РЕШЕНИЕ
№ 9314
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110151893 по описа за 2022 година
Ищецът “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД твърди, че а 23.08.2018г.
дружеството сключило, в качеството на кредитодател с ответника Т.
К. С. в качеството на кредитополучател договор за предоставяне на
кредит от разстояние N° 220693. Договора бил сключен по електронен
път при условията на ЗПФУР, като процедурата включвала
одобряване на Общите условия, получаване на текста на договора и
подписване на същия с уникален код. Сумата била преведена от
кредитора по банкова сметка, посочена от длъжника.
Договора за кредит бил рефинансиращ. С част от сума - 591.30
лв..бил погасен предходен договор за кредит - № 216768 от
17.07.2018г., а остатъка от 608.70 лв. лева била преведена от
кредитора по банкова сметка, посочена от длъжника.
Вземането за главница в размер на 1200.00 лв. било дължимо на
4 равни ежемесечни вноски за периода 22.09.2018г. - 21.12.2018г.,
всяка в размер на 300.00 лв.. Погасена била главница в размер на
300.00 лв., с което е погасена вноската за 22.09.2018г.. Цялото вземане
за главница падежирало преди подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение. Поради това, дружеството заявява
претенция за периода за 22.10.2018г. - 21.12.2018г. в размер на 900.00
лв.
Вследствие “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД депозирало пред Софийски
1
районен съд заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат е
образувано ч.гр.д. № 35549/2022г., 38 с-в.. Била издадена заповед за
изпълнение, срещу която ответника по делото подал възражение.
Поради това за ищеца се поражда правен интерес да заведе
настоящето дело.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено но отношение на ответника Т. К. Станева - Семерджиева,
че дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД сумата от 1137.50 лв., от които:
900.00 лв., главница по предоставения кредит и 237.50 лв., законна
лихва/обезщетение за забава за периода 15.07.2019г. - 12.03.2020г. и
от 15.07.2020г. - 22.06.2022г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на исковото
производство до пълното погасяване на дължимата сума. Претендира
разноски в заповедното и исковото производства.
В писмения си отговор ответникът оспорва иска.Посочва
следните конкретни възражения:
-/ В случая, не бил установен механизмът за изчисляване на ГПР,
а само е посочено, че той е 48.3%. Доколкото това не било сторено,
съществувала неяснота какво включва ГПР по процесния договор,
както и относно начина, по който ищецът заемодател е определил
неговия размер на 48.3%. Това съставлявало пряко нарушение на
императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което с оглед
новелата на чл. 22 от ЗПК обосновавало самостоятелно основание за
нищожност на процесния договор.
-/ Оспорва чл. 3 от договора съгласно който потребителят се
задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на
договора, да предостави или банкова гаранция в полза на кредитора,
или две физически лица поръчители, които да отговарят на условията,
подробно изброени в договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, при
неизпълнение на това задължение, на кредиторът ще бъдат причинени
вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение в размер на
365.80 лева, която неустойка се заплаща съобразно уговорения
погасителен план, на равни месечни вноски.
С тази клауза от договора се целяло заобикаляне на забраната на
чл. 10, ал. от ЗПК, както и на забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като по
същество тези клаузи водят до получаването на свръх печалби от
страна на ищеца извън договорената възнаградителна лихва, както и
целяла заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждането
на допълнителни плащания, които законът забранява. Твърди, че
клаузата не отговаря на целта и същността на института неустойка.
2
Според ответната страна нищожността на посочените клаузи
влече нищожност на целия договор. Прави се извод, че доколкото
ответникът заплатил сумата от 451.05 лева - обстоятелство което
изрично се признавало от ищеца в исковата му молба, то в полза на
ищеца се дължи единствено сумата от 748.95 лева.
Съдът, като обсъди доказателствата и становищата на страните
намира иска за частично основателен.
Сключването на договора и усвояването на кредита са
безспорни. Възраженията за нищожност на договора са
неоснователни. Относно възражението, че не е бил установен
механизмът за изчисляване на ГПР – елементите, които могат да бъдат
включени в ГПР са установени от закона. В случая всички елементи
на бъдещото задължение са посочени в текста като размер и/или
процент и следва да са ясни за всеки грамотен потребител.
Възражението за нищожност на чл. 3 от договора самостоятелно
е основателно, но не води до нищожност на цялата сделка. Тази клауза
е самостоятелна и може да бъде отделена от останалата част на
уговореното както юридически, така и икономически.
Нищожността на клаузата, че ако не бъде предоставено
изисканото обезпечение, кредиторът ще понесе вреди, които се
обезщетяват с неустойка в размер на 365.80 лева е очевидна при всеки
вид тълкуване на текста.Съдът намира за достатъчно да посочи, че
непредоставянето на обезпечение не е в състояние да причини вреди,
чийто размер може предварително да се определи. Липсата на
обезпечение повишава риска, което и икономически и юридически
определя по-висок размер на възнаграждението на кредитора. В
случая кредиторът очевидно определя допълнително възнаграждение,
което е прикрито за да се надвиши установения максимум на
възнаградитгелната лихва.
Поради нищожността на клаузата сумата от 365.80 лева следва да
се приспадне от главницата на дълга. По този начин и като се вземат
предвид признатите от ищеца плащания се установява главница от
534.2 лева. При тази главница съдът установи размер на законната
лихва за периода 15.07.2019г. - 22.06.2022г. от 139.83.
Съобразно уважената част на иска ищецът има право на 310лв. от
разноските, направени в заповедното и исковото производства. В
съответствие с отхвърлената част и съобразно чл. 38 от Закона за
адвокатурата повереникът на ищеца има право на 123лв. адвокатско
възнаграждение.
3
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. К. С. ЕГН **********
дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД ЕИК на основание договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 220693 както следва: 534.2
лв., главница по предоставения кредит и 139.83 лв., законна лихва за
забава за периода 15.07.2019г.- 22.06.2022г., ведно със законната
лихва върху претендираната сума от 22.06.2022г. до пълното
погасяване на дължимата сума.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 900.00 лв.,
главница и 237.50 лв. законна лихва.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 310лв. разноски.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на адвокат К. А. С. - САК 123лв.
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4