МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 45 от 09.06.2020 година, ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 389/2020г. ПО
ОПИСА НА ЯРС.
ЯРП е
предявила обвинение против И.Г.И. *** за престъпление по чл.151, ал.1 от НК и
по чл.191, ал.3 от НК.
В съдебна фаза по искане на подсъдимия и
неговия защитник производството протече по диференцираната процедура на чл.371,
т.2 от глава 27-НПК.
В с.з. участващия по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт.
Счита, че същото е безспорно доказано от събраните по делото доказателства,
които изцяло подкрепят самопризна и пледира да бъде признат за виновен.
Предлага за всяко от престъпленията да му се наложи наказание от по една година
лишаване от свобода, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след което така
определените наказания да бъдат намарлени с една трета, съобразно разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК. Обвинението пледира да се приложи разпоредбата на чл.23,
ал.1 от НК, като на подсъдимия се наложи най-тежкото от двете наказания, както
и за постановяване отложено изтърпяване на общото наказание за изпитателен срок
от три години.
Подсъдимият,
редовно призован, участва лично в с.з. Признава изцяло изнесените от
обвинението факти и чрез служебния защитник – адвокат също пледира за определяне
на наказанията под законовия минимум, като счита, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Изцяло се солидаризира със становището
на прокурора относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, както и по отношение
начина на изтърпяване на общото наказание.
За да постанови присъдата си, на основание
чл. 373, ал.3 вр. с чл. 372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за
установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подс. И.Г.И. *** и свид. Д.И.К. от гр.Ямбол, родена на *** г., се запознали
през лятото на 2018 г. Постепенно двамата се опознали, харесали се и започнали
да дружат, като впоследствие чувствата им на взаимна им симпатия се
задълбочили. В неустановен ден през м. август 2018 г. подс. И. и 12-годишната
тогава свидетелка Д.К. решили да правят секс и отишли на поляна в района на ПГ
по селскостопанска техника в гр. Ямбол, където по взаимно съгласие осъществили
полов акт. Подсъдимият знаел, че К. няма навършени 14 години, но въпреки това
се савкупил с нея.
Двамата продължили да се срещат и след това, отношенията
им се задълбочили и решили да заживеят заедно. През месец януари 2019г. К.
заживяла с подсъдимия в дома му в гр. Ямбол, на ул. „Въча“ №**, като по време
на съвместното им съжителство поддържали и интимни контакти. През м. август
2019г. К. забременяла, но на 13.12.2019г. била хоспитализирана и загубила
детето. След изписването й, със заповед № ЗД/Д-Я-063/13.12.2019г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол била настанена временно в
семейството на баба й по майчина линия Т.И. и оттогава заживяла при нея.
Към момента на извършване на
горните деяния подсъдимият И., роден на *** г., е бил пълнолетен и е работил
като общ работник в „Пътстрой“ - Ямбол. Не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава
осма, раздел ІV от НК.
Направеното от
подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните
в досъдебното производство доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите Д.К.,
Т.И., Г. И. и А. Г., както и от писмените доказателства по делото, които преценени поотделно
и в тяхната съвкупност са последователни, взаимнодопълващи се и
безпротиворечиви, поради което се кредитират изцяло.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С деянияето си подсъдимият И. и от обективна,
и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.151, ал.1 от НК, тъй като на неустановен
ден през месец август 2018г. в гр. Ямбол, на поляна в района на ПГ по
селскостопанска техника, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – Д.И.К.
от гр. Ямбол, родена на ***г., като извършеното не представлява престъпление по
чл.152 от НК.
В подкрепа на извода, че подсъдимият е автор на деянието са
събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив. От свкупната
преценка на доказателствата по безспорен начин се установява както авторството
на деянието, така и времето, мястото и механизма на извършването му.
От
обективна страна подсъдимият е
осъществил всички признаци от състава на престъплението по чл.151, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в извършване на
полов акт с малолетно лице – Д.И.К. от гр. Ямбол, родена на ***г. Съвкуплението
е извършено по желание и със съгласието на малолетната, но това обстоятелство е
ирелевантно за съставомерността на извършеното по смисъла на чл.151, ал.1 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл. Знаел е, че осъществява полов акт с малолетно момиче и
е искал именно това. Т.е., същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици.
Освен престъплението по чл.151, ал.1 от НК, от обективна и субективна страна подсъдимият е извършил и престъпление по чл.191, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като в
периода от месец януари 2019г. до 13.12.2019г. в гр. Ямбол, в къща, находяща се
на ул. „Въча“ № **, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – Д.И.К. от гр. Ямбол,
родена на ***г.
От обективна страна, безспорно е налице извършено от подсъдимия и престъпление против
младежта по
смисъла на чл.191, ал.3 вр. ал.1 от НК, при което се
засяга правилното физическо и нравствено развитие на подрастващите.
При заживяването на съпружески начала се установяват фактически отношения като тези между съпрузи,
с тази разлика, че спрямо лицата не
се прилагат нормите на семейното
право и непълнолетната
не може да се ползва
от тях. Изпълнителното деяние се осъществява
само чрез действие и се изразява
в установяване на фактическо съжителство между обвиняемия
и пострадалата. Касае се продължено
престъпление, тъй като се създава
едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване
или до навършване
от пострадалата на 14 години.
В настоящия случай, от обективна страна се установи, че в периода от месец януари 2019г. до 13.12.2019г. подсъдимият е живял
заедно с
малолетната свидетелка Д.К. ***, в който
период установил с пострадалата отношения като
тези между съпрузите, а съвместното им
съжителство е
продължило до постъпването на К. в болнично заведение на 13.12.2019 г. Т.е., обективно, през целия инкриминиран период същият е живял
на семейни начала ненавършило 14-годишна
възраст момиче - 12-годишната Д.И.К., родена на ***г. - деяние, квалифицирано от закона като
престъпление по чл.191, ал.3 вр. ал.1 от НК.
От субективна страна и в този случай подсъдимият е действал
при форма на вината пряк
умисъл, тъй като е съзнавал, че заживява
съпружески с ненавършило 14- годишна възраст
момиче и е искал именно това.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ
НАКАЗАНИЯ
Санкцията на чл.151, ал.1 от НК
предвижда за извършеното от подсъдимия престъпление наказание лишаване от
свобода за срок от две до шест години, а за престъплението по чл.191, ал.3 вр.
ал.1 от НК законът предвижда наказание от две до пет години лишаване от свобода.
При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК,
наказанията му бяха определени при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1,
т.1 от НК, под най-ниския предел на предвидените в закона наказания от две
години лишаване от свобода, а именно – лишаване от свобода за срок от ЕДНА
ГОДИНА за всяко от престъпленията, след отчитане на многобройните смекчаващи
отговорността му обстоятелства – младата му възраст, чистото съдебно минало и
добрите характеристични данни, дадените в хода на ДП подробни обяснения,
приносът му за разкриване обективната истина по делото, обстоятелствата, че
признава и осъзнава вината си, както и причините за извършване на деянията. От
друга страна, съдът отчете завишената степен на обществена опасност на
деянието, която се обуславя от характера на засегнатите обществени отношения и
от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в
региона, и изключително младата възраст на пострадалата – касае се за
12-годишно дете, при което намери, че спрямо него не е оправдано определяне на
по-леки наказания, както и че така определени по размер, наложените наказания са
необходими и достатъчни да окажат поправително и възпиращо въздействие както
върху личността на подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.23, АЛ.1 ОТ НК
Тъй като престъпленията, предмет на
производството по настоящото дело, са извършени в условията на реална
съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, на
основание цитираната по-горе разпоредба, след като му определи наказание за
всяко престъпление по отделно, съдът наложи на подсъдимия най-тежкото по вид и
размер такова, а именно, ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА
НАЛОЖЕНОТО НА НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ
На основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи от изтърпяване наложеното на подсъдимия най-тежко
наказание лишаване от свобода за минимален изпитателен срок от три години, тъй
като от една страна са налице всички законови условия за това – наложеното му
наказание е в рамките до три години и същият е с чисто съдебно минало. От друга
страна, съдът счете, че с оглед изброените по-горе многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства и ниската степен на обществена опасност на
личността му, за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо да изтърпи
ефективно определеното му наказание.
Разноски по делото не са направени,
поради което такива не бяха присъдени в тежест на подсъдимия, независимо от
изхода му.
Относно разноските за изплащане на
възнаграждение на участвалия в съдебното производство служебен защитник съдът
ще се произнесе след определяне размера на възнаграждението от НБПП - София.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: