№ 3786
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело №
20211100511010 по описа за 2021 година
С решение от 28.06.2021г., постановено по гр. дело № 31430/2020г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 56 състав, са отхвърлени предявените от М. Д. И. искове с правна квалификация: чл.
74, ал. 4 КТ за обявяване за недействителна клаузата „срок за изпитване“, обективирана в
трудов договор N 932/03.12.2019 г., поради нарушение на забраната за недобросъвестност по
чл. 8, ал. 1 КТ, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за
отмяна на уволнението й, извършено със заповед N 401/01.06.2020 г., издадена от
изпълнителния директор на МБАЛББ „С.С.“ ЕАД, на основание чл. 71, ал. 1 КТ, иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението й
длъжност - медицинска сестра в „Анестезиология и интензивно лечение в КАИЛ - ОАИЛ“
при МБАЛББ „С.С.“ ЕАД, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ за заплащане на сумата от 4028,59 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение за периода от 04.06.2020 г. до 03.07.2020 г., и иск с
правно основание чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 8698,07 лв. представляваща
обезщетение за разликата в заплатите на по - ниско платената работа за периода от
03.07.2020 г. до 04.01.2021 г. Ищцата М. Д. И. е осъдена да заплати на ответника
Многопрофилна болница за активно лечение по белодробни болести „С.С.“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. ГПК разноски в размер на 900 лева.
Срещу решението е подадена, в законоустановения срок, по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищцата М. Д. И.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, некореспондиращо и при
нарушение на материалноправниоя закон и процесуални правила, за което излага подробни
мотиви. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете съдебни
инстанции съобразно депозиран списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна МБАЛББ „С.С.“ ЕАД с ЕИК: **** представя отговор на
въззивната жалба в законоустановения срок по чл 263, ал. 1 ГПК, в който оспорва изцяло
въззивната жалба. Счита същата за необоснована и недоказана, а решението на
1
първоинстанционния съд правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Моли
да бъдат присъдени разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
Постановено е опреденение на съда от 26.10.2021г., с което е оставено без уважение
искането за събиране на доказателства във въззивното производство, тъй като не са налице
предпоставките за това, както и предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК. Със същото
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира
за установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
По правилността на съдебното решение съдът намира следното:
Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционното решение е
неправилно или, че е необосновано и не са налице материалноправните предпоставки. При
въззивната проверка не се установи нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на
приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272
ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба
доводи за неоснователни.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Д. И. която твърди, че е работила по
трудово правоотношение с ответника - Многопрофилна болница за активно лечение по
белодробни болести „С.С.“ ЕАД, по възникнало на основание трудов договор N
932/03.12.2019 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ, на
длъжността медицинска сестра „Анестезиология и интезивно лечение в КАИЛ - ОАИЛ“.
Уговореният срок за изпитване бил шест месеца. Твърди, че със заповед N 401/01.06.2020 г.
на изпълнителния директор на ответното дружество трудовият й договор бил прекратен
едностранно на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Посочва, че уволнението й, извършено с
процесната заповед, е незаконно на следните основания - налице е злоупотреба с право
предвид 23 - годишния й трудов стаж и професионален опит, като единственото желание на
работодателя е било като се ползва със законово допустимо средство да постигне една
единствена цел - прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, която цел не би
могъл да постигне по друг начин или резултатът би се забавил. Твърди, че клаузата от
трудовия договор за определяне на срок за изпитване е недействителна поради нарушаване
на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ за добросъвестно упражняване на права от страна на
работодателя. Посочва, че работодателят е проявил тенденциозно отношение към нея, тъй
като е председател на Синдиката на българските медицински специалисти и на Асоциацията
на българските медицински сестри. Поддържа, че спрямо нея работодателят е проявил
дискриминационно отношение. Искала е от съда да постанови решение, с което да обяви
клаузата за изпитване за срок от шест месеца в полза на работодателя, обективирана в
трудов договор N 932/03.12.2019 г., за недействителна, да признае за незаконно уволнението
й и да отмени заповед N 401/01.06.2020 г., издадена от изпълнителния директор на МБАЛББ
„С.С.“ ЕАД, с която е прекратено трудовото й правоотношение с ответното дружество, да
възстанови ищцата на заеманата до уволнението й длъжност - медицинска сестра в
„Анестезиология и интензивно лечение в КАИЛ - ОАИЛ“ при МБАЛББ „С.С.“ ЕАД, да
2
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 4028,59 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 04.06.2020 г. до 03.07.2020
г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
16.07.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8698,07 лв. /12 726,66 - 4028,59/,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за разликата в заплатите на по - ниско
платената работа за периода от 03.07.2020г. до 04.01.2021 г. /вж. допуснатото изменение в
размера на исковете по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ в о. с. з. на 25.01.2021 г./, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 16.07.2020 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски. Иска да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта му по исковете по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ.
Не се спори между страните по делото, а и от събраните доказателства се установява,
че ищцата е сключила с ответника трудов договор N 932/03.12.2019 г. на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ, за длъжността „медицинска сестра, анестезиология и
интезивно лечение в КАИЛ - ОАИЛ“ в МБАЛББ „С.С.“ ЕАД. Уговореният в трудовия
договор срок за изпитване в полза на работодателя е бил шест месеца.
Трябва да се отбележи, че клауза със срок за изпитване може да се включи в трудовия
договор, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една
и съща работа договор с уговорка за изпитване може да се сключи само веднъж и то при
първоначалното приемане на работа - чл. 70, ал. 5 КТ.
По изключение трудов договор с клауза за изпитване може да се сключи и при
съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 от КТ е
съществено променена трудовата функция на работника или служителя.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че клаузата „срок за изпитване“,
въведена в процесния трудов договор, е действителна по следните съображения:
По делото, също така, не се спори между страните, а и от представената трудова
книжка на ищцата /в оригинал за констатация/ се установява, че ищцата е постъпила на
работа за първи път в ответното лечебно заведение със сключването на процесния трудов
договор, с който е била назначена на длъжността „медицинска сестра, анестезиология и
интензивно лечение в КАИЛ - ОИЛ“.
Съгласно разясненията, дадени в Решение N 96/15.06.2018 г. по гр. д. N 4048/17 г. на
ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, „клаузата от трудовия договор за
определяне на срок за изпитване е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с
нея не се цели проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа и
в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ е незаконно
поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона е налице,
когато с правомерни средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с право
представлява упражняване на субективно право с цел да се увреди друго лице. Когато
работодателят знае, че работникът или служителят е годен да изпълнение на длъжността и
уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа недобросъвестно при
сключване на трудовия договор. А когато работодателят упражни правото по чл. 71, ал. 1 КТ
в срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или служителя да
изпълнява длъжността, то работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на
трудовия договор. В първия случай възниква недействителност на клаузата от трудовия
договор поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ, а във
втория случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради
нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ“.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че В случая, по делото няма данни
работодателят - ответник по иска по чл. 74, ал. 4 КТ да е знаел при сключването на
процесния договор, че ищцата е била годна да изпълнява длъжността „медицинска сестра,
анестезиология и интензивно лечение в КАИЛ - ОИЛ“ в ответното лечебно заведение. Още
повече, че със сключването на процесния трудов договор ищцата е започнала работа за
3
първи път в ответното лечебно заведение. Наличието на професионален опит на ищцата на
същата или сходна длъжност в други лечебни заведения не води до извод, че е налице
злоупотреба с право от страна на работодателя, който е въвел клаузата „срок за изпитване“ в
процесния трудов договор, сключен с ищцата, тъй като преценка за годността на служителя
да изпълнява процесната длъжност в ответното лечебно заведение до този момент не е била
извършвана от този работодател. Тъй като Софийски районен съд правилно е установил, че
по делото не се установява работодателят да е действал недобросъвестно при сключване на
трудовия договор с уговорена клауза „срок за изпитване“ в негова полза, то посочената
клауза от трудовия договор не е недействителна поради заобикаляне на закона и постигане
на резултат в противоречие с чл. 8, ал. 1 КТ. В конкретния случай презумпцията по чл. 8, ал.
2 КТ за добросъвестност на работодателя при сключването на процесния трудов договор с
включването на клауза „срок за изпитване“ не е била оборена от ищцата, която носи
доказателствена тежест за това.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, трябва да се отбележи, че при
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е неоснователен.
Съображенията за това са следните, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ до
изтичането на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
трудовия договор без предизвестие.
В конкретния случай работодателят е разполагал с такива права, тъй като срокът за
изпитване от шест месеца е бил уговорен в негова полза. Ответното дружество е спазило
изцяло фактическия състав на чл. 71, ал. 1 КТ - заповедта за прекратяване на трудовия
договор е била връчена на ишцата в срока за изпитването и в този срок процесното трудово
правоотношение е било прекратено. Отрицателната преценка на работодателя за
изпитването е окончателна, като не е необходимо да бъде мотивирана от работодателя и не
подлежи на контрол за законосъобразност от съда.
Предвид това, че исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 във вр. с чл. 225,
ал. 1 и 2 КТ имат акцесорен характер и основателността им е обусловена и от
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и с оглед отхвърлянето на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и исковете за възстановяване
на ищцата на заеманата до уволнението й длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 04.06.2020 г.
до 03.07.2020 г., както и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за разликата в заплатите на по -
ниско платената работа за периода от 03.07.2020 г. до 04.01.2021 г.
Напълно несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба, че
първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и
процесуалните норми, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост.
При тези данни следва да се приеме, че липсва нарушение на процедурата, която
работодателят е провел за прекратяване на трудовото правоотношение и е в съответствие
със закона.
С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за разноски, на
въззиваемата страна следва да се заплати сумата в размер на 1000 лева, съобразно
доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен размер, което не е
прекомерно.
В конкретния казус, крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр.І ГПК следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20147025 от 28.06.2021г., постановено по гр. д. №
31430/2020г. на СРС, II ГО, 56 състав.
ОСЪЖДА М. Д. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ж. к. ****, да заплати на
Многопрофилна болница за активно лечение по белодробни болести „С.С.“ ЕАД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5