О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061/25.1.2016г.
гр.Варна,
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 15729 по описа на Варненски районен съд за 2014
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск от М.Н.Н., ЕГН: ********** ***, с искане за постановяване на
решение по силата на което да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на 7.3909 % ид. ч. от следните обекти с
идентификатори: № 10135.1504.38.12.20, № 10135.1504.38.12.21, № 10135.1504.38.12.22
и реална част от ПИ № 10135.1504.38 с площ от 416 кв. м., повдигната в зелен
цвят на скицата на л. 201 от делото, находящ се в гр. Варна, всички находящи се
в гр. Варна, ул. Георги Бенковски“ № 1.
Ищцата твърди, че се легитимира
като собственик на процесните реални части по силата на правна сделка,
обективирана в НА № 197/ 1963 год. (л. 21), съобразно която освен правото на
собственост върху самостоятелния обект са придобити и 7.3909 % от общите части
на сградата, в т. ч. и върху посочените обекти, по отношение на които са
съставени АОС от страна на ответника. С тези действия на ответника, ищцата
обосновава и правния си интерес от търсената защита.
С Определение № 4262/ 21.12.2015
год., постановено по в. гр. д. № 3323 описа на ВОС е отменено Определение №
12079/ 14.10.2015 год. постановено по гр. д. № 15729 по описа на ВРС за 2014
год., с което производството по делото е прекратено и изпратено на ВОС, по
компетентност, на основание чл. 118 ГПК.
Съдът, след извършена служебна проверка
намира, че предявеният иск е процесуално недопустим. Този извод се налага по следните
съображения:
Предявен е отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
идеални части от общи части на сграда, в която ищецът притежава самостоятелен
обект.
Абсолютна процесуална
предпоставка за неговото предявяване е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаването
на спора за материално право, като бъде установено действителното правно
положение в отношенията между страните във връзка с конкретната вещ или имот,
както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото
основание. Правният интерес следва да бъде налице, включително и към момента на
приключване на устните състезания.
Съдът е длъжен да следи
служебно за наличието на правен интерес, по аргумент от чл. 130 ГПК.
В настоящата хипотеза, ищцата твърди да
се легитимира като собственик процесните идеални части от описаните обекти въз
основа на правна сделка, по силата на която придобива правото на собственост по
отношение на жилище, находящо се на втори етаж от сграда в гр. Варна, ул.
„Александър Рачински“ № 29, ведно с 7. 3909 % идеални части от общите части на
сградата. Същевременно, обоснована правния си интерес от избраната форма за
защита с твърдения за съставени АОС от страна на ответника по отношение на
дворното място върху което е построена сградата и на други самостоятелни обекти
в същата.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 ЗС
общи части в сграда етажна собственост са земята върху която е построена,
дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени, колоните,
трегерите, плочите, стълбите, площадките, покриват, външни входни врати на
сградата, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите и всичко друго, което по естеството си и по предназначение служи за
общо ползване. Общите части сградата, те не могат да се делят и да се прехвърлят
отделно от самостоятелните обекти, към които принадлежат. Правото на
собственост върху общите части е неделимо от
правото на собственост върху отделния обект на собственост и следва това право.
Прехвърлянето, респ. и актуването, на повече общи части от прилежащите към
съответния самостоятелен обект в сградата, не е в състояние да породи правни
последици. В този смисъл, със съставянето на АОС по отношение на обекти с
идентификатори № 10135.1504.38.12.20, № 10135.1504.38.12.21, №
10135.1504.38.12.22 и на част
от поземления имот, не се засяга правото на собственост върху притежаваните от
ищеца 7.3909 % ид.ч. от общите части на сградата, в която се намира и жилището
на ищцата и дворното място върху, което същата е построена.
От друга страна, дяловете в общите
части на сградата се определят при условията на чл. 40 ЗС – съобразно
стойностите на отделните помещения, които съсобственик притежава. Притежаваният
от ищцата имот не е предмет на настоящия спор (в този смисъл са и изричните
изявления, обективирани в молба вх. № 32410/ 13.10.2015 год.,), поради което и
следва да се приеме, че евентуалното
отричане правата на ответника по отношение на спорните идеални части, по
никакъв начин няма да рефлектира върху имуществената сфера на ищцата.
По изложените съображения
се налага извода, че за ищцата не е налице правен интерес от провеждане на настоящия отрицателен
установителен иск, същият се явява процесуално недопустим, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15729 по описа на Варненски районен
съд за 2014 год., ХХХV състав, на основание чл. 130 ГПК.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: