …, дело № … г. на същия нотариус (л. 43 и сл.) 

         Според ищеца, втората по време сделка – тази за продажба на паркомястото – е нищожна, поради невъзможния си предмет, на твърдяното основание по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД.

         По делото е нямало спор, че към момента на застрояването на поземления имот все още е нямало етажна собственост. Тя възниква с отчуждаването на един от самостоятелните обекти в многоетажната сграда, при която етажи или части от етажи започват да принадлежат на повече от едно лице  (чл. 37 ЗС). От този момент дворното място, в което сградата е била построена, губи самостоятелното си предназначение и може да се ползва от собствениците на сградата, при условията на чл. 64 ЗС. А с постигането на съгласие между собственика на дворното място и първия купувач на самостоятелен обект в сградата, относно предложеното от инвеститора със ситуационния план и таблица за разпределение на обектите в сградата –  част от дворното място да се използва за паркиране, колко да бъдат местата за паркиране и къде точно да са разположени, с това бъдещото ползване на дворното място е разпределено (арг. от чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 64 ЗС ЗС), както между собственика на земята и бъдещите собственици на отделните обекти в сградата, така и между тях самите, като приетото разпределение е занапред противопоставимо на всеки следващ приобретател на самостоятелен обект в сградата. 

Няма никаква пречка разпределението на ползването да се извърши и неформално, с постигането на съгласие относно предложеното с архитектурните проекти и другите строителни книжа, с които всеки приобретател на обект би следвало да се е запознал, в този смисъл е и приетото от съдебната практика – вж. Решение № 46 от 7.03.2018 г. на ВКС, по гр. д. № 2489/2017 г., IV г. о., ГК.

Вярно е, че паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост и няма характер нито на „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, нито на „обект“ по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. Всъщност, паркоместата представляват несамостоятелна, но реално ситуирана част или от пространството на обект в сграда или от терена на урегулиран поземлен имот, в същия смисъл е и съдебната практика, вж. Решение № 189 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2014 г., I г. о., ГК.

В наястоящия случай, според нотариалния акт на ответниците са били прехвърлени и „принадлежащите на паркомястото 2.410 % идеални части от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, равняващи се на 23.81 кв. м. ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот“, която правна формулировка е без практическо значение: „Когато предмет на прехвърлителната сделка е реално необособима част от имот и насрещните престации на практика са изпълнени (цената е платена и владението е предадено), волеизявленията на страните може да се тълкуват в смисъл, че ползваното описание на предмета е погрешно и всъщност волята е да се прехвърли това, което е възможно.“ – вж. Решение № 46 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2489/ 2017 г., IV г. о., ГК.

В този точно смисъл, като извърши тълкуване на волята на страните по договора, съдът намира, че предметът на сделката е идеална част от дворното място, което е с предназначение за паркиране и ползването на което е било разпределено между етажните собственици. Като собственик на дворното място, продавачът е можел свободно да прехвърля идеални части от него, а приобретателят на тези идеални части е трябвало да се съобразява с разпределеното ползване на същото дворно място.

Затова преценката на Апелатвният съд е, че предметът на сделката не е бил невъзможен по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и тя не е нищожна на това твърдяно от ищеца основание. Трябва да се подчертае, че в случая не са налице отделни съглашения чрез отделни волеизявления, едното от които да се отнася за паркомястото, разбирано като предоставяне на вече  разпределена за ползване част от дворното място, а другото – за продажба на идеални части от поземления имот. Напротив, договорът е един и той включва съвпадащите изявления на страните по неговия предмет – продажбата на идеална част от дворно място с разпределено ползване, отговарящо на тази част.

Описването на частта от имота като „паркомясто“ е погрешно, но тълкувайки волята им съдът приема, че страните са имали предвид не прехвърляне на паркомясто като „отделен обект“, а прехвърляне на идеални части от дворното място, с посочване, коя конкретно ситуирана част от това дворно място – съобразно извършеното разпределение – има право да ползва придобилият собственост върху идеални части от него. Налице е един договор със съвпадащи насрещни волеизявления на страните по неговия предмет, който също е един – идеалните части от имота, с извършено разпределение на ползването му.

         Затова обжалваното решение е неправилно и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се отмени, а установителният иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, предявен от дружеството „Е.“ ЕООД, в н. представлявано от синдика М.Г.С., против С.В.А. и Д.И.И. – А. – като неоснователен – ще следва да се отхвърли.

 

ІІ.      Окръжният съд е уважил предявения от „Е.“ ЕООД, в н. евентуално съединен главен установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД. Затова, при настоящата отмяна на обжалваното решение по този иск, Апелативният съд следва да се произнесе (чл. 271, ал. 2 ГПК) и по евентуалния, предявен от синдика отменителен иск, на заявеното и поддържано в процеса основание по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и съответно – по обусловения иск за попълване масата на несъстоятелността (чл. 649, ал. 2 ТЗ) . 

         За да бъде сравнена стойността на „полученото“ на датата 02.07.2014 г. от длъжника „Е.“ ЕООД (цената от 1 173 лева с включен ДДС) със стойността на „даденото“ (продаденото паркомясто), по делото е била назначена оценителска експертиза, която да даде становище (оценка) за справедливата пазарна стойност на продадените права, към същата дата 02.07.2014 г. Според приетото в съдебното заседание от 19.09.2017 г. (л. 99 и сл.) без никакви въпроси от страните или от съда заключение на вещото лице инж. Ж. К. (л. 83 и сл.), към датата на сделката 02.07.2014 г. пазарната стойност на процесното Паркомясто 1 е била в размер на сумата 2 209.00 лева.

За този свой извод вещото лице е използвало два метода: а) метода на пазарните сравнения и б) приходния метод. Първият метод е използван за определяне на пазарната стойност на съотносимите (съразмерни) на процесното паркомясто идеални части от цялото дворно място, в което то е било ситуирано като реално ограничен терен, а вторият метод – при предположението, че продаденият обект би носил доходи при отдаването му под наем. 

         За да даде оценка по първия от двата използвани метода, вещото лице е записало (т. ІІІ.1.), че трябва да бъде извършен „анализ на стойността на оценявания имот, основан на сравнение с реализираните цени при неотдавнашни продажби на имоти със сходни характеристики или обявени за продажба подобни имоти“. Единствените източници на информация за вещото лице обаче, са бил сайтът за продажби imot.bg и обяви, публикувани във вестник „Б. п.“. И както се вижда от заключението, са били сравнявани три „аналога“: оферти за продажба на три цели незастроени (празни) урегулирани имоти („парцели“) – от 549 кв. м., от 440 кв. м. и от 790 кв. м. и още шест оферти за продажба – също на цели незастроени имоти, съответно с площи между 375 кв. м. 1 650 кв. м., без изобщо да е ясно, какво точно по размери и градоустройствени параметри застрояване е било предвидено за всеки един от тях, а оттук – и какъв би бил сравнимият реален интерес на бъдещите инвеститори, за да се съгласят или не с предложената им продажна цена.

         Пресметнато е колко е предлаганата от всеки от продавачите цена в евро на квадратен метър, пресметната е средна цена и тази средна офертна цена е пренесена върху съразмерните на продаденото паркомясто идеални части от вече застроеното дворно място, в което то не само е било ситуирано като ограничен терен, но е и продадено на лица, които вече са били собственици на жилищен имот, построен в същото това дворно място.

         Вижда се, че обектите за сравнение – както по характеристиките им, така и по реално достижимата и неизвестна при бъдещата им продажба стойност – нямат общо с продадения процесен обект, защото той, първо, не е годен за бъдещо застрояване цял и свободен урегулиран поземлен имот, второ, не е бил обект, предложен – дори и като идеални части – за бъдеща продажба, и трето, намира се във вече застроен с жилищна сграда поземлен имот.       

         Затова Апелативният съд не може да възприеме (чл. 202 ГПК), че оценената по метода на пазарните сравнения и предложена в заключението на вещото лице с теглови коефициент 0,5 „реална пазарна стойност“ на продаденото паркомясто е била в размер на сумата 2 068 лева, а това е довело и до неприемлив резултат и по отношение на крайната „оценка“ на това паркомясто.

         А за определянето на пазарната стойност на оценявания имот по Приходния метод, вещото лице е трябвало да има предвид съвсем реални показатели – евентуалните „доходи от отдаването на имота под наем, като се вземат под внимание разходите за поддръжка и инвестиционните разходи за подобряване състоянието на имота“. За целта заключението съдържа (т. 2.2. и т. 3.2.) две, дори различаващи се в редове 1 и 10 таблици, с различни крайни стойности от 2 222 лева и от 2 350 лева, без никаква обосновка на предложените от вещото лице параметри и без изобщо да е ясно, има ли в района на оценяваното паркомясто въобще развит пазар за сключването на договори за наем на подобни паркоместа.

         В съдебното заседание от 19.09.2017 г. (л. 99 и сл.), при приемане на заключението на оценителската експертиза, в което е била дадена „претеглена пазарна стойност“ на оценявания обект в размер на сумата 2 209 лева, на вещото лице не са поставяни никакви допълнителни или уточняващи въпроси – нито от поискалия експертизата ищец, нито от съда.

         Затова преценката на Апелативния съд е, че приетото от окръжния съд заключение с вх. № 11153/11.09.2017 г. не е било адекватно и годно доказателствено средство за установяване на фактите, относими към предявения от синдика на „Е.“ ЕООД отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и уважаването на този иск, единствено чрез данните, посочени в това заключение, би било необосновавано.

         Други доказателства в тази посока по делото няма, а в тежест на ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК) е било да установи справедливата стойност на „даденото“ на 02.07.2014 г. от продавача „Е.“ ЕООД.

         В настоящото въззивно производство не бяха направени никакви искания за събирани на нови или допълнителни доказателства, напротив, преценката на ищеца е, че евентуално предявеният отменителен иск е бил доказан.

Установяването на фактите в хипотезата по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, не е свързано със служебното прилагане на императивна материалноправна норма, нито – в настоящия процес – съдът е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

         Процесуалната последица в този случай е, че евентуалното служебно назначаване от въззивния съд на повторна оценителска експертиза, за отговор на поставените по-горе въпроси, бе недопустимо – изрично т. 3 и съответно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

         Което означава, че предявеният от синдика на „Е.“ ЕООД /н/ отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – като недоказан – подлежи на отхвърляне.

 

ІІІ.     При това положение, както предявеният от синдика на „Е.“ ЕООД /н/ осъдителен иск по чл. 34 ЗЗД, който е материално обусловен от уважаването на установителния иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, така и евентуалният осъдителен иск по 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, във вр. с чл. 649, ал. 2 ТЗ, който е материално обусловен от уважаването на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, на свой ред също не могат да бъдат уважени.

 

         На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК и при липса на обуславящите условия по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и съответно чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, в осъдителната му част решението на окръжния съд също ще следва да бъде отменено, като и двата евентуално съединени иска на синдика на „Е.“ ЕООД /н/, предявени против С.В.А. и Д.И.И. – А., за осъждането им, да отстъпят собствеността и предадат владението по отношение на описания в исковата молба недвижим имот – като неоснователни – подлежат на отхвърляне.

 

ІV.    Разноските.

 

Според приложеното по делото Удостоверение на Община Ст. З. (л. 33), данъчната оценка на претендираните в процеса права на собственост е в размер на сумата 5 972.80 лева, това е цената (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК) както на предявения от дружеството „Е.“ ЕООД /н/ установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, така и на предявения от синдика на същото дружество евентуален отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Същата цена (чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК) имат и евентуално съединените осъдителни искове за попълване масата на несъстоятелността – главен по чл. 34, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и евентуален по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, във вр. с чл. 649, ал. 2 и чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.

На осн. чл. 649, ал. 6, изр. 2-ро ТЗ, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 2, чл. 71, ал. 1 и ал. 2 и чл. 72, ал. 1 ГПК,  дружеството „Е.“ ЕООД /н/ ще следва да бъде осъдено, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, дължимата за двете съдебни инстанции държавна такса по тези искове, в размер на:

-         сумата 89.59 лева – общо за двата съединени иска по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и

-         сумата 358.36 лева – общо за двата съединени иска по чл. 34 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, във вр. с чл. 649, ал. 2 ТЗ.

Общо – в размер на сумата 447.95 лева, която да бъде платена от масата на несъстоятелността.

 

Направените от С.В.А. и Д.И.И. – А. разноски пред двете съдебни инстанции не са поискани, не се и присъждат.

 

В този смисъл ще се постанови и настоящото решение.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 93 от 19.02.2019 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 342/2018 г.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от дружеството „Е.“ ЕООД, в н. ЕИК …, представлявано от синдика М.Г.С., установителен иск против С.В.А., ЕГН ********** и Д.И.И. – А., ЕГН **********, за признаване за нищожен, на основанието по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД – поради невъзможен предмет, на договора, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …, том …, рег. № …, дело … г. на нотариус с рег. № … на НК, вписан в Служба по вписванията, гр. С.З., с вх. рег. № …г., акт № …, том …, дело № … г. между „Е.“ ЕООД, като продавач и С.В.А., ЕГН **********,***, като купувач, с който е продадена частта от поземлен имот с идентификатор … /…/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед …. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град С.З., п. к. 6000, кв. „…“, улица „…“ № .., с площ на поземления имот 988 кв. м. /деветстотин осемдесет и осем квадратни метра/, съгласно Нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело … г. на нотариус с рег. № ... на НК, вписан в Служба по вписванията, гр. С.З., с рег. № 7…, акт № …, том …, дело № … г., а съгласно кадастрална карта – с площ от 987 кв. м. /деветстотин осемдесет и седем квадратни метра/, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори …, …, …, …, определена като:

 

„Паркомясто № 1 - едно, със застроена площ на паркомястото: 18,15 кв. м. /осемнадесет цяло и петнадесет стотни квадратни метра/, при граници на север - улица, тупик, изток - Паркомясто № 2, юг - Паркомясто № 25, запад - съседен поземлен имот, заедно с принадлежащите на паркомястото 2,410 % /две цяло и четиристотин и десет хилядни процента/ идеални части от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, равняващи се на 23,81 кв.м. ид. ч. /двадесет и три цяло осемдесет и една стотни квадратни метра идеални части/ от правото на собственост върху поземления имот, заедно със съответното на паркомястото право на строеж“.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.С., като синдик на дружеството „Е.“ ЕООД, в н. ЕИК …, осъдителен иск по чл. 34, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, против С.В.А., ЕГН ********** и Д.И.И. – А., ЕГН **********, за осъждането им, да отстъпят собствеността и предадат владението на „Е.“ ЕООД, в н. ЕИК …, на следния недвижим имот:

-        частта от поземлен имот с идентификатор … /…/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед … г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град С.З., п. к. 6000, кв. „…“, улица „…“ № …, с площ на поземления имот 988 кв. м. /деветстотин осемдесет и осем квадратни метра/, съгласно Нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело … г. на нотариус с рег. № … на НК, вписан в Служба по вписванията, гр. С.З., с рег. № … г., акт № …, том …, дело № … г., а съгласно кадастрална карта – с площ от 987 кв. м. /деветстотин осемдесет и седем квадратни метра/, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори …, …, …, …, определена като:

 

„Паркомясто № 1 - едно, със застроена площ на паркомястото: 18,15 кв. м. /осемнадесет цяло и петнадесет стотни квадратни метра/, при граници на север - улица, тупик, изток - Паркомясто № 2, юг - Паркомясто № 25, запад - съседен поземлен имот, заедно с принадлежащите на паркомястото 2,410 % /две цяло и четиристотин и десет хилядни процента/ идеални части от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, равняващи се на 23,81 кв.м. ид. ч. /двадесет и три цяло осемдесет и една стотни квадратни метра идеални части/ от правото на собственост върху поземления имот, заедно със съответното на паркомястото право на строеж“.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.С., като синдик на дружеството „Е.“ ЕООД, в н. ЕИК …, отменителен иск против С.В.А., ЕГН ********** и Д.И.И. – А., ЕГН **********, за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Е.“ ЕООД, в н. на основанието по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, на договора, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …, том …, рег. № …, дело … г. на нотариус с рег. № … на НК, вписан в Служба по вписванията, гр. С.З., с вх. рег. № … г., акт № …, том …, дело № … г. между „Е.“ ЕООД, като продавач и С.В.А., ЕГН **********,***, като купувач, с който е продадена частта от поземлен имот с идентификатор … /…/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед … г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град С.З., п. к. 6000, кв. „…“, улица „…“ № …, с площ на поземления имот 988 кв. м. /деветстотин осемдесет и осем квадратни метра/, съгласно Нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело … г. на нотариус с рег. № … на НК, вписан в Служба по вписванията, гр. С.З., с рег. № … г., акт № …, том …, дело № … г., а съгласно кадастрална карта – с площ от 987 кв. м. /деветстотин осемдесет и седем квадратни метра/, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори …, …, …, …, определена като:

 

„Паркомясто № 1 - едно, със застроена площ на паркомястото: 18,15 кв. м. /осемнадесет цяло и петнадесет стотни квадратни метра/, при граници на север - улица, тупик, изток - Паркомясто № 2, юг - Паркомясто № 25, запад - съседен поземлен имот, заедно с принадлежащите на паркомястото 2,410 % /две цяло и четиристотин и десет хилядни процента/ идеални части от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, равняващи се на 23,81 кв.м. ид. ч. /двадесет и три цяло осемдесет и една стотни квадратни метра идеални части/ от правото на собственост върху поземления имот, заедно със съответното на паркомястото право на строеж“.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.С., като синдик на дружеството „Е.“ ЕООД, в н. ЕИК …, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, във вр. с чл. 649, ал. 2 и чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, против С.В.А., ЕГН ********** и Д.И.И. – А., ЕГН **********, за осъждането им, да отстъпят собствеността и предадат владението на „Е.“ ЕООД, в н. ЕИК …, на следния недвижим имот:

-        частта от поземлен имот с идентификатор … /…/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед … на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град С.З., п. к. 6000, кв. „…“, улица „…“ № …, с площ на поземления имот 988 кв. м. /деветстотин осемдесет и осем квадратни метра/, съгласно Нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело … г. на нотариус с рег. № … на НК, вписан в Служба по вписванията, гр. С.З., с рег. № … г., акт № …, том …, дело № … г., а съгласно кадастрална карта – с площ от 987 кв. м. /деветстотин осемдесет и седем квадратни метра/, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори …, …, …, …, определена като:

 

„Паркомясто № 1 - едно, със застроена площ на паркомястото: 18,15 кв. м. /осемнадесет цяло и петнадесет стотни квадратни метра/, при граници на север - улица, тупик, изток - Паркомясто № 2, юг - Паркомясто № 25, запад - съседен поземлен имот, заедно с принадлежащите на паркомястото 2,410 % /две цяло и четиристотин и десет хилядни процента/ идеални части от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, равняващи се на 23,81 кв.м. ид. ч. /двадесет и три цяло осемдесет и една стотни квадратни метра идеални части/ от правото на собственост върху поземления имот, заедно със съответното на паркомястото право на строеж“.

 

ОСЪЖДА дружеството „Е.“ ЕООД, в н. ЕИК …, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 167, ЕИК (БУЛСТАТ) …, държавна такса в размер на сумата 447.95 лева (четиристотин четиридесет и седем лева и 95 ст.), платима от масата на несъстоятелността.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.