Решение по дело №81/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по касационна жалба на „Екопродукт“ ЕООД срещу Решение № 166/06.10.2023г. по АНД № 48 по описа за 2023г. на Силистренския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 8/05.01.2023г. на директора на „Регионална инспекция по околна среда и водите“ гр.Русе.

В жалбата са изложени доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е игнорирал изложените доводи за процесуална незаконосъобразност на санкционния акт поради непосочване на конкретното нарушение, за което е наложена санкцията, и същевременно не е преценил наличието на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и за квалифицирането на простъпката като маловажна. Моли се за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Русе, действаща чрез юриск. М. К., изразява становище, че оспорването е неоснователно. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт и за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Във връзка с основателността ѝ съдът намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на дружеството срещу Наказателно постановление № 8/05.01.2023г. год. на Директора на РИОСВ - Русе, с което за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и на основание чл. 83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН) и чл.164, ал.1 от ЗООС на дружеството е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева, за това, че като оператор на инсталация за интензивно отглеждане на свине, находяща се в с.Попина, общ.Силистра, обл.Силистра, с издадено Комплексно разрешително № 534-Н0/2016г., актуализирано с Решение №534-Н0-И0-А1/2022г. на изпълнителния директор на ИАОС, не е уведомило РИОСВ-Русе за възникнали на 24.10.2022г. пожар на територията на инсталацията, с което не е спазил условията на Комплексното разрешително-Условия 7.1 и Условие 14.5..

Въззивният съд е възприел фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства съдът е установил, че „Екопродукт“ ЕООД с. Попина, е оператор на „Инсталация за интензивно отглеждане на свине“ (свинекомплекс), попадаща съответно в т. 6.6, б.“б“ от Приложение № 4 на ЗООС. За експлоатацията на инсталациите и съоръжения на дружеството има издадено Комплексно разрешително № 534-Н0/2016г., актуализирано с Решение №534-Н0-И0-А1/2022г. от 21.07.2022г. на директора на ИАОС. На територията на горепосочената инсталация, находяща се в с. Попина, на 24.10.2022г., около 01,00 часа възникнал пожар. РИОСВ-Русе се е самосезирала във връзка с публикация относно пожара в Интернет. По този повод на място в свинекомплекса на 08.11.2022г. служители на контролната администрация извършили проверка. Съставен е констативен протокол № ДЦ-38 от 08.11.20222г. По време на проверката е установено, че вследствие на възникналия пожар на 24.10.2022г., около 01,00 часа е изгоряло Хале № 11 (Угояване) и частично били засегнати Хале №№ 3, 4 и 5 (Угояване) и Хале № 7 (Подрастване), части от инсталацията, както и две санитарни помещения. До момента на проверката (08.11.2022г.) РИОСВ-Русе не е била уведомена от дружеството за възникналия пожар.

Съдът е коментирал, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН. Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е коментирал, че в чл. 123в, т. 2 от ЗООС е предвидено задължение за оператора на инсталация да изпълнява условията в комплексното разрешително. Акцентирал е, че съгласно издаденото разрешително, в Условие 7.1. е предвидено задължение за притежателя „да уведомява, областния управител, кмета на общината, РИОСВ и органите на ГД „ПБЗН“-МВР при аварийни или други замърсявания, а в случай на замърсяване на повърхностни и/или подземни води и Басейнова дирекция, когато са нарушени установените с настоящото комплексно разрешително норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, след установяване вида на замърсяващите вещества и размера на замърсяването.“ Посочил е, че Условие 14.5 от разрешителното предвижда задължение за притежателя на разрешителното „незабавно да уведоми РИОСВ и да води документация за следните случаи: - измерени/изчислени концентрации на вредни вещества над емисионните норми заложени в разрешителното; - непланирана емисия; -инцидент, който е причинил замърсяване на повърхностни или подземни води, или е застрашил въздуха и/или почвата, или при който се изисква Общината да реагира незабавно. Първоинстанционният съд е обсъдил, че дружеството не е изпълнило задължението си, произтичащо от Условие 7.1 от КР, при аварийни или други замърсявания да уведоми множество органи, сред които и РИОСВ-Русе, както и задължението по Условие 14.5 да уведоми контролния орган в изрично изброени случаи, сред които и при инцидент който е причинил замърсяване на повърхностни или подземни води, или е застрашил въздуха и/или почвата. В тази връзка съдът е заключил, че операторът на инсталацията не е изпълнил условията по КР. По отношение размера на наложеното наказание, АНО е наложил санкцията в нейния минимум, като съдът е приел, че същата се явява адекватна на извършеното. Преценката на АНО, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, съдът е счел за правилна, тъй като се касае за деяние, което продължава във времето и засяга защитените със ЗООС съществени обществени отношения, свързани с опазване на околната среда; приел е, че нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от този вид, тъй като е типичен случай.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира, че жалбата е основателна.

В настоящия случай дружеството е санкционирано за бездействие – неизпълнение на задължението да уведоми РИОСВ-Русе за възникналия на територията на свинекомплекса пожар на 24.10.2023 г. В условията на комплексното разрешително обаче задължението за уведомяване настъпва при определени хипотези, изброени в условия 7.1 и 14.5, като в нито една от тях възникването на пожар не е самостоятелно основание за уведомяване, а акцентът е поставен върху въздействието на събитието върху околната среда. Нито в АУАН, нито в оспореното НП са посочени юридически факти, въз основа на които бездействието на дружеството би могло да се квалифицира като нарушение. Условие 7.1 от издаденото КР на практика преповтаря нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗООС, като определя, че задължението за уведомяване настъпва при изпускане на замърсяващи вещества над установените норми в КР и то след установяване на вида на замърсяващите вещества и размера на замърсяването. В досъдебната фаза на производството изобщо не е коментирано наличието на замърсяване в резултат на пожара, в какъв размер е било то и дали е надхвърляло установените норми в КР, при които предпоставки би възникнало задължение за уведомяване по условие 7.1.

Условие 14.5 от КР предвижда три основни хипотези, като осъществяването на третата хипотеза е възможно в три варианта. Посочването на фактите, при които се осъществява хипотезата и водещи до възникване на задължението за уведомяване, би обосновало съставомерност на бездействието на дружеството, но подобна конкретизация не е налице. Посоченото условие на практика конкретизира допълнително задължението на оператора по чл. 123в, т. 4, предл. 2 от ЗООС да осведоми контролния орган за всички инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда. Доколко обаче пожарът е имал отрицателно въздействие върху околната среда, дали я е застрашил и в какъв аспект, в производството не е коментирано, а след като това е така, не може да се счете, че е възникнало задължение за уведомяване по условие 14.5 от КР.

Изложеното сочи, че в досъдебната фаза на производството е извършено съществено нарушение на процесуалните правила - на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, изразяващо се в непълно описание на разглежданото изпълнително деяние, в резултат на което не би могла да се осъществи проверка на материалната законосъобразност на санкционния акт. Въпросното процесуално нарушение представлява отменително основание по отношение на наказателното постановление. Потвърждаването на последното от първоинстанционния съд е неправилно, поради което касационната жалба се явява основателна.

За прецизност следва да се коментира само, че в първоинстанционното производство неправилно като страна е конституирано учреждението, а не АНО. Съдебният акт обаче е постановен по отношение на органа и именно по отношение на него се разпростира силата на пресъдено нещо. При липсата на оплаквания от страните в касационната жалба в тази насока и при правилно постановен краен акт досежно страните, допуснатото процесуално нарушение не следва да се коментира като съществено.

В заключение АС - Силистра намира, че обжалваното решение на РС-Силистра е постановено в нарушение на материалния закон, поради което касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Касаторът не е предявил претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 166/06.10.2023г. по АНД № 48 по описа за 2023г. на Силистренския районен съд.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8/05.01.2023г. на директора на „Регионална инспекция по околна среда и водите“ гр. Русе, с което с което за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и на основание чл. 83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания и чл.164, ал.1 от ЗООС на „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище: с. Попина, обл. Силистра, е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 10 000,00 (десет хиляди).

 

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: