O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475 / 26.10.2020 г., гр.Монтана
В името на народ
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Мария Ницова
като разгледа докладваното от съдия Ницова административно дело № 460/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба от С.М.С. ***, чрез пълномощника адв.Д.Д. ***, „срещу отказ обективиран в писмо № 94-С-715/17.09.2020 г. на кмета на община Монтана..“
Настоящият съдебен състав като взе предвид жалбата и доводите на страните счита, че същата е недопустима при следните мотиви:
Видно от представената административна преписка спрямо оспорващия С. е издадена заповед № 2098/08.08.2008 г. на кмета на община Монтана, която е влязла в сила на 09.01.2008 г./л.37- 40 от делото/. Същата е издадена „ на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ, влязъл в сила ПУП, одобрен със заповед № 1801/29.12.2001 г., влязла в сила на 15.03.2005 г. и решение № 22 от 05.08.2008 г. на комисията по чл.210 от ЗУТ, във връзка с чл.16, ал.4 от ЗУТ.“ За тази заповед С. е уведомен на 12.08.2008 г./л.37 от делото/ и т.к. не е обжалвана е влязла в сила на 01.09.2008 г.
С молба вх.№ 94-С-715/03.09.2020 г., пълномощникът на С., адв.Д. *** „ да издаде заповед, с която на С. на основание заповед № 2098/08.08.2008 г. и на основание чл.16, ал.4 от ЗУТ да бъде определен УПИ от 582 кв.м…“/л.13-15 от делото/.
В отговор на тази молба, кметът на община Монтана, с писмо док.№ 94-С-715/17.09.2020 г. е уведомил С., че с влязлата в сила заповед № 2098/08.08.2008 г. е спазена разпоредбата на чл.16, ал.4 от ЗУТ/л.11 от делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.6 от ЗУТ собствениците на поземлени имоти по ал.4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал.1 от датата на влизане в сила на плана. За всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Съгласно ал.4 на чл. 16 в случаите по ал.1 на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот/имоти, като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници. Когато имотът попада в различни устройствени зони, новообразуваният урегулиран имот се предоставя в зоната, в която имотът е имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210. Решението на комисията се съобщава на заинтересованите лица заедно с проекта за подробен устройствен план и може да се обжалва в производството по обжалване на акта за одобряване на подробния устройствен план по ал.1.
Предвид описаните по-горе предмет на оспорване и приложима нормативна уредба, съдът намира, че жалбата, с която е сезиран е недопустима поради липса на правен интерес. В случая не е налице подлежащ на съдебен контрол административен акт. Разпоредбата на чл. 16, ал.4 от ЗУТ предвижда изрично оспорване на решенията на комисия по чл. 210 от ЗУТ, с които се определя пазарна стойност на урегулираните имоти по ал.1. Целта е, на всеки собственик да се определи равностоен урегулиран имот с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. В случая не сме изправени пред тази хипотеза. С влязлата в сила заповед № 2098/08.08.2008 г. на кмета на община Монтана са индивидуализирани имотите на заявителя, съгласно протокол №22/05.08.2008 г. на комисията по чл.210 от ЗУТ/л.41- 42 от делото/. Тази заповед е подлежала на оспорване по реда на чл.215 от ЗУТ, което изрично е посочено в същата, но С. не се е възползвал от тази възможност в законоустановения срок.
Тези обстоятелства са посочени в уведомителното писмо с № 94-С-715/17.09.2020 г. на кмета на община Монтана, същото не съдържа волеизявление на административния орган, с което пряко да се засягат права и законни интереси на оспорващата страна. Същото е с уведомителен характер, с него административният орган уведомява лицето, че с издадената заповед № 2098/08.08.2008 г., влязла в сила, вече се е произнесъл и е спазена разпоредбата на чл.16, ал.4 от ЗУТ. Същото само по себе си не произвежда никакви директни правни последици за лицето, за да се квалифицира като административен акт или отказ. Същото не прегражда възможността за лицето да защити правния си интерес, за който се твърди, че е налице на основание влязлата в сила заповед № 2098/08.08.2008 г. на кмета на община Монтана, като предяви искане срещу неоснователни действия или бездействия на административния орган или длъжностно лице.
С оглед гореизложеното, жалбата се явява недопустима поради липса на правен интерес, обусловен от липсата на годен за оспорване административен акт. Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно във всяко положение на делото.
Предвид горното, съдът намира, че подадената жалба от С.М.С. ***, чрез пълномощника адв.Д.Д. ***, „срещу отказ обективиран в писмо № 94-С-715/17.09.2020 г. на кмета на община Монтана..“, се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да се прекрати.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от С.М.С. ***, чрез пълномощника адв.Д.Д. ***, „срещу отказ обективиран в писмо № 94-С-715/17.09.2020 г. на кмета на община Монтана..“
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по адм.дело № 460/2020 по описа на Административен съд Монтана.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщенията до страните.
ПРЕПИС от това определение да се връчи на страните за сведение съгласно чл. 138, ал. 1 АПК.
Административен съдия: