ОПРЕДЕЛЕНИЕ
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в закрито съдебно заседание на 22.05.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
като разгледа гражданско дело № 1434 от 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Делото е
образувано по искова молба, подадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 срещу Г.Б.А.
с ЕГН ********** ***.
Предявен е иск по чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1, хипотеза
първа, във вр. с ал. 2 от Кодекса за застраховане
(отменен) (КЗ-отм.), сега чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ), във връзка с чл. 45 от ЗЗД за
признаване на установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата 2 000,00
лв., ведно със законната лихва от 13.11.2018 г.-датата на подаване на заявление
по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, представляваща изплатено от ищеца
на трето лице обезщетение по щета № 041130000012014, образувана по заявление от
12.08.2016 г. за претърпени
от Ц.В.Ц.с ЕГН ********** неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 17.04.2014 г. на път II-15 км. Враца-Оряхово, 9+378
м, местността „Скорушата“, като се твърди, че за
същото вземане е издадена заповед № 3029 от 15.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4875/2018 г. на
Врачанския районен съд.
В исковата
молба се твърди, че на
описаните дата и място,
водачът Г.Б.А.-неправоспособен водач и след употреба на алкохол
над допустимите норми,
при управление на лек автомобил
„Нисан Примера”
с рег. *****, причинил
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с лек
автомобил *****с
рег. № *****, управляван от В.
Ц. Г. В следствие на пътния инцидент
е причинена смъртта на повече от
едно лица, телесни повреди на повече от
едно лица и материални щети. За инцидента
бил съставен протокол за
ПТП № 5332/12.05.2014 г. на ОД на
МВР - Враца, съгласно който
вината за настъпване на ПТП била на водача на
лек автомобил
марка ***** с рег. *****. По случая било образувано
досъдебно производство
№ 460/2014 г. по описа на
РПУ - Враца. Към датата
на застрахователното събитие лекият автомобил марка ,,******” с рег. ***** имал валидна застраховка ,,Гражданска отговорност”, сключена със ,,ЗАД ОЗК - Застраховане”
АД — полица №
BG/23/114000658381/23.02.2014 г., валидна от 23.02.2014 г. до 23.02.2015 г. Ц.В.Ц.с ЕГН
********** претърпяла неимуществени щети, за които ищецът изплатил на нейния
пълномощник обезщетение в размер на 2 000,00 лв. с платежно
нареждане-бордеро № 47732/04.05.2017 г. Поддържа се, че ищецът има регресно вземане срещу ответника за причинените от
последния на Ц.В.Ц.неимуществени вреди, за които е
изплатено обезщетение 2 000,00 лв.
В срока по
чл. 131 от ответникът Г.Б.А. не е подал писмен
отговор и не е взел становище по иска.
Видно от заповед № 3029 от 15.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 4875/2018 г. на Врачанския
районен съд, с нея е разпоредено ответника Г.Б.А. да заплати на ищеца ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД сумата 1 642,69 лева-главница, представляваща
изплатено „ЗАД ОЗК - Застраховане”
АД гр. София на трето лице- М.И.Г. с ЕГН ********** обезщетение по щета № 0410-300-0008-2014 г.; сумата 1 657,69 лева, представляваща законна лихва за периода
от 13.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 15,00 лева, представляваща направените ликвидационни разноски; сумата от 33,30 лева, представляваща държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в размер на 416,00 лева.
Съгласно разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен
от момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. Оттук следва, че вземанията в настоящото
и заповедното производство трябва да
бъдат напълно идентични, в който смисъл е и съдебната практика, например решение № 18 от 16.02.2016 г. по търг. дело
№ 1880/2014 г. на Върховния касационен съд, I т. о., постановено по
реда на чл.
290 от ГПК.
В случая се
претендират две напълно различни вземания по исковото и заповедното
производство, което обуславя извод за недопустимост на исковата молба по чл.
422 от ГПК, по която е образувано делото и връщането й на ищеца с прекратяване
на делото.
Предвид процесуалната
недопустимост на исковата молба, право на разноски възниква само за ответника.
Последният не е претендирал разноски и не е представил доказателства за
направени такива, поради което съдът не присъжда разноски на страните.
Мотивиран от
гореизложеното, Врачанският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА на
основание чл. 130 от ГПК на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД гр. София исковата
молба, по която е образувано делото, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 1434/2019
г. на Врачански районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския
окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него от ищеца и
ответника, като на ответника съобщението се изпрати чрез началника на Затвора
гр. Враца.
Районен съдия: