Р Е
Ш Е Н
И Е № 1425
гр.Сливен, 05.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3976
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че бил длъжник по изп.д № 1297/2019г. на ЧСИ Гергана Грозева
с район на действие СлОС. За това разбрал след като
му било връчено запорно съобщение. От последното
разбрал, че ответното дружество подало молба за образуване на това изп.дело въз основа на два изпълнителни листи.
Първият изпълнителен лист бил издаден по ч.гр.д.
№ 4101/2011г. на СлРС
за следните суми - 4542,12 лв., стойност на ел.енергия за периода
26.09.2008г.- 27.01.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.06.2011г. до окончателното изплащане на задължението, 740,60 лв. – моратерна лихва за периода 26.11.2008г.- 09.06.2011г. и
404,13 лв. – разноски по делото.
Вторият изпълнителен лист бил издаден по гр.д. №
4920/2011г. на СлРС за сума в размер на 226,03 лв. –
разноски по делото.
Сочи, че първоначално въз основа на горните два
изпълнителни листи ответникът образувал изп.д. №
330,2012г. по описа на ЧСИ М.Минкова с район на действие СлОС,
като съдебният изпълнител го прекратил поради настъпила перемция.
От печата на ЧСИ било видно, че последното изпълнително действие на взискателя по това дело било от 20.03.2013г.
Ето защо ищецът счита, че не дължи сумите по
издадените и посочени по-горе два изпълнителни листи, въз основа на които
ответника впоследствие образувал ново изп.дело №
1297/2019г. на ЧСИ Г.Грозева.
От съда се иска признаване
на установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответното
дружество следните суми:
- по изпълнителен лист,
издаден по
ч.гр.д. № 4101/2011г. на СлРС - 4542,12 лв., стойност на ел.енергия за
периода 26.09.2008г.- 27.01.2011г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.06.2011г. до окончателното изплащане на задължението, 740,60 лв.
– моратерна лихва за периода 26.11.2008г.-
09.06.2011г. и 404,13 лв. – разноски по делото;
- по изпълнителен , издаден по гр.д. №
4920/2011г. на СлРС сума в размер на 226,03 лв.,
разноски по делото, поради погасяване на задълженията по давност.
Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е
депозиран. С него се оспорват претенциите, като се считат за неоснователни.
Твърди се, че изп.д. № 330/2012г. на ЧСИ М.Минкова
било образувано на 13.03.2012г., като с молбата си взискателя
поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение с всички предвидени в
ГПК способи, като било направено и възлагане по чл.18 ЗЧСИ, което прекъсвало
давността, съобразно възприетото в т.10 ТР № 2/2013г ОСГТК ВКС. Сочи, че по
това изп.д.
били депозирани от взискателя и настоящ ответник
молби с искане за предприемане на изпълнителни действия и така прекъсвал срока
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Сочи, че на 20.03.2013г. бил наложен запор на МПС, на
23.03.2015г. и 15.08.2016г. били депозирани молби за извършване на ред изп.действия, а на 12.01.2017г. наложен запор на трудово
възнаграждение. Така с всяко предприето изп.действие
от взискателя ответник давността била прекъсвана и
нямало период на бездействие, продължил повече от две години и хипотезата на
чл.433, т.8 ГПК не била осъществена.
Иска се от съда отхвърляне на
претенциите и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
наа ищеца, като иска неговото редуциране до минимално
предвидения размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 13.01.2012г., издаден въз основа на постановено
Решение при признаване на иска №
924/17.11.2011г. по гр.д. № 4920/2011г. на СлРС, ищецът
бил осъден да заплати на ответното дружество сума вр азмер на 226,03 лв., представляваща разноски по делото.
С изпълнителен лист от 01.02.2012г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение № 3059/22.06.2011г. по ч.гр.д. № 4101/2011г. на СлРС
и Решение № 924/17.11.2011г., ищецът бил осъден да заплати на ответника сума в
размер на 4 542,12 лв., стойност на ел.енергия за периода
26.09.2008г.-27.01.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.06.2011г. до окончателното изплащане, сума в размер на 740,60 лв., мораторна лихва за периода 26.11.2008г. до 09.06.2011г. и
сума в размер на 404 лв., разноски по делото.
Въз основа на така издадените изпълнителни лист по молба на ответника, като
взискател срещу настоящия ищец, като длъжник било
образувано на 13.03.2012г. изпълнително дело № 20127680400330 по описа на ЧСИ
М.Минкова с рег.№ 768 КЧСИ и район на действие СлОС.
По това изпълнително дело на 20.03.2013г. бил наложен запор на 5 бр. ППС,
собственост на ищеца длъжник в изпълнителното дело. С молба на взискателя от 23.03.2015г. било поискано налагане на
възбрана върху недвижими имоти на длъжника, запор върху трудово възнаграждение
на длъжника, както и опис на движимото имущество на длъжника. На 12.01.2017г. бил
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя
«УНИРОПА 2009» ЕООД гр.Сливен. С постановление от 05.03.2019г. съдебният
изпълнител прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
тъй като вприел, че в продължение на две години взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия.
За последно извършено изпълнително действие по делото съдебният изпълнител
приел 20.03.2013г.
Видно от удостоверение № 65038/11.11.2019г. на ЧСИ Г.Грозева,
рег.№ 915 и район на действие СлОС по молба на
ответника от 21.06.2019г., като взискател, въз основа
на горепосочените два изпълнителни листи срещу ищеца, като длъжник било
образувано на 21.06.2019г. изпълнително дело № 2019915041297 по описа на ЧСИ Г.Грозева.
Исковата молба е депозирана на 18.07.2019г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло,
като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост
на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила съдебно
решение е допустим. Искът е предявен от
лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на това
вземане на ответника, поради несъществуването му или погасяването
му по давност. Правният интерес е продиктуван от висящ изпълнителен процес
срещу ищеца.
При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената
тежест да установи при условията на
пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца
следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ
претендираното от него вземане, едва след което
ищеца да установи възраженията си за
неговата недължимост.
В конкретния казус ищецът се позовава на изтекла
погасителна вземането давност преди да е било образувано изпълнително дело №
1297/2019г. на ЧСИ Грозева, тъй като изминали повече
от пет години от последното изпълнително
действие, извършено по изп.д. № 30/2012г. на ЧСИ М.Минкова.
Ответното дружество от своя страна застъпва становище,
че давността не е изтекла, тъй като по изпълнителното дело № 330/2012г. били
налични депозирани от взискателя молби с посочване на
изпълнителни способи, както и предприето изпълнително действие запор на
трудовото възнаграждение на длъжника – прекъсващи течението на давността.
Съгласно мотивите на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г.
по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК ВКС, анализиращи чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)- насочването на изпълнението, чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата
за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с
върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на
принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието
прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.
При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи.
В процеса безспорно се установи, че двата изпълнителни
листа срещу ищеца са издадени, въз основа на влязло в сила съдебно Решение № 924/17.11.2011г.
Не се установи на коя дата е влязло в сила това съдебно решение, поради което
съда приема, че давността е започнала да тече
от датата на издаването на изпълнителните титули – съответно на 01.02.2012г.
за сумите отразени в този изпълнителен лист и на 13.01.2012г. за сумата от
226,03 лв., представляваща деловодни разноски.
Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД давността е
пет години, тъй като вземанията са били установени със съдебно решение,
постановено при признание на иска. В молбата на взискателя
и настоящ ответник за образуване на изпълнителното дело през 2012г. се съдържа
и възлагане по чл.18 ЗЧСИ. С образуването на изпълнително дело № 330/2012г.
давността не е прекъсната. Тя е прекъсната на 20.03.2013г. с предприетото и извършено
изпълнително действие – запор на 5 бр. ППС, собственост на длъжника. От тази
дата започнала да тече нова пет годишна давност, която следвало да изтече на 20.03.2018г.
В този период обаче е депозирана по изпълнителното дело молба от взискателя от 23.03.2015г. /л.53 от делото/ с посочване на
точни изпълнителни способи, а именно да бъде насрочен опис на движими вещи на
длъжника, налагане на запор върху трудовото му възнаграждение или пенсията,
възбрана на недвижимо имущество. Това означава, че взискателя
не се е дезинтересирал към него момент от
изпълнителното производство, като е посочил конкретни способи на изпълнението,
прекъсващи давността, които действия съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме
и извърши. Така на 12.01.2017г. е наложен запор върху вземането на длъжника от
работодателя за трудово възнаграждение, което изпълнително действие прекъсва
давността, а от тази дата 12.01.2017г. започнала да тече нова пет годишна
давност, която не е изтекла и към момента.
Следователно задължението на длъжника и настоящ ищец
не е погасено по давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в
процеса, въз основа на който са издадени двата изпълнителни листи, а предявения
от него отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК
се явява неоснователен и бива отхвърлен.
По правилата на процеса и с оглед изхода на спора, ищецът
дължи на ответното дружество разноски в размер на 100 лв., определени по реда
на чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПрП,
вр.чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съобразно изхода на спора, съдът не следва да разглежда
и произнася по възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.439 ГПК
предявеният от П.С.Г., ЕГН: ********** *** и съдебен адрес ***, чрез адв.Ст.К.
против “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД гр.Пловдив, ул.”Христо Данов” № 37,
отрицателен установителен иск, че НЕ ДЪЛЖИ, следните суми: по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
4101/2011г. на СлРС -
4542,12 лв. /четири хиляди
петстотин четиридесет и два лева и 0,12 ст./, стойност на ел.енергия за
периода 26.09.2008г.- 27.01.2011г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.06.2011г. до окончателното изплащане на задължението, 740,60 лв. /седемстотин и четиридесет лева и 0,60 ст./ – мораторна
лихва за периода 26.11.2008г.- 09.06.2011г. и 404,13 лв. /четиристотин и четири лева и 0,13 ст./ – разноски по
делото, както и по изпълнителен , издаден по гр.д. № 4920/2011г. на СлРС сума в размер
на 226,03 лв. /двеста двадесет и шест лева и 0,03 ст./, разноски по делото,
поради погасяване на задълженията по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 ГПК П.С.Г., ЕГН: **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД
гр.Пловдив, ул.”Христо Данов” № 37, сума в размер на 100 лв. / сто лева/,
деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: