Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
14.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
трети март две хиляди и
двадесет и първа година
в публично заседА.е в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа докл***аното от съдията
гражданско дело №
461 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба във фазата
по допускането.
Ищецът Г.Д.Г. с ЕГН ********** твърди, че
ответницата М.П.Н. е майка на другите две ответници - М.С.Н. и А.С.Н.. Твърди,
че с А.С.Н. сключили граждански брак на 04.06.2009 г. в гр.С.. Бракът им бил
прекратен с Решение № 4210 от 09.04.2016 г. по гр. дело № 3165/2015 г. на
Софийски районен съд, IІІ-то г.о., 80-ти състав,
влязло в законна сила на 20.05.2016 г. Т.Г.Н. бил баща на С.Т.Н.. Последният
бил съответно - съпруг на ответницата М.П.Н. и баща на другите две ответници,
М.С.Н. и А.С.Н.. С договор от 12.03.1958 г. по нотариален акт № 96, том I, дело
№ 221/1958 г. на Л. народен съд (Карловски районен съд) Т.Г.Н. закупил дворно
място, парцел I (първи) с пространство от 180 кв.м (сто и осемдесет кв.м) до
съседи: И.Х.М., Ж. и новопроектирА.улица,
което по тогава действащия план на гр. К.(Л.) имало пл. № 2140 (две хиляди сто
и четиридесети) в квартал 21 (двадесет и първи). С нотариален акт № 67, том IІ, дело № 569/1959 г. на Л.ски народен съд (Карловски
районен съд) Т.Г.Н. бил признат за собственик на: празно място с площ от 213
кв.м ведно с трайните насаждения в него; празно място с площ от 66 кв.м и
празно място с площ от 2 кв.м, придаваеми по
регулация съгласно тогава действащия регулационен план на гр. К.към собствения
му парцел I (първи), планоснимачен № 2140 (две хиляди
сто и четиридесети) в квартал 21 (двадесет и първи). След смъртта на Т.Г.Н.
гореописаното дворно място било наследено от сина му С.Т.Н., а след смъртта на
последния имотът бил наследен от трите ответници по настоящото дело при равни
квоти, т.е. по 1/3 идеална част,
съгласно чл.9 ал.1 от Закона за наследството. По действалия към 2011 г. УП на гр. К.за дворното място бил отреден УПИ І-3410 (първи - три хиляди четиристотин и десети) в
квартал 21 (двадесет и първи) с площ от 405 кв.м (четиристотин и пет кв.м),
като 55/405 идеални части са били собственост на О.К., а останалите 350/405
идеални части - на трите ответници, при равни части. По силата на договор за
продажба на общински имот, вписан с вх.№ 1727/21.07.2011 г., акт № 189, том
6/2011 г. на Служба по вписвА.ята при Карловски
районен съд, трите ответници изкупили, отново при равни квоти, принадлежащите
на Община К.55/405 идеални части от дворното място. Доколкото гореописА.ят имот бил закупен по време на брака на ищеца с
третата ответница по и съгласно разпоредбата на чл.21 от Семейния кодекс, то
придобитите от нея 18,3(3)/405 идеални части от
дворното място станали съпружеска имуществена общност между нея и ищеца, а след
прекратяването на брака им тази СИО се преобразувала
в обикновена съсобственост. В резултат към настоящия момент ищецът и трите
ответници по били съсобственици на дворното място, което по действащите КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на ИД на АГКК съставлявало ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 36498.504.2420 (три, шест, четири, девет, осем, точка, петстотин
и четири, точка, две хиляди четиристотин и двадесети) по КККР
на гр. К., О.К., област П.; адрес на имота: гр. К.п.к. ****, ул. „Б.Р.“ №
****); вид собственост: съсобственост; вид територия: урбА.зирана; НТП: ниско застрояване
(до 10 м); площ 448 кв.м (четиристотин четиридесет и осем кв.м), стар номер
2420, квартал 21, парцел І-3410. Съсобствеността между ищеца и ответниците се
разпределяла при следните квоти: 135/405 идеални части за М.П.Н., 135/405
идеални части за М.С.Н., 126/405 идеални части за А.С.Н. и 9/405 идеални части
за ищеца.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
допусне и извърши съдебна делба на следния съсобствен
недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.504.2420 (три,
шест, четири, девет, осем, точка, петстотин и четири, точка, две хиляди
четиристотин и двадесети) по КККР на гр. К., О.К.,
област П.; адрес на имота: гр. К.п.к. ****, ул. „Б.Р.“ № ****); вид
собственост: съсобственост; вид територия: урбА.зирана; НТП: ниско застрояване
(до 10 м); площ 448 кв.м (четиристотин четиридесет и осем кв.м), стар номер
2420, квартал 21, парцел І-3410, при следните квоти: 135/405 идеални части за
М.П.Н., 135/405 идеални части за М.С.Н., 126/405 идеални части за А.С.Н. и
9/405 идеални части за ищеца.
Ответниците М.П.Н., М.С.Н. и и А.С.Н. оспорват иска за
делба. Ответницата А.С.Н. прави възражение за пълна трансформация на лично
имущество. Ответницата М.П.Н. твърди, а останалите две ответници признават
твърдението, че М.П.Н. е закупила процесното дворно
място от Община К.в качеството си на наследник на Т.Н.и внесла цялата дължима
сума по договора с общината, ответницата ползвала и стопА.свала дворното място и сега. Претенцията на ищеца била
неоснователна, същият бил длъжник на бившата си съпруга по повод спечелени от
нея редица дела, дължал й сумата над 40 000 лева. Ищецът не участвал в
заплащането на процесното място. Ответницата А.Н.
присъствала в качеството си на наследник по договора, а и тя се отказала от
наследството, останало от баща й. В случая се касаело за окрупнен
парцел, а не за отделна вещ. Ответницата А.Н. сочи, че мястото е закупено от
М.П.Н. като наследник на Т.Н.. Именно майка й внесла цялата сума по договора с
общината, именно тя ползвала мястото и се грижела за него. А.Н. нямала интерес
към него, съгласила се със завладяването му от стрА.на
майка си и се отказала от наследството на баща си по надлежния ред. Не давала
лични средства за тази покупка, не се интересувала от този договор, с който се
ликвидирала съсобственост между наследниците на Т.Н.и О.К.. Г.Г. нямал никакво основА.е да
претендира нищо по отношение на съвместната собственост. Разводът им влязъл в
сила на 09.04.2016 г. Оттогава до момента Г. инициирал редица дела срещу
ответницата, които тя спечелила. Същият се явявал неин длъжник с над
четиридесет хиляди лева, с които я ощетил, като сумите били доказА.
по надлежния законен ред. В течение на брака й с него същият пряко използвал
нейни лични средства, за да ги влага в редица начинА.я,
без въобще да е допринесъл и да има принос към семейния бюджет. Същият се
проявил като недостоен съпруг, ограбвайки я, и недостоен зет – изгонвайки майка
й М.Н. от жилището на А.Н., като подал сигнал за непозната жена в дома на А.,
знаейки, че това е майка й. Семейният кодекс бил ясен, за да се претендира
нещо, било нужно да са вложени лични средства. В този случай Г. нищо не вложил,
нямал никакъв личен принос. Всички средства, вложени в мястото били лични, на
майка й. А.Н. също не вложила нищо. В случая по-скоро ставало въпрос за дарени
лични средства от майка й, а А.Н. само присъствала в качеството си на
наследник, като съответно съм се отказала от наследствени права върху цялото
наследство. Ищецът можел да се противопостави, но не го направил и съответно
изгубил това си право. На трето място, големият въпрос тук бил вероятно, дали
когато се заплаща сума, претендирА.от общината за
оформяне на наследствен парцел, в качеството им на наследници, или когато се
оформя наследство, то става и СИО, или в случая дали
съпругът й придобил качеството на наследник докато бил женен за нея по това
време. Това очевидно било правен абсурд, иначе законодателят нямало да впише
точка продажба на наследство като отделна процедура. Наследството очевидно не
влизало в СИО. Дори когато се заплащали с общи
семейни пари данъците, то наследството пак не ставало СИО,
за да се дели. В случая не ставало въпрос за закупуване на отделна вещ, а за
окрупняване на парцел, останал неоформен във времето незнайно, по какви
причини. Имало достатъчно такива - дворищна регулация, събирали се пари от
общината, оформяне на индивидуален парцел, отново се събирали пари, очуждаване и замяна - отново се дължали средства. Нито по
една от тези процедури не се променял статутът на наследника. Той си оставал
наследник докато не се откаже по надлежен ред, как А.Н. направила това в Карловския
районен съд, при спазване на цялата разписА.в закона
процедура.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен.
От събрА.те по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа стрА.следното:
С договор за покупко-продажба от 12.03.1958
г., сключен с нотариален акт № 96, том I, дело № 221/1958 г. на Л.ски народен
съд (л.10), Т.Г.Н. закупил дворно място с площ от 180 кв.м (сто и осемдесет
кв.м), находящо в град К., съставляващо парцел I (първи) до съседи: И.Х.М., Ж. и новопроектирА.улица, което по действащия план на гр. К.(Л.)
има пл. № 2140 (две хиляди сто и четиридесети) в квартал 21 (двадесет и първи).
С нотариален акт № 67, том IІ, дело № 569/1959 г. на Л.ски народен съд (Карловски
районен съд) Т.Г.Н. е признат за собственик на: празно място с площ от 213 кв.м
ведно с трайните насаждения в него; празно място с площ от 66 кв.м и празно
място с площ от 2 кв.м, придаваеми по регулация
съгласно действащия регулационен план на гр. К.към собствения му парцел I
(първи), планоснимачен № 2140 (две хиляди сто и
четиридесети) в квартал 21 (двадесет и първи).
Т.Г.Н., бивш жител *** е починал на
26.12.1996 г. като е оставил наследници по закон съпругата си А.С. Н. и сина си
С.Т.Н.. Двамата са го наследили с равни права
- по ½ ид. част. С.Т.Н., бивш жител ***
е починал на 09.03.2001 г. като е оставил наследници по закон съпругата си
М.П.Н. и дъщерите си А.С.Н. и М.С.Н.. Трите са го наследили с равни права – по
1/3 ид. част. А. С.Н. е починала на 06.05.2001 г.
(след сина си), като е оставила наследници по закон двете си внучки - А.С.Н. и
М.С.Н., които по право на заместване са я наследили с равни права. С.Т.Н. е
роден от родители Т.Г.Н. и А.С. Н., които са сключили граждански брак на
21.11.1951 г. Горните факти се установяват от представените удостоверения за
наследници на Т.Г.Н., А. С.Н. и от представеното удостоверение за раждане на
С.Т.Н..
По делото е представена отчуждителната
преписка за процесния имот и други имоти, попадащи в
кв. 21 по плА.на град К.(л.77-105). Със заповед № 883
от 14.07.1980 г. на ОНС П. (л.79) е открито
производство по отчуждаване на недвижими имоти, попадащи в парцел ХІІІ в кв. 21
по плА.на град К., за строеж на жилищен комплекс. С
протокол на комисията по чл. 256 от ППЗТСУ от
26.09.1980 г. (л.80-81, т.9) е прието Т.Г.Н. като собственик на имот пл. № 3410
да бъде обезщетен със сумата от 729.22 лева. По преписката е приложено общо
платежно нареждане за всички отчуждени имоти в размер на 7768.95 лева. Със
заповед № 95 от 10.02.1998 г. на Община К.е одобрено частично изменение на ЗРП в кв. 21 по плА.на град К.,
засягаща и спорния имот - УПИ І І-3410. С АЧОС № 1457 от 18.10.2010 г. 44/405 ид.
части от УПИ І-3410 са актувА.
като общинска собственост. Със заявление от 27.10.2010 г. (л.91) трите
ответници са поискали да изкупят 55 кв. метра общинско дворно място от съсобствения УПИ І-3410 в кв. 21
по плА.на град К.. Към преписката е представено и
удостоверение за идентичност на УПИ І 3410 в кв. 21 и
парцел І 2140 в кв. 21 по плА.на К.. С договор за
продажба на общински имот № В-51 от 21.07.2011 г. ответниците са купили 55/405 ид. части от УПИ І-3410 в кв. 21
по плА.на град К.за сумата от 1650 лева с ДДС. За
заплатената цена на ответницата М.П.Н. е издадена фактура № 13022/30.06.2011 г.
Към фактурата е представен и фискален бон за заплатена в брой сума от същата дата (64).
Не се спори, че Г.Д.Г. и А.С.Н. са сключили
граждански брак на 04.09.2009 г., който е бил прекратен с развод с решение №
4210 от 09.04.2016 г. по гр. дело № 3165/2015 г. по описа на Районен съд С.,
ІІІ г.о., 80-ти състав, влязло в законна сила на 20.05.2016 г.
С определение № 638 от 31.07.2019 г. по ЧГрД ***46/2019 г. е бил вписан отказът на ответницата
А.С.Н., от наследството, оставено от нейния баща С.Т.Н..
От представената скица № 15-487628 от
11.06.2020 г. на СГКК П. се установява, че процесният имот понастоящем съставлява поземлен имот с
идентификатор 36498.504.2420.
По делото е представен незаверен препис от
решение № 442748 от 03.08.2018 г. по гр. дело № 58476/2016 г. по описа на РС
С., І г.о., 36-ти състав, частично отменено с решение № 7732 от 14.11.2019 г.
по в.гр.д. № 15 818/2018 г. по описа на СГС, с
което ищецът е осъден да заплати на ответницата А.С.Н. сумата от 15 629.86
лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на
½ от стойността на разходите по ремонт на недвижим имот, собственост на
ищеца. Няма данни решенето да е влязло в законна сила, но същото не се оспорва
от ищцовата страна.
По делото е представен незаверен препис от
решение № 272279 от 12.11.2019 г. по гр. дело № 15099/2019 г. по описа на РС
С., ІІІ г.о., 85-ти състав, с което ищецът е осъден да заплати на ответницата
А.С.Н. сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от деликт.
Няма данни решенето да е влязло в законна сила, но същото не се оспорва
от ищцовата страна.
Съдът не обсъжда представения препис от
присъда като неотносим към предмета на делото. Съдът не обсъжда и представените
от ответната страна писмени доказателства за налични средства у М.П.Н. да заплати стойността на имота като
представени след изтичане на преклузивния срок,
доколкото същите не се явяват нововъзникнал за
страната факт.
В показА.ята си
свидетелят Ч.сочи, че живее на ул. „Б.Р.“ **, пет къщи под М.Н. (ответницата
М.П.Н. - бел. съда). През 70-те години, по заповед на главния архитект на гр.
П., на всички живеещи на ул. „Б.Р.“ им
било отнето по пет метра от долната страна на улицата. На тези места били
построени стопански постройки без планове и с цел да се изчистят, отчуждили по
пет метра. През 2000 г. с решение на Общинския съвет им били възстановени тези
места и свидетелят бил един от първите, които си възстановил и заплатил
мястото. След като го възстановил, М.П.Н. отишла в дома му, за да разбере
процедурата по връщане на мястото и свидетелят видял, че е притеснена. Със
съпруга й израснали заедно и по същото време вече бил починал. М.П.Н. се
колебаела дали да възстановява мястото. Свидетелят разбрал, че е притеснена за
средства и тъй като Станьо много му помагал приживе, предложил да даде заем на
М.П.Н. в размер на 1000 лева. Това станало и през следващите месеци тя му
връщала от заплатата си заема на части. Върнала му парите през 2010 г. – 2011
г.
В показА.ята си
св. Г., майка на ищеца, сочи че знае за закупуването на имот по време на брака
на сина си и снаха си, коментирало се в дома й. Коментирали го синът й Г. и
снаха й А., че ще закупят имот, който половината да го заплати майката на А., а
другата половина сина й и снаха й като семейство. Не знаела каква е сумата. Свидетелката
била там, когато снаха й отишла да даде
пари на майка си. Това станало в края на пролетта, началото на лятото през 2011
г. Запомнила годината, защото тогава се родила внучката й през октомври, а
когато ходили да плащат, снаха й била в средата на бременността. Сина й и снаха
й тогава живеели в общежитие на МО в гр.С.. Снаха й била служител на МО. Първо
ползвали една стая, за която плащали около 120.00 лева, с включени консумативи.
След това наели две стаи със сервизни помещения, за тях плащали около 170.00 –
180.00 лева. Били на нормиран наем. Не били материално затруднени. родителите
много им помагали - гледали животни, правели консерви. Синът й работел към МВР
и вземали добри заплати. Живееха добре, не били финансово затруднени, защото и
храната им била осигурена от тях. Този имот бил заплатен от сватята М., А. и
Г.. Говорели, че сестрата на А. - М. няма да участва, не знаела по каква
причина. Разговорът се провел в тяхната
къща в гр. К., ул. „Б.Р.” ***. Това бил имот, който им бил отчужден преди години
и имали право да го закупят отново. Не била запозната в този период семейството
на А. и Г. да са правили ремонт да на бъдещия им дом, или да са закупували
други имоти. През 2011 г. не строяли собствен дом, това било по-рано,
родителите на Г. им помогнали. Домът бил къща в гр.Е.П., ремонтирА.по
време на брака, но по-рано през 2008г. – 2009г. Двамата се оженили през 2006 г. Това, което
свидетелката видяла било, как сина й давал парите, била там, но не знаела колко
пари. Попитала какви са тези пари и й казали, че ще закупуват имот. Този имот
бил прилепен за къщата на сватята й, снаха й и сестра й. Малкото дете било
родено на ***г.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Преди да се произнесе по иска за делба,
съдът следва да разгледа направеното с отговора на исковата молба възражение от
ответницата А.С.Н., за пълна трансформация на лично имущество.
По делото е доказано, че трите ответници са
били съсобственици с Община К.на дворното място, предмет на делба, като
съсобствеността е възникнала между техен наследодател и общината вследствие на
отчуждаване на реална част от терена през 1985 г. Трите ответници са купили
55/405 ид. части от дворното място през 2010 г., като
по време на сключване на договора ищецът и ответницата А.С.Н. са били съпрузи.
Съдът намира, че ответницата А.С.Н. обори, при условията на пълно и главно
доказване, презумцията за съвместен принос,
установена с разпоредбата на чл. 21 ал.1 вр. с ал.3
от СК. Действително, същата при равни права с майка
си и сестра си, е придобила по време на брака си с ответника 1/3 от 55/405 ид. части от дворното място, но от писмените доказателства
по делото се установява, че ответницата М.П.Н. е заплатила стойността на
закупеното. Фактурата е издадена на нея, а не на трите съсобственици. В пряка
връзка с писменото доказателство са показА.ята на
свидетелят Ч., на които съдът дава вяра, за факта, че е дал средства в заем на
М.П.Н. именно във връзка със закупуване на процесната
идеална част от имота. ПоказА.ята на свидетеля са
обективни и кореспондират с писмените доказателства – отчуждителна
преписка. Свидетелят няма роднинска връзка със стрА.те.
Така, според съда ответницата А.С.Н.
установи по несъмнен начин, че цялата сума за заплащане на терена е дадена от
нейната майка - М.П.Н..
Константата практика на ВКС (решение № 756/1996г. по гр.д. № 809/95г. І
г.о., решение № 727 от 23.11.2010г. по гр.д. № 978/2010г ІV г.о., решение № 156/08.07.2013 г. по гр.д. №
1037/2012 г. І г.о.) се приема, че когато родителите на единия съпруг
безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а
придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този
съпруг. Не самият факт на придобиване на вещни права, а само придобиването в
резултат на съвместен принос води до възникване на съпружеска имуществена
общност по смисъла на чл. 21, ал.1 от . В
конкретния случай съдът приема, че майката като е заплатила изцяло стойността
на придобитата част от имота е дарила средствата на дъщерите си, поради което
приносът на съпруга на едната от тях е изключен. не се споделят доводите в
писмените бележки на ищеца, че ответницата А.Н. се опитвала недостатъчно ясно
да „вкара“ тезата за средства, дарени от майка й. В случая се касае за
установено по несъмнен начин плащане на цялата сума по договора от стрА.на М.П.Н., който факт се установява с писмен документ
– фактура и прилежащия му касов бон. Отделно, в договора е посочена същата тази
фактура. цената на имота възлиза на 1375 лева без ДДС или 1650 лева с ДДС.
Разходите по сключване на договора – за оценка, режийни разноски, за местен
данък и такса за производство по прекратяване на собствеността, описА. в договора, не са предмет на обсъждане, доколкото не
представляват придобивна стойност на имота.
Неоснователна е и възражението, че М.П.Н. само е „внесла“ сумата на касата на
общината. В отговора на исковата молба тази ответница изрично е посочила
„Въпросното място закупих от общината в качеството си на наследник на Т.Н..
Внесох цялата сума по договор с общината, …“. Т.е. налице е изрично изявление
от стрА.на ответницата, че тя е закупила идеалните
части от дворното място. Фактурата е издадена само на нейно име, а същата няма
задължение да установява произхода на своите средства, което е сторила за част
от тях. Такова възражение съществува само за ответницата А.С.Н., който прави
възражение за пълна трансформация – да установи, че имотът е закупен с лично
нейни средства, в случая предоставени от майка й.
Съдът не кредитира показА.ята
на свидетелката Г., че синът и е предоставил средствата или част от тях за
закупуване на идеална част от дворното място, като част от съвместния принос на
семейството при придобиване на имот. За да не даде вяра на показА.ята
на този свидетел в конкретната насока, съдът съобрази следното: свидетелката е
майка на ищеца, който, безспорно в две производства е осъден да заплати на
бившата си съпруга суми за подобрение на негов личен имот, и обезщетение за деликт. По делото не са представени доказателства дали
двата съдебни акта са влезли в законна сила, доколкото същите са представени в
незаверени преписи. Съдебните решения обаче са били постановени преди
предявяване на настоящия иск. Свидетелката не установи и размера на средствата,
които е дал синът й. Отделно от това, показА.ята й са
нелогични. В случай, че е имало уговорка между майката и едната сестра те
съвместно да придобият процесните идеални части от
дворното място, а третата ответница – М.С. Н.да не участва, то логично би било
фактурата да бъде издадена на името на двете логично би било двете съделителки. Още повече, че според свидетелката, снаха й е
била в К., и събитията, които свидетелката описва съвпадат по време с времето
на плащане на цената. Сумата по договора е била платена на 30.06.2011 г., на
същата дата е издадена фактурата за плащане и фискалния бон. не се споделят и
доводите на ищеца, изложени в писмените бележки, че съдът следва да не
кредитира показА.ята на свидетеля Ч.поради
разминаване в датите – 2010-2011 г. Свидетелят няма пряка връзка със стрА.те в процеса, неустановено е той кога е заплатил
своето дворно място, и не е длъжен да помни детайли от преди 10-11 години.
релевантните установени факти в показА.ята на този
свидетел са тези, че именно във връзка със закупуване на процесните
места, които са били отчуждени по едно и също време и в съседни имоти, е
предоставил сумата от 1000 лева в заем на М.П.Н., която впоследствие я е
възстановила на части от заплатата си.
По изложените съображения, съдът намира
възражението за пълна трансформация на лични средства за доказано при условията
на пълно и главно доказване, а законоустановената
презумпция за съвместен принос, за оборена. Ответницата М.П.Н. е заплатила
цялата дължима сума по договора за покупко-продажба, т.е. при приетата от
съдебната практика презумпция, вложила е средствата като дарение на двете си
дъщери. Така, ответницата А.С.Н. е придобила правото на собственост върху 1/3
от 55/405 ид. части
от процесното дворно място с лични средства,
поради което между нея и ищецът не е възникнала СИО.
Тъй като трите ответници са заявили
изрично, че не желаят делба на имота, то искът като неоснователен следва да се
отхвърли. Съдът споделя доводът на ищеца, че е налице възможност направеният
отказ от наследство от стрА.на А.С.Н. да е
недействителен поради приемане на наследството, но това възражение не е
своевременно направено – едва в писмените бележки, и касае единствено правата
на трите ответници в съсобствеността, които не желаят делба, поради това съдът
не го обсъжда.
ОТНОСНО разноските:
С оглед отхвърляне на иска за делба, ищецът
дължи на ответниците сторените в производството разноски за ***окатско възнаграждение. Следва да се осъди ищеца да заплати
на всяка от ответниците разноски на реализирано ***окатско
възнаграждение в размер на по 1000 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен от Г.Д.Г.
с ЕГН ********** *** чрез ***. Е.П. (пълномощник) против М.П.Н. с ЕГН
**********, М.С.Н. с ЕГН **********,*** и А.С.Н. с ЕГН ********** *** на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.504.2420 (три, шест,
четири, девет, осем, точка, петстотин и четири, точка, две хиляди четиристотин
и двадесети) по КККР на гр. К., О.К., област П.;
адрес на имота: гр. К.п.к. ****, ул. „Б.Р.“ № ****); вид собственост:
съсобственост; вид територия: урбА.зирана; НТП: ниско застрояване
(до 10 м); площ 448 кв.м (четиристотин четиридесет и осем кв.м), стар номер
2420, квартал 21, парцел І-3410, при следните квоти: 135/405 идеални части за
М.П.Н., 135/405 идеални части за М.С.Н., 126/405 идеални части за А.С.Н. и
9/405 идеални части за ищеца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** чрез
***. Е.П. (пълномощник) да заплати на М.П.Н. с ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 1000 (хиляда) лева за реализирано ***окатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** чрез
***. Е.П. (пълномощник) да заплати на М.С.Н. с ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 1000 (хиляда) лева за реализирано ***окатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** чрез
***. Е.П. (пълномощник) да заплати на А.С.Н. с ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 1000 (хиляда) лева за реализирано ***окатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.