Р Е Ш Е Н И Е
№1410
гр. Пловдив, 08.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в
открито заседание на десети юни, две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 1283 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Г.Д.В.,
ЕГН ********** обжалва Решение № 260405 от 23.03.2021 г., постановено по АНД №
7424/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII
наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № РД-04-X-Б-206/21.10.2020
г. на Директора на РЗИ Пловдив, с което на касатора е било наложено
административно наказание глоба от 300 лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл.63, ал.4 от ЗЗ, вр. с т.5 от Заповед
РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
С жалбата се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение, като се
моли неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление. Не претендира
разноски.
Ответникът
по касация- РЗИ-Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие, моли да
се потвърди решението на РС Пловдив. Претендира разноски.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното
решение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по въззивното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд - Пловдив е възприел за установена, въз основа на доказателствата, събрани
по делото, описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се
възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз
основа на констатираните факти е направил верен и законосъобразен извод за
наличие на осъществено от санкционираното лице нарушение.
Така постановеното решение е валидно, допустимо
и правилно, като
съображенията за това са следните:
Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето, който в редакцията му, действала към момента на извършване на
нарушението (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда административно наказание
"глоба от 300 до 1000 лв." за нарушаване или неизпълнение на въведени
с акт на министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ (в прил. ред., ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН изрично
регламентира кой е приложимият закон – този към момента на извършване на
нарушението, поради което изводът на съда относно
точното
квалифициране на нарушението е правилен.
Констатираното нарушение е правилно квалифицирано,
съобразно горните законови текстове и деянието е фактически описано ясно,
поради което не е налице соченото в жалбата неразбиране на вмененото нарушение. В НП е посочена
Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на министъра на здравеопазването, с които са
били въведени противоепидемични мерки на територията на страната, като с т. 5 от последната заповед, в сила от 01.10.2020 г. до 30.11.2020 г., е въведено и задължение за всички лица,
които се намират в закрити обществени места в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата, в т. ч. кърпа, шал,
шлем и др.
Касаторът е
установен на 14.10.2020 г., като работник кухня в павилион в гр. Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 12 да
приготвя и продава палачинки и сандвичи без поставена маска или защитно средство, покриващо
носа и устата, което сочи на неизпълнение на задължението за спазване на
противоепидемичните мерки, въведено с акт по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, изрично посочен в правната квалификация на
деянието, дадена от административнонаказващия орган, поради което правилно е
ангажирана отговорността му на соченото основание.
При това положение и тъй като не са налице
сочените от жалбоподателя касационни основания, а и при извършената и
служебна проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК
също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като
същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, то се
достигна до извода, че решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото ответникът по
касация има право на разноски за настоящата инстанция. Те се констатираха в
размер на 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН Съдът,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260405 от 23.03.2021 г., постановено
по АНД № 7424/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII наказателен състав.
ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН ********** ***
(осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждание за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :