№ 2511
гр. София, 08.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И.
като разгледа докладваното от А.И.И. Частно гражданско дело №
20231110170550 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Подадено е заявление от ... АД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК срещу Б. М. Г. за сумата от 1673,75 лева – главница по Договор
за потребителски кредит от 26.10.2020 г., за сумата от 618,14 лева – договорна лихва за
периода 25.12.2020 г. – 25.10.2021 г., за сумата от 1441,25 лева – договорна лихва за периода
25.11.2021 г. – 19.12.2023 г. и за сумата от 808 лева – лихва за забава за периода 05.01.2021 г.
– 19.12.2023 г.
В т. 14 от заявлението е посочено, че заявителят е отпуснал кредит на П. Е. С. по
силата на Договор за потребителски кредит от 26.10.2020 г. Посочено е, че датата на падеж
на кредита е 25.10.2021 г.
При така изложените в заявлението обстоятелства съдът намира, че искането за
издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 1441,25 лева – договорна лихва за
периода 25.11.2021 г. – 19.12.2023 г. следва да бъде отхвърлено, по следните съображения:
Възнаградителната лихва представлява печалбата на кредитора за ползването на
паричната сума, дадена в заем на длъжника. Същата се дължи през време на действие на
договора и доколкото ползването на отпуснатата в заем на длъжника сума продължава. С
изтичане срока на договора длъжникът дължи връщане на непогасената главница по
договора. От този момент за кредитора се поражда правото да иска незабавното връщане на
дадената в заем сума, както и на лихва за забава върху непогасения размер на главницата до
окончателното плащане. Това тълкуване съответства на предвиденото в разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК разрешение, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не може
да надвишава законната лихва, като уговорка в различен смисъл би представлявала
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, доколкото би наложила изпълнение
на задължение на потребителя при отпадане задължението на кредитора да осигури
ползването на заемната сума през срока на договора, макар и това да е следствие от
1
неизпълнение на договорно задължение на длъжника.
С оглед изложеното претендираната със заявлението договорна (възнаградителна)
лихва за период след изтичане срока на договора и настъпила изискуемост на неплатената
главница – в случая на 25.10.2021 г., е в противоречие с характера на института на
възнаградителната лихва, както и с разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 143, т. 14
ЗЗП, които са императивни по своя характер и следователно реализира хипотезата на чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК – противоречие на искането със закона, поради което искането в тази
част следва да се отхвърли.
По изложените съображения заявление с вх. № 367810 от 20.12.2023 г., подадено от
... АД, следва да се отхвърли в частта, в която е направено искане за издаване на заповед за
изпълнение за сумата 1441,25 лева – договорна лихва за периода 25.11.2021 г. – 19.12.2023 г.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 367810 от 20.12.2023 г., подадено от ... АД, в частта, в
която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
по отношение на длъжника Б. М. Г. за сумата от 1441,25 лева – договорна лихва за периода
25.11.2021 г. – 19.12.2023 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2