Р Е Ш Е Н И Е
№ 3 23.02.2021 г.,
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен
състав, в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: Павлина Костова
Прокурор: Елка Добрикова
като разгледа докладваното от съдия ГОСПОДИНОВА
ВНОХД № 1114 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260022 от 29.09.2020г.,
постановена по НОХД №2907/2020г., Районен съд-Бургас признал подсъдимите П.С.С.,
ЕГН **********, и Н.А.Т., ЕГН **********, за виновни в това, че на 05.03.2020г.
от микробус, марка „********“, с рег. № ******, паркиран в гр. Бургас, ул. „******“ № **, в условията
на опасен рецидив и в съучастие помежду си, като съизвършители, отнели чужди
движими вещи - 2 бр. куфара „Metabo”, съдържащи 4 броя винтоверти „Metabo -
Power Махх SB 12” на обща стойност от 704, 90 лева, 2 бр. зарядни за винтоверт,
марка „Metabo ASC“ с надпис на тях „AIR COOLED“ на обща стойност 200 лева и 4
бр. батерии за винтоверт, марка „Metabo от 12V” на обща стойност 179, 97 лева,
1 бр. куфар „Bosch”, съдържащ 1 бр. къртач, марка „Bosch GSH11E” на стойност
794, 40 лева, всичко на обща стойност 1 879, 27 лева, от владението на С. Я. Я. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр.
чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.58а от НК наложил на П.С.
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца, което на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“
режим, а на основание чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.
„а“ вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.58а от НК наложил на Н.Т. наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, търпимо на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим, като ги оправдал по първоначално
повдигнатото обвинение да са отнели 2 бр. зарядни за винтоверт марка
„Metabo-Power Maxx SB 12“.
Със същата присъда съдът постановил
веществено доказателство – диск, съдържащ видео запис, прикрепен към л.110,
гръб, от досъдебното производство, да остане приложен по делото до неговото
унищожаване по предвидения за това ред, и осъдил подсъдимите С. и Т. да
заплатят по сметка на ОД на МВР сумата в размер на 108,36 лева, представляваща
направените в хода на досъдебното производство разноски, а в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, да заплатят сумата в
размер на 5 лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу
така постановения съдебен акт била подадена саморъчно написана жалба от
подсъдимите П.С. и Н.Т., а отделно - жалба от Н.Т., чрез служебния защитник– адв.
К.К. ***. В жалбите се излагат съображения за необоснованост на присъдата и
несправедливост на наложените наказания. В общата си жалба подсъдимите молят да
им бъде определено наказание по реда на чл.55 от НК. Сочат, че имат деца, за които
следва да се грижат. В жалбата и впоследствие приложеното към нея допълнително
писмено изложение, адв. К. излага съображения за несправедливост на
наказанието, наложено на подс. Т. и счита, че същото следва да се определи по
реда на чл.55 от НК, поради тежкото семейно положение на подзащитния му, тъй
като бил многодетен баща, живеещ с глухоняма жена, която понастоящем била с
тежко заболяване и липсата на конкретно желание за извършване на
престъплението. Критикува направения от съда извод, че обстоятелствата,
свързани със здравословното състояние на жената на подсъдимия не били относими
към предмета на доказване по делото. Изразява и несъгласие с направения от съда
извод, че съжалението на подсъдимия Т. и признаването на вината му не било изключително
смекчаващо обстоятелство, поради отчитането му от законодателя при определяне
на наказанието при условията на чл.373, ал. 2 от, вр. чл. 58а от НПК.
Признанието на вината било различно от признанието на фактите по чл.373, ал.2
от НПК, и това следвало да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство, наред с другите по делото. Представеното по делото удостоверение
относно семейното положение на подсъдимия (родствени връзки и съпруга) не
показвало действителното му положение, а именно, че същият имал много деца,
малолетни, за които следвало да се грижи предвид недоброто здравословно
състояние на майка им. Обстоятелството, че предметът на престъплението бил
възстановен на собственика му със съдействието на подсъдимите също следвало да
бъде оценено от съда в посока занижаване на наказанието.
Представителят на държавното обвинение
намира въззивната жалба за неоснователна, а коментираната присъда – за
законосъобразна, правилна и обоснована, като предлага същата да се потвърди.
Наказанията на подсъдимите били правилно определени, а в акта се съдържали
подробни и изчерпателно посочени основания за отказа да се приложи чл.55 от НК.
В съдебно заседание подсъдимите С. и Т.,
редовно призовани, доведени от органите на РД-Охрана-Бургас, се явяват лично и
със защитниците си - съответно адв. Д.М. и адв. К.К. ***. Защитникът на подс. Т.
поддържа изцяло подадените жалби, не счита, че по делото били налице отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подзащитния му и моли за определяне
наказанието на последния в по-нисък размер. Защитникът на подс. С. твърди, че
изводите на съда за липса на смекчаващи вината обстоятелства не кореспондирали
с фактите, установени по делото. Обремененото съдебно минало на последния не
било причина да се влошава състоянието му. Тежестта на наказанието не
съответствала на извършеното. Пледира за намаляване размера на наказанието на
подс. С..
В последната си дума подс. С. се признава
за виновен и твърди, че е възстановил щетата и осъзнал грешката си.
Подс. Т. в дадената му от съда последна
дума също твърди, че се признава за виновен, бил възстановил вещите и тъй като
живеел с глухоняма жена, която получила инсулт, моли да му се намали
наказанието.
Въззивният съдебен състав, след като се
запозна със съдържанието на въззивните жалби, становищата на страните и
материалите по делото установи следното:
Производството пред районния съд е
протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след направено от
подсъдимите самопризнание по реда на чл.371, т. 2 от НПК – признали изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразили
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След направен обстоен и
всестранен анализ на доказателствения материал, съобразен с диференцираната
процедура, по която се е провело съдебното производство, съдът правилно
преценил, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства и съблюдавайки правилата на чл. 372, ал. 1 от НПК се
произнесъл с определение по ал.4 на същия член. Настоящият състав възприема
фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на
признатите от подсъдимите факти, съгласно изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият П.С.С., ЕГН **********,***
и живее в същия град на адрес ул. „*****“ № **. Той е *******
гражданин, с ******* образование, ********, ******* и е
осъждан.
Подсъдимият Н.А.Т., ЕГН **********,***
и живее в същия град на адрес ул. „******“ №
**. Той е ***** гражданин,
********, *******, ****** и е осъждан.
Сутринта на 05.03.2020г. пострадалият С. Я. натоварил в
багажника на лекия си автомобил марка „*****“, модел „*******“,
с рег. № ********, 2 броя куфара „Metabo“,
зелени на цвят, съдържащи 4 броя винторверти „Metabo-Power Maxx SB 12“, 2 бр.
зарядни за винтоверт „Metabo ASC“ с надпис „AIR COOLED“, 4 бр. батерии за
винтоверт, марка „Metabo от 12V“, 1 бр. куфар „Bosch“, съдържащ 1 бр. къртач
„Bosch GSH11E“, и други инструменти. След това Я.в затворил вратата на багажника, но забравил да
заключи и се отправил към строителния обект, където работел, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. „******“, ул. „******“ № **. След като
пристигнал до обекта, Я. паркирал лекия
си автомобил на ул. „*******“ № ** и се отдалечил от него. В същия момент по посочената
улица минавали подсъдимите Н.Т. и П.С. и свид. Р. Р.. Последните
двама се приближили до лекия автомобил на свид. Я., погледнали през стъклото на багажника и видели, че в
него имало поставени различни инструменти. Подс. С. решил, че ще открадне някои
от тях, поради което повикал при себе си подс. Т., а на свид. Р. казал да се отдалечи и да наблюдава за приближаващи
хора. С. хванал дръжката на вратата на багажника, отворил го, взел и поставил
на земята описаните по-горе 3 броя куфара, ведно със съдържанието им. Подс. С.
взел със себе си куфара марка „Bosch“, а подс. Т. двата куфара „Metabo“, след
което двамата се отдалечили от лекия автомобил и напуснали
местопроизшествието.
От заключението на вещото лице по
назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза е видно,
че стойността на така отнетите и подробно описани вещи, към момента на
извършване на деянието била в размер на 1 879,27 лева.
В изпълнение на законово вменените си задължения по
чл.372, ал.4 от НПК, районният съд е проявил прецизност и е установил, че
отнетите в действителност от подсъдимите 2 броя зарядни за винтоверт марка
„Metabo ASC“ с надпис на тях „AIR COOLED“, са неправилно посочени в
обвинителния акт като 2 бр. зарядни за винтоверт марка „Metabo – Power Maxx
SB 12“. Изложеното сочи, че
законосъобразно и обосновано съдът е оправдал подсъдимите С. и Т. в това да са
отнели така посочените от прокурора вещи и правилно ги е осъдил за това, че на
инкриминираните с обвинителния акт дата и място са отнели 2 броя зарядни за
винтоверт марка „Metabo ASC“ с надпис на тях „AIR COOLED“. Коректно са посочени
и доказателствата, подкрепящи стореното самопризнание и от които се установява
този извод, а именно - показанията на пострадалия Я., протокола за оглед на веществени доказателства и
фотоалбума към него, както и от разписката, с която на пострадалия са били
върнати всички вещи.
Правилна, обоснована и кореспондираща с
възприетата фактическа обстановка е дадената от проверявания съд правна
квалификация на престъпната деятелност на подсъдимите като престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 20, ал.2
от НК по отношение на подсъдимия П.С., а относно подсъдимия Н.Т. – престъпление
по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ вр. чл. 20,
ал.2. По делото беше безспорно установено, че на посочените по-горе дата, време
и място подсъдимите С. и Т. в съучастие помежду си, като съизвършители, отнели
чужди движими вещи - 2 бр. куфари „Metabo”, съдържащи 4 броя винтоверти „Metabo
- Power Махх SB 12” на обща стойност от 704, 90 лева, 2 бр. зарядни за
винтоверт, марка „Metabo ASC“ с надпис на тях „AIR COOLED“ на обща стойност 200
лева и 4 бр. батерии за винтоверт, марка „Metabo от 12V” на обща стойност 179,
97 лева, 1 бр. куфар „Bosch”, съдържащ 1 бр. къртач, марка „Bosch GSH11E” на
стойност 794, 40 лева, всичко на обща стойност 1 879, 27 лева, от владението на
С. Я. Я.. Чрез отнемането на процесните по делото вещи,
подсъдимите са прекъснали фактическата власт на собственика им – С. Я., и са
установили своя такава, с което престъпният резултат е настъпил.
Правилно БРС е констатирал, че
обсъжданото дотук деяние е извършено от подсъдимите при условията на опасен
рецидив - за подсъдимия С. по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, а за Т. –
по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като е изложил достатъчни аргументи в тази
насока, които настоящата инстанция споделя и не следва да повтаря. Във връзка с
изложеното в мотивите на районния съд обаче относно осъжданията на подсъдимия Т.
и наличието спрямо него на предпоставките на чл.29, ал.1, б. „б“ от НК,
настоящата инстанция не споделя тези доводи на съда,като е необходимо да се
отбележи следното:
С Определение за
одобряване на споразумение № 225/15.06.2017г. по НОХД 2777/2017г. по описа на
Районен съд-Бургас, в сила от 15.06.2017г. на подсъдимия Т. е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца за деяние,
извършено на 04.03.2017г. С присъда №
162/11.09.2017г. по НОХД 6896/2016г. по описа на Районен съд-Бургас, на същия е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години за деяние,
извършено на 25.05.2016г. От казаното следва, че този подсъдим е извършил
двете, посочени по-горе престъпления, преди да имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях. Именно поради тази причина с Определение по ЧДН
6044/2017г., Районен съд-Бургас е определил и наложил най-тежкото измежду двете
наложени на подсъдимия наказания. Изложеното дотук, съобразено с постулатите в Постановление
№ 2 от 27-29.IV.1970г., на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление № 6 от
12.IV.1983г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987г., сочи, че спрямо Т. е налице
само едно осъждане, тъй като деянията са осъществени при реална съвкупност по
смисъла на чл.23, ал.1, предл. второ от НК, т.е. деянието по настоящото дело не
е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, тъй
като за приложението му законът поставя условие деецът да е бил осъждан
най-малко два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието да не е отложено по
чл. 66 от НК, което както беше посочено в настоящия случай не е налице.
Останалите осъждания на подсъдимия не следва да се разглеждат в контекста на
опасния рецидив, тъй като се намират извън посочения в чл.30, ал.2 от НК срок,
а това препятства приложението на разпоредбата на чл.29 от НК за тях. Казаното
обаче е единствено за прецизност на въззивната проверка и не променя по никакъв
начин правилността на присъдата, тъй като Т. е бил признат за виновен и осъден
за това, че деянието е извършено от него в условията на опасен рецидив по б.
„а“ на чл.29 от НК.
Подсъдимите са осъществили деянието с
„пряк“ умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК. Те несъмнено са
съзнавали общественоопасния характер на стореното, предвиждали са
общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване. Знаели са, че
намиращите се в лекия автомобил вещи принадлеждат на друго лице, но въпреки
това са ги отнели с намерение противозаконно да ги присвоят, за което
свидетелстват и извършените от тях след деянието действия – вещите са били
продадени от подсъдимите на други лица, тоест разпоредили са се с вещите като
със свои. Общността на умисъла също не подлежи на съмнение. Подсъдимите са
съзнавали, че заедно извършват престъплението и че чрез съвместните си действия
спомагат за настъпване на общия целен резултат – противозаконното отнемане на
вещите. За този извод също спомага обективно извършеното от тях -
непосредствено, след като подсъдимият С. извадил от багажника на лекия
автомобил трите куфара с инструменти и ги поставил на земята, взел единият от
тях - с марка „Bosch“, а Т. - двата по-малки куфара с марка „Metabo“, след което
заедно се отдалечили от лекия автомобил и напуснали местопроизшествието. В
подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че заедно са предлагали за продажба
отнетите вещи.
Предвид безспорното участие на двамата подсъдими в
изпълнителното деяние на престъплението, коректно съдът е извел формата на
съучастие за всеки от тях и с оглед разпоредбите на чл.20, ал.2 от НК ги е
квалифицирал като съизвършители.
Съображенията на защитата,
изложени в жалбите, са приоритетно свързани с размера на наказанията на
подсъдимите. Настоящият състав намери тези доводи за неоснователни,въпреки
оскъдните мотиви изложени от първоинстанционният съд относно индивидуализация
на наказанията. За извършеното престъпление по чл.196, ал.1, вр. чл.194, ал.1
от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от 2 до 10
години. При осъществяване на дейността по индивидуализация на следващите се на
подсъдимите наказания за извършените от тях престъпления, районният съд, не
може да бъде укорен в неточности. Същият е съобразил отегчаващите и
смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства като е достигнал до правилния извод, че
наказанието следва да се определи по реда на чл.54 от НК, тъй като не са налице
нито многобройни, нито изключителни обстоятелства, налагащи определяне на
наказанието под предвидения в закона минимум при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК
и за двамата подсъдими.В този смисъл възраженията на защитата ,че неправилно
съдът не е приложил чл.55 ал.1 т.1 НК са неоснователни и необосновани.
Следва
да се отбележи за прецизност ,че при индивидуализация на конкретните наказания
решаващият съд не е изложил достатъчно доводи, които в достатъчна степен да
внесат яснота точно по какви критерии е определил индивидуалните наказания на
двамата подсъдими. Липсват изложени съображения защо въпреки,че двамата
подсъдими са съучастници-извършители,
единият подсъдим е получил
по-висока присъда, а другият по-ниска, което обстоятелство е от изключителна
важност при индивидуализация на наказанията. Не става ясно по каква
причина целите на наказанието за подс.С.
ще се осъществят с по-висока присъда,а на Т. с по-ниска такава. БРС при последващите си съдебни актове следва да
обсъжда по–задълбочено фактите релевантни за индивидуализация на наказанието и
да излага обосновани мотиви в тази
насока. Въпреки липсата на подробно изложени доводи в тази насока,
настоящата инстанция се солидаризира с отмерените размери от първостепенния съд
на наложените наказания, като счита, че наказанието на подс.С. следва да бъде
малко по-високо от това на съучастника му –Т. поради обстоятелството,че
инициативата за извършената кражба /отварянето на автомобила/ и действията по
сваляне на вещите от автомобила са
извършени именно от подс.С..
Доказателствената съвкупност по делото
позволява извод, че обществената опасност и на двамата подсъдими е висока. От
справките им за съдимост е видно, че извън осъжданията, обуславящи деянието по
настоящото дело като извършено при условията на опасен рецидив, С. и Т. са били
осъждани многократно, преобладаващо за престъпления против собствеността на
различни граждани, като през годините са търпели различни по вид и
продължителност наказания, включително и ефективно „Лишаване от свобода“. Ясно
е, че тези наказания не са допринесли за поправянето на подсъдимите, тъй като
същите са продължили да извършват престъпления. Силно впечатление прави и
обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в кратък период, след като и
двамата подсъдими са изтърпели наложените им наказания „Лишаване от свобода“.
Тук следва да се посочи също, че настоящото деяние не е първото извършено
задружно от тях. Двамата заедно са осъществявали кражби в предходен период -
през 2016 година и 2017 година, за което са получили съответните наказания.
Безспорно осъжданията за тези деяния не могат да служат като мотив за
утежняване положението на подсъдимите, тъй като те обосноват квалифициращо
обстоятелство на настоящата престъпна деятелност –опасен рецидив, но не може да
се пропусне фактът, че у двамата се наблюдава поведение, което индикира
изградени у тях трайни престъпни навици, незачитане на установените в
обществото правила за поведение и морал, неглижиране на последиците, които
деянията им влекат за другите граждани, както и приемането на престъпленията
против собствеността като източник на доходи. Тази нагласа следва да бъде
променена чрез увеличаване интензитета на упражняваната спрямо тях наказателна
репресия, а това в настоящия случай, предвид търпените от тях до момента множество
наказания, е единствено възможно чрез увеличаване на наказанието „Лишаване от
свобода“.
От друга страна обаче обществената
опасност на престъплението не е висока. Стойността на отнетото имущество на
пострадалия е относително ниско. Механизмът на извършване на деянието също не
се отличава от останалите случаи на престъпленията от този вид. Въпреки, че
именно тези обстоятелства обосновават квалифицирането на деянието по основния
състав - чл.194, ал.1 от НК, следа да се отчете формалният характер на
извършеното. Престъплението не е било планирано – то е осъществено инцидентно
от тях, докато са преминавали в района и след като не са успели да намерят
работа. Тук е моментът, обсъждайки обстоятелствата, спомагащи за определяне на
наказанието към предвидения в закона минимум, да се посочи, че изразеното
съжаление за извършеното от подсъдимите и признаването на „вината“ си (както е
посочил защитникът в жалбата си, сочейки разликата между признанието на фактите
и признанието на вината от страна на подсъдимите), правилно не са били ценени
от районния съд като изключителни обстоятелства, налагащи определяне на
наказанието по реда на чл.55 от НК. В действителност и двамата подсъдими са
признали за извършеното престъпление, след като са били задържани, и са посочили
лицата, на които са продали вещите. Тези обстоятелства обаче не са от естество
да предизвикат желаните от защита последствия. Даденото признание не следва да
бъде надценявано. То може и е разглеждано единствено като смекчаващо
отговорността обстоятелство, наред с останалите по делото, но не и като
самостоятелно основание, обосноваващо необходимостта от определяне на
наказанието под предвидения минимум. Наред с изложеното дотук, отново във
връзка с възраженията на защитника на подсъдимия Т., следва да се посочи, че по
делото липсват доказателства за казаните твърдения, че същият е баща на десет
малолетни деца. Както е посочено в мотивите към атакуваната присъда,
представеното удостоверение единствено потвърждава, че този подсъдим има едно
дете, пълнолетно, а това обстоятелство не може да влияе по никакъв начин на
размера на наказанието. Същото се отнася и за подсъдимия С., който видно от
приложеното по делото удостоверение има три деца – две пълнолетни и едно
малолетно. Наличието на малолетни деца не може само по себе си да обоснове
по-ниско наказание за съответния извършител на престъпления и да го постави в
по-благоприятно положение от останалите извършители, за които това
обстоятелство не е налице. Правилно
съдът е посочил, че в принципен план наличието на деца, за които задължително
следва да се полагат грижи предвид крехката им възраст, би следвало да
въздейства на подсъдимите в положителна посока, към законосъобразно поведение,
гарантиращо им възможността да подпомагат семействата си без риск да бъдат
приведени отново в затвора. Твърденията на защитата относно възстановяването на
инкриминираните вещи е неоснователно. След извършване на деянието двамата
подсъдими не са върнали вещите на собственика им, а напротив – продали са ги на
други лица, които впоследствие, след като са били уведомени от полицейските
служители, че вещите са били предмет на кражба, са ги предали със съответните
протоколи. От казаното следва, че Т. и С. не са възстановили вредните последици
от деянието си. Изложеното категорично не предполага намаляване на
наказателната отговорност, която следва да понесат.
Всички изложени обстоятелства, преценени в
своята съвкупност, мотивират извод, че така наложените на подсъдимите наказания
са изцяло адекватни и съответни на извършеното.
Що се касае до подсъдимия С., въззивната
инстанция счита, че при определяне на наказанието му, не следва да се пропуска
фактът, че същият е инициатор на деянието. Той е бил лицето, което е видяло
инкриминираните по делото вещи в лекия автомобил на пострадалия, решил е да ги
отнеме, повикал е съучастника си – подс. Т., отворил е вратата на автомобила и
е свалил вещите. От казаното относно личната му обществена опасност и тази на
деянието, съдът заключи, че наказанието му следва да се определи при лек, но
отчетлив превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Отмереното му с
присъдата наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, което
след редукцията по чл.58а от НК е в окончателен размер на 2 години и 4 месеца
„Лишаване от свобода“, е правилно, обосновано и адекватно на извършеното
престъпление, личностните характеристики на дееца и отчита цялостното му
участие в деянието. Уважаване претенцията на защитника му и определяне на
наказанието в по-нисък размер от една страна би било проява на неоправдан
толеранс към С., а от друга – би поставило в невъзможност изпълнението на
корекционния процес върху него, от който същият безспорно има нужда.
Наложеното на подсъдимия Т. наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което е намалено по правилата на
чл.58а от НК до окончателния размер от 2 години „Лишаване от свобода“ – отново
ориентирано към минимума, също е справедливо, адекватно на обществената
опасност на деянието и персоналната му такава. Определянето на по-ниско
наказание за подсъдимия Т., сравнено с наложеното на С., се обуславя от
конкретно извършеното от него. В действителност същият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението заедно с подс. С., но приносът му към
увреждането на обществените отношения се отличава значително от извършеното от
последния. Въпреки, че Т. чрез конклудентните си действия е изразил ясно и
недвусмислено съгласието си с намисленото от С., именно последният сам е
осъществил почти всички етапи, необходими за реализиране на престъплението -
след като е видял оставените вещи и е решил да ги отнеме, С. е разпоредил на
свид. Р. да наблюдава за преминаващи по улиците хора и е
привикал при себе си подс. Т., отворил е багажника на лекия автомобил, извадил
вещите и ги свалил на земята, тоест подготвил ги за по-лесното им пренасяне.
Ограниченото участие на Т. неминуемо води до определяне на наказанието му в
по-нисък размер, което всъщност е сторено от районния съд. Изложеното по-горе
относно личностната характеристика на Т. с категоричност не позволява
определяне на наказанието му в законово установения минимум. Казаното за
подсъдимия С. се отнася и за подс. Т. - последният също задължително следва да
бъде подложен на продължително и интензивно пенетенциарно въздействие, с което
да се коригират изградените у него престъпни навици. Според настоящия състав
определените за С. и Т. срокове на наказанието „Лишаване от свобода“ са достатъчни
за постигане на целите, заложени в чл.36 от НК и най-вече за поправянето и
превъзпитанието им. Не на последно място, както правилно е посочил
първоинстанционният съд, с тези наказания би се въздействало в най-пълна степен
и върху останалите членове на обществото.
Правилно, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2,
б. „б“ от ЗИНЗС, районният съд е постановил така наложените на подсъдимите
наказания „Лишаване от свобода“ да се изтърпят при първоначален „строг“ режим.
С оглед изхода на делото и предвид
разпоредбата на чл.189, ал.1 от НПК, правилно е решението на съда да присъди в
тежест на подсъдимите сторените в хода на наказателното производство разноски.
Също коректно е и произнасянето по отношение на вещественото доказателство –
оптичен носител, което следва да остане в кориците на делото до унищожаването
му по реда на ПАС.
При извършената служебна проверка,
въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата или нейното
отменяване.
Мотивиран от горното и на основание чл.
338, вр. чл. 334 т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260022 от 29.09.2020г. постановена по НОХД
№ 2907/2020г. по описа на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: