Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-13, в закрито съдебно
заседание на 24.2.2021
г. в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа
докладваното от съдия
т.д. № 327 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е предявен иск от К.К.Б., представляван от адв. Й.Л. от
Хасковска адвокатска колегия срещу Сдружение „Национално сдружение на Б.П.“ да
бъде признато за установено, че ответникът няма валиден и легитимен Управителен
съвет, който може да заседава и приема валидни решения в рамките на
правомощията, дадени от устава на сдружението и при уважаване на този иск – да
бъде обявена нищожността на обективираните в протокола на заседание на
Управителния съвет от 11.02.2021 г. решения за преразпределяне на функциите
между членовете на Управителния съвет и прекратяване на членството на ищеца,
действащ като едноличен търговец под фирма „Т. – Т.Б.– К.Б.“. Интересът от
предявения иск е обоснован с довод, че единствено съдът, а не общото събрание
може да отговори на въпроса валидни и законосъобразни ли са решенията, взети от
Управителен съвет, действащ в намален състав и досежно съответствието на
дейността на сдружението на чл. 30 от ЗЮЛНЦ, съответно за възможността взети
при тези условия решения да бъдат стабилизирани. Оспорва се компетентността на
общото събрание да стори това.
Съгласно
чл. 124 ал. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за повдигане на правен
спор пред съд с цел установяване на действителното правно положение е предпоставено
от наличие на правен интерес. С оглед нормата на чл. 2 ГПК такъв е налице, ако
по силата на самото съдебно решение ищецът е в състояние да утвърди оспорвано
негово право или да отрече неоснователно претендирано спрямо него право. Понеже
съдебната защита се основава на силата на пресъдено нещо обезпечаването на този
правен интерес предполага привличане в процеса на правния субект, който е
задължен да зачете неоснователно оспорваното право при положителния иск или
неоснователно претендира право, засягащо правната сфера на търсещия защита.
Описаните
в исковата молба обстоятелства позволяват извод, че ищецът желае защита на свое
членствено право – да участва в управлението на сдружението. Характерно за
установителния иск е формулираното правно положение, което се очаква да бъде
утвърдено. От тази гледна точка предявеният основен иск не утвърждава правото
му да участва в управлението, а огласяване на пречка да стори това. Поставеният
въпрос действително е от значение за обусловените според петитума искове, но те
касаят акт, чиято преценка е изключена от правораздавателната компетентност на
съдилищата.
Настоящият състав
споделя формираната вече съдебна практика, че законодателят отчитайки
конституционно утвърдената свобода на сдружаване ограничава съдебната намеса
във вътрешноорганизационния живот до защита срещу решенията на върховния орган
– чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ (срв. решение № 179 от 05.12.2011 г. по т. д. № 1023/2010
г., ВКС, II ТО, определение № 2738 от 29.08.2018 г. по гр. д.
№ 4017/2018 г. на Апелативен съд – София). Върховният орган е ангажиран пряко
да осигури реализацията на правото на сдружаване – установява рамката на
членственото правоотношение, формулира общия интерес, формира и контролира
дейността на управителните органи, натоварени да реализират общия интерес.
Съществен белег на ценността свобода в обществените отношения е възможност за
самоуправление. Поради тази причина и съдебната намеса става необходима само,
когато законоустановения механизъм за самоуправление на общността не осигурява
желания резултат. Затова и съдебният контрол е ограничен до формирана и
изразена от върховния орган воля в отклонение от утвърдени със закона или
устава индивидуални интереси, легитимиращи отделния член да търси и получи
защита, или бива накърнен общ интерес, овластяващо член на сформиран орган на
сдружението или на прокуратурата да се противопостави на решението – чл. 25 ал.
6 ЗЮЛНЦ.
Регламентирайки
правото на сдружаване законът създава и механизъм за неговата реализация. Именно
защото върховният орган е гарант за реализация на правото на сдружаване, нему
изрично е предоставена компетентност да ревизира взети решения от управителния
орган на сдружението – чл. 25 ал. 5 ЗЮЛНЦ. Това правомощие безусловно включва и
възможността върховният орган да прецени дали да зачете или не взетото решение.
При така регламентирания механизъм не намира опора нито в буквата, нито в
смисъла на закона предполаганата неспособност общото събрание да разреши
повдигнатия спор за валидността на взетото решение. Предложеното стеснително
тълкуване предпоставя пренебрегване на зачетен от закона авторитет и
недопустимо навлизане във вътрешноорганизационния живот на самоуправляващата се
общност – сдружение с нестопанска цел. Едва взетото решение в противоречие на
утвърдени от закона или устава индивидуални или общи интереси обосновават
намесата на съда, за да бъде утвърден пренебрегнатата потребност.
По
изложените съображения съдът приема, че за ищеца липсва правен интерес от
предявените искове.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба
Разпореждането може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен
срок от съобщението.
На основание чл. 7
ал. 2 ГПК на страните да бъде връчен и препис от настоящото.
Съдия: