О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 24.07. 2020г.

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и  четвърти юли,  две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : СНЕЖИНА КОЛЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР В. САНТИРОВ

                                                                                              СИЛВИЯ ТАЧЕВА

 

                                                                   

като разгледа докладваното от съдия  КОЛЕВА в.н.ч. дело № 2119 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид :                                                                                                                                                                                                                                                                                                              

 

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7  НПК.

С определение от 24.03.2020г. по НЧД № 828/2020г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалба с вх. № 1003219/20.01.2020г. и с вх. № 53304/15.01.2020г. на дружеството „С. Д. Т.Т.“ ЕООД чрез адвокат И. срещу Постановление от 02.01.2020г. на СРП, с което е прекратено ДП по пр.пр. № 53304/2019г. по описа на СРП, ДП по пр.пр. № 1539/2019г. на РП – гр. Бургас.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от  „С.Д. Т.Т.“ ЕООД чрез процесуалния му представител – адв. И., в която се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното определение, според което е прието, че жалбоподателят няма качество на пострадало лице от престъплението по чл. 227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, респективно не разполага с необходимата процесуална легитимация да оспорва пред съда прокурорското постановление по чл. 243 от НПК. Иска се  въззивният съд да отмени първоинстанционното определение и да разгледа жалбата по същество, като отмени постановлението за прекратяване на досъдебното производство и върне делото на прокурора.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценка по реда на чл. 243, ал.7 от НПК, установи, че същата е депозирана в  законоустановения седем дневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивната проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

Съгласно правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал.7 от НПК, относими към настоящия казус, настоящия съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите, събраните по д.п. доказателства,  намери за установено следното:

Досъдебното производство е  образувано за това, че през месец март  2019г.  в гр. Бургас, в качеството си на  управител  представител на „Е.Т.“ ООД   в 30 – дневен срок от спиране на плащанията  не е поискал  от Окръжен съд Бургас  да открие производство по несъстоятелност.

Законен повод за образуването е била жалба на „С. Д. Т.Т.“  ЕООД чрез представител, с твърдения, че дружеството  „Е.Т.“ ООД,  не е изпълнило задълженията си по споразумение от 10.09.18г.  в размер на  89 296, 38 лв. и неустойка 39 367,56 лв.; по изпълнителен лист /ИЛ/  срещу длъжника – дружеството от 05.02.19г. е образувано изпълнително производство и  е установена пълна липса на активи и „съмнителни вземания“ /съобразно жалбата/;  предполага се, че финансовите отчети са манипулирани и че е променен фундамента на дружеството чрез прехвърляне на дружествени дялове от 10.01.19г. и се заключава, че по показатели от публични източници посоченото дружество е неплатежоспособно . 

  Така, макар  досъдебното производство да е било образувано по жалба на дружеството-кредитор „С. Д. Т.Т.“ ЕООД чрез неговия  представител, то последното, не  разполага с процесуална - правна легитимация на ощетено юридическо лице от разследваното престъпление  по чл. 227б, ал. 2 вр. с  ал.1 от НК.

На първо място, верен  е извода на първият съд, че състава на това престъпление не включва като признак и съставомерен резултат настъпването на вреди от извършеното деяние. Престъплението е действително формално, а вредните му последици в случая се проявяват в самото деяние, а то  очертава форма на бездействие  -  да се заяви в срок от 30 дни от спиранията на плащанията изпадането на търговеца в неплатежоспособност. В този аспект  след като засегнати са само  обществените отношения – обект на защита, „които се поставят в опасност и се застрашават със самото деяние“, а тези обществени отношения са свързани със стопанския оборот и в частност изпадналите в състояние на неплатежоспособност търговци, то за  настъпили вреди, било съставомерни или не, както се поддържа в жалбата, не може да се говори.

На второ място, съобразени  с трайно установената съдебна практика по този вид дела са и аргументите на СРС, че  субектите на отговорност по чл. 227б ал.1 и ал.2 НПК носят отговорност единствено за бездействието в законовия срок да се обяви неплатежоспособността на търговеца. Очевидно е, че тази  разпоредба цели да съдейства за своевременно започване на производството  по несъстоятелност, което е в интерес на всички кредитори, вкл. и държавата, която също е кредитор,съгл. чл.608, ал.1, т.2, чл. 625, чл. 722 ТЗ .

Неизпълнението на парично задължение към кредитора –  сезирал прокурора  е такова, възникнало от договорно основание  между страните, поради което във връзка с неизпълнението му, следва да  се  търсят гражданско - правни пътища на защита, вкл. и чрез предявяване на вземането в производство по несъстоятелност на търговеца – длъжник. Гражданско - правен е и  пътя на защита  и  досежно претендираните  от жалбоподателя вреди, породени от дългосрочна невъзможност за събиране на вземането .    

Не се възприема становището, развито в жалбата, че в рамките на наказателното производство, водено за посоченото престъпление следва да се отчитат  като  увреждащи кредиторите  и  причиняващи  имуществени вреди: недобросъвестното подвеждане от управителя, че ще се изпълнят изискуеми задължения, обещанието  за плащане, довело  до заблуда у кредитора, в резултат  на което е сключено и споразумението, въпреки знанието на управителя, че дружеството е неплатежоспособно; направените разходи в изпълнително производство, едва в което е установено, че длъжникът не разполага с имущество, т.к.  така очертаните обстоятелства сочат на твърдения за вреди, произтичащи от  други действия,  а не такива пряко и непосредствено произтичащи от пропуска да се поиска от съда обявяване в несъстоятелност . 

На следващо място, воденето и приключването на наказателно производство за престъпление чл. 227б НК не е процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 627 от ТЗ / в  практика по чл. 290 ГПК р. 108/11г. и р.194/16г. на І,т.о. на ВКС се очертават други изисквания/, поради  което и  аргументите в тази насока са несподелими .

При тези обстоятелства, правилно  СРС, 9 състав е приел, че жалбата на  дружеството  срещу постановлението на прокурора  за прекратяване на наказателното производство е недопустима и следва да остави без разглеждане.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че атакуваното определение на районния съд е законосъобразно и обосновано, поради което като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.7 от НПК, Софийски градски съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло определение от 24.03.2020г. по НЧД № 828/2020г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалба с вх. № 1003219/20.01.2020г. и с вх. № 53304/15.01.2020г. на дружеството „С. Д. Т.Т.“ ЕООД чрез адвокат И. срещу Постановление от 02.01.2020г. на СРП, с което е прекратено ДП по пр.пр. № 53304/2019г. по описа на СРП, ДП по пр.пр. № 1539/2019г. на РП – гр. Бургас.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: