Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27.09.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на седми сепетмври
две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско
дело № 88 по описа за 2021г. и
като обсъди:
Обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.109 от ЗС.
Ищецът твърди, че заедно с наследниците
на Георги Тодоров е собственик на първи жилищен етаж от сграда, съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор 00702.522.31.1.2 по КККР на гр. Асеновград,
ведно с ½ идеална част от приземния етаж, заснет като СОС
00702.522.31.1.1 и от поземления имот 00702.522.31 по КККР на гр. Асеновград.
Ответниците притежават втория етаж от същата сграда и останалата ½
идеална част от приземния етаж и дворното място. Реалното ползване върху общо
притежаваните вещи е разпределено със съдебно решение по гр.д.№105/2003г. по
описа на АРС. През 1985г. ответниците построили и на това основание придобили
гараж, заснет по КККР на гр. Асеновград с идентификатор 00702.522.31.2 с площ
от 25 кв.м. През 2017г. те извършили ремонт на същия, като увеличили височината
му с 30см и го покрили с плътна стоманобетонова плоча, плътно долепена до
южната фасада на първи жилищен етаж. С това разрушили около 6 кв.м. от
топлоизолацията на сградата и от мазилката на южната й фасада. Освен това
увеличили неговата площ, която към момента е около 30 кв.м. Тези действия са
извършени от ответниците без нейно съгласие Те са неоснователни и засягат
правото на собственост на ищцата върху поземления имот, първи жилищен етаж и
приземен етаж. Поради това тя подала жалба в Община Асеновград. Нареждане
изх.№32/12,05,2016г. и Разрешение за строеж №161/21,06,2017г. са нищожни,
евентуално незаконосъобразни, тъй като не са съобщени на ищцата. Така
реализираното строителство на ограждащи стени и покривна стоманобетонна плоча
на височина от 2,70м до 3,00м променя обема и площта на разрешеното през 1985г.
строителство на гараж и поради това накърнява правото на собственост на ищцата.
С него се намаля разстоянието от покривната плоча до прозорците на хола на
първия етаж, което създава предпоставки за преминаване на животни и хора през
тях, а също така за навлизане на влага в помещението. Освен това се намалява
топлоизолационната площ на южната фасада, ограничава напълно възможността за
проветрение на изба №4, променя се гледката от прозорците, променя се южната
фасада, която е обща част на сградата, водите от покривната плоча се отичат в
тази част от дворното място, която е разпредЕ.за ползване от ищцата.
Ето
защо моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да
премахнат ограждащите стени и покривната стоманобетонова плоча на височина от
2,70 м до 3,00м на сграда с идентификатор №00702.522.31.2 както и да
възстановят част с площ от 6 кв.м. от положената топлоизолация и мазилка на
южната фасада на първи жилищен етаж. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците
оспорват изцяло предявените искове. Признават фактите, че притежават втори
жилищен етаж от жилищната сграда, ведно с ½ идеална част от приземния
етаж и дворното място, както и че реалното ползване върху съсобствените вещи е
разпределено със съдебно решение. Признават също така, че притежават гараж,
построен в същото дворно място, който е с идентификатор 00702.522.31.2,
разположен в частта от него, разпредЕ.им за реално ползване. Твърдят, че
целостта на покривната му плоча била силно увредена през 2005-2006г. Започнала
да се рони, показала се арматурата, поради което възникнала опасност от
използването на гаража. Поради това в началото на 2016г. те поискали разрешение
за извършване на ремонт на плочата. Такова им било издадено от Главния архитект
на Община Асеновград – разрешение за строеж №161/21,06,2017г. Ремонтните работи
са извършени през 2017г. от строителна фирма. Твърди, че гаражът е бил построен
с по-малка от изискуемата височина. Той винаги е бил на мястото, на което се
намира сега, като никога не е имало проблеми с местоположението му. Оспорват
изцяло твърденията, че са нарушили целостта на изолацията на южната фасада и на
мазилката на същата, като са ги разрушили на площ от 6 кв.м. Твърдят, че през
2005-2006г. съпругът на ищцата сам е направил тази изолация, като това е
станало без съгласието на останалите съсобственици. Поради това, че той не е
бил специалист, част от поставената от него изолация била отнесена при една
буря. Твърдят, че ответниците не са извършили действия, с които да увредят
изолацията или мазилката при ремонта на плочата. Освен това оспорват твърденията, че близкото
разстояние на гаража създава предпоставки за преминаване на животни и хора през
тях, за навлизане на влага в помещението, че се намалява топлоизолационната
площ на южната фасада, че се ограничава напълно възможността за проветрение на
изба №4, че се променя гледката от прозорците, че се променя южната фасада, че
водите от покривната плоча се отичат в тази част от дворното място, която е
разпредЕ.за ползване от ищцата. Всички действия на ответниците, свързани с
ремонта на покривната плоча на гаража са законосъобразни и не създават на
ищцата пречки, по-големи от обичайните. Ето защо молят предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото разноски.
След като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищецът притежава първи жилищен етаж от
сграда, намираща се в гр. Асеновград, ул.“Княз Александър Батенберг“ №42, който
съставлява самостоятелен обект с
идентификатор 00702.522.31.1.2 по КККР на гр. Асеновград, ведно с ½
идеална част от приземния етаж, заснет като СОС 00702.522.31.1.1 и от
поземления имот 00702.522.31 по КККР на гр. Асеновград, а ответниците
притежават втория етаж от същата сграда и останалата ½ идеална част от
приземния етаж и дворното място. Реалното ползване върху общо притежаваните
вещи е разпределено със съдебно решение по гр.д.№105/2003г. по описа на АРС.
През 2005г. ответниците построили и на това основание придобили гараж, заснет
по КККР на гр. Асеновград с идентификатор 00702.522.31.2 с площ от 25 кв.м.,
който попада в частта от дворното място, която им е разпредЕ. за реално
ползване. Видно от Протокол №205 от 01,11,1985г. за дадената строителна линия и
определено ниво, това е станало през 1985г., като посочената в него площ на
гаража е 21кв.м.
За извършване на основен ремонт на
същия съгласно одобрените проекти е издадено Разрешение за строеж
№161/21,06,2017г. от Главния архитект на Община Асеновград. От инвестиционния
проект се установява, че предвижданият основен ремонт се изразява в подмяна на
стоманобетонна плоча и конструктивната височина на новата е се завишава на 3
метра, като над нея се изпълняват хидроизолация и циментова замазка за наклон,
който е 1,5%. Размерите на гаража са 3,70/8,12 м.
Възражението, че така издадените
строителни книжа са нищожни, евентуално незаконосъобразни, тъй като не са
съобщение на ищеца е неоснователно. Действително в представената административна
преписка по издаване на разрешението за строеж липсват данни тези актове да са
съобщени на всички заинтересувани лица, посочени в чл. 149 от ЗУТ. Последицата
от това не касае тяхната действителност, но този факт означава, че те не са
влезли в сила. Или основният ремонт на гаража е извършен без надлежни
строителни книжа, а от това следва, че той съставлява противоправно действие.
Безспорно с него се засяга правото на
собственост на ищеца, тъй като дворното място, в което е изграден, е съсобствено,
като страните притежават по ½ идеална част от правото на собственост.
Без значение е обстоятелството, че реалното му ползване е разпределено, като
гаражът попада в частта, разпредЕ. за ползване на ответниците. Както от
издадените строителни книжа, така и от показанията на свидетелите Попов,
Кузмова и Колевска, от заключението на вещото лице Р. и от заключението на
вещото лице В.Г. и приложената към него скица, се установява, че извършеният
през 2017г. ремонт на гаража е променил обема и площта на съществуващия преди
това гараж, зазидан е един прозорец на помещение в приземния етаж, използвано
от ищеца, плочата на гаража е на височина под един метър от прозореца на жилището на първия етаж.
Всичко това пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на
ищцата, тъй като завзема допълнителна площ от поземления имот, препятства
достъпа на светлина и въздух до помещението, чийто прозорец е зазидан, създава
възможност на хора и животни да проникнат в жилището на първия етаж.
Ето защо са налице предпоставките на
чл. 109 от ЗС като ищецът може да иска прекратяване на неоснователните
действия, които му пречат да упражнява правото си на собственост върху първи
жилищен етаж, ведно с ½ идеална част от поземления имот и приземния
етаж, а именно премахване на ограждащите стени и покриваната стоманобетонова
плоча на височина от 2,70 м до височина от 3,00 м на сграда с идентификатор
00702.522.31.2.
От показанията на свидетелите Кузмова
се установява, че при ремонта на гаража едната му стена е долепена до фасадата
на сградата, с което част от съществуващата топлоизолация на първи жилищен етаж
е разрушена. Това също съставлява неоснователно действие, с което се засяга
правото на собственост на ищеца. Не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението,
че разрушаването й е настъпило под въздействието на метеорологичните условия.
Поради това предявеният иск за възстановяването й е доказан по основание.
Липсват доказателства относно площта на разрушената част. В този случай
разпоредбата на чл. 162 от ГПК предвижда, че съдът определя размера по своя
преценка. Настоящият състав приема, че площ от 6 кв.м. съответства на
установеното фактическо положение, че топлоизолацията е разрушена чрез
извършения ремонт на гараж, при който едната от стените му е долепена до
фасадата на сградата. Ето защо предявеният иск за възстановяване на 6 кв.м. от
топлоизолация и мазилка на южната фасада на първи жилищен етаж следва да бъде
уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат на
ищеца направените по делото разноски, които са в размер на 80 лева, заплатена
държавна такса, 250 лева, заплатен депозит за вещо лице и 800 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 1130 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН **********
и Е. Л.С., ЕГН ********** ***, по иск с правно основание чл.109 от ЗС, предявен
от Е. Д.Т., ЕГН ********** ***, да премахнат
ограждащите стени и покривна
стоманобетонова плоча на височина от 2,70м до 3,00м на сграда с идентификатор
№00702.522.31.2 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Княз
Александър Батенберг“ №42,
предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1, застроена площ 25
кв.м., да възстановят топлоизолацията и мазилката върху площ от 6 кв.м. на
южната фасада на първи жилищен етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.522.31.1.2 по КККР на гр. Асеновград,
както и да заплатят на Е. Д.Т., ЕГН **********
*** сумата от 1130 лева (хиляда сто и тридесет лева), направени по
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: