РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7135 по описа
за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от З.
„Б.И.“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
чрез адв. М. Г. срещу Н.Р.М. ЕГН **********,***
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове
с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца
обща сума в размер на 17 022,41 лева, от които 13 172, 68 лева
– главница, по сключено между страните споразумение, както и 3849,73 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 25.07.2013 г. до 09.06.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в
исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 4249/2016 г. по описа на
ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника,
който в предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата молба се излага, че на 28.12.2011 г. в гр. С. между ищецът, в
качеството му на кредитор и ответникът и „Еврофинансинг“ ЕООД, в качеството им
на длъжници е подписано споразумение, по силата на което страните приемат за
безспорно, че задължението на
„Еврофинансинг“ ЕООД към З. „Б.И.“
по повод на щета № 09080000317 и №10800000067 по описа на З. „Б.И.“ е в размер на 34 172,68 лева.
Сочи, че в чл. 2 от Споразумението страните са уговорили погасителен план за
заплащане на дължимата сума в размер на 34 172, 68 лева, по следния начин:
вноска от 2000 лева, при подписването на споразумението, която ще послужи като
разписка за платена сума, а останалата част от сумата да бъде заплащана на 19
месечни вноски в размер не – по малък от 1700 лева, дължима до 25 –то число на
съответния месец, за който се дължат, считано от януари 2012 г. Твърди се, че
съгласно погасителния план последната месечна вноска е следвало да бъде платена
до 25.07.2013 г. Излага се, че до датата на предявяване на исковата молба
ответникът е заплатил сума в размер на 21 000 лева, като неизплатена
остава сума в размер на 13 172,68 лева. Твърди се, че ответникът съгласно
чл.6 от споразумението е в неизпълнение на задължението си, тъй като е
настъпила изискуемостта на повече от две последователни месечни вноски, за
които не е извършено плащане. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в
настоящето производство разноски.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Счита, че остатъчната главница по споразумението не е била
изискуема към датата на подаденото от ищеца заявление за издаване на Заповед за
изпълнение. Излага, че потестативното право за обявяване на предсрочна
изискуемост по своята същност представлява едностранно разваляне на договор,
предприемано от страна на кредитора в случай на неизпълнено задължение за
своевременно погасяване на една или повече вноски, което за да породи действие
следва да е предприето от изправна страна по договора срещу неизправната такава
и да е предхождащо от изявление до длъжника, даващо достатъчно срок за
доброволно изпълнение. Твърди, че в настоящия случай не са налице предпоставки
за настъпване на предсрочна изискуемост, тъй като за да настъпи същата следва
да са налице следните обстоятелства: неплащането на определен брой погасителни
вноски и уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост.
Сочи, че дори да се приеме, че са настъпили от обективна страна обстоятелствата,
при които вноските да са обявени за предсрочно изискуеми, то ищецът не й е
обявил по надлежния ред предсрочната изискуемост. Навежда доводи и, че в
настоящия случай не става ясно кога и какви суми са погасявани, поради което не
може да се направи извод за това как е формиран твърдения размер на вземането.
Твърди, че липсват доказателства относно неизплатени вноски по периоди и
размери, предвид което не може да се установи конкретно настъпила вреда.
Излага, че съществува неяснота както по отношение на правопораждащите факти,
така и относно размерът на заявеното
вземане, данни за изплатените суми, което води до невъзможност да се направи
извод за дължимост на претендираното вземане. Поради изложеното моли съда да
отхвърли предявения иск и да присъди разноски.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание процесуалния представител на ответника моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира и присъждането
на разноски. В нарочна писчена защита поддържа иознесеното в исковата молба.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 4249/2016г. по описа
на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника и „Еврофинансинг” ЕООД за следните суми: сума в размер на 13172, 68
лева, представляваща неплатена главница; сума в размер на 3849,73 лева,
представляваща законна лихва за периода от 25.07.2013 г. до 09.06.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на същото, както и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 2340,45 лева.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 2772/14.06.2016
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение само от
длъжника н.Р.М..
Ищецът с оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по
издадената заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщено като част от исковото производство е
споразумение от 28.12.2011 г., сключено между „Еврофинсинг” ЕООД и Н.Р.М., в
качеството си на длъжници и З. „Б.И.” АД, в качеството си на кредитор, по
силата на който страните са приели за безспорно, че задължението на
„Еврофинансинг” ЕООД към ищеца е в общ размер на 34 172,68 лева, от които:
19 737,91 лева, представляващи платено от застрахователя обезщетение във
връзка с щета №090800000317/1 по описа на З. „Б.И.” АД и 14 434,77 лева,
представляващо застрахователно обезщетение във връзка с щета №**********/1 по
описа на З. „Б.И.” АД. Със споразумението ответника по делото се е задължил
лично и от свое име да изплати посоченото задължение. Страните са уговорили и
начина на изплащане на задължението, както следва: вноска в размер на 2000
лева, която се подписва при подписване на споразумението, а останалата част ще
се заплаща на 19 месечни вноски в размер на по – малък от 1700 лева всяка,
дължима до 25- то число на съответния месец, за който се дължи, считано от
януари 2012 г. страните са уговорили, че при неизпълнение в срок на
постигнатите договорки кредиторът може да пристъпи към реализиране на
регресните си права по съдебен ред. Уговорено е и какво се разбира под
неизпълнение на договора, а именно – настъпване на изискуемостта на две
последователни месечни вноски.
Установява се от приложения по делото Рамков договор №31
за застраховане на автомобили, отдавани по договор за лизинг, сключен между
„Порше лизинг БГ” ЕООД, в качеството си на застрахован и З. „Б.И.” АД, в
качеството си на застраховател от 20.12.2007 г., че са застраховани определени марки автомобили,
отдадени от застрахования за ползване съгласно валиден договор за лизинг
/финансов или оперативен/ при погасителен план до 60 месеца и размер на
първоначална вноска, определена в процент от цената на автомобила, но не по –
малък от 10%. От договора се установява
и, че един от покритите рискове е „преки загуби на приходи, поради
неиздължаване от страна на лизингополучател на дължими периодични вноски
съгласно валиден договор за лизинг. Видно е, от същия договор, че в него
страните подробно са договорили и застрахователните премии и дължимото
обезщетение за всяко едно от застрахователните събития.
Видно е от представените по делото застрахователни полици
за автокаско, злополука на местата в МПС е, че МПС „Фолксваген Транспортер” и
„Форксваген кади комби” са със сключени такива полици.
Установява се от приложения по делото Добавък № А07
0801818001739263/2 към застрахователна полица № А070801818001739263 е, че на 26.11.2008 г. е, че ищецът, в
качеството си на застраховател е разширил застрахователното покритие с риска
„финансови загуби при договор за лизинг”, при следните условия: лизингов обект
– „Фолксваген кади”, с лизингополучател „Е.” ООД, представлявано от Н.Р.М.,
като застрахователната сума е в размер на 18675,00 евро, със срок на добавъка
-48 месеца, влизащ в сила от 00.00 часа на 27.11.2008 г. до 24.00. часа
на26.11.2012 г.
Видно е от приложения по делото Добавък № А08
**********/796402/2 към застрахователна полица № А080828818001/796402 , че на
21.10.2008 г. ищецът, в качеството си на застраховател е разширил
застрахователното покритие с риска „финансови загуби при договор за лизинг”,
при следните условия: лизингов обект – „Фолксваген Транспортер”, с
лизингополучател „Е.” ООД, като застрахователната сума е в размер на 21397,00
евро, със срок на добавъка - 60 месеца, влизащ в сила от 00.00 часа на
22.10.2008 г. до 24.00. часа на 21.10.2013 г.
По делото са приобщени и договори за финансов лизинг,
сключени между „Порше лизинг БГ” ЕООД и „Е.” ООД с предмет на лизингите две
МПС, а именно: „Форксваген Кади” и „Фолксваген Транспортер, ведно с погасителни
планове към тях и приемо- предаветлни протоколи, от които се установява, че
„Еврофинансинг” е закупило на лизинг от застрахованото от ищеца дружество две
МПС.
Установява се от приложените по делото ликвидационни
актове по застраховка финансови загуби по застрахователни полици с №№
080828818001796402/2 и №0801818001739263, че ищецът е заплатил на „Порше Лизинг
БГ” ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 19737,91 лева и 14 434,77
лева, с правото да предяви регресен иск към „Еврофинансинг” ЕООД.
Видно е от представените по делото доказателства, че тези
суми са заплатени на застрахованото дружество.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страните.
От заключението на същата,
изготвена след проверка в счетоводството на ищеца се установява, че: 1. на
23.11.2007 г е сключен договор за финансов лизинг №2117 между „Порше лизинг БГ”
ЕООД и „Е.” ООД за предоставяне на превозно средство на стойност 21 627 евро с
първоначална вноска от 2 162,70
евро и сума за финансиране 19 454,30 евро, с месечни вноски съобразно
погасителен план, с кроен срок на договора -15.11.2012 г; по договора са
погасени суми в размер на 41 692,43 лева или 21 317,00 евро, платено
както следва: аванс- 5069,18 лева, плащания -36623,25 лева и платено от Бул Инс
-14 434,77 лева и текущо задължение в размер на 2251,19 лева; преведените
от ищца суми на 23.10.2013 г. са в размер на 14 434,77 лева; 2. На
22.10.2008 г. е сключен договор за финансов лизинг №3837 между „Порше лизинг
БГ” ЕООД и „Е.” ООД за предоставяне на превозно средство на стойност 20 241 евро с първоначална вноска от 2024,10 евро и сума за финансиране 18216,90
евро, с месечни вноски съобразно погасителен план, с кроен срок на договора
-15.09.2013 г; по договора са погасени суми в размер на 27 745,50 лева или
14186 евро, платено както следва: аванс- 5385,54 лева, плащания – 22359,86 лева
и платено от З.“ Б.И.“ -19737,91 лева и
текущо задължение в размер на 1162,07 лева; преведените от ищца суми на
09.12.2013 г. са в размер на 19 737,91 лева. От допълнителното заключение
на ССЕ се установява, че: съгласно сключеното споразумение между страните по
делото, ответникът е следвало да плаща
по същото 19 вноски по 1700 лева всеки месец, считано от януари 2012 г., до юли
2013 г., след платена сума в брой от 2000 лева; погасените от ответника
задължения са в размер на 21 000 лева, като платени в брой са 2000 лева, а
всички останали са платени по банков път по сметката на ищеца; след приспадане
на платените суми, остават дължими 13 172, 68 лева към ищеца.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е
предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова
полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че
между страните е налице валидна облигационна връзка по посоченото в исковата
молба споразумение, по което ищецът е изправна страна и по силата на което за
ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответницата,
както и претенцията за обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение
на договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №4249/2016 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява
се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е
постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключено
споразумение между него, ответницата и „Еврофинансинг” ЕООД, с което страните
са приели за безспорно установено в отношенията между тях, че задължението на
„Еврофинансинг” ЕООД към ищеца е в общ размер на 34 172,68 лева, от които:
19 737,91 лева, представляващи платено от застрахователя обезщетение във
връзка с щета №090800000317/1 по описа на З. „Б.И.” АД и 14 434,77 лева,
представляващо застрахователно обезщетение във връзка с щета №**********/1 по
описа на З. „Б.И.” АД. В споразумението, въз основа, на което се претендират
процесните суми страните са договорили и условия и срок, която сума ответникът
и третото неучастващо в производството лице са е задължили да върнат по
установения между тях начин - чрез месечни погасителни вноски, всяка една с
падеж и размер. Установява се от приложените по делото доказателства, че ищецът
е изпълнил своето задължение във връзка със сключен договор за застраховане на
автомобили, сключен с „Порше Лизинг БГ” ЕООД и е заплатил на последния
застрахователно обезщетение по повод на неплащане на лизинговите вноски от
„Еврофинансинг”, въз основа на което е възникнало и правото му на регресен иск
към последния. Установява се и, че по повод именно на това плащане е сключено
споразумението между страните по делото, въз основа на което ищецът претендира
процесните суми. В тази връзка съдът изцяло кредитира приетата по делото
съдебно счетоводна експертиза, като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните, според която ищецът по делото е изплатил застрахователното
обезщетение на „Порше лизинг БГ” ЕООД, поради което и възражението на
ответника, че липсва неяснота по отношение на правопораждащите факти и липсата
на доказателства за заплатени суми са неоснователни и следва да бъдат оставени
без уважение. С плащането от страна на ищеца на застрахователна сума на
застрахованото лице за ответника е възникнало задължението да върне сумата на
застрахователя, каквото задължение последния е приел, че съществува,
подписвайки споразумението между тях. От заключението на счетоводната
експертиза се установява още, че ответникът е извършил плащания към ищеца, с които
задълженията не са напълно погасени. Установява се също, че към датата па изготвяне
на експертизата последната вноска, която е внесена е била от 28.03.2016 г. В
тази връзка съдът кредитира заключението на изготвената по делото експертиза,
от заключението на, която се установява, на кои дати е погасяван кредита,
поради което и възражението направено от ответника в тази насока следва да се
остави без уважение. С оглед на изложеното съдът приема, че за ответника е
съществувало задължение да заплати в полза на ищеца претендираната главница.
Доколкото същия не е погасил в уговорения в договора срок дължимата от него
главница се поражда и задължението за заплащане на лихва.
Съдът счита, че твърденията на ответника, че
не е редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост са неоснователни и
като такива следва да бъдат оставени без уважение. В приетото Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ВКС,
ОСГТК, е застъпено становището, че предсрочната изискуемост на договора за
кредит не настъпва автоматично - поради неплащане в срок на погасителните
вноски, а настъпва с упражняването на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Съгласно дадените
разяснения в т. 18 от цитираното тълкувателно решение е необходимо кредиторът
да доведе до знанието на длъжника волеизявлението си за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Такова уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост е необходимо да бъде направено единствено и само, ако банката се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост. От изложеното става ясно, че изискването
длъжникът да се уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост се прилага сама
за задължение, възникнали от банкови кредити, но не и такива, които произтичат
от други отношения между страните.
Дори
обаче да се приеме, че следва да има уведомяване и в отношенията между длъжници
и некредитни институции, настоящият състав на съда приема, че такова
уведомяване не е задължително. В настоящия случай ищецът не се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост. Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
срокът на постигнатото между страните споразумение е бил изтекъл, поради което не е необходимо да се изпраща
уведомление.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение
към ищеца за заплащане на процесните суми, поради което предявения иск с правно
основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
уважен.
Съобразно изхода на спора,
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в размер от 2340.45 лв. за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, както и сторените в исковото производство
разноски в размер от 600.65 лв. за заплатена държавна такса и депозит за
експертиза. По делото своевременно е направено искане за присъждане на разноски
за процесуално представителство от адв. Г.. В кориците на същото обаче липсва
доказателство за действително сторени разноски.С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.1 ГПК „заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, като това обаче е единствено и само на
направените, но не и на уговорените разноски. Общият принцип, заложен в чл. 78 ГПК, е че на присъждане подлежат само действително извършени разноски. (Опр. №
100/29.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1040/2010 г., на IV г.о.; Опр. № 134/07.06.2011г.
на ВКС по гр.д. № 617/2010 г., на IV г.о.). Не се присъждат суми, които реално
не са заплатени, а само е поето задължение за това - Опр. № 133/15.03.2012г. на
ВКС по ч.гр.д. № 374/2011 г., на I г.о.
В този смисъл е и постулатът на т.1 от ТР №6/2012г. на ОСТГК на ВКС,
съгласно който „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.” Ето защо, доколкото
няма доказателства за действително сторени разноски за адвокатско
възнаграждение настоящият състав намира, че същите не следва да бъдат
присъждани.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че Н.Р.М.
ЕГН **********,*** дължи на З. „Б.И.“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сума
в общ размер на 17 022,41 лева, /седемнадесет хиляди и двадесет и два лева и
четиридесет и една стотинки/, от които 13 172, 68 лева – главница, по
сключено между страните споразумение, както и 3849,73 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 25.07.2013 г. до 09.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване
на задължението.
ОСЪЖДА Н.Р.М. ЕГН **********,*** да заплати на З. „Б.И.“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 2340,45 лева /две
хиляди триста и четиридесет и четиридесет и пет /, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4249
по описа за 2016 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Р.М.
ЕГН **********,*** да
заплати на З. „Б.И.“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 600,65
лв. /шестстотин лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: