Решение по дело №30/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е образувано по жалба от Г.Ц.И., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.И.,***, против Решение № 77/17.12.2022г. на Районен съд - Елхово по АНД № 20222310200424/2022г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0261-000151 от 17.06.2022 година, издадено от Началник на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, с което на касатора Г.Ц.И. са наложени на основание чл.174, ал.3 предл.2-ро от ЗДвП кумулативно административни наказания - глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 предл.2-ро от ЗДвП.Съобразно изхода на спора е отхвърлена и претенцията на Г.Ц.И. за присъждане на разноски.

Съдебният акт се счита за неправилен като постановен при нарушение на процесуалните правила, поради което се иска да бъде отменен и да бъде постановен нов, с който да се отмени наказателното постановление.

Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание, но въззивният съд не подложил това на анализ.В решението съдът не обсъдил факта, че при описване на нарушението в АУАН е посочено, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични упойващи вещества с техническо средство Дрегер-5000, че същият отказва да получи издаден талон за медицинско изследване. Както в акта, така и в наказателното постановление, деянието е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Същевременно в НП е посочено, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за наркотични упойващи вещества с техническо средство, че на водача е издаден талон за медицинско изследване с № 0030727/20.05.2022 год., и че е отказал да получи издадения талон. Нарушението отново е квалифицирано по същия начин - по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Въззивният съд е подминал без обсъждане обстоятелството, че е налице неяснота относно това за кое точно нарушение е санкциониран жалбоподателят - по първото или по второто предложение на цитираната законова норма. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП очертава два състава на административни нарушения - 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление е посочено, че водачът не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за употребата на наркотични вещества или техните аналози. Посочено е само, че отказва да получи талона.Действително, водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Водачът няма право да избира начина, по който да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества.В конкретния случай, в наказателното постановление са описани две нарушения, които са квалифицирани общо по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП без да се прави разграничение между тях. Същевременно на жалбоподателя е наложено само едно наказание, като не става ясно - за кое от двете нарушения е определено то. За да обоснове материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, въззивният съд, приема, че Г.И. не е бил поставен в невъзможност да разбере вмененото му административно нарушение, само защото в описателната част на същото са били изложени всички обстоятелства от значение за преценка за съставомерността на нарушението - извод, който се счита за неправилен.От съдържанието на НП може само да се предполага, че наказанията на И. са наложени за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, т.е. по пр.2 на чл.174, ал.3. Никъде обаче, нито в АУАН, нито в НП е посочено, че жалбоподателят е осъществил това деяние, а именно, че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Текстът на чл. 174, ал.3 не очертава състав на административно нарушение „отказ да получи талон“. Предвид тези аргументи Наказателното постановление се счита за постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.По тази причина се счита, че жалбата срещу НП е следвало да бъде уважена и се иска отмяна на решението на Районен съд Елхово, съответно и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът Г.Ц.И. и ответникът по касацията ОДМВР-Ямбол, редовно призовани, не изпращат процесуални представители.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Ямбол моли съдът да остави касационната жалба без уважение. Счита за безспорно установено, че нарушителят е отказал да бъде тестван за наркотични вещества, както и да му бъде направено изследване, поради което моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

При проверката по реда на чл.63в от ЗАНН вр. с глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, съдът установи следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна, като по отношение на обжалвания съдебен акт не се констатират касационни отменителни основания. Съображенията за това са следните:

Решението на Районен съд Елхово е обосновано със събраните писмени и гласни доказателства и постановено при правилно приложение на закона, като съдът е извършил анализ на относимите към спора факти и обстоятелства за ангажиране на административно-наказателната отговорност на Г.Ц.И.. Касационният състав споделя доводите на ЕРС за това, че не е налице неяснота на описаното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.

За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност и да бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието за или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа за установяване и отказа на който и да е от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение, обратно на твърденията на касатора. Изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата или не на наркотични вещества или на техни аналози не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или на техни аналози. От доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочените в НП дата и място водачът на МПС е отказал проверката с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози - с Дрегер 5000, отказал е и получаването на издадения му талон за изследване и с това си поведение фактически не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. В описателната част на наказателното постановление са изложени всички обстоятелства от значение за преценката за съставомерността от обективна и субективна страна на нарушението, подведено правилно като такова по чл.174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП.

Поради изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила като постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и в съответствие с приложимия материален закон. Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77/17.12.2022г. на Районен съд - Елхово по АНД № 20222310200424/2022г.

Решението е окончателно.

	Председател:	/п/ не се чете
	Членове:	1./п/ не се чете 2./п/ не се чете